Гражданите на Съюза и техните права
Европейското гражданство, въведено с член 17 от Договора за ЕС, е първият лост за формирането на европейската идентичност. То се различава принципно от гражданството на държавите-членки, което допълва, поради факта, че правата, които осигурява на гражданите, не се съпътстват от задължения.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Членове 17—22 от Договора за ЕО.
ЦЕЛИ
В духа на свободата на движение, която е вписана в договорите, през 60-те години на ХХ век се ражда идеята за създаване на европейско гражданство, съпътствано от точно определени права и задължения. В резултат на подготвителните работи през средата на 70-те години Договорът за Европейски съюз, приет в Маастрихт през 1992 г., поставя за цел на Съюза „да укрепва закрилата на правата и интересите на гражданите на държавите-членки посредством въвеждането на гражданство на Съюза“. Нов дял (членове 17—22) от Договора за ЕО е посветен на това гражданство.
По отношение на гражданството на дадена държава гражданството на Европейския съюз определя отношение между гражданина и Съюза, характеризиращо се с права, задължения и участие в политическия живот. Тази връзка трябва да позволи заличаването на разделението, дължащо се на факта, че общностните мерки все повече засягат гражданите на Общността, докато упражняването на права и изпълнението на задължения, както и участието в демократичните процеси, се извършват почти изключително на национално равнище. Става въпрос да се направи така, че гражданите да се идентифицират в по-голяма степен с Европейския съюз и да се развие общественото мнение, политическото съзнание и европейската идентичност.
Важно е също да се укрепи закрилата на правата и интересите на гражданите на държавите-членки (член 2, трето тире от Договора за ЕС).
ПОСТИЖЕНИЯ
1. Определяне на гражданството на Съюза
В съответствие с член 17 от Договора за ЕО (Договорът от Лисабон също предвижда въвеждане на това определение в член 8 от Договора за Европейски съюз) гражданин на Съюза е всяко лице, което притежава гражданство на държава-членка, произтичащо от прилагането на действащите в съответната държава разпоредби. Гражданството на Съюза, което допълва националното гражданство, но не го замества, се състои от права и задължения, които допълват правата и задълженията, произтичащи от гражданството на дадена държава-членка.
2. Съдържание на гражданството
Статутът на гражданство на Съюза за всеки гражданин на Съюза означава:
— правото на свободно придвижване и пребиваване на територията на държавите-членки (*2.3.);
— право да избира и да бъде избиран в избори за Европейски парламент и в местни избори в държава-членка на територията, на която пребивава постоянно, при същите условия, както и гражданите на тази държава (*2.4.);
— право на закрила от дипломатическите и консулските представителства на всяка държава-членка при същите условия, както и гражданите на тази държава, на територията на трета страна (която не принадлежи към Европейския съюз), където държавата-членка, чийто гражданин е той, няма представителство;
— право да подава петиции до Европейския парламент и право да се обръща към омбудсман, назначен от Европейския парламент, който да проучи случаи на недобро управление на институциите и органите на Общността. Тези процедури се прилагат в съответствие с членове 194 и 195 от Договора за ЕО (*1.3.14. и 2.5);
— право да се обръща писмено към всяка от институциите или органите на Общността на един от езиците на държавите-членки и да получава отговор на същия език (член 21, трета алинея от Договора за ЕО);
— право на достъп до документите на Европейския парламент, Съвета и Комисията при спазване на определени условия (член 255 от Договора за ЕО).
— Договорът от Лисабон допълнително подчертава основните права на гражданите на Съюза, като ги изброява в член 17, параграф 2 от Договора за ЕО.
3. Обхват
Досега съдържанието на гражданството на Съюза в същността си (като изключим избирателното право) не надвишава систематизацията на вече признати права (по-конкретно правото на свободно движение, правото на пребиваване и правото на подаване на петиции), които въз основа на политически проект,са вече вписани в корпуса на първичното право.
За разлика от конституционната насоченост, която се появява в европейските страни с приемането във Франция през 1789 г. на Декларацията за правата на човека и гражданина, гражданството на Съюза не се придружава от гаранция за ползване на основните права. Член 6, параграф 2 от Договора за ЕС постановява, че „Съюзът зачита основните права така, както те са гарантирани от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи“ и „така, както те произтичат от общите за държавите конституционни традиции“ в качеството им на общи принципи на правото на Общността, но не уточнява правния статут на гражданството на Съюза (относно основните права на Съюза *2.1.).
Досега гражданството на Съюза не налага, въпреки съдържащата се в член 17, параграф 2 от Договора за ЕС формулировка, задължения на гражданите на Съюза; тук се съдържа наистина основна разлика с гражданството на държавите-членки.
Член 22, втора алинея от Договора за ЕО и член 48 от Договора за ЕС предлагат перспективи за постепенно развитие на гражданството на Съюза и подобряването, в европейски план, на правния статут на гражданите на Съюза. Договорът от Лисабон предвижда, между другото, в член 8б от Договора за Европейски съюз, ново право за гражданите на Съюза, „най-малко един милион граждани на Съюза, граждани на значителен брой държави-членки, могат да поемат инициативата да приканят Комисията да представи подходящо предложение, в рамките на предоставените й правомощия, по въпроси, за които гражданите считат, че за целите на прилагането на Договорите е необходим юридически акт на Съюза“.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
— Като избират Европейски парламент чрез преки избори, гражданите на Съюза упражняват едно от основните права на Европейския съюз, а именно, демократичното участие в процеса на вземане на политически решения в Европа.
— От самото начало Европейският парламент изрази желание концепцията за гражданство на Съюза да бъде придружена от широки права. Парламентът се застъпи Общността сама да определи гражданството на Съюза, така че гражданите на Съюза да се ползват със специфичен статут. Освен това Парламентът много рано поиска изрично правата на човека и основните права да бъдат вписани в първичното право и гражданите на Съюза да могат да се отнесат до Съда на Европейските общности в случай на нарушаване на тези права от страна на институциите на Съюза или от дадена държава-членка (резолюция от 21 ноември 1991 г).
— В рамките на преговорите по Договора от Амстердам Европейският парламент потвърди искането си за разширяване на правата, свързани с гражданството на Съюза и изрази съжаление, че в Договора не се отбелязва значителен напредък по отношение на съдържанието на гражданството на Съюза нито в областта на индивидуалните права, нито в областта на колективните права. Осъществяването на принципа на равнопоставеност и забраната на дискриминацията чрез приемането на мерки с квалифицирано мнозинство е искане на Парламента, което все още не е получило отговор (резолюция от 11 юни 1997 г). Все пак трябва да се отбележи, че след Договора от Амстердам за тези мерки се прилага процедурата на съвместно вземане на решение, което улеснява упражняването на правата на гражданството на Съюза (член 18, параграф 2).
— В съответствие с искането на Европейския парламент проектът за Договор за създаване на Конституция за Европа от 18 юли 2003 г., изработен от Конвента за бъдещето на Европа, предвиждаше всяко физическо или юридическо лице да може да обжалва отнасящи се до него актове или такива, които го засягат пряко и лично, както и нормативни актове, които го засягат пряко и които не съдържат изпълнителни мерки. Тази разпоредба е включена в Договора от Лисабон.
Claire Genta
07/2008