Право на глас и избираемост
Договорът от Маастрихт признава на европейските граждани правото да гласуват и да се кандидатират в изборите за Европейския парламент, както и в местните избори, провеждани в държавата-членка, в която пребивават. Тези права са гарантирани от Директива 94/80/ЕО за общинските избори и Директива 93/109/ЕО за изборите за Европейски парламент.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Член 19 и членове 189—191 от Договора за Европейската общност.
ЦЕЛИ
От 1976 г. (Акт от 20 септември 1976 г., изменен с Решение 2002/772/ЕО, Евратом на Съвета от 25 юни 2002 г. и 23 септември 2002 г.) гражданите на Европейския съюз имат право да избират свои представители в Европейския парламент в държавата, на която са граждани. Освен това Договорът от Маастрихт дава право на всички граждани от държава-членка на Европейския съюз да гласуват и да се кандидатират в изборите за Европейския парламент и в местните избори на държавата-членка, в която пребивават, независимо дали са нейни граждани, или не, при същите условия, които се прилагат по отношение на гражданите на страната, в която пребивават. Чрез премахване на условието за гражданство, с което повечето държави-членки преди обвързваха правото на глас или кандидатиране, това право спомага за по-тясна интеграцията на гражданите на Съюза в приемащата ги страна.
ПРИЛАГАНЕ
А. Права, отнасящи се до общинските избори
1. Принцип
Директива 94/80/ЕО на Съвета от 19 декември 1994 г. (изменена с Директива 96/30/ЕО на Съвета от 13 май 1996 г.) относно правата, свързани с общинските избори, признава правото на всички граждани на Европейския съюз да гласуват и да се кандидатират в общинските избори в държавата-членка по пребиваване, без това да заменя избирателните им права в страната на произход, което, естествено, им дава по-голяма свобода.
2. Ограничения
За да защитят собствените си суверенни интереси, държавите-членки могат да постановят, че само техни граждани имат право да бъдат избирани на длъжности в рамките на изпълнителната власт на основната единица на местно управление. Според националното изборно законодателство на някои страни участието в изпълнителните органи включва гласуването на отделни референдуми, които се различават от обикновените избори за местна власт. Все пак възможността гражданите на други държави-членки да упражняват правото си да се кандидатират за избори не трябва да се ограничава прекалено. По отношение на участието в общински избори всички граждани на Европейския съюз по принцип се третират като местни граждани.
Дерогация, например по-дълга минимална продължителност на пребиваването като условие за участие в общински избори, може да бъде поискана от държавите-членки, ако делът на дошлите от друга държава граждани на ЕС, които имат право да гласуват и да се кандидатират, надвишава 20 % от целия електорат. В момента това важи за Люксембург и за някои местни органи на управление в Белгия. Независимо от това Белгия никога не се е позовавала на такава дерогация.
Продължават дебатите на национално равнище за правото на глас на гражданите на трети страни. След Договора от Маастрихт в Европейския съюз съществуват паралелно две положения: страни, в които гражданите на трети страни имат право на глас в общинските избори (Ирландия, Дания, Финландия, Нидерландия, Швеция) и страни, в които това право не се признава (Австрия, Белгия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Португалия, Испания, Обединеното кралство).
Б. Избори за Европейски парламент (за общите правила и националните разпоредби *1.3.4.)
Директива 93/109/ЕО от 6 декември 1993 г. за определяне на условията и реда за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в избори за Европейски парламент дава възможност на всички граждани на Европейския съюз да решат дали да участват в тези парламентарни избори (като гласуват или издигнат кандидатурите си) в държавата, от която произхождат, или в тази, в която пребивават в рамките на Европейския съюз, ако двете държави са различни. За участието в изборите за Европейски парламент в държавата на пребиваване важат същите условия, които се прилагат за собствените й граждани. Държавите-членки, в които делът на неевропейските граждани е над средния (около 20 % от общия електорат), могат да поискат дерогация. В този случай може да се постави условие за по-дълга продължителност на пребиването, отколкото за местното население.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
А. Права, свързани с местните избори
В резолюциите си по проектодирективите относно правата, свързани с общинските избори, Парламентът се опита да сведе до минимум разрешените изключения от правилото за еднакво третиране на всички граждани по отношение на правото на глас и кандидатиране.
Б. Избори за Европейски парламент
В няколко резолюции Парламентът изразява съжалението си, че има право само да бъде консултиран, но не и пълномощия за вземането на съвместни решения относно приемането на законови актове съгласно член 19, параграф 2 от Договора за Европейската общност. Това положение не е променено и досега. Все пак Договорът от Лисабон ще създаде възможност за приемане на „уеднаквена процедура във всички държави-членки или в съответствие с принципите, общи за всички държави-членки“, след като е била одобрена от държавите-членки съгласно конституционните им изисквания (член 223 от Договора за функционирането на Европейския съюз, изменен).
Нещо повече, Парламентът отдавна призовава за единна система за изборите за Европейски парламент, която да замени националните закони за този вид избори (*1.3.4.).
Wilhelm Lehmann
07/2008