• Представяне
• Съдържание
• Как функционира Европейската общност
• Европа на гражданите
• Вътрешен пазар
• Общи политики
• Икономически и паричен съюз
• Външни отношения на ЕС

• Зачитане на основните права в Съюза
• Гражданите на Съюза и техните права
• Свободно движение на хора
• Право на глас и избираемост
• Право на петиции

Право на петиции

По силата на Договора от Маастрихт всеки гражданин на Европейския съюз има право да отправи петиция до Европейския парламент под формата на оплакване или жалба във връзка с въпрос, свързан с област, която е от компетенциите на Европейския съюз. Петициите се разглеждат от комисията по петиции на Европейския парламент, която се произнася по отношение на допустимостта им и която е натоварена с разглеждането им в сътрудничество с Европейската комисия.

ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

Членове 21 и 194 от Договора за ЕО, които са въведени с Договора от Маастрихт (1993 г.)

ЦЕЛИ

Учредяването на правото за подаване на петиция има за цел да предложи на европейските граждани и на лицата, които пребивават в Европейския съюз, едно просто средство да се обръщат към институциите на Съюза, за да дадат израз на желанията или на оплакванията си.

ПОСТИЖЕНИЯ

А. Принципи (член 194)

1. Лица, имащи право да внасят петиции

Право да подава петиция има всеки гражданин на Европейския съюз и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище в държава-членка, индивидуално или в сдружение с други лица.

2. Приложно поле

За да бъдат допустими, петициите трябва да са свързани с един от въпросите, които са от сферата на компетенциите на Европейския съюз и които директно касаят вносителите им: това последно условие се прилага доста широко.

Б. Условия на разглеждане

Те са залегнали в Правилника за дейността на Парламента (членове 191—193), който дава компетенция на парламентарна комисия, която понастоящем е комисията по петиции.

1. Формална допустимост

Петициите трябва да посочват името, националността и местожителството на всеки един от вносителите. Те трябва да бъдат изготвени на един от официалните езици на Европейския съюз.

2. Допустимост по същество

Петициите, отговарящи на тези условия, се изпращат на комисията по петиции, която най-напред решава дали петицията е допустима. За да направи това, тя проверява дали предметът ѝ е свързан с областите на дейност на Европейския съюз. Ако това не е така, петицията се обявява за недопустима. Мотивираното решение за недопустимост се съобщава на вносителя на петицията често заедно с предложение да се обърне към някой друг национален или международен орган.

През 2005 г. комисията обяви за допустими 628 петиции, а за недопустими — 318.

3. Разглеждане

След това комисията по петиции обикновено отправя искане към Европейската комисия да ѝ предостави съответната информация или да изкаже становището си по въпросите, повдигнати от вносителя на петицията. Тя понякога се обръща и към други парламентарни комисии, по-специално в случаите, когато става въпрос за петиции, чиято цел е да се променят някои условия в действащото законодателство. Комисията по петиции може също така и да организира изслушвания или да изпрати свои членове на място, за да проверят фактите (през 2005 г. бяха организирани две комисии за установяване на факти — в Малта, в Мадрид и в Полша.)

Когато бъде събрана достатъчна информация, петицията се вписва в дневния ред на някое от заседанията на комисията по петиции, на което е поканена да присъства и Европейската комисия. По време на заседанието Комисията излага своята гледна точка устно и коментира дадения в писмена форма отговор на повдигнатите от петицията въпроси. Тогава членовете на комисията по петиции имат възможност да задават въпроси на представителя на Европейската комисия.

4. Краен резултат

Той варира в зависимост от характера на случая:

— ако петицията се отнася до конкретен случай, който изисква индивидуално разглеждане, Европейската комисия може да се свърже с компетентните органи или да се намеси посредством постоянния представител на съответната държава-членка, като по този начин така предприетото действие може да доведе до решаване на проблема. Случва се също така комисията по петиции да прикани председателя на ЕП да се свърже с националните органи;

— ако петицията се отнася до проблем, представляващ интерес за обществото, например ако Европейската комисия констатира, че е извършено нарушение на законодателството на Общността, тя може да започне процедура за неспазване на задълженията, която може да доведе до решение на Съда на Европейските общности, на което след това може да се позове вносителят на петицията;

— петицията може да доведе до предприемането на политическа инициатива от страна на Парламента или на Комисията.

Във всички случаи вносителят на петицията получава отговор, излагащ резултатите от предприетите действия.

B. Няколко примера

1. Докладът за множествената склероза

През август 2001 г. в писмо до председателя на Европейския парламент г-жа Louise McVay изложи различията в лечението, предлагано в държавите-членки на Европейския съюз, на лицата, страдащи от множествена склероза. По този начин тя очакваше да получи известно признание на собственото си положение, както и на положението на хиляди други хора, жертви на едно толкова несправедливо отношение, при което на повечето от тях систематично се отказва адекватно медицинско лечение, което все пак е едно от основните им човешки права. Въпреки че Европейската комисия посочи, че този случай не е свързан с европейското законодателство, комисията по петиции прикани вносителката на петицията да изложи своя случай по време на едно от заседанията ѝ, на което присъстваха също така и различни сдружения и други болни. В резултат на тази среща комисията по петиции, в тясно сътрудничество с комисията по заетост и социални въпроси, изготви доклад, за да даде точни отговори за вносителката на петицията и за да изложи онова, което тя счита за ясна и необходима европейска стратегия, имаща за цел да се пребори с тази неизлечима болест.

2. Случаят „Equitable Life“, Обединено кралство

Става въпрос за две петиции, в които двама клиенти на застрахователното дружество „Equitable Life“ разказват за понесените от тях загуби вследствие на финансовите затруднения на тази фирма. Вносителите на петицията твърдят, че властите на Обединеното кралство не са приложили по удовлетворителен начин европейското законодателство по отношение на застрахователните дружества.

Тези петиции доведоха до назначаването на анкетна комисия в рамките на Парламента.

3. Железопътният тунел Лион—Торино

Жителите на Вал ди Суза, подкрепени от органите на местно управление, представиха петиция, в която споделят загрижеността си от въздействието на изграждането на железопътната линия за високоскоростни влакове Лион-Торино върху околната среда и върху здравето на хората. Вследствие на посещението на делегация на комисията по петиции членовете на ЕП насърчиха изготвянето на независима и по-подробна оценка за последиците от това строителство. Тези оценки бяха впоследствие разгледани по време на съвместно заседание на комисията по петиции и на комисията по транспорт, в присъствието на члена на Комисията Barrot и на вносителите на петицията. След това заключенията от тези оценки бяха доведени до знанието на италианското правителство. Делото все още не е приключено и работата по него в комисията по петиции продължава, в сътрудничество с комисиите, отговарящи за транспорта и околната среда.

4. Нарушаване на закона за градоустройството във Валенсия, Испания

Множество петиции, подписани от повече от 15 000 души, протестират срещу закон, свързан с градоустройството, приет от автономния район на Валенсия (така наречения закон LRAU), който според тях нарушава правата им на собственици на недвижими имоти. Комисията по петиции изпрати две анкетни комисии на място. Действията на комисията по петиции накара властите от автономния район на Валенсия да променят законодателството и Парламентът дори беше поканен да даде своите препоръки по този въпрос. Тези препоръки станаха предмет на резолюция през декември 2005 г.

5. Проект за магистрала М30 в Мадрид, Испания

Задачата на анкетата, организирана в Мадрид през юни 2006 г., се вписва в рамките на множество петиции, отнасящи се до проект за продължаване на автомагистралата, прекосяваща град Мадрид (М30). Вносителите на петициите протестират основно срещу липсата на проучвания за въздействието, което беше оказало изпълнението на проект от такъв характер и от такава величина от гледна точка на местоположението му. Наистина, провеждането на такива проучвания се изисква от Директива 97/11/ЕО на Съвета за изменение на Директива 85/337/ЕИО относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда. (Тази петиция все още стои открита към юли 2008 г.)

ГОДИШЕН БРОЙ НА ПЕТИЦИИТЕ, ПОЛУЧЕНИ ОТ ПАРЛАМЕНТА

ДЕСЕТТЕ ОБЩИ ТЕМИ, НАЙ-ЧЕСТО ЗАСТЪПЕНИ В ПЕТИЦИИТЕ, ПОЛУЧЕНИ ПРЕЗ 2007 г.

Claire Genta
07/2008