Зачитане на основните права в Съюза
Правното основание на основните права на ЕС се съдържа главно в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, на която се позовава Договорът за ЕС. Хартата на основните права ще получи задължителна правна сила единствено след влизането в сила на Договора от Лисабон. Съдебната практика на Съда на Европейските общности също допринесе в голяма степен за зачитане на правата на човека в рамките на ЕС.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Гарантирането на основните права е едно от достиженията на правото на Европейската общност. Договорите обаче не сдържат писмен списък на тези права. Единствено принципът за равно заплащане на мъжете и жените е вписан от самото начало в член 19 от Договора.
Много рано Съдът на Европейските общности призна съществуването на основни права на общностно равнище и постоянно доразвива това понятие. В съответствие с постоянната му съдебна практика, те са част от общите принципи на правото и, в йерархията на общностните норми, са равностойни на първичното право на Общността.
Понастоящем източникът на тези общи принципи на правото е член 6, втора алинея от Договора за ЕС, съгласно която Европейският съюз е длъжен да зачита основните права така, както те са гарантирани от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подписана на 4 ноември 1950 г., и както произтичат от конституционните традиции, общи за държавите-членки, като общи принципи на правото на Общността.
С Договора от Амстердам се добави нов член 13 в Договора за ЕО за борба с дискриминацията, както и член 7 в Договора за ЕС, който предвижда, че Съветът, на заседание в състав държавни глави или правителствени ръководители на държавите-членки и като взема решение с единодушие по предложение на една трета от държавите-членки или на Комисията, след като получи официално съгласие от Европейския парламент, може да установи наличието на тежко и продължаващо нарушение на посочените в член 6 принципи от страна на дадена държава-членка. В този случай Съветът може с квалифицирано мнозинство да вземе решение за суспендирането на някои права, произтичащи от прилагането на договорите по отношение на въпросната държава-членка. Договорът от Ница допълни тези разпоредби чрез въвеждане на процедура, отнасяща се до очевиден риск от тежко нарушение от държава-членка на тези принципи (член 7, параграф 1 от Договора за ЕС).
Договорът от Лисабон утвърждава правната стойност на Хартата на основните права и предвижда ново правно основание за присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за защита правата на човека.
ЦЕЛИ
Да гарантира защитата на основните права при създаването, прилагането и тълкуването на общностното право. В класическата си функция на права за защита основните общностни права защитават личността срещу подкопаването на суверенитета от страна на общностните институции.
ПОСТИЖЕНИЯ
А. Съдебна практика на Съда на Европейските общности
1. Развитие на правата
Още през 1974 г. Съдът постанови, че основните права ще станат част от общите принципи на правото, за чието спазване ще следи Съдът, като се вдъхновява от конституционните традиции, общи за държавите-членки. Следователно мярка, несъвместима с признатите и защитени от конституциите на тези държави основни права, няма да се счита за законна (Съд, ERT, Сборник 1991 г., стр. I-2925, точка 41). Най-важните признати досега от Съда основни права на личността са:
— човешко достойнство (Casagrande, Сборник 1974 г., стр. 773);
— принцип на равнопоставеност (Klöckner-Werke AG, Сборник 1962 г., стр. 653);
— недискриминация (Defrenne/Sabena, Сборник 1976 г., стр. 455);
— свобода на сдружаване (Синдикална конфедерация, Massa е.а., Сборник 1974 г., стр. 917 и 925);
— религиозна свобода и свобода на вероизповедание (Prais, Сборник 1976 г., стр. 1589 и 1599);
— защита на личния живот (National Panasonic, Сборник 1980 г., стр. 2033 и 2056 и сл.);
— лекарска тайна (Комисия/Федерална република Германия, Сборник 1992 г., стр. І-2575);
— право на собственост (Hauer, Сборник 1979 г., стр. 3727, 3745 и сл.);
— професионална свобода (Hauer, Сборник 1979 г., стр. 3727);
— свобода на търговията (решение по дело Intern. Handelsgesellchaft, Сборник 1970 г., стр. 1125, 1135 и сл.);
— икономическа свобода (Usinor, Сборник 1984 г., стр. 4177 и сл.);
— свобода на конкуренцията (Франция, Сборник 1985 г., стр. 531);
— зачитане на семейния живот (Комисия/Германия, Сборник 1989 г., стр. 1263);
— право на ефикасна правна защита и на справедлив съдебен процес (Johnston/Chief Constable of the Royal Ulster Constabulary, Сборник 1986 г., стр. 1651 и сл., както и стр. 1682; Pecastaing/Белгия, Сборник 1980 г., стр. 691 и сл., както и стр. 716);
— неприкосновеност на жилището (Hoechst AG/Комисия, Сборник 1989 г., стр. 2919);
— свобода на изразяването на мнение и свобода на информация (VBVB, VBBB, Сборник 1984 г., стр. 9 и сл., както и стр. 62).
2. Обхват на защитата
Ако бъде установено нарушение на дадено основно право, Съдът на ЕО обявява нищожността на оспорвания акт или действие с обратна сила. Решението му има задължителен характер за всички страни.
Съдебната практика на Съда все пак налага ограничения за защитата на основните права:
— тези права трябва да се включат в структурата и целите на Общността. Следователно те трябва винаги да се съобразяват със социалната функция на защитаваната дейност (Internationale Handelsgellschaft, Сборник 1970 г., стр. 1125);
— друго ограничение: принципът на пропорционалност и на гарантиране на същността на правото. Това означава, че когато Общността се намесва в област, защитена от дадено основно право, тя не може нито да нарушава принципа на пропорционалност, нито да засяга основното съдържание на правото (Schräder/Hauptzollamt Gronau, Сборник 1989 г., стр. 2237, точка 15).
Европейската общност е длъжна да зачита основните права. Държавите-членки са обвързани с минимални норми, съдържащи се в тези права, единствено когато прилагат общностното право (член 10, параграф 5 от Договора за ЕО) (вж. решение от 29.5.1997 г. по дело Kremzow/Република Австрия, Сборник 1997 г., стр. I-2629, точки 15—19).
Когато издават актове, отнасящи се до вторичното право на Общността в областта на основните права, институциите на Общността трябва да вземат предвид и международните разпоредби, отнасящи се до правата на човека, и по-конкретно да спазват нормите на Европейската конвенция за защита правата на човека.
Б. Харта на основните права
1. Процедура на изработване
Европейският съвет реши adhoc институция, съставена от представители на различни съставни органи, да изработи принципа на Харта на основните права на Европейския съюз (среща в Тампере, октомври 1999 г).
За първи път институцията, която беше наречена „Конвент“, публикува своите работни документи и документите от проведените обсъждания.
Хартата беше прокламирана от Европейската комисия, Съвета и Европейския парламент на 7 декември 2000 г. по време на Европейския съвет в Ница.
2. Съдържание
а)Правата, провъзгласени в Хартата се разпределят в три „кошници“:
— граждански права: права на човека и право на справедлив съдебен процес във вида, в който са гарантирани от Европейската конвенция за защита правата на човека, приета от Съвета на Европа;
— политически права,присъщи на европейското гражданство, създадено от договорите;
— икономически и социални права,които повтарят правата, постановени от Хартата на Общността за основните социални права на работниците, приета под формата на декларация от държавните глави или правителствените ръководители на единадесет държави-членки на срещата на високо равнище в Страсбург на 9 декември 1989 г.
Тези права не са новост: Хартата беше създадена въз основа на действащото законодателство, т.е. тя обединява вече признатите от общностните договори основни права, конституционните принципи, общи за държавите-членки, Европейската конвенция за защита правата на човека и социалните харти на ЕС и на Съвета на Европа. Все пак в текста се отделя особено място на проблемите, свързани с настоящото и бъдещото развитие на информационните технологии или на генното инженерство, когато утвърждава права като защита на личните данни или права, свързани с биоетиката. Текстът отговаря и на съвременните изисквания за прозрачност и безпристрастност във функционирането на общностната администрация, като потвърждава правото на достъп до административни документи, което обобщава съдебната практика на Съда в тази област.
б) Представяне на правата
Хартата обединява в един текст всички права на личността. По този начин тя прилага принципа за неделимост на основните права. Хартата слага край на наблюдаваното досега в европейските и международни текстове разграничаване между граждански и политически права от една страна и икономически и социални права, от друга, и групира всички права около няколко основни принципа: човешко достойнство, основни свободи, равенство между хората, солидарност, гражданство и правосъдие.
в) Адресати
При спазване на принципа на универсалност повечето права, изброени в Хартата, се предоставят на всяко лице без значение от неговата националност или мястото на постоянното му пребиваване. Прилагат се различни условия по отношение на правата, пряко свързани с гражданството на Съюза, като те се предоставят единствено на гражданите (като участие в избори за Европейски парламент или в местни избори) или правата, свързани с особено качество (права на децата, права на работниците, когато става въпрос, например, за определени социални права).
Хартата има за цел единствено да защити основните права на личността срещу действия, предприемани от институциите на ЕС или от държавите-членки при прилагане на договорите на Съюза.
3. Обхват
Възникна въпрос относно правната стойност на Хартата за държавите-членки и за общностните институции, въпреки че Комисията и Европейският парламент заявиха, че признават задължителния характер на Хартата и Съдът на ЕО вече се позова на някои от нейните разпоредби. Проектът за договор за създаване на Конституция за Европа включваше Хартата в дял ІІ.
Член от Договора от Лисабон се позовава на Хартата, която не е включена в самия договор, и й придава задължителна правна сила. Един протокол въвежда дерогации за Обединеното кралство и Полша.
B. Присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
Договорът за създаване на Конституция за Европа предвиждаше Съюзът да се присъедини към конвенцията (член І-9).
Договорът от Лисабон потвърждава присъединяването.
Г. Агенция на ЕС за основните права
Създаденият през 1997 г. и установен във Виена Европейски център за мониторинг на расизма и ксенофобията се преобразува в Агенция за основните права по силата на решение на Европейския съвет от декември 2003 г.
Правомощията на Агенцията все пак ще бъдат ограничени само до сферата на действие на Общността.
По отношение на ролята й в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (дял VІ от Договора за ЕС) Съветът реши, че институциите на Съюза и държавите-членки могат в зависимост от потребностите си и на доброволен принцип, да се обърнат към правомощията на Агенцията. Преди края на 2009 г. Съветът ще преразгледа възможността да разреши на Агенцията да упражнява дейността си в областите, посочени в дял VІ.
Регламентът на Съвета от 15.2.2007 г., отнасящ се до създаването на Агенцията, влезе в сила на 1.3.2007 г.
На 28 февруари 2008 г. Съветът прие решение за създаване на многогодишна рамка за Агенцията, която определя областите на действията ѝ и приоритетите за 2007—2012 г. (Решение 2008/203/ЕО на Съвета, ОВ L 63, 7.3.2008 г). Датчанинът Morten Kjærum беше назначен за директор на Агенцията през март 2008 г. и на 1 юни 2008 г. пое функциите си.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
1. Общо положение
Европейският парламент непрекъснато обръща голямо внимание на зачитането на основните права в Съюза. От 1993 г. нататък всяка година Парламентът провежда разисквания и приема резолюция по тази тема въз основа на доклад на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.
2. Конкретни действия
Парламентът беше загрижен преди всичко за кодификацията на тези права в документ с правна сила.
Той е инициатор на принципна декларация относно определянето на основните права, приета от трите политически институции на Съюза (Парламент, Съвет и Комисия) на 5 април 1977 г. и разширена през 1989 г.
През 1994 г. Парламентът изработи каталог на гарантираните от Съюза основни права.
Парламентът придаде важно значение на изработването на Хартата, като я превърна в „един от приоритетите си от конституционен характер“ и като уточни своите изисквания документът:
— напълно да притежава задължителна правна сила чрез вписването му в договора за ЕС („Харта, представляваща само декларация без задължителна правна сила, която се ограничава да изброи съществуващите права, би разочаровала основателните очаквания на гражданите“); поради това Парламентът поиска включването й в Договора от Ница, а в момента настоява тя да присъства в новия учредителен договор;
— да подлежи на изменения единствено чрез процедура, идентична на тази по изработването му, като по този начин се спази официалното право на даване на одобрение на Парламента;
— да съдържа клауза, която изисква одобрението на ЕП за всяко ограничение на основните права;
— да признава неделимостта на основните права, като разшири приложното им поле спрямо всички институции и всички органи на ЕС, както и спрямо всичките му политики, включително политиките, отнасящи се до втория и третия стълб в рамките на правомощията и функциите, които са му поверени от договорите;
— да обвързва държавите-членки при прилагането или въвеждането в националното право на разпоредбите на общностното право (резолюции от 16 септември 1999 г. и от 23 октомври 2002 г).
Накрая Парламентът редовно изискваше ЕС да се присъедини към Европейската конвенция за защита правата на човека, като подчерта, че това присъединяване по никакъв начин няма да дублира Харта на Общността, притежаваща задължителна правна сила.
Неколкократно ЕП поиска създаването на Агенция за основните права. В резолюция от 26.5.2005 г., представляваща искане за законодателна инициатива в съответствие с член 192 от Договора за ЕО, ЕП подчертава, че Агенцията трябва да следва еволюцията на прилагането на Хартата и разпоредбите на Договора. Тя трябва да гарантира качеството и последователността на политиката на ЕС в областта на правата на човека. Агенцията трябва да бъде независима. За определяне на структурата и мандата на Агенцията беше установена неформална тристранна среща между Европейския парламент, Съвета и Комисията.
Европейският парламент подчерта необходимостта Агенцията да може да упражнява дейността си в области, отнасящи се до дял VІ от Договора за ЕС, полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси.
Jean-Louis ANTOINE-GRÉGOIRE
07/2008