Институции на икономическия и паричен съюз
Институциите на Европейския валутен съюз носят основната отговорност за определянето на европейската парична политика, за решенията относно емисиите на еврото и за ценовата стабилност в ЕС. Тези институции са ЕЦБ, ЕСЦБ, Икономическият и финансов комитет, еврогрупата и Съветът на европейските министри на икономиката и финансите (Eкoфин).
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
— членове 105—124 от Договора за ЕО
— приложените към Договора за Европейския съюз (Договора от Маастрихт) протоколи
- за Устава на Европейския паричен институт (членове 1-23),
- за Уставите на Европейския паричен институт, а също и на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (членове 1-53).
- приложената към Договора от Ница декларация по член 10.6 от устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка.
ЦЕЛИ
Основните цели на институциите на Европейския икономически и паричен съюз са:
— Окончателно изграждане на вътрешния пазар посредством отстраняване на колебанията в обменния курс на валутата и отпадане на транзакционните разходи при валутните сделки, както и на разходите за гарантиране на валутите при колебания във валутния курс.
— Гарантиране на съпоставимост на разходите и цените в Съюза, което подпомага потребителите, внася оживление в търговията в рамките на Общността и облекчава предприемаческата дейност.
— Укрепване на валутната стабилност и на финансовата мощ на Европа, като:
- по дефиниция бъде изключена каквато и да било възможност за спекулации с валутите на Общността,
- чрез икономическото измерение на валутния съюз се гарантира известен имунитет на новата валута срещу международни спекулации,
- се създадат предпоставки за това, еврото да се превърне в значима резервна валута и валута за разплащания.
РЕЗУЛТАТИ
През първия етап на Икономическия и паричен съюз (ИПС) (1 юли 1990. — 31 декември 1993 г. ) не бе създадена валутна институция.
А. Институциите на втория етап на ИПС (1 януари 1994 — 31 декември 1998 г. )
1. Европейски паричен институт ( Е П И )
а) Задачи
Европейският паричен институт (ЕПИ) беше основан в началото на втория етап на ИПС съгласно член 117 от Договора за ЕО и пое задачите на Комитета на управителите на националните централни банки и на Европейския фонд за парично сътрудничество (EMCF). Той нямаше влияние върху провеждането на паричната политика, която си остана в правомощията на националните органи. Неговите най-важни задачи при осъществяване на втория етап на ИПС се състояха в това,
— да укрепи сътрудничеството между националните централни банки;
— да подобри координацията на паричните политики на държавите-членки, с цел осигуряване на ценова стабилност;
— да следи функционирането на Европейската парична система;
— да улесни използването на Европейската валутна единица (ЕКЮ) и да контролира нейното развитие;
— да проверява доколко държавите-членки изпълняват критериите за сближаване за присъединяване към ИПС и да докладва на Съвета.
При подготовката на третия етап на ИПС задачата на ЕПИ беше:
— да разработи инструментите и методите, необходими за провеждането на единна парична и валутна политика;
— да насърчи ефективността на презграничните плащания;
— да подпомага хармонизирането на правилата и практиките в областта на статистиката;
— да определи регулаторната, организационната и логистичната рамка, необходима на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) за изпълнение на нейните задачи.
б) Институционален статут
ЕПИ, който притежаваше правосубектност, се ръководеше от съвет, който
— се състоеше от председател и управителите на националните централни банки;
— беше независим и нямаше право да изисква или да приема никакви указания от органи или организации на Общността или от правителствата на държавите-членки (член 8 от Устава).
Неговият председател беше назначаван по препоръка на Съвета на ЕПИ след консултации с Европейския парламент и със Съвета с общо съгласие на правителствата на държавите-членки на ниво държавни и правителствени ръководители (член 117 от Договора за ЕО).
Съгласно член 123, параграф 2 от Договора за ЕО ЕПИ беше ликвидиран след създаването на ЕЦБ (1 юни 1998 г.), за което той подготви почвата.
2. Паричен комитет
Комитетът се състоеше от четирима членове — двама от тях се назначаваха от Комисията и двама — от държавите-членки.
Комитетът, който беше създаден, за да насърчава координацията между политиките на държавите-членки в пълната степен, необходима за функционирането на вътрешния пазар (член 114 от Договора за ЕО), имаше съвещателни функции.
Той имаше за задача:
— да следи паричните и финансовите условия на държавите-членки и на Общността, както и общата платежна система на държавите-членки и редовно да докладва за това на Съвета и на Комисията,
— да изразява становища пред Съвета или Комисията, да съдейства при подготовката на работата на Съвета и най-малко един път годишно да прави преглед на състоянието на движението на капиталите и свободата на плащанията и да докладва на Комисията и на Съвета за резултатите от тези проверки.
При започване на третия етап комитетът беше разпуснат, а неговите функции бяха поети от Икономическия и финансов комитет.
Б. Институциите на третия етап (от 1 януари 1999 г.)
1. Европейска централна банка (ЕЦБ)
а) Организация
Създадената на 1 юни 1999 г. Европейска централна банка не е европейска институция, но притежава правосубектност (член 107, параграф 2 от Договора за ЕО и член 9 от Устава на ЕЦБ). Седалището й е във Франкфурт на Майн. Ръководи се от два органа за вземане на решения — Управителния съвет на ЕЦБ и нейния Изпълнителен съвет, които са независими както от органите на Общността, така и от националните органи. При изпълнението на определени задачи към тях се присъединява и Генералният съвет, който сам по себе си не е орган на ЕСЦБ за вземане на решения.
i) Управителен съвет на ЕЦБ
Управителният съвет на ЕЦБ се състои от членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и от управителите на националните централни банки на страните, въвели еврото (член 112, параграф 1 от Договора за ЕО и член 10.1 от Устава).
В качеството си на върховен ръководен орган на ЕЦБ, той приема насоките и взема необходимите решения, за да осигури изпълнението на задачите, възложени на ЕСЦБ, определя паричната политика на Общността, а в някои случаи взема решения, свързани с целите на паричната политика, основните лихвени проценти и запаса от парични резерви в ЕСЦБ, като определя и насоките за изпълнение на тези решения (член 12 от Устава).
ii) Изпълнителен съвет
Изпълнителният съвет се състои от председателя, заместник-председателя и четирима други членове, които се избират единодушно на ниво държавни и правителствени ръководители на държавите-членки на еврозоната за срок от осем години без право на подновяване на мандата (член 112, параграф 2 от Договора за ЕО).
Изпълнителният съвет прилага паричната политика и дава на националните централни банки необходимите указания за нейното реализиране. Освен това Изпълнителният съвет подготвя заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ и ръководи текущата дейност на ЕЦБ (членове 11 и 12 от Устава).
iii) Генерален съвет
Генералният съвет (член 45.1 от Устава) се състои от председателя и заместник-председателя на ЕЦБ, както и от управителите на централните банки на всички държави-членки на ЕС, независимо от това дали са въвели еврото или не.
Той участва в събирането на статистически данни, координира паричната политика на държавите-членки, които не са въвели еврото, и контролира функционирането на европейския механизъм на обменните курсове. (*5.1.)
б) Задачи
ЕЦБ има изключителното право да дава разрешения за емитиране на банкноти в рамките на еврозоната. ЕЦБ и националните централни банки имат право да емитират банкноти. Държавите-членки имат право да секат монети, като за обема на всяка емисия се изисква разрешението на ЕЦБ (член 106 от Договора за ЕО).
ЕЦБ взема решения, необходими за изпълнението на задачите, възложени на ЕСЦБ според Договора и Устава на ЕСЦБ (член 110 от Договора за ЕО).
Със съдействието на националните централни банки ЕЦБ събира необходимите статистически данни или от компетентните национални органи, или от самите икономически субекти (член 5 от Устава).
ЕЦБ бива изслушвана по всички предложения за правни актове на Общността, попадащи в сферата на компетентност на ЕЦБ, както и от националните органи при изготвянето на проекти за нормативни актове в сферата на компетентност на ЕЦБ (член 105 от Договора за ЕО).
Тя може да поеме и по-специални задачи, свързани с надзора на кредитни институции и други финансови институции (член 25.2 от Устава). Надзорът на банковата система, също както и преди въвеждането на еврото, остава задължение на органите на държавите-членки.
ЕЦБ отговаря за безпроблемното функциониране на TARGET (Trans-European automated real-time gross settlement express transfer system) — Трансевропейска автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време. В случая се касае за система на разплащане в евро, която свързва националните платежни системи с Платежния механизъм на ЕЦБ.
ЕЦБ взема необходимите предварителни мерки за интегриране към ЕСЦБ на централните банки на държавите-членки, които се присъединяват към еврозоната.
2. Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и евросистемата
а) Организация
ЕСЦБ се състои от ЕЦБ и националните централни банки на всички държави-членки на ЕС (член 107, параграф 1 от Договора за ЕО и член 1.2 от Устава). Тя се ръководи от същите органи за вземане на решение, както и ЕЦБ (член 107, параграф 2 от Договора за ЕО).
Евросистемата се състои от ЕЦБ и националните централни банки на държавите-членки на еврозоната.
б) Задачи
Приоритетна задача на ЕСЦБ е да гарантира ценовата стабилност (член 105 от Договора за ЕО). Доколкото е възможно, без да се накърнява тази цел, ЕСЦБ поддържа основните икономически политики на Общността, за да могат да бъдат реализирани целите на Общността. По този начин ЕСЦБ изпълнява следните задачи (член 105, параграф 2 от Договора за ЕО и член 3 от Устава):
— определя и осъществява паричната политика на Общността,
— осъществява валутни операции в съответствие с член 111 от Договора за ЕО,
— държи и управлява официалните валутни резерви на страните от еврозоната,
— насърчава безпроблемното функциониране на платежните системи,
— допринася за безпроблемното осъществяване на мерките, които компетентните органи вземат по отношение на надзора на кредитните институции и стабилността на финансовата система.
3. Икономическия и финансов комитет
Комитетът се състои от максимум шест члена, като държавите-членки, Комисията и ЕЦБ назначават съответно по една трета от тях. Той има същите задачи както и Паричният комитет, негов предшественик до 1 януари 1999 г., с едно важно изключение — информирането на Комисията и на Съвета относно развитието на паричната ситуация вече е задължение на ЕЦБ.
4. Еврогрупата
Срещите на министрите на икономиката и финансите от еврозоната, известни до неотдавна като „еврогрупата на 11-те“, през 1997 г. започнаха да се наричат „еврогрупата“. Този неформален консултативен орган провежда редовно своите срещи, на които разисква въпроси, отнасящи се до безпроблемното функциониране на еврозоната и на ИВС. За участие в тези срещи биват канени и представители на Комисията и (при необходимост) на ЕЦБ. По време на неформалното съвещание на Съвета „Икономика и финанси“ на 10 септември 2004 г. в Шевенинген за председател на еврогрупата беше избран министър-председателят и финансов министър на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Така той стана първият избран постоянен председател на еврогрупата за периода от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2006 г. През септември 2006 г. мандатът му бе удължен с две години.
5. Съвет по икономически и финансови въпроси (Екофин)
ЕКОФИН, в който участват финансовите министри на държавите-членки на ЕС, е орган с право на вземане на решения на европейско ниво. След консултации с ЕЦБ той взема решения, в съответствие с целта за постигане на финансова стабилност, по отношение на механизма за обменните курсове спрямо валутите на страните, нечленуващи в ЕС.
РОЛЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
А. Законодателна роля
1. Консултации с Европейския парламент се провеждат по следните въпроси:
— нормативни уредби за въвеждането на евро-монетите от държавите-членки (евро-банкнотите са от компетенцията на ЕЦБ);
— споразумения за обменните курсове на еврото с валутите на страните, нечленуващи в ЕС;
— избор на страните, които отговарят на предпоставките за въвеждане на единната валута през 1999 г., респ. в друг, по-късен момент;
— назначаване на председателя, заместник-председателя и останалите членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ;
— промяна на условията за гласуване в Съвета на ЕЦБ (член 10.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ) в съответствие с декларацията към Договора от Ница относно член 10.6 на Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка;
— нормативни уредби за изпълнение на процедурата при несъразмерно голям дефицит съгласно Пакта за растеж и стабилност.
2. Одобрение от страна на ЕП е необходимо при:
— всички промени на правомощията на ЕЦБ, свързани с надзора на финансовите институции;
— повечето от промените в Устава.
Б. Контролни функции
1. Съгласно Д оговора
ЕЦБ представя на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, а също така и на Европейския съвет годишен доклад за дейността на ЕСЦБ и за паричната и валутна политика през предходната и текущата година (член 113, параграф 3 от Договора за ЕО).
След това председателят на ЕЦБ предоставя доклада на Съвета и на Европейския парламент, за да може той да се използва като база за провеждане на общ дебат.
Председателят на ЕЦБ и останалите членове на Изпълнителния съвет могат да бъдат изслушвани по искане на Европейския парламент или по собствена инициатива от компетентните комисии на Европейския парламент. Съгласно член 113, параграф 3 от Договора за ЕО членовете на Европейския парламент имат възможност да отправят запитвания към председателя на ЕЦБ по време на провеждания четири пъти годишно диалог по въпросите на паричната политика. На дискусия се подлагат решения на ЕЦБ, засягащи паричната политика, а също и икономическото положение, като по този начин се гарантира изпълнението на демократичното задължение на ЕЦБ за даване на отчет.
2. Инициатива на Парламента
Парламентът постави изискване, значителните правомощия на ЕЦБ, заложени в Договора, т.е. свободата на вземане на решения по въпросите на паричната и валутната политика, да бъдат балансирани с един демократичен контрол (резолюция от 18 юни 1996 г.). За целта той въведе формата на „диалог по въпросите на паричната политика“. Председателят на ЕЦБ или друг член на Съвета на ЕЦБ се явява най-малко един път на всяко тримесечие пред комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент, за да отговаря на въпроси относно икономическите перспективи и да обоснове паричната политика на еврозоната. Освен това в отделен доклад по собствена инициатива Парламентът редовно взема отношение по годишния доклад на ЕЦБ.
ПРОМЕНИ, ЗАЛОЖЕНИ В ДОГОВОРА ОТ ЛИСАБОН
А. Европейската централна банка
Договорът от Лисабон отрежда на ЕЦБ ролята на орган на Европейския съюз (членове 282 до 284 от Договора за функционирането на Европейския съюз), докато според разпоредбите на Договора за ЕО тя няма такъв статут, но притежава правосубектност. ЕЦБ е на мнение, че нейното класифициране като орган е в противоречие с нейната независимост. Освен това Договорът от Лисабон определя, че членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ трябва да се избират и назначават от Европейския съвет с квалифицирано мнозинство (член 283 от Договора за функционирането на Европейския съюз), а не, както бе предвидено в Договора за ЕО, с общо съгласие.
ЕП, от своя страна, приветства статута на ЕЦБ като орган на ЕС и счита, че признаването на ЕЦБ като такъв засилва отговорността на Парламента като институция, пред която ЕЦБ е длъжна да се отчита по отношение на решенията, свързани с паричната политика. Освен това ЕП отстоява становището, че с оглед на статута на ЕЦБ като орган следва да се разшири ролята на Парламента при назначаването на членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ.
Б. Еврогрупата
Чрез Договора от Лисабон ролята на еврогрупата се засилва, с цел да се повиши координацията в еврозоната. В Договора също така за първи път се споменава понятието „еврогрупа“. Към формалните нововъведения спада и изборът на председател на еврогрупата с мандат от две години и половина с мнозинството на представените в еврогрупата държави-членки (член 2 от протокол № 14 към Договора за функционирането на Европейския съюз).
ЕП признава нарастващия принос на еврогрупата за определянето на голяма част от икономическата програма за действие на Европейския съюз и приветства внесените чрез Лисабонския договор формални промени по отношение на еврогрупата.
C. BAHR
07/2008