Европейска парична политика
ЕЦБ и ЕСЦБ гарантират постигането на основната цел на Европейския паричен съюз, а именно: запазването на ценовата стабилност. Най-важните инструменти на единната парична политика за еврозоната са операциите на отворения пазар, постоянните инструменти и поддържането на минимални резерви.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
— членове 98—124 от Договора за ЕО;
— Протокол към Договора от Маастрихт за Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на Европейската централна банка (ЕЦБ): членове 1—52.
ЦЕЛИ
Съгласно член 105, параграф 1 от Договора за ЕО основната цел на ЕСЦБ е да поддържа ценова стабилност.
Без да се засяга тази цел, ЕСЦБ подкрепя основните икономически политики на Общността с цел да допринесе за постигането на нейните цели, както са посочени в член 2 от Договора за ЕО. ЕСЦБ действа в съответствие с принципите на отворената пазарна икономика при свободна конкуренция, като подкрепя ефективното разпределение на ресурсите.
РЕЗУЛТАТИ
А. Водещи принципи в политиката на ЕЦБ
1. Независимост на ЕЦБ
Основният принцип за независимостта на ЕЦБ е залегнал в член 108 от Договора за ЕО и в член 7 от Устава на ЕСЦБ. При упражняване на правомощията и изпълнението на задачите и задълженията, нито ЕЦБ, нито национална централна банка (НЦБ), нито някой от членовете на техните органи за вземане на решения имат право да изискват или да приемат указания от институциите или органите на Общността, от някое правителство или от какъвто и да е друг орган. Спазването на член 108 се гарантира от характера на мандата на членовете на Изпълнителния и на Управителния съвет на ЕЦБ. (*5.2.)
Независимостта на ЕЦБ се гарантира също така и от забраните в член 101 от Договора за ЕО, които са валидни и за НЦБ: забранява се предоставянето на овърдрафти или всякакви други кредитни инструменти, в полза на институциите или органите на Общността, централните правителства, органи на публичната власт или други държавни агенции, други органи, регулирани от публичното право, или на публични предприятия. (*5.2.)
В основата на независимостта на ЕЦБ е свободният избор на инструменти на паричната политика. Договорът предвижда използването на традиционни инструменти (членове 18 и 19 от Устава) и позволява на Управителния съвет с мнозинство от две трети да взема решения относно използването на други методи, които сметне за подходящи (член 20 от Устава).
2. Принципи на отчетност и прозрачност на ЕЦБ
За да гарантират надеждността на ЕЦБ, Договорът (член 113, параграф 3 от Договора за ЕО), а също и Уставът (член 15) предвиждат задължения за предоставяне на информация. ЕЦБ съставя и публикува доклади за дейността на ЕСЦБ най-малко всяко тримесечие. Консолидираният финансов отчет на ЕСЦБ се публикува всяка седмица. ЕЦБ представя на Европейския парламент годишен отчет за дейностите на ЕСЦБ и за паричната политика както през настоящата, така и през предходната година. На практика ЕЦБ публикува месечни доклади, съдържащи подробен анализ на икономическата ситуация и перспективите за динамиката на цените.
Освен това ЕЦБ е задължена да се отчита пред Европейския парламент. Членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ редовно се явяват на отчет пред Европейския парламент. (*5.2.) При все това ЕП от своя страна не може да дава указания на ЕЦБ и да упражнява контрол a-posteriori.
3. Правила за гласуване в Управителния съвет (член 11 от Устава)
При гласуванията в Управителния съвет на ЕЦБ се прилага принципът „един член - един глас“. Всеки член на Управителния съвет на ЕЦБ разполага с един глас. Решенията, отнасящи се до паричната политика, се вземат с обикновено мнозинство от гласовете на членовете, имащи право на глас, като при равен брой гласове председателят на ЕЦБ има решаващ глас.
Считано от датата, на която броят на членовете на Управителния съвет на ЕЦБ надхвърли 21, всеки член на Изпълнителния съвет ще разполага с един глас, а броят на управителите на национални централни банки с право на глас ще бъде 15, което значи, че НЦБ ще имат 15 гласа. Тези права на глас се предоставят и разпределят на ротационен принцип, както следва:
— Считано от датата, когато броят на управителите на национални централни банки надхвърли 15, докато достигне 22, управителите на НЦБ са разпределени в две групи в съответствие с класифицирането на размера на дела на тяхната държава-членка в общия БВП по пазарни цени и в общия счетоводен баланс на парично-финансовите институции на държавите-членки, които са въвели еврото. Дяловете в общия БВП по пазарни цени и в общия счетоводен баланс на парично-финансовите институции имат тежест съответно пет шести и една шеста. Първата група се състои от петима управители, с право на пет гласа, а втората — от останалите управители, с право на останалите гласове.
— Считано от датата, когато броят на управителите на НЦБ достигне 22, управителите се разпределят в три групи съгласно класиране, основано на горепосочените критерии. Първата група се състои от петима управители и разполага с четири гласа при гласуване. Втората група се състои от половината от общия брой на управителите на НЦБ, като всяка дроб се закръгля до най-близкото цяло число, и разполага с осем гласа при гласуване. Третата група се състои от останалите управители и разполага с три гласа при гласуване.
Управителният съвет на ЕЦБ с мнозинство от две трети от всички членове, с или без право на глас, приема всички мерки необходими за прилагането на ротация на гласовете при гласуване. В частност Управителният съвет на ЕЦБ може да реши да отложи началото на ротационната система до датата, когато броят на управителите на НЦБ надхвърли 18 души.
Управителите на националните централни банки не могат да отстояват национални интереси при упражняване на своята дейност в Управителния съвет на ЕЦБ, а трябва да отстояват общите интереси на еврозоната. Протоколите от заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ, а също и начинът на гласуване не се оповестяват.
Б. Стратегия на паричната политика на ЕЦБ
1. Общ преглед
На заседанието си от 13 октомври 1998 г. Управителният съвет на ЕЦБ се споразумя относно основните елементи на стратегията на паричната политика на ЕЦБ, която включва: количествена дефиниция на ценовата стабилност, отреждане на важна роля на паричния обем при оценяване на рисковете за ценовата стабилност и една мащабна оценка на перспективите за развитието на цените.
ЕЦБ се спря в своя избор на една стратегия, базираща се на два стълба, чиято роля още веднъж беше ясно дефинирана при прегледа на тази стратегия на 8 май 2003 г.
2. Ценова стабилност
Ценовата стабилност първоначално беше дефинирана като нарастване на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за еврозоната под 2% в сравнение с предходната година. Ценовата стабилност трябва да бъде гарантирана в средносрочен план.
Тази дефиниция беше потвърдена на 8 май 2003 г. и беше внесено уточнение по една важна точка: в средносрочен план следва да се постигне ръст на цените под, но близо 2 %. По този начин беше подчертано, че трябва да се гарантира защита срещу риска от дефлация и с оглед на възможни грешки при събирането и отчитането на данните, както и при инфлационните разлики в рамките на еврозоната, за да се гарантира достатъчен предпазен марж към долната граница.
3. Първи стълб на стратегията за ценова политика
Първият стълб на стратегията за ценова политика на ЕЦБ съдържа икономически анализ. Централно място в него заемат оценките на актуалните икономически и финансови тенденции и свързаните с тях краткосрочни и средносрочни рискове за ценовата стабилност. Икономическите и финансовите променливи, които са предмет на този анализ, включват, наред с другото: тенденции, свързани със съвкупното производство; съвкупното търсене и неговите компоненти; данъчната политика; условията на пазара на труда и на капиталовите пазари; широк спектър от показатели за цените и разходите; тенденции, свързани с обменния курс в цялата икономика и в платежния баланс; финансовите пазари, както и показателите в баланса на отделни сектори от еврозоната. Всички тези фактори допринасят за оценката на динамиката на действителната активност и на евентуалното развитие на цените от перспективата на взаимодействието между търсенето и предлагането на стоковите пазари, пазарите на услуги и на факторите на производство в краткосрочен план.
4. Втори стълб на стратегията за ценова политика
Вторият стълб на стратегията за ценова политика на ЕЦБ обхваща монетарния анализ. По този начин ЕЦБ отрежда особена роля на паричните обеми в групата на ключовите индикатори, избрани за прецизно наблюдение и изследване. С това решение беше взет предвид фактът, че нарастването на паричните обеми и инфлацията в средносрочен и дългосрочен план са тясно свързани помежду си. Тази до голяма степен призната взаимовръзка предоставя на паричната политика предполагаема стабилност, която се простира извън обичайно използваните хоризонти при изготвянето на инфлационни прогнози. В действителност една централна банка може да отправи поглед отвъд временното въздействие на различните шокови ситуации и да устои на изкушението да води прекалено активен курс на политика, ако в основата на решенията във връзка с паричната политика и на оценката на тяхното въздействие постави не само краткосрочни индикатори, базиращи се на анализа на икономическото и финансовото положение, а също така разсъждения относно паричните обеми и ликвидността.
За да предостави една ориентировъчна величина при наблюдението на монетарното развитие, ЕЦБ оповести една референтна стойност за паричен агрегат М3. Тази референтна стойност се отнася до ежегоден ръст на М3, считан за съвместим с ценовата стабилност в средносрочен план, и от създаването на ИПС възлиза на 4,5%.
В. Реализиране на паричната политика: инструменти и методи
Чрез определяне на лихвените проценти, при които търговските банки могат да получат пари от централната банка, Управителният съвет на ЕЦБ косвено влияе върху лихвените проценти в икономиката на еврозоната, най-вече върху лихвените проценти на заемите, които търговските банки отпускат, и на спестяванията.
За реализирането на тази парична политика ЕЦБ ползва редица инструменти на паричната политика.
1. Операции на отворения пазар
Операциите на отворения пазар играят съществена роля при управлението на лихвените проценти и на ликвидността на пазара; те сигнализират за курса на паричната политика чрез четири категории операции.
а) Основни операции по рефинансиране
Основните операции по рефинансиране са най-важният инструмент на паричната политика. Това са редовни осигуряващи ликвидност срочни операции със седмична честота и двуседмичен матуритет. Те осигуряват по-голямата част от ликвидността на банковата система. Минималният лихвен процент за основните операции по рефинансиране е ключовата лихвена ставка на ЕЦБ. Тя се намира в границите на ставките за депозитния инструмент и пределния кредитен инструмент. Размерът на тези три ключови ставки е знак за насоката на развитие на паричната политика в еврозоната.
б) Дългосрочни операции по рефинансиране
Това са осигуряващи ликвидност срочни операции с месечна честота и тримесечен матуритет. Те представляват само ограничена част от общия обем за рефинансиране и не целят изпращането на сигнали към пазара.
в) Операции за фино регулиране
Целта на тези аd hoc операции е да реагират на непредвидени колебания в ликвидността, по-специално за балансиране на въздействието върху лихвите.
г) Структурни операции
Тези операции по същество са насочени към непрекъснатото адаптиране на структурната позиция на Евросистемата към финансовия сектор.
2. Постоянни инструменти
Постоянните инструменти предоставят овърнайт-ликвидност или я абсорбират. Техните лихвени проценти образуват горната и долната граница на овърнайт-курса. Този курс е известен като EONIA (Euro Overnight Index Average).Два постоянни инструмента са на разположение на одобрени търговски партньори:
— пределният кредитен инструмент дава възможност на търговските партньори да получат овърнайт-ликвидност срещу допустими активи. Лихвената ставка за тези инструменти представлява максималната граница на овърнайт-курса;
— депозитният инструмент дава възможност на търговските партньори да поддържат в евросистемата депозити с ежедневен падеж. Лихвената ставка за депозитния инструмент представлява минималната граница на овърнайт-курса.
Двете лихвени ставки трябва да гарантират безпроблемното функциониране на паричния пазар при ситуации с много високо търсене и предлагане на пари.
3. Минимални резерви
Съгласно член 19, параграф 1 от Устава ЕЦБ може да изиска от кредитните институции със седалище в държавите-членки да поддържат минимални резерви в ЕЦБ и националните централни банки. Целта на минималните резерви е стабилизирането на краткосрочните лихвени проценти и създаването (или увеличаването) на структурен недостиг на ликвидност в рамките на банковата система спрямо Евросистемата, което облекчава управлението на курсовете на паричния пазар посредством редовни осигуряващи ликвидност операции. Методите на изчисляване и определянето на необходимата сума се определя от Управителния съвет на ЕЦБ.
Г. Оценка
При пускането си в обращение еврото, един явен символ на европейската идентичност, стана втората по важност валута в света. Наред с долара и йената то се превърна в международна инвестиционна и пазарна валута.
От момента на създаването си евросистемата беше конфронтирана първоначално с девалвация на еврото (с 25 % спрямо долара от началото на 1999 г. до началото на 2002 г.) и след това (от юни 2002 г.) с едно много продължително повишаване на неговата стойност в сравнение с долара, като вследствие на започналата през август 2007 г. световна финансова криза еврото достигна нови максимални стойности.
Средният процент на инфлацията през 2007 г. възлиза на 2,1 % и тази стойност леко надхвърля нивото, съвместимо с дефиницията за ценова стабилност. От края на 2007 г. вследствие на световната икономическа ситуация се отбелязва един значителен ръст на инфлацията. При все това предвид нарасналата инфлация ЕЦБ не предприе активна политика в краткосрочен план, а в съответствие с мандата си работи за гарантиране на ценова стабилност в средносрочен план.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
В своята резолюция относно годишния отчет на ЕЦБ за 2007 г. Европейският парламент напомня за своето искане за повече прозрачност в ЕЦБ, като същевременно изрично настоява за усъвършенстване на комуникационната политика на ЕЦБ. По отношение на стратегията за парична политика на ЕЦБ Европейският парламент счита, че моделът на двата стълба представлява подходящ метод за измерване на ценовата стабилност.
ПРОМЕНИ, ЗАЛОЖЕНИ В ДОГОВОРА ОТ ЛИСАБОН
Договорът от Лисабон не предвижда съществени промени за начина на провеждане на европейската парична политика.
C. BAHR
07/2008