Първите договори
Катастрофалните последици от Втората световна война и постоянната заплаха от конфронтация между Изтока и Запада дадоха съществено предимство на разбирателството между Франция и Германия. Обединяването на въглищната и стоменената индустрия на шест европейски държави, установено с Договора от Париж от 1951 г., има символичен смисъл за установяването на обща цел и представлява първата стъпка към европейска интеграция. Договорите от Рим от 1957 г. укрепват основите на тази интеграция и подкрепят идеята за единно бъдеще за шестте европейски държави.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
— Договорът за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), или Договорът от Париж, е подписан на18 април 1951 г. и влиза в сила на 24 юли 1952 г. За първи път шест европейски държави се договарят да работят за интеграция. Този договор дава възможност да се положат основите на Общността чрез създаване на изпълнителен орган, известен като Върховен орган, на Парламентарна асамблея, Съвет на министрите, Съд и Консултативен комитет. Сключен за ограничен срок от 50 години, в съответствие с член 97 от него, Договорът за ЕОВС изтече на 23 юли 2002 г. Съгласно протокола, приложен към Договора за ЕО, нетната стойност на активите на ЕОВС при нейното прекратяване се разпределя за научноизследователски дейности в секторите, свързани с въглищната и стоманената индустрия, чрез Изследователски фонд за въглища и стомана. Индустрията за въглища и стомана сега попада изцяло под обичайния режим, установен от Договора за ЕО.
— Договорите за създаване на Европейската икономическа общност (ЕИО) и на Европейската общност за атомна енергия (известна като Евратом), или Договорите от Рим, са подписани на 25 март 1957 г. и влизат в сила на 1 януари 1958 г. За разлика от Договора за ЕОВС Договорите от Рим са сключени „за неограничен срок“ (член 240 от Договора за ЕИО и член 208 от Договора за Евратом), което им придава почти конституционен характер.
— Шестте държави основателки са Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия.
ЦЕЛИ
— Заявените намерения на учредителите на ЕОВС са, че Общността трябва да бъде първият етап към Европейска федерация. Общият пазар на въглища и стомана е трябвало да бъде експеримент, разширен постепенно и в други икономически сфери, завършвайки с „политическа“ Европа.
— Целта на Европейската икономическа общност е създаване на общ пазар, основан на четирите свободи на движение: на стоки, хора, капитали и услуги, и постепенно сближаване на икономическите политики.
— Целта на Евратом е координиране на доставките на делящи се материали и научноизследователските програми за използване на ядрената енергия за мирни цели, които вече са били провеждани или изготвяни в държавите-членки.
— Преамбюлите на трите договора разкриват единство на целите зад създаването на Общностите, а именно убеждението, че държавите в Европа трябва да работят заедно, за да изградят едно общо бъдеще, тъй като само това би им позволило да контролират своята съдба.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ
Европейските общности (ЕОВС, ЕИО и Евратом) се раждат в един постепенен процес на грижа за Европа — идея, която е тясно обвързана със събитията, разтърсили континента. Веднага след Втората световна война големите индустрии, и по-специално стоманената промишленост, се нуждаят от реорганизация. Бъдещето на Европа, застрашено от конфронтация между Изтока и Запада, е в ръцете на разбирателството между Франция и Германия.
A.
Призивът на Робер Шуман — френския министър на външните работи, на 9 май 1950 г. може да се счита за изходна точка за Общността. В този момент изборът на въглищата и стоманата има много символично значение: в началото на 50-те години на миналия век въглищата и стоманата са жизненоважни индустрии, основа на мощта на отделните държави. В допълнение към очевидните икономически ползи обединяването на френските и германските ресурси е трябвало да отбележи края на противопоставянето между двете държави. На 9 май 1950 г. Робер Шуман заявява: „Обединението на Европа няма да стане изведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност“. Въз основа на този принцип Франция, Италия, Германия и страните от Бенелюкс (Белгия, Нидерландия, Люксембург) подписват Договора от Париж, чиито основни акценти са:
— свободно движение на продукти и свободен достъп до производствените мощности;
— постоянно наблюдение на пазара с цел избягване на неговото изкривяване, което би могло да доведе до въвеждането на производствени квоти;
— спазване на правилата на конкуренцията и прозрачност на цените;
— подкрепа за модернизирането и преустройството на сектора на въглищата и стоманата.
Б.
Въпреки че Франция се противопоставя на възстановяването на германските национални военни сили след подписването на Договора, Рене Плевен предвижда създаването на европейска армия. Европейската отбранителна общност (ЕОО), договорена през 1952 г., е трябвало да бъде придружена от политическа общност (ЕПО). И двата плана са изоставени, след като френският парламент отказва да ратифицира договора на 30 август 1954 г.
B.
Усилията за задвижване на процеса на европейската интеграция след неуспеха на ЕОО приемат формата на конкретни предложения на Конференцията в Месина (през юни 1955 г.) за митнически съюз и атомна енергия. Те завършват с подписване на Договора за създаване на ЕИО и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, известен като Договора за Евратом.
1. Разпоредбите на Договора за ЕИО включват:
— премахване на митата между държавите-членки;
— установяване на обща митническа тарифа по отношение на трети държави;
— приемане на обща политика в областта на селското стопанство и транспорта;
— създаване на Европейски социален фонд;
— създаване на Европейска инвестиционна банка;
— развитие на по-близки отношения между държавите-членки.
За постигането на тези цели Договорът за ЕИО залага ръководни принципи и определя рамката на законодателните дейности на институциите на Общността. Те включват общи политики: обща селскостопанска политика (членове 38—43), транспортна политика (членове 74 и 75) и обща търговска политика (членове 110—113).
Общият пазар трябва да позволи свободно движение на стоките и мобилност на производствените фактори (свободно движение на работници и предприятия, свобода на предоставяне на услуги и свободно движение на капитали).
2. Договорът за Евратом си поставя много амбициозни цели, включително „бързото установяване и развитие на ядрената енергетика“. Поради сложния и деликатен характер на ядрения сектор, който засяга жизненоважни интереси на държавите-членки (отбраната и националната независимост) обаче, Договорът за Евратом трябваше да ограничи своите амбиции.
Г.
Споразумението относно някои общи институции, подписано и влязло в сила заедно с Договорите от Рим, предвижда Парламентарната асамблея и Съдът да са общи институции. Остава само да се обединят „изпълнителните органи“ и Договорът за създаване на единен Съвет и единна Комисия на Европейските общности от 8 април 1965 г., известен като Договора за сливане, завършва обединяването на институциите.
Roberta Panizza
07/2008