Европейски парламент: исторически преглед

Общата асамблея на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) се превръща в орган на трите Общности и придобива името Европейски парламент. През годините институцията преминава през много промени, в резултат на които получава статут на равностоен партньор на Съвета в рамките на законодателната процедура. Тази институционална роля предстои да бъде значително разширена с влизането в сила на Договора от Лисабон.

ПРАВНА ОСНОВА

— Учредителните договори (*1.1.1.).

— Решение и Акт за избирането на членове на Европейския парламент чрез преки всеобщи избори от 20 септември 1976 г., изменен с Решение 2002/772/ЕО, Евратом на Съвета от 25 юни и 23 септември 2002 г.

ТРИ ОБЩНОСТИ, ЕДНА АСАМБЛЕЯ

След създаването на ЕИО и Евратом Общата асамблея на ЕОВС е разширена и се превръща в орган и на трите Общности. В състав от 142 членове тя провежда първото си заседание в Страсбург на 19 март 1958 г. като Европейска парламентарна асамблея, която на 30 март 1962 г. се преименува на Европейски парламент.

ОТ АСАМБЛЕЯ, ЧИИТО ЧЛЕНОВЕ СЕ НАЗНАЧАВАТ, КЪМ ИЗБРАН ПАРЛАМЕНТ

Преди въвеждането на преки избори членовете на ЕП се назначават от националните парламенти на всяка държава-членка. По този начин всеки от тях има двоен мандат.

На срещата на върха, проведена в Париж на 9—10 декември 1974 г., е взето решение относно необходимостта от провеждане на преки избори през или след 1978 г. и към Парламента е отправена молба да изготви нови предложения, които да заменят проекта на Конвенция от 1960 г. През януари 1975 г. Парламентът приема нов проект, въз основа на който държавните и правителствени ръководители, след като преодоляват редица различия, постигат съгласие на своята среща на 12—13 юли 1976 г.

Решението и Актът относно провеждането на европейски избори въз основа на пряко всеобщо избирателно право са подписани в Брюксел на 20 септември 1976 г. След като е ратифициран от всички държави-членки, текстът влиза в сила на 1 юли 1978 г. Първите избори се провеждат на 7 и 10 юни 1979 г.

ПОСЛЕДВАЩИ РАЗШИРЯВАНИЯ

Когато през януари 1973 г. към Европейските общности се присъединяват Дания, Ирландия и Обединеното кралство (първо разширяване), броят на членовете на ЕП е увеличен на 198.

При второто разширяване, с присъединяването на Гърция на 1 януари 1981 г., гръцкият парламент изпраща в Европейския парламент 24 членове на гръцкия парламент, които през октомври 1981 г. са заместени от пряко избрани членове. Вторите преки избори се провеждат на 14 и 17 юни 1984 г.

На 1 януари 1986 г., при третото разширяване, броят на местата в Парламента нараства от 434 на 518 с присъединяването на 60 членове на испанския парламент и 24 членове на португалския парламент, назначени от националните парламенти и впоследствие заместени от пряко избрани членове на ЕП. Третите преки избори се провеждат на 15 и 18 юни 1989 г.

След обединението на Германия съставът на Европейския парламент е адаптиран предвид настъпилата демографска промяна. В съответствие с предложенията на Парламента в резолюция относно схема за разпределение на местата на неговите членове броят на членовете на ЕП, избрани през юни 1994 г., се увеличава от 518 на 567. След четвъртото разширяване на ЕС броят на местата нараства на 626, при справедливо разпределение на местата по отношение на новите държави-членки, в съответствие с гореупоменатата резолюция.

Междуправителствената конференция от Ница въвежда ново разпределение на местата в Европейския парламент, което се прилага по време на проведените през 2004 г. парламентарни избори. Максималният брой членове на ЕП (в миналото установен на 700) е увеличен на 732. Броят на местата на петнадесетте стари държави-членки е намален с 91 (от 626 на 535). Оставащите 197 места са разпределени пропорционално между всички стари и нови държави-членки.

С присъединяването на България и Румъния на 1 януари 2007 г. броят на местата в Европейския парламент временно нараства на 785 с цел приемане на членовете на ЕП от тези страни. След изборите през 2009 г. броят на местата ще бъде намален на 736. Независимо от това в Договора от Лисабон се предвижда максималният брой членове на ЕП да бъде 751.

От 1 януари 2007 г. броят на членовете на Европейския парламент по държави е, както следва:

Белгия 24
България 18
Чешката република 24
Дания 14
Германия 99
Естония 6
Ирландия 13
Гърция 24
Испания 54
Франция 78
Италия 78
Кипър 6
Латвия 9
Литва 13
Люксембург 6
Унгария 24
Малта 5
Нидерландия 27
Австрия 18
Полша 54
Португалия 24
Румъния 35
Словения 7
Словакия 14
Финландия 14
Швеция 19
Обединеното кралство 78

Общо 785 (абсолютно мнозинство: 393)

ПОСТЕПЕННО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА

Замяната на вноските на държавите-членки със собствени средства на Общността (*1.5.1.) води до първото разширяване на бюджетните правомощия на Парламента съгласно Договора от Люксембург, подписан на 22 април 1970 г. На 22 юли 1975 г. в Брюксел по същия въпрос е подписан втори договор, който разширява правомощията на Парламента (*1.1.2.).

Единният европейски акт укрепва ролята на Парламента в някои законодателни области (процедура на сътрудничество) и изисква одобрението на Парламента за договорите за присъединяване и асоцииране.

Договорът от Маастрихт въвежда процедурата за съвместно вземане на решение в някои законодателни области и разширява процедурата на сътрудничество в други, като по този начин бележи началото на метаморфозата на Парламента в съзаконодателен орган. Той предоставя на Парламента правомощия за окончателно одобрение на членовете на Комисията, което представлява важна крачка към упражняване на политически контрол върху европейската изпълнителна власт от страна на Парламента.

Договорът от Амстердам въвежда процедурата за съвместно вземане на решение в повечето законодателни области и същевременно я реформира, като превръща Парламента в съзаконодател на равна основа със Съвета. С въвеждането на необходимостта от одобрение на назначаването на председател на Комисията от страна на Парламента институцията допълнително увеличава своя контрол над изпълнителната власт.

Договорът от Ница разширява обхвата на процедурата за съвместно вземане на решение в седем разпоредби от Договора за ЕО: мерки в подкрепа на действията на държавите-членки за борба срещу дискриминацията (член 13 от Договора за ЕО), някои мерки относно издаването на визи (член 62, параграф 2, буква б), ii) и iv) от Договора за ЕО), мерки относно предоставянето на убежище и някои въпроси, свързани с бежанците (член 63 от Договора за ЕО), мерки в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела (член 65 от Договора за ЕО), мерки за подкрепа на промишлеността (член 157 от Договора за ЕО), действия в областта на икономиката и социалното сближаване (член 159 от Договора за ЕО), както и законодателни актове, които регламентират политическите партии на европейско равнище, и в частност правилата за тяхното финансиране (191 от Договора за ЕО).

Договорът от Лисабон представлява важна по-нататъшна крачка към разширяване на прилагането както на квалифицираното мнозинство в Съвета (въз основа на нов принцип), така и на процедурата на съвместно вземане на решение в приблизително 45 нови законодателни области. По този начин процедурата за съвместно вземане на решение се превръща в най-често използваната процедура за вземане на решения и включва в своя обхват изключително важни области, сред които общата селскостопанска политика и политиките в областта на правосъдието и сигурността.

Wilhelm Lehmann
08/2007