Европейски парламент: правомощия
Утвърждаването на институционалната роля на Парламента в разработването на европейските политики е резултат от упражняването на различни функции. Зачитането на демократичните принципи на европейско равнище се гарантира чрез неговото участие в законодателния процес, бюджетните и контролните му правомощия и правото му да сезира Съда на Европейските общности.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Членове 189—201 от Договора за ЕО.
ЦЕЛИ
Като институция, която представлява гражданите на Европа, Парламентът формира демократичната основа на Общността. За да се постигне пълна демократична легитимност на Общността, Парламентът трябва пълноценно да участва в законодателния й процес и да упражнява политически контрол от името на гражданите върху останалите институции на Общността.
ПРАВОМОЩИЯ ОТ КОНСТИТУЦИОНЕН ТИП И ПРАВОМОЩИЯ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ
След Единния европейски акт (ЕЕА) всички договори за присъединяване на нови държави-членки и договори за асоцииране подлежат на одобрение от Парламента. С ЕЕА тази процедура се установява и за международните споразумения, които имат важни бюджетни последици за Общността (с нея се замества създадената през 1975 г. помирителна процедура). С Договора от Маастрихт тя бе въведена за споразумения, които предвиждат изграждането на специфична институционална рамка или изменението на акт, приет съгласно процедурата за съвместно вземане на решения. Парламентът също така трябва да одобри актовете във връзка с избирателната процедура (след Договора от Маастрихт). След приемането на Договора от Амстердам неговото одобрение се изисква и в случаите, когато Съветът желае да направи декларация, че съществува явна опасност някоя държава-членка да извърши сериозно нарушение на основните принципи на Европейския съюз, преди да отправи препоръки или да наложи санкции върху държавата-членка. От друга страна, проектът за Устав на членовете на Европейския парламент трябва да получи одобрението на Съвета.
УЧАСТИЕ В ЗАКОНОДАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
Парламентът участва в разработването на проекти на законодателни актове на Общността в различна степен в зависимост от конкретното правно основание. Постигнат е напредък от чисто съвещателна роля до съвместно вземане на решения в условията на равнопоставеност със Съвета.
A. Съвместно вземане на решения
След влизането в сила на Договора от Ница опростената процедура за съвместно вземане на решения (член 251 от Договора за ЕО) се прилага към 46 различни правни основания в Договора за ЕО, които дават възможност за приемане на законодателни актове (*1.3.1.). Затова тя може да се приеме за обичайна законодателна процедура. По принцип тя осигурява равнопоставеност на Парламента и Съвета. Ако те постигнат съгласие, актът се приема на първо четене; ако не се постигне съгласие, актът може да бъде приет само след успешна помирителна процедура.
Б. Консултации
Процедурата на консултации продължава да се прилага в областта на селското стопанство, данъчното облагане, конкуренцията, хармонизирането на законодателството, което не е свързано с вътрешния пазар, аспекти на социалната и екологичната политика (решенията се вземат с единодушие), някои аспекти на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, както и приемането на общи правила и принципи за „комитологията“. Тази процедура се прилага също така към новия инструмент „рамково решение“ съгласно Договора от Амстердам по третия стълб (член 34, параграф. 2, буква б) от Договора за ЕС) с оглед на сближаването на законите и подзаконовите нормативни актове.
В. Сътрудничество
Процедурата на сътрудничество (член 252 от Договора за ЕО) е въведена с ЕЕА и разширена съгласно Договора от Маастрихт, така че обхваща повечето законодателни области, в които Съветът взема решения с мнозинство. Процедурата задължава Съвета на второ четене да вземе предвид предложените от Парламента изменения, които са приети с абсолютно мнозинство, в случай че те са приети от Комисията. Така се поставя началото на реалните законодателни правомощия на Парламента. Значението на тази процедура се намалява от повсеместното прилагане на процедурата за съвместно вземане на решения съгласно Договора от Амстердам. Процедурата на сътрудничество е запазена само в четири разпоредби за икономическата и паричната политика (член 98 и сл.).
Г. Одобрение
След приемането на Договора от Маастрихт процедурата на одобрение се прилага към малкото законодателни области, в които Съветът взема решения с единодушие, ограничени след Договора от Амстердам до структурните фондове и Кохезионния фонд (член 161 от Договора за ЕО).
Д. Право на законодателна инициатива
Договорът от Маастрихт също така дава на Парламента право на законодателна инициатива, но тя се ограничава до възможността да изиска от Комисията да внесе предложение.
БЮДЖЕТНИ ПРАВОМОЩИЯ (*1.4.3.)
Парламентът е една от двете части на бюджетния орган и има последната дума по незадължителните разходи (член 272 от Договора за ЕО).
Той участва в бюджетния процес още от подготвителния етап, най-вече чрез определяне на общите насоки и на вида разходи (член 269 и сл. от Договора за ЕО).
В хода на бюджетните разисквания Парламентът има право да внася изменения в незадължителните разходи, но по отношение на задължителните разходи може единствено да предлага промени (член 272 от Договора за ЕО).
Той приема бюджета окончателно и следи неговото изпълнение (членове 272, 275 и 276 от Договора за ЕО).
Парламентът обсъжда годишния общ доклад (член 200 от Договора за ЕО).
Той освобождава от отговорност за изпълнението на бюджета (член 276 от Договора за ЕО).
Договорът от Лисабон ще премахне разграничението между задължителни и незадължителни разходи и ще осигури равнопоставеност на Парламента със Съвета в годишната бюджетна процедура.
КОНТРОЛ ВЪРХУ ИЗПЪЛНИТЕЛНИТЕ ОРГАНИ
Парламентът разполага с някои контролни правомощия.
А. Назначаване на Комисията
Парламентът започва неформално да одобрява назначаването на Комисията през 1981 г. чрез утвърждаване на нейната програма. Но едва след влизането в сила на Договора от Маастрихт (1992 г.) неговото одобрение става задължително изискване преди държавите-членки да назначат председателя и членовете на Комисията като колективен орган. Договорът от Амстердам доразвива това правомощие, като изисква конкретно одобрението на Парламента за назначаването на председателя на Комисията преди одобрението на останалите членове. Съгласно Договора от Лисабон кандидатът за председател на Комисията ще трябва да бъде избран, като се вземат предвид резултатите от изборите за Европейски парламент.
Б. Вот на недоверие
Договорът от Рим предвижда възможност за вот на недоверие срещу Комисията (член 201 от Договора за ЕО). Той изисква мнозинство от две трети от подадените гласове, които представляват мнозинство от членовете на Парламента, като в такъв случай Комисията подава колективна оставка. Досега има само осем вота на недоверие и нито един от тях не е приет, но броят на гласовете в полза на вота на недоверие системно нараства. Последният вот на недоверие обаче (гласуван на 8 юни 2005 г.) събира едва 35 от общо 589 гласа с 35 въздържали се.
В. Парламентарни въпроси
Парламентарните въпроси са в писмена и устна форма със или без разисквания (член 197 от Договора за ЕО), както и въпроси в специално предвиденото за тях време. Комисията и Съветът са задължени да отговорят.
Г. Анкетни комисии
Парламентът има право да създава временни комисии за разследване на обвинения в нарушения или лошо администриране при прилагането на правото на Общността (член 193 от Договора за ЕО).
Д. Контрол върху общата външна политика и политика на сигурност и полицейското и съдебното сътрудничество
Парламентът има право да бъде информиран в тези области и може да отправя въпроси или препоръки до Съвета. Задължителни консултации с него са предвидени по главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политика на сигурност и по всяка предвидена мярка извън общите позиции по полицейското и съдебното сътрудничество (членове 21 и 39 от Договора за ЕС). Изпълнението на междуинституционалното споразумение за бюджетната дисциплина и стабилното финансово управление (2006/C 139/01) подобри процедурите за консултации в областта на ОВППС по отношение на финансовите аспекти.
След влизането в сила на Договора от Лисабон почти всички аспекти на полицейското и съдебното сътрудничество, както и останалите политики, свързани с пространството на свобода, правосъдие и сигурност, ще подлежат на общата законодателна процедура (съвместно вземане на решения). Що се отнася до външната политика, създаването на новия пост на върховен представител на Съюза по външните работи и политиката на сигурност ще засили влиянието на Парламента, тъй като той ще бъде заместник-председател на Комисията.
ЖАЛБИ ДО СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ
Парламентът има право да завежда дела в Съда на Европейските общности при нарушаване на разпоредбите на Договора от друга институция.
Той има право на намеса, т.е. да встъпи в производството като подпомагаща страна в съда. Парламентът упражни това право по делата за изоглюкозата (съдебни решения по дела 138 и 139/79 от 29 октомври 1980 г.). В своето решение Съдът обяви един регламент на Съвета за недействителен, тъй като беше нарушено задължението за консултация с Парламента.
При бездействие (член 232 от Договора за ЕО) Парламентът може да заведе дело срещу институция пред Съда за нарушаване на Договора, както в случая с дело 13/83, по което беше произнесено съдебно решение против Съвета поради бездействие в областта на общата транспортна политика (*4.6.1.).
Съгласно Договора от Амстердам Парламентът може да предприеме действия за анулиране на акт на друга институция единствено с оглед на защитата на своите прерогативи. С Договора от Ница бе изменен член 230 от Договора за ЕО — вече не е необходимо Парламентът да доказва конкретна заинтересованост и следователно може да заведе дело по същия начин както Съвета, Комисията и държавите-членки. Парламентът може да бъде ответник по заведени дела срещу акт, приет чрез процедурата на съвместно вземане на решения или когато негов акт цели правни последици за трети страни. По такъв начин член 230 от Договора за ЕО обосновава съдебните решения по дела 320/81, 294/83 и 70/88.
Накрая, Парламентът може да потърси предварително становище от Съда на Европейските общности относно съвместимостта на международно споразумение с Договора (член 300 от Договора за ЕО, променен с Договора от Ница).
ПЕТИЦИИ
Когато гражданите на ЕС упражняват правото си да подават петиции, те ги адресират до Парламента (член 194 от Договора за ЕО) (*2.5.).
НАЗНАЧАВАНЕ НА ОМБУДСМАНА
Парламентът назначава Омбудсмана (член 195 от Договора за ЕО) (*1.3.14.).
Wilhelm Lehmann
07/2008