Европейски парламент: организация и дейност
Организацията и дейността на Европейския парламент са уредени в правилника за дейността му. Ръководните органи, парламентарните комисии, делегациите и политическите групи определят насоките на дейността на Парламента. Неговият състав обикновено се променя след преразглеждане на договорите и разширяване.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
— Членове 183—201 от ДЕО.
— Правилник за дейността на Европейския парламент.
ЧЛЕНОВЕ
В момента броят на членовете на ЕП е 785 и е разпределен както следва: Германия — 99; Франция, Италия и Обединеното кралство — по 78; Испания и Полша — по 54; Румъния — 35; Нидерландия — 27; Белгия, Гърция, Унгария, Португалия и Чешката република — по 24; Швеция — 19; Австрия и България — по 18; Финландия и Словакия — по 14; Дания, Ирландия и Литва — по 13; Латвия — 9; Словения — 7; Кипър, Естония и Люксембург — по 6; Малта — 5.
ОРГАНИЗАЦИЯ
А. Ръководни органи
Ръководните органи включват Бюрото (председател и 14 заместник-председатели), Председателския съвет (председателя на Парламента и председателите на политическите групи), шестима (след юли 2009 г. петима) квестори, които отговарят за административните и финансовите въпроси, които засягат членовете на ЕП, съвет на председателите на комисии и съвет на председателите на делегации. Мандатът на председателя, заместник-председателите и квесторите е две години и половина.
Б. Комисии и делегации
Членовете на ЕП са разпределени в 20 комисии, 2 подкомисии, междупарламентарни делегации и делегации в съвместните парламентарни комитети, към които се прибавя и Съвместната парламентарна асамблея, създадена съгласно споразумението между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и ЕС.
Всяка комисия или делегация избира свое бюро, което се състои от председател и четирима (след юли 2009 г. трима) заместник-председатели.
В. Политически групи
Членовете на ЕП не заседават, разделени по национални делегации, а образуват транснационални групи според политическата си ориентация. Съгласно правилника всяка политическа група се състои от членове, избрани в най-малко една пета от държавите-членки. След присъединяването на България и Румъния минималният брой членове, който се изисква за образуването на политическа група, е двадесет членове на ЕП от най-малко шест държави-членки (член 29). След изборите през 2009 г. този праг ще се вдигне на 25 членове на ЕП от най-малко 7 държави-членки. Политическите групи провеждат редовни заседания през седмицата преди месечната сесия и през седмицата по време на сесията. Те също така провеждат семинари, по време на които определят основните принципи на дейността си на общностно равнище. Няколко политически групировки са основали политически партии, които функционират на европейско равнище, например Европейската народна партия, Партията на европейските социалисти, Европейската зелена партия и Европейската либералдемократическа и реформистка партия. Те работят в тясно сътрудничество със съответните политически групи в рамките на Парламента.
Г. Политически партии на европейско равнище
Значението на политическите партии на европейско равнище за формирането на европейско съзнание и за изразяването на политическата воля на гражданите на Съюза е признато в член 191 от Договора за ЕО, въведен с Договора от Маастрихт. Парламентът препоръчва да се създаде благоприятна среда за по-нататъшното им развитие, включително чрез приемане на рамково законодателство. Договорът от Ница допълва член 191 с правно основание, което дава възможност да се приеме статут на политическите партии на европейско равнище, и по-конкретно правила за тяхното финансиране чрез процедурата за съвместно вземане на решение. След влизането в сила на Регламент (ЕО) № 2004/2003 през 2004 г. са основани няколко нови политически партии, с което общият им брой достига десет.
ДЕЙНОСТ
Съгласно Договора Парламентът организира своята работа по независим начин. Той приема вътрешен правилник с мнозинство от членовете (член 199 от Договора за ЕО). Ако в договорите не е предвидено друго, Парламентът приема решения с абсолютно мнозинство от подадените гласове (член 198). Той взема решения за дневния ред на месечните сесии, който включва главно приемане на доклади, изготвени от парламентарните комисии, въпроси до Комисията и до Съвета, актуални и неотложни разисквания и изявления на председателството. Пленарните заседания са публични.
СЕДАЛИЩЕ И МЕСТА НА РАБОТА
След 7 юли 1981 г. Парламентът прие няколко резолюции относно своето седалище, в които призовава държавите-членки да спазят наложеното им в договорите задължение за определяне на единно седалище на институциите. При липсата на отклик от тяхна страна Парламентът прие няколко решения относно своята организация и места на работа (Люксембург, Страсбург и Брюксел).
На Европейския съвет в Единбург от 11 и 12 декември 1992 г. правителствата на държавите-членки постигнаха споразумение относно седалищата на институциите, според което:
— седалището на Парламента се намира в Страсбург, където се провеждат 12-те редовни месечни сесии, включително бюджетната сесия;
— допълнителните пленарни месечни сесии се провеждат в Брюксел;
— парламентарните комисии заседават в Брюксел;
— секретариатът и отделите на Парламента остават в Люксембург.
Решението беше подложено на критика от страна на Парламента. Съдът на Европейските общности обаче (Решение от 1 октомври 1997 г. по дело С-345/95) потвърди, че седалището на Парламента е определено в съответствие с член 289 от Договора за ЕО. Същината на това решение беше включена в Договора от Амстердам в приложен към договорите протокол, за което Парламентът изрази съжаление.
Парламентът изготвя годишния календар на сесиите по предложение на съвета на председателите. По правило Парламентът провежда 12 четиридневни месечни сесии в Страсбург и шест двудневни сесии в Брюксел. На 18 декември 2006 г., непосредствено след Европейския съвет от 15—16 декември 2006 г., Парламентът за първи път проведе допълнително пленарно заседание в Брюксел. В бъдеще предстои утвърждаването на тази практика.
СЪСТАВ НА ПАРЛАМЕНТА ПО ГРУПИ И ПО ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ
| PPE-DE | PSE | ALDE | UEN | Verts/ALE | GUE/NGL | IND/DEM | NI |
|
Белгия | 6 | 7 | 6 |
| 2 |
|
| 3 | 24 |
България | 5 | 5 | 5 |
|
|
|
| 3 | 18 |
Чешката република | 14 | 2 |
|
|
| 6 | 1 | 1 | 24 |
Дания | 1 | 5 | 4 | 1 | 1 | 1 | 1 |
| 14 |
Германия | 49 | 23 | 7 |
| 13 | 7 |
|
| 99 |
Естония | 1 | 3 | 2 |
|
|
|
|
| 6 |
Гърция | 11 | 8 |
|
|
| 4 | 1 |
| 24 |
Испания | 24 | 24 | 2 |
| 3 | 1 |
|
| 54 |
Франция | 18 | 31 | 10 |
| 6 | 3 | 3 | 7 | 78 |
Ирландия | 5 | 1 | 1 | 4 |
| 1 | 1 |
| 13 |
Италия | 24 | 17 | 12 | 13 | 2 | 7 |
| 3 | 78 |
Кипър | 3 |
| 1 |
|
| 2 |
|
| 6 |
Латвия | 3 |
| 1 | 4 | 1 |
|
|
| 9 |
Литва | 2 | 2 | 7 | 2 |
|
|
|
| 13 |
Люксембург | 3 | 1 | 1 |
| 1 |
|
|
| 6 |
Унгария | 13 | 9 | 2 |
|
|
|
|
| 24 |
Малта | 2 | 3 |
|
|
|
|
|
| 5 |
Нидерландия | 7 | 7 | 5 |
| 4 | 2 | 2 |
| 27 |
Австрия | 6 | 7 | 1 |
| 2 |
|
| 2 | 18 |
Полша | 15 | 9 | 6 | 19 |
|
| 3 | 2 | 54 |
Португалия | 9 | 12 |
|
|
| 3 |
|
| 24 |
Румъния | 18 | 10 | 6 |
| 1 |
|
|
| 35 |
Словения | 4 | 1 | 2 |
|
|
|
|
| 7 |
Словакия | 8 | 3 |
|
|
|
|
| 3 | 14 |
Финландия | 4 | 3 | 5 |
| 1 | 1 |
|
| 14 |
Швеция | 6 | 5 | 3 |
| 1 | 2 | 2 |
| 19 |
Обединеното кралство | 27 | 19 | 11 |
| 5 | 1 | 8 | 7 | 78 |
Общо | 277 | 218 | 106 | 44 | 42 | 41 | 23 | 14 | 785 |
PPE-DE: Група на Европейската народна партия (християндемократи) и Европейските демократи
PSE: Група на социалистите в Европейския парламент
ALDE: Група на Алианса на либералите и демократите за Европа
UEN: Група на Съюза за Европа на нациите
Verts/ALE: Група на Зелените/Европейски свободен алианс
GUE/NGL: Конфедеративна група на Европейската обединена левица — Северна зелена левица
IND/DEM: Група Независимост/Демокрация
NI: Независими членове на ЕП
Wilhelm Lehmann
07/2008