Европейски парламент: избирателни процедури
Избирателните процедури в Европейския парламент се уреждат както от европейското законодателство, което определя общи за държавите-членки правила, например правила, отнасящи се до несъвместимост на парламентарния мандат и въвеждане на принципа за пропорционално представителство, така и от специални национални разпоредби, различни за всяка държава-членка.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Член 190, параграфи 1 и 2 от Договора за ЕО.
ОБЩИ ПРАВИЛА
А. Принципи
Учредителните договори предвиждат, че членовете на Европейския парламент първоначално се назначават от националните парламенти, но съдържат разпоредби за избирането им чрез всеобщо пряко избирателно право въз основа на проект, изработен от самия Парламент. Едва през 1976 г. Съветът решава да приложи тази разпоредба в Акта от 20 септември (понастоящем включен в член 190, параграф 1 от Договора за ЕО).
През 1992 г. с Договора от Маастрихт в Договора за ЕО (член 190, параграф 4) е въведена разпоредба, в която се посочва, че изборите трябва да бъдат произведени съгласно уеднаквена процедура във всички държави-членки, като Парламентът изготвя предложение в този смисъл, подлежащо на единодушно одобрение от Съвета. Въпреки това, Съветът не успява да постигне съгласие относно уеднаквената процедура, независимо от различните предложения, представени от Парламента.
За да разреши тази безизходица, Договорът от Амстердам въвежда в Договора за ЕО възможността за „общи принципи“ при липса на уеднаквена процедура, с оглед засилване на демократичната легитимност на Парламента и съзнанието за гражданство на Европейския съюз. На тази основа става възможно изменението на Акта от 1976 г. с Решение 2002/772/ЕО, Евратом на Съвета от 25 юни 2002 г. и 23 септември 2002 г. С това решение се въвеждат принципите на пропорционално представителство и несъвместимост между национален и европейски мандат.
Б. Прилагане: действащи общи разпоредби
1. Право на лица с различно гражданство да избират и да бъдат избирани
Съгласно член 19 от Договора за ЕО „всеки гражданин на Съюза, който живее в държава-членка, чийто гражданин не е, има правото да гласува и да се кандидатира в изборите за Европейски парламент в държавата-членка, където живее“. Мерките по прилагане на това право са приети на 6 декември 1993 г. с Директива 93/109/ЕО.
2. Избирателна система
Изборите трябва да се основават на пропорционално представителство с използване на системата на листите или правото на един прехвърляем глас (Решение 2002/772/ЕО, Евратом на Съвета).
3. Несъвместимост на мандата
Статутът на член на Европейския парламент е несъвместим с този на член на Комисията, съдия, генерален адвокат или секретар на Съда на Европейските общности, член на Сметната палата, член на Европейския икономически и социален комитет, член на комитети или други органи, учредени съгласно договорите на Общността, с цел да управляват фондовете на Европейските общности или с оглед изпълнението на постоянни административни задължения, член на Съвета на директорите, на управителния комитет или служител на Европейската инвестиционна банка, както и на действащо длъжностно лице или служител на институциите на Европейските общности или в някой от специализираните органи към тях.
В Решението на Съвета от 2002 г. са добавени и нови основания за несъвместимост: член на Първоинстанционния съд, член на Иизпълнителния съвет на Европейската централна банка, Омбудсман на Европейските общности и, разбира се, член на национален парламент.
МЕРКИ, ОПРЕДЕЛЕНИ С НАЦИОНАЛНИ РАЗПОРЕДБИ
В допълнение към тези правила избирателните процедури се уреждат с национални разпоредби, които понякога значително се различават една от друга.
А. Избирателна система
Съгласно Решението на Съвета от 2002 г. всички държави-членки понастоящем са длъжни да прилагат система, основана на пропорционалното представителство. Листите, които не са спечелили, например 5 % от гласовете в Германия или Франция, или 4 % в Австрия или Швеция, се изключват от разпределението на мандати. До изборите през 1994 г. Обединеното кралство използва системата на първия избран (с изключение на Северна Ирландия, където вече се прилага пропорционалното представителство). Повечето от големите нови държави-членки прилагат праг от 5 % или 4 %.
Б. Граници на избирателните райони
До 2003 г. в 11 държави-членки (Германия, Австрия, Дания, Испания, Финландия, Франция, Гърция, Люксембург, Нидерландия, Португалия и Швеция ) цялата територия на страната образува един едномандатен избирателен район. В четири държави-членки (Белгия, Ирландия, Италия и Обединеното кралство) територията на страната е разделена на няколко избирателни района. Повечето нови държави-членки са въвели едномандатни избирателни райони (напр. Чешката република и Унгария). Полша има 13 регионални избирателни района.
След Решението на Съвета от 2002 г. няколко от старите държави-членки измениха или са в процес на изменение на националното законодателство. Франция се отказа от използването на едномандатен избирателен регион и създаде осем големи избирателни района: Северозападен, Западен, Източен, Югозападен, Югоизточен, Централен масив, Ил-дьо-Франс и Отвъдморски. В Германия, макар да не се предвижда изменение на законодателството относно изборите, партиите могат да представят кандидатски листи на равнище провинции или на национално равнище. Подобно на нея във Финландия партиите могат да представят листи на равнище избирателен район или на национално равнище.
В. Право на глас
1. Право на глас на лица, които не са граждани на приемащата страна
Възрастта, на която се придобива избирателна дееспособност, е 18 години за всички държави-членки, с изключение на Австрия (16 години). Граждани на Съюза, пребиваващи в държава-членка, на която не са граждани, понастоящем имат право (член 19 от Договора за ЕО) да гласуват в изборите за Парламент в държавата-членка по местопребиваване при същите условия, както и гражданите на тази държава. Въпреки това, понятието за местопребиваване все още не е уеднаквено в различните национални избирателни системи.
Някои държави изискват от избирателите да имат постоянен адрес или обичайно постоянно местопребиваване на избирателната територия (Финландия и Франция), или да пребивават обичайно там (Германия, Люксембург, Белгия, Гърция, Испания, Португалия и Италия), или да са вписани в избирателните списъци (Австрия, Дания, Обединено кралство, Унгария, Ирландия, Нидерландия, Полша и Швеция).
За да имат право на глас в Люксембург, гражданите на Общността трябва да докажат и минимален срок на пребиваване. Този срок обаче е намален с влизането в сила на новия избирателен закон на 18 февруари 2003 г. От този момент нататък задължителният срок на пребиваване на територията на Люксембург е пет години, като този срок не се прилага по отношение на избиратели от Общността, които поради обстоятелството, че пребивават извън своята държава-членка по произход или поради срока на това пребиваване, нямат право да гласуват във въпросната държава.
2. Право на глас на гражданите на една държава-членка, пребиваващи в друга държава-членка, в държавата-членка по произход
В Обединеното кралство правото на глас на гражданите, пребиваващи в чужбина, е ограничено до държавни служители, членове на въоръжените сили и граждани, които са напуснали страната преди по-малко от пет години, при условие че представят декларация пред компетентните органи. Австрия, Дания, Португалия и Нидерландия предоставят право на глас единствено на своите граждани, живеещи в държава-членка на ЕС. Швеция, Белгия, Франция, Испания, Гърция и Италия предоставят на своите граждани право на глас, независимо от държавата, в която пребивават. Германия предоставя такова право на граждани, които са живели в друга държава по-малко от десет години. В Ирландия и Унгария правото на глас е ограничено до граждани на ЕС с постоянен адрес на тяхна територия.
Г. Пасивно избирателно право
Освен изискването за гражданство на държава-членка на ЕС, което е общо за всички държави-членки, условията за това са различни в различните държави-членки.
1. Минимална възраст
18 години в Австрия, Финландия, Швеция, Дания, Германия, Испания, Нидерландия, Люксембург, Португалия и повечето от новите държави-членки, 21 в Белгия, Гърция, Чешката република, Ирландия, Литва, Полша, Словакия и Обединеното кралство, 23 във Франция и 25 в Италия.
2. Постоянно пребиваване
В Люксембург след приемането на новия избирателен закон от 18 февруари 2003 г. са необходими най-малко пет години постоянно пребиваване (преди това бяха необходими десет години), за да има право гражданин на Общността да бъде избиран в избори за Европейски парламент. Освен това, в дадена листа не могат да преобладават кандидати, които не са люксембургски граждани.
Д. Кандидатури
В някои държави-членки (Дания, Германия, Гърция, Естония, Нидерландия, Швеция и Чешката република) само политическите партии и политическите организации могат да издигат кандидатури. В другите страни кандидатури могат да се издигат, ако са подкрепени от необходимия брой подписи или избиратели, а в някои случаи (Ирландия, Нидерландия и Обединеното кралство) се изисква и внасяне на депозит. В Ирландия и Италия кандидатите могат да издигат и сами своите кандидатури, ако са подкрепени от необходимия брой подписи.
Е. Дати за избори
В съответствие с националните традиции избори се произвеждат в следните дни:
— четвъртък — в Дания, Ирландия, Нидерландия и Обединеното кралство,
— неделя — във всички останали страни.
Последните избори са произведени на 10 и 13 юни 2004 г. Следващите избори ще се състоят на 4 и 7 юни 2009 г.
Ж. Възможност на гласоподавателите за промяна на подредбата на кандидатите в листите
В някои държави (Германия, Испания, Франция, Гърция и Португалия) гласоподавателите не могат да променят поредността, в която кандидатите са подредени в листата. В други държави (Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Швеция) поредността на кандидатите в листата може да бъде променяна само чрез прехвърляне на гласове. В Люксембург гласоподавателите могат да гласуват за кандидати от различни листи. В Швеция гласоподавателите могат да добавят имена към листата или да ги заличават. Системата на листите не се използва в Ирландия, Малта и Обединеното кралство.
З. Разпределение на мандатите
Повечето държави-членки са приели системата на Д’Ондт за разпределение на мандати. Германия използва метода Хеър-Ниймаер, а Люксембург използва вариант на системата на Д’Ондт — Хагенбах-Бишоф. В Италия мандатите се разпределят според цялата изборна квота и метода на най-големия остатък, в Ирландия чрез прехвърляем глас, в Гърция чрез метода на претегляне на пропорционалното представителство, известен като „Eniskhimeni Analogiki“, а в Швеция — по метода на Sainte-Laguë (деление на последователни нечетни числа, изменени по такъв начин, че да образуват най-голям общ делител 1,4).
И. Проверка на резултата и правила за провеждане на предизборни кампании
Осъществяването на проверка на изборните резултати за Парламента е предвидено в Дания, Германия и Люксембург. Задължението за проверка от страна на съдилищата съществува в Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Ирландия и Обединеното кралство, а в Германия се прилагат и двата начина за проверка. В Испания резултатите се проверяват от „Junta Electoral Central“; в Португалия и Швеция проверката се осъществява от контролна комисия.
Противно на практиката в националните избори, не са установени специални правила за избирателните кампании. Дълго време политическите партии на европейско равнище не получаваха преки субсидии за своите предизборни кампании. Неотдавна обаче беше създадена система за финансиране на европейските политически партии (Регламент (ЕО) № 2004/2003), която допуска и учредяване на политически фондации на европейско равнище.
Й. Попълване на предсрочно овакантени мандати
В някои държави-членки (Австрия, Дания, Финландия, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия и Португалия) местата, овакантени вследствие на оставка, се разпределят към следващите неизбрани кандидати в листата (евентуално след разместване, което да отрази гласовете, получени от отделните кандидати). В Белгия, Ирландия, Германия и Швеция, вакантните места се разпределят между заместници. В Испания и Германия, ако няма заместници, се взема предвид редът, в който кандидатите са подредени в листата. В Обединеното кралство се провеждат междинни избори. В Гърция овакантените места се разпределят между заместници от същата листа; ако няма достатъчно заместници, се провеждат междинни избори. Европейският парламент подготвя резолюция относно изменение на приложимите правила относно членовете на ЕП в случай на майчинство или бащинство, като се отчита националното законодателство за запълване на местата.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
От 60-те години на миналия век насам Парламентът многократно е изразявал становището си по въпросите на избирателното право в доклади, резолюции и въпроси с искане за писмен и устен отговор и е внасял предложения в съответствие с член 138 от Договора за ЕИО. През 1991 г., 1992 г. и 1993 г. Парламентът прие три резолюции относно създаване на уеднаквена избирателна процедура, но Съветът не ги счете за предложения по смисъла на член 138 и във всеки случай прие единствено предложенията относно разпределението на места между държавите-членки.
Член 190 от Договора за ЕО, изменен с Договора от Амстердам, предвижда, че Европейският парламент изработва проект за провеждане на избори, в съответствие с еднаква процедура във всички държави-членки или съгласно общи за всички държави-членки принципи През 1997 г. комисията по институционални въпроси на Парламента реши да изработи доклад, който беше последван от резолюция относно предложение за уеднаквена избирателна процедура. Решението на Съвета от 25 юни 2002 г. съдържа по същество предложението на ЕП, но не възприема предложението за създаване на общ европейски избирателен район за избиране на 10 % от членовете на Европейския парламент.
Продължаващата липса на същинска единна процедура за избор на Европейски парламент показва колко трудно се хармонизират различните национални традиции. Предвидената в Договора от Амстердам възможност за приемане на общи принципи в известна степен позволи да бъдат преодолени тези трудности. Договорът от Лисабон ще въведе правно основание за приемането на уеднаквена процедура, изискваща одобрението на Европейския парламент.
Wilhelm Lehmann
07/2008