Европейски парламент: отношения с националните парламенти
Напредъкът на европейската интеграция промени ролята на националните парламенти. Създадени бяха различни инструменти за сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти с цел установяване на ефикасен демократичен контрол при прилагането на европейското законодателство на всички равнища.
ЦЕЛИ
А. Основание за сътрудничеството
Същността на процеса на европейска интеграция предполага прехвърляне на правомощия, които са били упражнявани от националните правителства, към общите институции, разполагащи с права да вземат решения, което води до ограничаване на ролята на националните парламенти (НП) като законодателни, бюджетни и контролни органи. Прехвърлянето на правомощия от национално към европейско равнище в голямата си част засягаше Съвета, като Европейският парламент не придоби всички правомощия, които биха му позволили да играе пълноценна парламентарна роля в дейността на Общността. Следователно тук се наблюдава структурен „демократичен дефицит“.
ЕП, както и НП изразяват съжаление по повод посочения демократичен дефицит и полагат усилия да го намалят:
— НП изразяват засилваща се тревога по повод загубата на влияние и считат установяването на засилен национален контрол над европейските дейности на своите правителства, както и по-тесните отношения с Европейския парламент за начин да се възстанови загубеното влияние и съвместно да се гарантира, че Европа се гради на демократични принципи.
— ЕП, от своя страна, като цяло възприема становището, че стабилните отношения с НП ще помогнат за укрепване на легитимността му и ще приближат Европа до гражданите.
Б. Развитие на контекста на сътрудничество
Ролята на НП продължи да намалява с напредъка на европейската интеграция, с укрепването на данъчните и бюджетните правомощия на Общността през 1970 г. и 1975 г., с разширяването на случаите, за които Съветът гласува с мнозинство, и с увеличаването на законодателните правомощия на ЕП след приемането на Единния европейски акт през 1987 г. и Договора от Маастрихт през 1993 г., като последният също така създаде обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи, и с по-нататъшното увеличаване на законодателните правомощия на Парламента чрез Договора от Амстердам от октомври 1997 г.
До 1979 г. ЕП и НП бяха органично свързани, тъй като членовете на ЕП се избираха от НП измежду техните членове. Преките избори за ЕП скъсаха тези връзки и за близо десет години отношенията прекъснаха. Необходимостта от възстановяването им се наложи след 1989 г., когато бяха установени контакти и бяха направени опити за възстановяване на първоначалните органични връзки. Договорът от Маастрихт помогна чрез включването на две декларации (№ 13 и 14) по темата, които по-конкретно предвиждат:
— зачитане на участието на НП в дейностите на Европейския съюз (съответните правителства на държавите-членки следва „своевременно“ да ги информират относно законодателните предложения на Общността и, когато е необходимо, да се провеждат съвместни конференции);
— сътрудничество между ЕП и НП чрез засилване на контактите, провеждане на редовни срещи и предоставяне на подходящи двустранни улеснения.
Неотдавна, благодарение на някои конституционни реформи, инициативи на правителствата или изменение на собствения им метод на работа, НП получиха право на определен контрол над общностните дейности, предприемани от техните правителства. Специализираните им комисии по европейски въпроси, в сътрудничество с ЕП, изиграха основна роля в тази насока.
Протоколът относно ролята на националните парламенти, приложен към Договора от Амстердам, насърчава по-активната намеса на националните парламенти в дейностите на ЕС и изисква консултативните документи и предложенията да се изпращат без отлагане, така че НП да могат да ги разгледат, преди Съветът да вземе решение. Ролята на националните парламенти е допълнително уточнена в декларация към Договора от Ница (2000 г.) и в декларация от Европейския съвет в Лакен (2001 г.) Въпросът зае водещо място и в дебатите на Конвента за бъдещето на Европа (*1.1.4.), където беше тема на една от 11-те работни групи. Конвентът накрая прие протокол относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, който беше приложен към Договора за създаване на Конституция за Европа. През май 2006 г. Европейската комисия се съгласи да изпраща по електронен път до националните парламенти всички нови предложения и консултативни документи.
Договорът от Лисабон ще въведе нов механизъм, който ще позволи на националните парламенти да следят за спазването на принципа на субсидиарност в новите законодателни предложения. Той ще даде възможност на мнозинство от камари да блокира ново предложение на Комисията. Все пак окончателното решение ще бъде в правомощията на законодателните органи (Европейския парламент и Съвета на министрите). Договорът също така съдържа нови членове, които изясняват ролята на националните парламенти в европейската институционална структура (членове 10 и 12 от Договора за ЕС).
ПОСТИЖЕНИЯ: ИНСТРУМЕНТИТЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО
А. Конференции на председателите на парламентарни асамблеи от Европейския съюз
Конференциите бяха създадени през 1981 г. след срещите през 1963 г. и 1973 г. Те включват председателите на НП и на ЕП и първоначално заседаваха на всеки две години. Те се подготвят от срещи на генералните секретари и обсъждат точно определени въпроси на сътрудничеството между НП и ЕП.
През последните години председателите се срещат всяка година. Важни конференции бяха проведени в Атина на 22—24 май 2003 г. (относно ролята на Европейския парламент в разширена Европа) и в Лисабон на 20—21 юни 2008 г. (относно ЕС след Договора от Лисабон).
От 1995 г. ЕП поддържа тесни връзки с парламентите на асоциираните и присъединяващи се страни. Председателите на Европейския парламент и на парламентите на посочените страни няколкократно се срещат, за да обсъдят стратегиите за присъединяване и други актуални въпроси.
Б. Европейски център за парламентарни изследвания и документация (EСPRD)
На конференция във Виена през 1977 г. беше създаден Европейски център за парламентарни изследвания и документация (EСPRD) — мрежа за предоставяне на услуги в областта на документацията и изследванията, които си сътрудничат тясно с оглед улесняването на достъпа до информация (включително до национални и общностни база данни), и за координиране на изследванията, така че да се избегне повторението. Той централизира и разпространява изследванията и поддържа уебсайт с цел подобряване на обмена на информация. Указателят му улеснява контактите между членовете на изследователските отдели на парламентите. Центърът се управлява съвместно от ЕП и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
В. Конференция на парламентите от Общността
Тази идея придоби практическо измерение в Рим през 1990 г. под името „Европейско заседание“. Темата му беше бъдещето на Общността; последствията за Общността и за държавите-членки от предложенията относно Икономическия и паричен съюз и Политическия съюз, и по-конкретно относно ролята на националните парламенти и на Европейския парламент, и на него присъстваха 258 участници, 173 от НП и 85 от ЕП. Оттогава не се е състояло друго заседание.
Г. Конференция на комисиите по европейски въпроси на националните парламенти на държавите-членки на Европейския съюз и на Европейския парламент (КОСАК)
Конференцията, създадена по предложение на председателя на френската национална асамблея, заседава на всеки шест месеца от 1989 г., като събира представители на органи, специализирани в областта на европейските въпроси, от НП и шестима членове на ЕП, оглавявани от двама заместник-председатели, отговарящи за отношенията с националните парламенти. Свиквана от парламента на страната, която председателства Съвета, и подготвяна съвместно от ЕП и парламентите на председателстващата „тройка“, всяка конференция обсъжда основните въпроси на европейската интеграция.
КОСАК не е орган, вземащ решения, а консултативен и координационен орган, който приема решенията си чрез консенсус. Протоколът към Договора от Амстердам за ролята на националните парламенти в Европейския съюз изрично отбелязва, че КОСАК може да предоставя на вниманието на институциите на Европейския съюз всякакви становища, каквито тя счете за подходящи. Въпреки това съображенията на КОСАК по никакъв начин не обвързват националните парламенти, нито предопределят тяхното становище.
Д. Сътрудничество
Повечето постоянни комисии на ЕП се консултират с еквивалентите си в националните парламенти чрез двустранни или многостранни срещи и посещения на председатели и докладчици.
Контактите между политическите групи на ЕП и съответните групи в НП се развиват на различни равнища в зависимост от държавата или засегнатата политическа партия.
Административното сътрудничество се развива под формата на стажове в Европейския парламент и обмен на кадри. От все по-голямо значение е взаимното предоставяне на информация относно парламентарната работа, най-вече във връзка със законотворческата дейност.
Wilhelm Lehmann
07/2008