Съвет
Заедно с Европейския парламент Съветът е институцията, която приема законодателството на ЕС чрез регламенти и директиви и изготвя решения и незадължителни препоръки. В областта на своите правомощия той взема решения с просто мнозинство, квалифицирано мнозинство или с единодушие в зависимост от важността на акта, за който е необходимо неговото одобрение.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
В единната институционална рамка на Европейския съюз Съветът упражнява правомощията, предоставени му с Договора за Европейския съюз (членове 3 и 5) и Договора за създаване на Европейската общност (членове 202—210).
РОЛЯ
А. Общностно законодателство
Въз основа на предложения, внесени от Комисията, Съветът приема общностно законодателство под формата на регламенти и директиви съвместно с Европейския парламент съгласно член 251 от Договора за ЕО или сам след консултации с Европейския парламент (*1.4.1.). Съветът също така приема отделни решения и незадължителни препоръки (член 249 от Договора за ЕО) и резолюции. Съветът определя правилата за упражняване на правомощията за прилагане предоставени на Комисията или запазени за самия Съвет.
Б. Бюджет
Съветът е едно от двете направления на бюджетния орган (другото е Европейският парламент), който приема бюджета на Общността (*1.4.3.).
В. Други правомощия
1. Външна политика на Общността
Съветът сключва международните споразумения на Общността (за които Комисията води преговори и които в някои случаи изискват съгласието на Парламента).
2. Назначения
Съветът, като действа с квалифицирано мнозинство (след Договора от Ница), назначава членовете на Сметната палата, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите.
3. Икономическа политика
Съветът осигурява координацията на икономическите политики на държавите-членки (член 202 от Договора за ЕО) и, без да накърнява правомощията на Европейската централна банка, взема политически решения в областта на паричната политика. Решението за присъединяване на дадена държава-членка към единната валута се взема от заседание на Съвета на равнище държавни и правителствени ръководители.
4. Обща външна политика и политика на сигурност и сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи
В тези сфери на правомощия, създадени с Договора за Европейския съюз, Съветът не действа като институция на Общността, а съгласно специфични междуправителствени правила.
В областта на външната политика и политика на сигурност той приема общи позиции и съвместни действия и изработва конвенции. Формулата на „тройката“ се промени след Договора от Амстердам: в момента в областта на общата външна политика и политика на сигурност председателството на Съвета се подпомага от генерален секретариат на Съвета, чийто генерален секретар изпълнява функциите на върховен представител за общата външна политика и политика на сигурност, както и от държавата-членка, която ще поеме следващото председателство. Съветът и председателството се подпомагат и от звено за планиране на политика и за ранно оповестяване, което бе създадено съгласно декларация, приложена към заключителния акт на Договора от Амстердам.
След Договора от Амстердам Съветът прие също така рамкови решения за целите на сближаване на законодателството в областта на правосъдието и вътрешните работи (*4.11.1.).
ОРГАНИЗАЦИЯ
А. Състав
1. Членове
Съветът се състои от по един представител на всяка държава-членка на министерско равнище, който „е овластен да обвързва правителството на тази държава-членка“ (член 203 от Договора за ЕО).
2. Председателство
Съветът, като действа с квалифицирано мнозинство (след Договора от Ница), се председателства от представителя на държавата-членка, която председателства Съюза: председателството се променя на всеки шест месеца по ред, определен от Съвета, като действа с единодушие (член 203 от Договора за ЕО). Договорът от Ница не промени тази ротация на всеки шест месеца. За да даде възможност на новите държави-членки да се подготвят за своето председателство, предишният ред на ротация продължи до края на 2006 г. На 1 януари 2007 г. бе приет следният ред: Германия и Португалия през 2007 г., Словения и Франция през 2008 г., Чешката република и Швеция през 2009 г., Испания и Белгия през 2010 г., Унгария и Полша през 2011 г., Дания и Кипър през 2012 г., Ирландия и Литва през 2013 г., Гърция и Италия през 2014 г., Латвия и Люксембург през 2015 г., Нидерландия и Словакия през 2016 г., Малта и Обединеното кралство през 2017 г., Естония и България 2018 г., Австрия и Румъния през 2019 г. и Финландия през първата половина на 2020 г.
Договорът от Лисабон ще промени системата на ротация на председателствата. Той ще формализира практиката на 18-месечни екипни председателства в проекторешение на Европейския съвет, което ще се приеме след влизането в сила на Договора и ще създаде дългосрочно председателство за Съвета по външни работи, който ще се председателства от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност за срока от неговия или нейния мандат.
Б. Дейност
В зависимост от съответната област Съветът взема решение с обикновено мнозинство, квалифицирано мнозинство или с единодушие (*1.4.1. и *1.4.3.).
1. Обикновено мнозинство
Това означава, че решение се взема, когато има повече гласове „за“, отколкото „против“. Всеки член на Съвета има един глас. Обикновеното мнозинство се прилага, когато Договорът не предвижда друго (член 205, параграф 1 от Договора за ЕО). Такъв е процесът за вземане на решения в общото право. На практика това се прилага само за малък брой решения: вътрешните правила на Съвета, организация на секретариата на Съвета и правилата, регулиращи комитетите, предвидени в Договора.
2. Квалифицирано мнозинство
а) Механизъм
В много случаи Договорът изисква вземане на решения с квалифицирано мнозинство, което изисква повече гласове от обикновеното мнозинство. В този случай вече няма равенство на правото на глас. Всяка страна има определен брой гласове в съответствие със своето население (член 205, параграф 2 от Договора за ЕО).
Преди присъединяването на десетте нови държави-членки положението беше следното: Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство — 10 гласа; Испания — 8 гласа; Белгия, Гърция, Нидерландия и Португалия — 5 гласа; Австрия и Швеция — 4 гласа; Дания, Финландия и Ирландия — 3 гласа и Люксембург — 2 гласа. Общият брой на гласовете бе 87, като 62 гласа бяха необходими за вземане на решение. В случай на решение без предложение от страна на Комисията, трябваше да бъдат подадени 62 гласа от най-малко десет държави-членки.
С приемането на десетте нови държави-членки общият брой на гласовете в Съвета нарасна на 124 през един преходен период (1 май 2004 г. — 31 октомври 2004 г.). Необходимите гласове за квалифицирано мнозинство са 88 (70,97 %).
От 1 ноември 2004 г. ще бъде въведено ново претегляне на гласовете и квалифицирано мнозинство ще се постига, ако (с 27 държави-членки):
— решението получи най-малко 255 гласа от новия общ брой гласове 345 (73,91 %),
— решението се одобри от мнозинството от държавите-членки и
— решението се одобри от най-малко 62 % от населението на ЕС (проверката по този последен критерий трябва да бъде поискана от държава-членка).
Ако предложението не идва от Комисията, приемането на акт на Съвета изисква най-малко 255 гласа „за“, подадени от най-малко две трети от членовете.
Договорът от Лисабон ще премахне системата на претеглени гласове и ще следва просто правило на двойно мнозинство (55 % от членовете на Съвета, което включва най-малко петнадесет членове и представлява държави-членки, които обхващат население не по-малко от 65 % от населението на Съюза.). Тази нова система обаче няма да влезе в сила преди 1 ноември 2014 г.
б) Приложно поле
Договорът от Ница разшири приложното поле на вземането на решения с квалифицирано мнозинство. 27 разпоредби преминават изцяло или отчасти от единодушие към квалифицирано мнозинство като член 18 от Договора за ЕО (мерки за улесняване свободата на движение на гражданите на Съюза), член 65 (съдебно сътрудничество по гражданско-правни въпроси) и член 157 (индустриална политика). В момента квалифицирано мнозинство се изисква за назначаването на председателя и членовете на Комисията, за членовете на Сметната плата, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите. (*1.4.1. и *1.4.2.) Договорът от Лисабон увеличава броя на правните основания, които изискват квалифицирано мнозинство с 45, включвайки много предишни области на третия стълб.
3. Единодушие
Договорът за ЕО изисква единодушие само за малък брой решения, но те са някои от най-важните (данъчно облагане, социална политика и т.н.).
Следва да се отбележи, че Съветът е склонен да се стреми към единодушие дори когато такова не се изисква. Това датира от Люксембургския компромис през 1966 г. Той приключва спора между Франция и останалите държави-членки, който се разви през 1965 г., когато Франция отказа да премине от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство, предвидено за определени решения от Договора от Рим. Тогава Франция шест месеца отказва да заседава в Съвета. Текстът на компромиса гласи: „Когато в случай на решения, които могат да бъдат взети с мажоритарен вот по предложение от Комисията, са засегнати много важни интереси на един или повече партньори, членовете на Съвета ще се постараят в разумен срок да постигнат решения, които могат да бъдат приети от всички членове на Съвета, като се уважат техните взаимни интереси и тези на Общността, съгласно член 2 от Договора“. Това няма правна сила, тъй като не променя Договора, но тенденцията за стремеж към единодушие, до която доведе, в миналото значително забавяше вземането на решения.
КОМИТЕТ НА ПОСТОЯННИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ (КОРЕПЕР)
Комитет, съставен от постоянните представители на държавите-членки, е отговорен за подготовката на работата на Съвета и за изпълнението на възложените му от Съвета задачи (член 207, параграф 1 от Договора за ЕО).
Wilhelm Lehmann
07/2008