Съд на Европейските общности и Първоинстанционен съд
Съдът на Европейските общности, Първоинстанционния съд и, след 2 ноември 2004 г., Съдът на публичната служба на Европейския съюз са тези, които имат правомощия в правораздаването. Тези органи осигуряват правилното тълкуване и прилагане на първичното и на вторичното право на Европейския съюз.
СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Член 220, член 226, втора алинея, членове 227, 230, 232, 234—237 и член 300 от Договора за създаване на Европейската общност.
Член 136 от Договора за създаване на Евратом.
Протокол към договорите, определящ статута на Съда.
Определени международни споразумения.
СЪСТАВ И СТАТУТ
А. Състав
1. Брой (член 221 и член 222)
Всяка държава-членка определя по един съдия, т.е. понастоящем те са 27.
Осем генерални адвокати, като по искане на Съда на Европейските общности този брой може да бъде увеличен с решение на Съвета.
2. Условия за назначаване (член 223)
Кандидатите трябва:
— да отговарят на условията за назначаване на най-високите съдебни длъжности в собствените си държави или да бъдат юрисконсулти с призната компетентност;
— тяхната независимост да е извън всякакво съмнение.
3. Процедура за назначаване (член 223)
Съдиите и генералните адвокати се назначават, с общо съгласие, от правителствата на държавите-членки.
Б. Мандат
1. Продължителност на мандата (член 223 и статут на Съда)
Шест години.
Частично подновяване на мандата на всеки три години:
— последователно на 14 и на 13 съдии,
— на половината от генералните адвокати.
Съдиите и генералните адвокати с изтекъл мандат могат да бъдат назначавани отново.
2. Привилегии и имунитети (статут)
Съдиите и генералните адвокати се ползват с имунитет срещу съдебно преследване. Дори след прекратяване на техните функции те продължават да имат имунитет по отношение на действията, предприети по време на изпълнение на служебните им задължения.
Те могат да бъдат освободени от длъжност само с единодушно решение на Съда.
3. Задължения (статут)
Съдиите и генералните адвокати:
— полагат тържествена клетва (за независимост, безпристрастност, спазване на тайната на съдебните разисквания), преди да встъпят в длъжност;
— не могат да заемат никаква политическа или административна длъжност и не могат да упражняват никаква друга професия;
— се ангажират да изпълняват задълженията, произтичащи от тяхната длъжност.
ОРГАНИЗАЦИЯ И ФУНКЦИОНИРАНЕ (член 223 и статут)
А. Вътрешна организация
Съдиите избират измежду тях председател на Съда за срок от три години с възможност за преизбиране.
Съдът назначава и своя секретар.
Б. Функциониране
Съдът на ЕО изготвя своя процедурен правилник, който се приема от Съвета с квалифицирано мнозинство.
Съдът заседава в обикновен състав (колегия от трима или от петима съдии), в разширен състав (колегия от единадесет съдии) или в пленум (тези различни формирования са въведени с Договора от Ница: (*1.1.4.).
ФУНКЦИИ
А. Основна задача
Да гарантира „спазване на законността при тълкуването и прилагането“ на договорите (член 220).
Б. Компетенции
1. Преки искове и производства срещу държави-членки или институции на Общността
Съдът се произнася по искове срещу отделни държави или институции за неспазване на техните задължения произтичащи от общностното право.
а) Иск за неспазване на задълженията от страна на държави-членки
Тези искове са предявени:
— било от Комисията, след предварителна процедура (член 226): предоставя се възможност на държавата да представи своите съображения и мотивирано становище (*1.3.8.);
— било от друга държава-членка, след предварително сезиране на Комисията (член 227).
Роля на Съда:
— установяване дали съответната държава-членка действително не е изпълнила своите задължения; в такъв случай тази държава е длъжна да вземе съответните целесъобразни корективни мерки;
— ако Комисията сметне, че не са били взети съответни мерки, тя може (след предварителна процедура, подобна на посочената по-горе), да предложи на Съда да постанови заплащане от страна на съответната държава, на еднократно платима сума или на периодична санкция, чийто размер се определя от Съда по предложение на Комисията (член 228 от Договора за ЕО).
б) Иск за отмяна на незаконосъобразни актове или за неправомерно бездействие на институциите на Общността
Предмет: когато институциите са приели актове, несъобразни с общностното право (отмяна: член 230) или, в нарушение на разпоредбите на общностното право, не са приели такива (бездействие: член 232).
Сезиране: исковете могат да бъдат предявени от държави членки, от самите институции, както и от всяко физическо или юридическо лице срещу решение, на което са адресати.
Роля на Съда: Съдът обявява нищожност на съответния акт или констатира бездействие, противоречащо на общностните задължения, като в такъв случай неизрядната институция е задължена да вземе необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда (член 233).
в) Други преки искове
Иск за отмяна на санкции, наложени на дружества или предприятия от страна на Комисията (член 229).
Иск за обезщетение за щети, причинени от институции или служители на Общността (член 235).
Иск на служители и членове на персонала на Общността срещу техните институции (член 236) — понастоящем този въпрос е от компетентността на Съда на публичната служба (виж по-долу).
Иск за нарушение на договорите, сключени от Общността (член 238).
2. Косвен иск: възражение по законосъобразността на правото на ЕО, представено пред дадена национална юрисдикция (член 234)
Националният съдия прилага самостоятелно общностното право, в случай че даден въпрос се отнася до прилагането на това право. Когато обаче националният съд е сезиран по въпрос, свързан с тълкуването на това право, то той има право да поиска предварително от Съда на Европейските общности да се произнесе преюдициално по този въпрос. В случай че такъв въпрос бъде повдигнат пред национален съд или правораздавателен орган в държава-членка, чиито решения не подлежат на атакуване, то сезирането на Съда е задължително.
3. Правораздавателни компетенции от втора степен
Съдът е компетентен и по отношение на ограничен кръг искови молби за обжалване на законосъобразността на решения на Първоинстанционния съд. Обжалването няма суспензивно действие по отношение на оспорвания акт.
Съдът има право да връща за преразглеждане решенията на съдебните състави (вж. по-долу частта за Съда на публичната служба на ЕС) или решенията на Първоинстанционния съд, постановени по преюдициални запитвания. Процедурата по преразглеждане може да бъде осъществена от Съда само по изключение поради съществуващия сериозен риск от накърняване на единството или целостта на правото на Общността.
Тъй като постановлението на Съда може да има последици за разрешаването на спорния въпрос, който е бил предмет на първоинстанционното решение, то тук не става дума за така нареченото възражение „в интерес на закона“.
РЕЗУЛТАТИ
Съдът на Европейските общности се утвърди като особено важен фактор — някои дори използват термина „движеща сила“ — по отношение на европейската интеграция.
1. Обща съдебна практика
Решението на Съда от 15 юли 1964 г. по делото Costa/Enel бе основен момент за възприемане на европейското общностно право като самостоятелен правен ред и установяване на върховенството на правото на Общността над вътрешното право; а неговото решение по казуса Van Gend /Loos от 5 февруари 1963 г. — за въвеждане на принципа на непосредственото действие на правото на Общността в правораздавателните институции на държавите-членки. Необходимо е да бъдат припомнени отделни значими решения, отнасящи се до правото на личността, а именно решението от 14 май 1974 г. по делото Nold, с което Съдът утвърждава, че съблюдаването на основните човешки права е неотменна част от общите принципи на правото, чието спазване осигурява (*1.5.1.).
2. Решения по отделни специфични теми
а) Право на установяване: решение от 8 април 1976 г. по казуса Royer, с което Съдът потвърждава правото на гражданин от една държава-членка да пребивава на територията на друга държава-членка, независимо от вида на документа за пребиваване, издаден от приемащата държава.
б) Свободно движение на стоки: решение от 20 февруари 1979 г. по делото Cassis de Dijon, с което Съдът постановява, че всеки законно произведен продукт, пуснат на пазара в една държава-членка, следва по принцип да бъде приет на пазара на всяка друга държава-членка.
в) Външни компетенции на Общността: решение за AETR от 31 март 1971 г. по казуса Комисия/Съвет, с което се обосновават правомощията на Комисията да сключва международни договори в области, които са предмет на вътрешното законодателство на ЕО.
г) Неотдавнашните решения, с които се установява задължението за обезщетяване на държавите-членки, които не са въвели или са въвели със закъснение европейските директиви в националното законодателство.
д) Различни решения в областта на социалното осигуряване и на конкуренцията.
е) Съдебно производство, отнасящо се до отговорност на държавите-членки при нарушаване на правото на Общността — основна дейност за осигуряване на нормално функциониране на общия пазар.
Следва да се добави, че една от основните заслуги на Съда е утвърждаването на принципа, според който договорите на Общността не следва да бъдат тълкувани ограничително, а да се разглеждат в светлината на състоянието на интеграцията и на целите, определени от самите тях. Всъщност именно този принцип даде възможност на Комисията да въведе законодателни норми в области, които не са предмет на отделните договорни разпоредби, като например в областта на намаляване и евентуално премахване на замърсяването (решение от 13 септември 2005 г. по дело C176-03: Комисията на Европейските общности срещу Съвета на Европейския съюз). Съдът позволи на Европейската комисия да установи норми за защита на околната среда чрез наказателното право, в случай че те бъдат счетени за „необходими“ за постигане на набелязаните цели за опазване на околната среда).
ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН СЪД
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Членове 224 и 225 от Договора за ЕО, член 40 от Договора за Евратом.
Протокол, приложен към договорите, определящ статута на Съда на Европейските общности (раздел IV).
Първоинстанционният съд е създаден през 1988 г. с решение на Съвета, взето в изпълнение на Единния европейски акт (1986 г.), който предвижда възможност за създаване на подобен орган. Той е интегриран към Договора за ЕС с Договора от Маастрихт (1991 г.). Договорът от Ница премахва статута му на „помощна“ правораздавателна институция към Съда и разширява обсега на неговите компетенции.
СЪСТАВ И СТАТУТ (член 224 от Договора за ЕО)
А. Състав
1. Брой
По един съдия от всяка държава-членки или общо 27 в настоящия момент.
Съдиите могат да бъдат призовани да изпълняват функции на генерални адвокати.
2. Условия за назначаване
Да притежават необходимата правоспособност за заемане на висши съдебни длъжности.
Да притежават всички гаранции за независимост.
3. Процедура за назначаване
Съдиите се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите-членки.
Б. Вид на мандата
Същият като мандата на съдиите от Съда на Европейските общности.
ОРГАНИЗАЦИЯ И ФУНКЦИОНИРАНЕ
А. Вътрешна организация
Съдиите избират измежду тях председател на Първоинстанционния съд за срок от три години с възможност за преизбиране.
Съдът назначава и своя секретар.
Б. Функциониране
Първоинстанционният съд изготвя, съгласувано със Съда на Европейските общности, своя процедурен правилник, който се представя за одобрение от Съвета
Съдът заседава в състав от трима или от петима съдии. Неговият процедурен правилник определя случаите, когато съдът може да заседава в разширен състав, в пленум или когато делото се възлага за еднолично решение от съдия. Последната възможност се отнася за делата на публичната служба, за договорите, сключени от Общността, и за жалбите, депозирани от частни лица срещу институции, в случай че тези дела не се твърде сложни от правно и фактическо естество и са с ограничен обсег.
ПРАВОМОЩИЯ
А. Компетенции на Първоинстанционния съд (член 225)
Първоинстанционният съд е компетентен да разглежда и да се произнася по искове, отнасящи се до следните теми, с изключение на искове, предявени от държавите-членки, от институции на Общността или от Европейската централна банка, които са от изключителната компетентност на Съда на Европейските общности (член 51 от Статута):
— иск за отмяна на незаконосъобразни актове или за неправомерно бездействие на институциите (член 230 и член 232);
— иск за обезщетение за щети, причинени от институции или служители на Общността (член 235);
— разногласия по договори, сключени от Общността (член 238).
Статутът може да разшири компетенциите на Съда с други теми.
Решенията, произнесени от Първоинстанционния съд, подлежат на обжалване пред Съда на Европейските общности, но само и единствено от гледна точка на тяхната законосъобразност.
Б. Компетентнции като първа и последна инстанция
Съдът има право да разглежда и да се произнася по преюдициални въпроси (член 234) в специфични сфери, определени от статута. В същото време решенията, постановени по тези казуси, подлежат на преразглеждане от Съда на Европейските общности „при съществуващ сериозен риск от засягане на единството или целостта на правото на Общността“. Преразглеждането няма отменящо действие върху оспорвания акт.
Тук не става дума за обжалване на решение в интерес на закона дотолкова, доколкото има вероятност решението на Съда да се отрази върху уреждането на спорния казус, предмет на съдебното решение:
— при преразглеждане на решенията на Първоинстанционния съд, постановени по иск срещу решенията на правосъдните колегии (вж. по-долу), Съдът връща делото за разглеждане от съда, който е обвързан с решението му относно законосъобразността. Ако, предвид установеното в хода на преразглеждането, разрешаването на спора зависи от установяване на фактите, върху които се основава решението на Първоинстанционния съд, то Съдът се произнася с окончателно решение;
— при преразглеждане на решенията на Първоинстанционния съд, произнесени по преюдициални въпроси, отговорът на тези въпроси, даден от страна на Съда, замества решението на съда (член 62 от Процедурния правилник на Съда на Европейските общности).
В. Компетенции по обжалване
Ако Съветът реши да се възползва от възможността за учредяване на съдебни състави, натоварени с разглеждане на отделни категории искови молби на първа инстанция, решенията на тези колегии могат да бъдат обжалвани в съда.
СЪД НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
За да облекчи работата на Първоинстанционния съд по една част от спорните казуси, разпоредбите на член 225 A от Договора за ЕО, приет с Договора от Ница, предвиждат възможността за създаване на „съдебни състави, натоварени да разглеждат на първа инстанция някои категории искове в специфични материи“. В изпълнение на тази разпоредба Съветът с решение от 2 ноември 2004 г. учредява Съд на публичната служба на Европейския съъз (Официален вестник L 333, 9.11.2004 г., стр. 7.).
В това решение се уточнява, че решенията на този съд могат да бъдат обжалвани пред Първоинстанционния съд. Възраженията нямат суспензивна сила по отношение на постановеното решение и може да се отнасят само до материалноправни въпроси, до липса на компетентност на съда, до процесуални нередности които накърняват интересите на заинтересованата страна, както и до нарушаване на правните норми на Общността.
ДОГОВОРЪТ ОТ ЛИСАБОН
Влизането в сила на Лисабон ще внесе промени в следните области:
— номинирането на кандидатите за съдия и генерален адвокат, предложени от държавите-членки, следва бъде предмет на предварителна оценка от комитет от седем членове, един от които се назначава от Европейския парламент;
— актовете на Европейския съвет и на отделните органи и служби (агенции, служби и т.н.), които следва да имат правни последици по отношение на трети страни, ще бъдат от сега нататък подложени на правен контрол за законосъобразност;
— във връзка с развитието на правораздавателната система условията за приемливост на исковете на физически и юридически лица, предявени срещу отделни актове на Общността, ще бъдат облекчени;
— обсегът на исковете за установяване на неправомерно бездействие се разширява и обхваща Европейския съвет, Европейската централна банка и други органи и служби на Съюза, които се въздържат от вземане на решение;
— актовете, приети в областта на съдебното сътрудничество по наказателни дела и полицейското сътрудничество, ще могат да бъдат изцяло предмет на съдебен иск, освен по отношение на контрола на валидността и на пропорционалността на полицейските операции, както и упражняването от страна на държавите-членки на тяхното задължение по опазване на обществения ред и вътрешната сигурност;
— независимо че актовете, приети в областта на общата външна политика и политиката за сигурност, все още не подлежат на контрол от страна на Съда на Европейските общности, последният придобива правомощия по искови молби относно законосъобразността на рестриктивните мерки, взети по отношение на физически или юридически лица.
Съществен напредък е постигнат по отношение на контрола по неспазване на задълженията: ако Съдът на Европейските общности бъде сезиран поради неспазване на задължението на дадена държава-членка да информира за взетите мерки по въвеждането на определена директива в националното законодателство, Комисията вече ще има право да предложи на Съда, още с първия внесен иск за неспазване на задълженията, да наложи заплащане на еднократно платима сума или на периодична санкция от страна на неизправната държава-членка.
Накрая, промените в Статута на Съда вече ще зависят от обикновената правна процедура, а не от единодушното решение на Съвета.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
След постановеното през 1990 г. решение по иск на Парламента в рамките на законовата процедура за приемане на санитарни мерки по отношение на последиците от ядрения инцидент в Чернобил Съдът на Европейските общности призна правото на Европейския парламент да предявява на вниманието на Съда искове за обявяване на нищожност (член 230 от Договора за ЕО), за да бъдат запазени неговите прерогативи по отношение на законодателната процедура.
Договорът от Ница разширява възможността на Европейския парламент да се явява в Съда по искове за обявяване на нищожност, която вече не се свежда само до защита на неговите прерогативи.
Claire Genta
07/2008