Комитет на регионите
Комитетът на регионите се състои от 344 членове, които представляват регионалните и местни органи на 27-те държави-членки на Европейския съюз. Той дава становища в случаите, когато Договорът предвижда задължителна консултация, в случаите на факултативна консултация и по своя собствена инициатива в случаите, в които счита това действие за подходящо.
ПРАВНА ОСНОВА
Членове 263 и 265 от Договора за ЕО, въведени с Договора от Маастрихт.
ЦЕЛИ
Комитетът на регионите е съвещателен орган, който представлява регионалните и местни органи в Европейския съюз. Той изразява техните интереси пред Комисията и Съвета, до които изпраща своите становища.
Създаването на Комитета на регионите е в изпълнение на решението, заявено в преамбюла на Договора за създаване на Европейския съюз, „да продължат процеса на създаване на все по-тесен съюз между народите на Европа, в който решенията се приемат възможно най-близо до гражданите в съответствие с принципа на субсидиарност.“
За да изпълнява по-добре тази роля, Комитетът се стреми да получи правото да отнася до Съда на Европейските общности случаи, при които е нарушен принципът на субсидиарност. Той се надява, че следващите промени на Договора ще му дадат това право. Член 8 от Протокола за прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност, включен в приложението към Договора за създаване на конституция за Европа, действително би дал такава възможност на Комитета.
ОРГАНИЗАЦИЯ
А. Състав (член 263)
1. Брой и национално разпределение на местата
Комитетът на регионите е съставен от 344 членове и от равен брой заместници, разпределени по следния начин между държавите-членки:
— 24 за Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство;
— 21 за Испания и Полша;
— 15 за Румъния;
— 12 за Австрия, Белгия, България, Гърция, Унгария, Нидерландия, Португалия, Чешка република и Швеция;
— 9 за Дания, Финландия, Ирландия, Литва и Словакия;
— 7 за Естония, Латвия и Словения;
— 6 за Кипър и Люксембург;
— 5 за Малта
2. Начин на назначаване
Членовете се назначават за срок от четири години (пет години според Договора от Лисабон, член 305) от Съвета, който се произнася с единодушие по предложенията на държавите-членки (Договорът от Лисабон предвижда назначаването на членовете на Комитета да се извършва по предложение на Комисията). Техният мандат може да бъде подновяван. На практика назначените членове обикновено са местни и регионални представители.
Б. Структура (член 264)
Комитетът избира измежду членовете си председател и бюро за срок от две години (две години и половина, съгласно разпоредбите на Договора от Лисабон). Той приема свой процедурен правилник и го представя за одобрение на Съвета.
ФУНКЦИИ
А. Даването на становища по искане на други институции
1. Задължителни консултации
Съветът или Комисията трябва задължително да поискат становището на Комитета на регионите по определен брой въпроси, преди да вземат окончателно решение:
— образование, професионалната квалификация и младежта (член 149);
— култура (член 151);
— обществено здраве (член 152);
— трансевропейски пътни мрежи, далекосъобщения и енергетика (член 156);
— икономическа и социална интеграция:
— специфични действия (член 159);
— определяне на задачите, приоритетните цели и организацията на фондовете със структурно предназначение (член 161);
— решения по прилагане, отнасящи се до Европейския фонд за регионално развитие (член 162).
2. Факултативни консултации
Комисията, Съветът или Парламентът, ако счетат това за необходимо, могат да се консултират с Комитета по всички въпроси.
Когато Съветът или Комисията (Договорът от Лисабон предвижда тази разпоредба да стане валидна и за Европейския парламент) поискат становището на Комитета (било задължително, било факултативно), те могат да му определят срок (най-малко един месец), след изтичането на който липсата на становище не е пречка за предприемане на по-нататъшни действия.
Б. Даване на становище по собствена инициатива
1. При консултация с Комитета по икономическите и социални въпроси
Когато Съветът или Комисията се обърнат за становище към Европейския икономически и социален комитет, Комитетът на регионите е информиран за това и може, ако счита, че това ще е от полза за интересите на регионите, да даде самият той становището си по разглежданите въпроси.
2. Принципно
По принцип Комитетът на регионите може да дава становище всеки път, когато сметне, че това ще е полезно.
3. Например Комитетът даде становища по собствена инициатива в следните области:
— малки и средни предприятия (МСП);
— трансевропейски мрежи;
— туризъм;
— структурни фондове;
— здравеопазване (борбата с наркотиците);
— промишленост;
— развитие на градовете;
— програми за обучение;
— околна среда
Клер ГЕНТА
07/2008
