Договори за обществени поръчки

ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

Членове 14, 28, член 47, параграф 2, членове 49, 50, 55 и 95 от Договора за създаване на ЕО.

ЦЕЛИ

Договорите за обществени поръчки играят съществена роля в икономиката на държавите-членки. Стойността им се оценява на повече от 16 % от БВП на Съюза. Преди прилагането на законодателството на Общността само 2 % от договорите за обществени поръчки се възлагаха на предприятия от други страни. Те играят ключова роля в определени сектори като строителство и благоустройство, енергетика, телекомуникации и тежка промишленост и традиционно се характеризират с това, че се дава предимство на национални доставчици въз основа на законови или административни правила. Липсата на открита и ефективна конкуренция беше една от пречките пред изграждането на единния пазар, като водеше до повишаване на разходите за възложителите и в определени ключови производства пречеше на развитието на конкурентоспособността.

Прилагането на принципите на вътрешния пазар (в частност свободата на предоставяне на услуги и свободата на конкуренцията) към тези договори осигурява по-добро разпределение на икономически ресурси и по-рационално използване на публичните средства (при по-интензивна конкуренция публичните органи получават продукти и услуги с най-високото налично качество на най-добра цена). Като се дава предимство на най-добре представящите се предприятия на европейския пазар, се насърчава конкурентоспособността на европейските фирми (което им дава възможност да се разширят и да разработят своите пазари) и се увеличава съблюдаването на принципите на прозрачност, равно третиране, реална конкуренция, ефективност и намаляване на рисковете от измама и корупция. Истински отворен единен пазар може да се изгради само когато всички фирми могат да се конкурират при равни условия за спечелването на тези обществени поръчки.

ПОСТИЖЕНИЯ

Общността е приела законодателство, чиято цел е координирането на националните правила, с които се налагат задължения по отношение на публичността на поканите за представяне на предложения и по отношение на обективността на критериите при разглеждането на предложенията. След редица нормативни актове, приети след 60-те години на миналия век, Общността реши да опрости и съгласува законодателството в областта на обществените поръчки и прие четири Директиви (92/50/ЕИО, 93/36/ЕИО, 93/37/ЕИО и 93/38/ЕИО).

Както беше предложено в Зелената книга от 27 ноември 1996 г., три от тези директиви бяха обединени с цел опростяване и разясняване в Директива 2004/18/ЕО относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки и Директива 2004/17/ЕО относно сектора на водните, енергийните, транспортните и пощенските услуги, изменена с Директива 2005/75/ЕО, заменила Директива 93/38/ЕИО. Някои приложения към двете директиви бяха изменени с Директива 2005/51/EО.

Те не се прилагат или се прилагат с ограничения спрямо: договори за обществени поръчки, които разрешават на възложителите предоставянето или ползването на публични телекомуникационни мрежи или предоставянето на обществеността на една или повече телекомуникационни услуги (обхванати от Директива 93/38/ЕИО); те обаче се прилагат спрямо услуги за гласова телефония, телексни услуги, услуги за мобилни телефони, пейджинг и сателитни услуги; договори, свързани с държавна сигурност или държавна тайна, важни национални интереси и международни споразумения (Решение 94/800/ЕО); договори, свързани с услуги, съфинансирани по научни програми; договори, свързани с недвижимо имущество; договори, свързани със специфични аудиовизуални услуги в областта на радиоизлъчването, но те се прилагат за договори за доставка на техническо оборудване за производство и излъчване на радио- и телевизионни предавания; договори, възложени на базата на изключително право; договори, свързани с арбитражни и помирителни услуги; договори, свързани с концесии на услуги; договори за услуги на централните банки и финансови услуги; договори, уреждащи единствено условията на труд; договори, свързани с Регламенти (ЕИО) № 3975/87 и (ЕИО) № 3976/87 (въздушен транспорт); договори, свързани с услугите по автобусен превоз, изключени от Директива 93/38/ЕИО.

Относно Директива 2004/17/ЕО „специалните разпоредби“, предвидени от Директиви 93/38/ЕО, 94/22/ЕО и 90/531/ЕИО и Решения 93/676/ЕИО, 97/367/ЕО, 2002/205/ЕО и 2004/73/ЕО, както и ограниченията или изключенията, засягащи „специални или изключителни права“, „свързани предприятия“ и „смесени дружества“, продължават да се прилагат. Директива 2004/17/ЕО не се прилага спрямо „концесии“ за строителство и услуги, възложени единствено с цел извършване на съответните специфични дейности.

Договорите за обществени поръчки са определени като договори, сключвани в писмена форма между един или повече стопански субекти и един или повече възложители, чийто предмет на дейност е извършването на строителни работи, доставки или услуги срещу определено възнаграждение.

Възложители са държавните, регионалните или местните органи на управление, както и органи, регулирани от публичното право и сдружения, учредени от един или няколко такива органа или един или няколко такива органа, регулирани от публичното право, създадени специално за посрещане на нужди от общ интерес. Те нямат промишлен или търговски характер, имат юридическа правосубектност и дейността им се финансира от възложителите или подлежи на техния управленски надзор. Те са изброени в приложенията.

Концесиите са договори, подобни на договорите за обществени услуги, но включват единствено правото за ползване на услугата или това право, заедно с плащане.

A. Процедури

Поканата за представяне на предложения трябва да съответства на три вида процедури, които се използват на базата на система от прагови стойности, в комбинация с методите за изчисляване на прогнозната стойност на всяка обществена поръчка и насоките за процедурите, които ще се използват, независимо дали те са задължителни или ориентировъчни, както е посочено в директивите. Системата от прагови стойности следва се актуализира веднъж на всеки две години. При откритата процедура всеки заинтересован стопански субект може да внесе предложение. При ограничената процедура само поканените кандидати могат да представят предложение. При процедурата на договаряне възложителите могат да се свържат със стопански субекти по техен избор и да договорят условията на договора с един или няколко от тях. Процедурата на състезателен диалог (процедура, при която всеки стопански субект може да поиска да участва и при която възложителите могат да проведат диалог с допуснатите кандидати, за да бъдат разработени по-подходящи варианти, които могат да задоволят техните изисквания, и след това отправят покана за представяне на предложение само до избрани кандидати) е подходяща за сложни договори, в рамките на Директива 2004/18/ЕО.

Като цяло всички правила, които се прилагат за провеждането на търга: процедурата, допустимостта, количествените характеристики, тръжния процес и техническите спецификации, наемането на подизпълнители, задълженията, условията за изпълнение, икономическите, финансовите и техническите възможности, квалификациите и възлагането на обществената поръчка трябва да бъдат изяснени в „поканата за представяне на предложения“ и приложените „спецификации“.

При всички процедури трябва да се спазват принципите на правото на ЕС като прозрачност, недискриминация, конкуренция, свободно движение, взаимно признаване, пропорционалност, поверителност, ефективност. Спазването на тези принципи е задължително и в случай на договори за обществени поръчки, подписани от трето лице (независимо дали то е публичен или частен субект), което е получило от възложител специални или изключителни права за извършване на обществена услуга. Националните правила за обществен морал, обществена политика, обществена сигурност, здраве, живот на човека и на животните, условия на труд и безопасност на работното място, сигурност при прехвърлянето на информация чрез електронни средства, сигурност, поверителност, право на личен живот, сертифициране, околна среда, неправомерно поведение, правила относно условията за извършване на дейности или упражняване на професия и др., могат да се прилагат, но трябва да са съобразени със съществуващото законодателство на ЕС.

Комисията желае да разработи електронна система за обществени поръчки и ще предложи мерки за гарантиране на доброто функциониране на вътрешния пазар посредством използването на електронна система за обществени поръчки, подобряване управлението на системата за обществени поръчки, постигане на по-голяма ефективност при изграждането на международна мрежа за електронни поръчки. Във връзка с това ще се прилагат Директива 1999/93/ЕО и Директива 2000/31/ЕО.

Специалните правила засягат „концесиите за строителство“, конкурсите за разработване на услуги, наемането на подизпълнители, рамковите споразумения, динамичните системи за покупки и обществените поръчки за строителство, съчетани със схеми за субсидирано жилищно настаняване.

Б. Критерии за възлагане на обществените поръчки

Разрешава се избор между: a) най-ниската цена и б) икономически най-изгодното предложение (критерий, съдържащ няколко елемента: качество, цена, технически предимства, екологични елементи, срок за доставка, рентабилност и т.н.).

Избраните критерии трябва да бъдат посочени в поканата за представяне на предложение и приложените документи.

В. Правила за публичност и прозрачност

Договори за обществените поръчки, чиято стойност превишава посочените в директивите прагове, трябва да бъдат публикувани в съответствие със стандартни формуляри. При определени договори публикуването на информационно обявление (напр. обявление за конкурс за проекти) е задължително, докато при други то не е задължително (напр. предварително информационно обявление).

Формите на публичност, както и сроковете и правилата, приложими спрямо обявленията, обмена на информация и провеждането на процедурата, са посочени в двете директиви и техните приложения, както и в Регламент (ЕО) № 1564/2005.

Решение 2005/15/EО съдържа подробни правила за процедурата по установяване на това дали определена дейност е пряко изложена на конкуренция съгласно член 30 от Директива 2004/17/EО.

Всеки възложител надлежно уведомява участниците в търга, във възможно най-кратки срокове, за взетото решение относно тръжната процедура и възлагането на обществените поръчки. Всеки неуспял кандидат се уведомява за причините за отказа.

Г. Транспониране и преглед

За да се улесни транспонирането на двете директиви, които трябва да бъдат въведени в законодателството от държавите-членки до 31 януари 2006 г., Регламент (ЕО) № 2195/2002 предвижда „Общ терминологичен речник, свързан с обществените поръчки“ (CPV). През април 2006 г. повечето държави-членки все още не бяха транспонирали изцяло двете директиви и Комисията е готова да открие процедура по нарушение срещу определени страни. В момента се обсъжда план за действие за прилагането на двете директиви.

Държавите-членки следва да гарантират прилагането чрез ефективни, налични и прозрачни механизми и могат да използват помощта на независим орган. За да развие допълнително обществените поръчки в рамките на Съюза, Комисията ще направи преглед на състоянието и ще съобщи получените до края на 2007 г. резултати. Всяка година до 31 октомври държавите-членки трябва да представят пред Комисията статистически доклад за обществените поръчки.

РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Парламентът успя да постигне включването на екологични и социални критерии (включително здраве и безопасност и достъп за лица с увреждания), както и на механизми за наблюдение, на по-ясни критерии за възлагане на обществените поръчки и прозрачност на всички етапи от процедурите по възлагане на обществени поръчки.

Обществените поръчки са тясно свързани с предоставянето на права между националните органи, система, която има „конституционно значение“ в повечето държави-членки, за да изпълняват своите институционални задължения. В държавите-членки съществуват големи различия както по отношение на разпределението на правомощията, така и по отношение на процедурите, свързани с изпълнението на тези публични функции посредством договори с трети лица, независимо дали те са уредени от частното или публичното право. Всички договори за предоставянето на услуги или извършването на строителни работи са включени в европейското законодателство в областта на конкуренцията и обществените поръчки, без „изключените случаи“ и „вътрешните“ дейности, т.е. дейности, изпълнявани пряко от самия публичен орган. В резултат от това възникват проблеми по някои въпроси, като например подходящия режим, които следва да се прилага за уреждане на „междуобщностно сътрудничество“ или „публично-частно партньорство“. Всъщност публичните услуги като местно управление на водите, поддръжка на пътищата, разпределение на електроенергия, управление на отпадъци, настаняване на социално слаби лица, инфраструктура за спорт и културни дейности, крематориуми и обществен транспорт не са обикновени икономически дейности и може да не е целесъобразно за тях да важат присъщите за вътрешния пазар принципи. Определението за „контрол, упражняван от публичен орган върху предприятие“ също може да бъде подложен на критика. Парламентът е заинтересован от разглеждането на евентуални корекции, които да бъдат внесени в действащото законодателство, и организира публично изслушване по този въпрос на 20 април 2006 г.

Azelio Fulmini
09/2006