Дружествено право
След години на безплодни опити за въвеждане на единна общностна рамка за предприятията през 2001 г. Съветът прие два законодателни инструмента, които позволиха създаването на европейско дружество. Бяха приети нови правила за европейските сдружения, кооперации и взаимните фондове. Беше създадено и европейско обединение по икономически интереси.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Член 44, параграф 2, буква ж) от Договора за ЕО предвижда, че с цел осъществяване на свободата на установяване Съветът се произнася чрез директиви, приемани по процедурата на съвместно вземане на решение с оглед координиране до необходимата степен и придаване на равностойност на гаранциите, които се изискват в държавите-членки от дружествата по смисъла на член 48, параграф 2, за да се защитят интересите на техните членове и на трети лица.
В член 48 от Договора за ЕО са уредени двете системи, познати в Общността, за привързване на едно дружество към правната система на определена държава-членка. В действителност този член съчетава системата по местосключване на учредителния акт, характерна за страните от обичайното право, и привързването към правото на държавата, в която е действителното седалище на дружеството. Първата система е позната в Обединеното кралство и Нидерландия; а втората система — в Белгия, Германия, Франция и др.
Членове 94, 95, 293 и 308 от Договора за ЕО допускат също така общностна намеса в дружественото право. Те обаче все още изпълняват само второстепенна роля.
ЦЕЛИ
— Предвид мястото й в текста на Договора за ЕО няма никакво съмнение, че първостепенната цел на хармонизацията на дружественото право е да улесни осъществяването на свободата на установяване, като бъдат премахнати пречките пред трансграничната дейност на дружествата, които могат да възникнат поради различия в националните правни системи.
— Целта е да се гарантира правната сигурност, като се установи минимален набор от общи задължения за всички дружества, подчинени на юрисдикцията на държавите-членки, в лоялна система на конкуренция.
— Премахване на правните пречки пред развитието на дружествата в европейски мащаб: доколкото единният пазар налага учредяване на дружества с европейско измерение, тези дружества следва да имат възможност да осъществяват дейност навсякъде в Общността по същия начин, както в собствената си страна, което води до постепенно премахване на последиците от съществуването на множество национални правни системи.
ДОСТИЖЕНИЯ
A. Минимален набор от общи задължения
1. Учредяване на дружествата
Учредяването на дружество трябва да се извършва при спазване на определени разпоредби
a) В първата директива 68/151/ЕИО на Съвета от 9 март 1968 г. се предвиждат множество задължения за оповестяване на учредяването на капиталовите дружества и на дружествата с ограничена отговорност, за да се гарантира информирането на трети лица относно основните характеристики на новоучреденото дружество. Изисква се и предварителен контрол върху формалностите по учредяването. Тъй като този контрол не може да бъде безпогрешен, в някои случаи се допуска обявяване на недействителност на дружествата, чието учредяване е засегнато от порок.
Цитираната директива е изменена с Директива 2003/58/EO на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. Последната директива цели да улесни и ускори достъпа на обществеността до информация относно дружествата, като опростява наложените формалности за оповестяване. Директивата допуска представянето на актовете и необходимите данни да се извършва на хартиен носител или по електронен път. Заинтересуваните страни могат да получат извлечение по един от двата начина. Освен това дружествата ще продължават да публикуват своите актове и обстоятелствата около тях на езика или на един от езиците на тяхната държава-членка, но имат възможност да ги публикуват по свое желание на други езици на Европейския съюз с цел подобряване на трансграничния достъп до интересуващата ги информация.
б) Втората директива 77/91/ЕИО на Съвета от 13 декември 1976 г. допълва правната уредба, но само по отношение на акционерните дружества. За учредяване на тези дружества е необходим минимален капитал, съставляващ обезпечение за кредиторите и ограничено отговорните съдружници. Предвидено е и минимално съдържание на учредителния акт на акционерните дружества. С цел да се избегне заобикалянето на Директива 77/91/ЕИО, Директива 92/101/ЕИО на Съвета измени предходната директива, като включи и дружествата в приложното поле на Директива 68/151/ЕИО, както и дружествата, подчинени на правото на трета държава, които имат съпоставима правна форма.
С оглед опростяването на реда за учредяване на акционерни дружества и запазването и промяната на капитала им Директива 71/91/ЕИО беше изменена с Директива 2006/68/ЕО.
Цитираната директива дава възможност на държавите-членки при определени условия да освобождават тези дружества от някои конкретни задължения по отношение на съобщаването на информация и да улесняват промените в структурата на капитала. Тя предвижда и хармонизирани гаранции за кредиторите в случай на намаляване на капитала.
2. Функциониране на дружествата
Действителността на задълженията на дружеството по отношение на третите добросъвестни лица е гарантирана в първата директива. По отношение на останалото, с изключение на дванадесетата директива на Съвета (89/667/ЕИО от 21 декември 1989 г.) относно едноличните дружества с ограничена отговорност, въпросът е предмет само на предложения. По тази причина приемането на третото предложение за пета директива от 1991 г. относно структурата на акционерните дружества и правата и задълженията на техните органи е блокирано поради разпоредбите за участие на работниците и служителите, съдържащи се в него (*4.9.6.). По отношение на проекта за девета директива относно свързаните предприятия, т.е. до правото на обединенията, тя дори не е на етап предложение.
По отношение на режима на данъчно облагане на дружествата Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 г. (изменена с Директива 2003/123/ЕО) относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави-членкивъвежда неутрални по отношение на конкуренцията режими на данъчно облагане за обединенията от дружества от различни държави-членки. С директивата се премахва двойното данъчно облагане на печалбите, разпределени под формата на дивидент от дъщерно дружество със седалище в държавата-членка към дружеството майка със седалище в друга държава-членка.
3. Преобразуване на дружества
Целта е на съдружниците и третите лица да се предоставят същите гаранции в случай на преобразуване. Тази цел беше постигната чрез приемането на трета директива на Съвета (78/855/ЕИО от 9 октомври 1978 г.) относно сливанията на акционерни дружества от една и съща държава-членка и шеста директива (82/891/ЕИО от 17 декември 1982 г.) относно разделянето на акционерните дружества. Тези две директиви бяха изменени с Директива 2007/63/ЕО по отношение на изискването за съставяне на доклад от независим експерт в случай на сливане или разделяне на акционерни дружества.
След отхвърлянето от страна на Европейския парламент през юли 2001 г. на измененото предложение за тринадесета директива относно предложенията за поглъщане през октомври 2002 г. беше внесено ново предложение, довело до приемането на Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане. Цитираната директива си поставя за цел да установи минимални насоки за отправянето на предложения за поглъщане по отношение на ценни книжа, регулирани от правото на държавите-членки, когато някои или всички ценни книжа се търгуват на регулиран пазар. Директивата си поставя за цел и да осигури подходящо равнище на закрила за притежателите на ценни книжа на територията на Общността, като установява рамка от общи принципи и изисквания, които държавите-членки следва да приложат чрез по-подробни правила в съответствие с националните си системи и културния им контекст.
4. Гаранции по отношение на финансовото състояние на дружествата
След определено време е възможно дружественият капитал, изискван при учредяването на акционерни дружества, да престане да представлява реално обезпечение за кредиторите. По тази причина втората директива съдържа съвкупност от норми, с които се гарантира действителната наличност на дружествения капитал през цялото съществуване на дружеството. За да бъде представената информация равностойна в счетоводните документи във всички държави-членки, четвъртата, седмата и осмата директива (78/660/ЕИО от 25 юли 1978 г., 83/349/ЕИО от 13 юни 1983 г. и 84/253/ЕИО от 10 април 1984 г.) предвиждат, че документите, отнасящи се до счетоводните отчети на дружеството (годишни отчети, консолидирани отчети и одиторски доклади на лицата, на които е възложен задължителния одит на тези отчети), трябва да отразяват вярно състоянието на имуществото, финансовото състояние и резултатите на дружествата. В тази връзка е Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти хармонизира финансовата информация за дружествата, котирани на борсата, с цел да се гарантира защитата на инвеститорите.
Директива 2006/43/ЕО от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, изменя Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и отменя Директива 84/253/ЕИО на Съвета.Целта на директивата е да засили надеждността на финансовите отчети на дружествата, като установява минимални изисквания, приложими към задължителния одит на годишните отчети и консолидираните отчети. В тази връзка директивата разширява приложното поле на действащото законодателство на ЕС (Директива 84/253/ЕИО), като уточнява задачите на лицата, извършващи задължителен одит на счетоводните отчети, тяхната независимост и етичния кодекс, който са длъжни да спазват; с директивата се въвеждат изисквания в областта на независимата гаранция за качество.
Б. Правна уредба за дружествата с общностен мащаб
1. Премахване на пречките пред развитието на дружествата в европейски мащаб
На първо място е направен опит да се улесни дейността на дружествата в държавите-членки, различни от държавата на учредяването. Такава е целта на Конвенцията от 29 февруари 1968 г. относно взаимното признаване на дружествата, която поради обстоятелството, че не е ратифицирана от всички държави-членки, все още не е влязла в сила.
Директива 2005/56/ЕО относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност има за цел да улесни презграничните сливания между дружества с ограничена отговорност. Директивата въвежда опростена уредба, която в голяма степен се основава на правилата, прилагани при националните сливания, което позволява да се избегне ликвидацията на прекратяващото съществуването си дружество. Директивата се прилага към сливанията на капиталови дружества, учредени в съответствие със законодателството на една държава-членка, чието седалище и централно управление или основно място на дейност се намират на територията на Общността, ако най-малко две от дружествата са подчинени на законодателството на различни държави-членки. Директивата се прилага за всички капиталови дружества с изключение на предприятията за колективни инвестиции в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК). Предвидени са и специални разпоредби за кооперациите. В директивата се посочва минималното съдържание на общия план за презгранично сливане и с цел да се защитят интересите на съдружниците и третите лица е предвидено, че общият план за презграничните сливания и завършването на презгранично сливане следва да бъдат публикувани за всяко сливащо се дружество чрез вписване в съответния публичен регистър.
Директива 2005/19/ЕО от 17 февруари 2005 г. за изменение на Директива 90/434/ЕИО установява общ режим на данъчно облагане, приложим при сливания, разделяния, прехвърляния на активи и обмен на акции между дружества от различни държави-членки.
В заключение, Директива 2007/36/ЕО от 11 юли 2007 г. относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати за търгуване на регулиран пазар отстранява основните пречки пред трансграничното гласуване в дружествата, допуснати до регулиран пазар, чието седалище се намира в държава-членка, като въвежда особени изисквания по отношение на определени права на акционерите в общото събрание.
2. Функционирането на дружествата с европейски мащаб
С изключение на материята на данъчното облагане (*4.18.5) и социалното осигуряване (*4.9.6) по този въпрос е постигнат слаб напредък. Можем да цитираме единадесетата директива на Съвета (89/666/ЕИО от 21 декември 1989 г.) относно изискванията за оповестяване на данни за клонове, открити в една държава-членка от някои видове дружества, регулирани от правото на друга държава-членка или дори трета държава: с тази директива се дава възможност на лицата с постоянно местопребиваване в страната, в която се намира клонът, да ползват минимален обем информация относно сложната реалност на дружествата, установени в няколко държави-членки. В тази връзка на 23 ноември 1995 г. беше подписана конвенция относно международното производство по несъстоятелност: съгласно тази конвенция предприятията от европейски мащаб ще бъдат обявявани в несъстоятелност на европейско равнище, вместо да се преминава през множество производства по несъстоятелност, какъвто беше случаят преди това.
3. Общностен статут
a) Цел
Да предложи възможност на дружествата, които желаят да осъществяват дейност или да се установят извън националните граници, да бъдат подчинени на едно и също законодателство, а не едновременно на няколко национални законодателства.
б) Дълъг период на застой
Волята за достигане до общностно законодателство в тази област отдавна е налице, тъй като първото предложение за регламент относно устава на европейското дружество е представено от Комисията през 1970 г. Това предложение, обаче, което е многократно изменяно, беше блокирано непрекъснато заради съдържащите се в него разпоредби за участие на работниците и служителите, защото някои държави категорично отхвърляха такова участие, а други го поставяха като условие за приемането на самата идея за европейско дружество.
За да се излезе от безизходицата, Комисията представи (1989 г.) нов проект на правно основание, предвиждащо приемането му от Съвета с квалифицирано мнозинство, а не се единодушие. Предложението е разделено на два елемента, така че да бъдат отделени разпоредбите относно участието на работниците и служителите:
— предложение за регламент относно функционирането на европейското дружество (на основание член 96),
— предложение за директива относно ролята на работниците и служителите (член 44). Застоят при все това продължава. Положението не е преодоляно, противно на очакванията на Комисията с приемането на 22 септември 1994 г. на директива (94/95) относно европейските комитети на предприятията (*4.9.6.).
в) Преодоляване на безизходицата
Комисията предприе нови усилия. В рамката, определена от съобщение от ноември 1995 г.[COM(95)547], група експерти под председателството на Étienne Davignon предложи режим, позволяващ голяма свобода на избор относно начина на участие на работниците и служителите.
Въз основа на доклада на експертите (май 1997 г.) Съветът възобнови работата си и на Европейския съвет в Ница в началото на декември 2000 г. беше постигнато съгласие по въпроса за участието на работниците и служителите, което позволи да се преодолее безизходицата по този въпрос след 30 години преговори. През октомври 2001 г. Съветът окончателно прие двата законодателни инструмента, необходими за създаване на европейско дружество, Регламент (ЕО) № 2157/2001 относно устава на европейското дружество и Директива 2001/86/ЕО за допълване на устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица, като двата текста представляват неразделно цяло.
Регламентът относно устава на европейското дружество (ЕО) № 2157/2001, влязъл в сила на 8 октомври 2001 г.) създава възможност за учредяване на дружества на територията на общността под формата на акционерно дружество с латинско наименование „Societas Europae“ (SE). SE ще позволи осъществяване на дейност в общностен мащаб, като дружеството се подчинява на общностното законодателство, което се прилага пряко във всички държави-членки. Дружествата, регулирани от правото най-малко на две държави-членки, разполагат с разнообразни възможности за учредяване на SE: сливане, учредяване на холдинг, създаване на клон или преобразуване в SE. Статутът предвижда възможност за акционерно дружество, чието седалище и централно управление се намират на територията на Общността, да се преобразува в SE, без да преминава през прекратяване. SE се вписва в регистъра на държавата-членка, в която е седалището му по устройствен акт. Всяко вписване на SE се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. SE се учредява под формата на дружество, чийто капитал е разделен в акции. За да се гарантира, че тези дружества са с определен мащаб, е предвиден минимален капитал от 120 000 евро.
Директивата за участието на заетите лица в европейското дружество (2001/86/ЕО, влязла в сила на 8 октомври 2004 г.) има за цел да гарантира, че създаването на SE не води до отпадане или отслабване на съществуващия режим на участие на работниците и служителите в дружествата, участващи в учредяването на SE. Предвид разликите в правилата и практиките в държавите-членки по отношение на начина на участие на представителите на работниците и служителите в процеса на вземане на решение в дружествата не се предвижда единен европейски модел. Въпреки това са предвидени процедури по информиране и провеждане на консултации с работниците и служителите на транснационално равнище. Когато в едно или повече дружества, участващи в учредяването на SE, съществуват права на участие, тези права се запазват, като преминават към SE от момента на възникването му освен ако участващите страни решат друго в рамките на „специална група за преговори“, обединяваща представителите на работниците и служителите на всички участващи дружества.
Проектът за статут на сдруженията, кооперациите и европейските взаимни фондове (предложения за регламенти и директиви от юли 1993 г.) имаше същата съдба по причини от същия характер, както дружествата.
Докато по отношение на статута на сдруженията и европейските взаимни фондове законодателният процес все още е в застой, Регламент (ЕО) № 1435/2003 относно устава на европейското кооперативно дружество (SCE) действително установява единно правно положение за създаващото се SCE. Допуска се създаването на кооперация от лица с местопребиваване в различни държави-членки или от различни правни образувания, установени в различни държави-членки. Учредени с минимален капитал от 30 000 евро, тези нови SCE могат да упражняват дейност на целия вътрешен пазар при единна правосубектност, правна уредба и структура. Те могат да разширяват своите трансгранични операции, без да се налага да създават клонове — действия, които изискват време и средства. Освен това кооперациите с участието на няколко държави ще могат от този момент нататък да се сливат под формата на SCE. Накрая, национална кооперация, която осъществява дейност в друга държава-членка, различна от държавата, в която се намира седалището й, може да се преобразува в европейска кооперация, без да се прекратява съществуващата.
Директива 2003/72/ЕО от 22 юли 2003 г. допълва това положение по отношение на участието на заетите лица в SCE, за да гарантира, че създаването на SCE не води до отпадане или отслабване на съществуващия режим на участие на работниците и служителите в образуванията, участващи в учредяването на SCE.
Съветът прие също така Регламент (ЕИО) № 2137/85 от 25 юли 1985 г. относно европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ). ЕОИИ предлага възможност за дружествата от една държава-членка да си сътрудничат с оглед постигане на обща цел с дружества или физически лица от други държави-членки, като печалбите се разпределят между участниците. Учреденото по този начин обединение притежава собствена правосубектност. Въпреки това член 3 от регламента уточнява, че обединението има за цел да улеснява или развива стопанската дейност на членовете си и да подобрява или увеличава резултатите от тази дейност; то няма за цел да извлича печалба за себе си. Дейността му задължително е свързана със стопанската дейност на неговите членове и може само да я подпомага. ЕОИИ не може да се търгува публично.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ЕП успя да прокара в законодателството някои от своите изменения. Преди всичко Парламентът беше отявлен защитник на участието на работниците и служителите в дружествата (*4.9.6). Именното това мотивира отказа му да издаде становище относно предложението за втора директива относно презграничните сливания и следователно да попречи на приемането на това предложение, докато въпросът с участието на работниците и служителите не бъде уреден на общностно равнище.
Парламентът беше инициатор на проектите за европейски статут на предприятията на социалната икономика, представени в доклад на Парламента, в който се предлага идеята за европейско кооперативно дружество, и в резолюция от 13 март 1987 г., в която се призовава за европейски статут за сдруженията. В същото време, на 14 април 1985 г., една от смесените парламентарни групи внесе в Комисията проект за европейски статут на сдруженията.
Неотдавна, на 1 февруари 2007 г.,Парламентът прие резолюция, съдържаща препоръки до Комисията относно статута на частното европейско дружество. Според неготрябва да бъде създадена възможност за няколко физически или юридически лица, които нямат постоянно местопребиваване в държава-членка, да учредят европейско частно дружество (ЕЧД) на територията на Съюза при условия и по ред, които следва да бъдат определени с регламент. Следователно Комисията се призова да представи на Парламента законодателно предложение относно статута на европейското частно дружество, в което да бъдат взети предвид съдържащите се в резолюцията препоръки относно реда за учредяването му, дружествения капитал, организацията, съдържанието на дружествения договор, отговорността на управителя, годишните счетоводни отчети, възможностите за преобразуване и прекратяване, ликвидация, несъстоятелност и спиране на плащанията.
Roberta Panizza
07/2008