Финансови услуги: важни нормативни актове
През май 1999 г. Комисията представи Плана за действие за финансови услуги (FSAP), който съдържа график и конкретни мерки за изграждане на функциониращ вътрешен финансов пазар. Става въпрос за общо 42 мерки, чрез които трябва да се хармонизира законодателството на държавите-членки във връзка с търговията с ценни книжа, банковото дело, застраховането, пенсионното осигуряване и други видове финансови услуги. За изпълнението на тези мерки се прилага т.нар. процес Lamfalussy (*3.4.3). Съветът разглежда FSAP като неразделна част от Лисабонската програма.
ПРАВНИ ОСНОВАНИЯ
— 11 май 1999 г.: приемане на Плана за действие за финансови услуги от Комисията (СOM (1999) 232)
— 21 април 2004 г.: Директива 2004/39/EО относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/EИО и 93/6/EИО на Съвета и Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/EИО на Съвета
— 14 юни 2006 г.: Директива 2006/49/EО относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции
— 13 ноември 2007 г.: Директива 2007/64/EО относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на Директиви 97/7/EО, 2002/65/EО, 2005/60/EО и 2006/48/EО и за отмяна на Директива 97/5/EО
БАНКОВО ДЕЛО
A. Директива относно изискванията за собствен капитал (CRD)
1. Цел
Целта на Директивата относно изискванията за собствен капитал е насочена към въвеждането на модерна и чувствителна към рисковете правна рамка за кредитните институции и инвестиционните дружества в рамките на ЕС, която да е съобразена с разпоредбите на Базел ІІ относно изискванията за собствен капитал.
Приложението на директивата трябва да бъде в полза както на икономиката на ЕС, така и на финансовата стабилност и да създава предимства за предприятията и потребителите.
2. Съдържание
Чрез Директивата относно изискванията за собствен капитал се транспонират рамковите споразумения относно изискванията за собствен капитал (Базел II) на кредитните институции в европейското законодателство.
Директивата, която беше част от Плана за действие за финансовите услуги, актуализира рамката за собствения капитал, за да разшири нейния обхват и чувствителност към рисковете, като се подкрепя засиленото управление на риска при финансовите институции. Така например директивата предвижда за първи път експлицитно измерване на оперативния риск и прави по-видими подобренията в управлението на риска чрез допускането на системи за вътрешен рейтинг. Важен аспект на новата рамка е нейната гъвкавост. Институциите получават възможност да изберат най-подходящия подход за конкретния случай съобразно степента на развитие на управлението на риска в тях.
Б. Директива относно платежните услуги във вътрешния пазар (PSD)
1. Цел
Целта на този нормативен акт е насочена към улесняване на безналичните плащания навсякъде в ЕС и проправяне на пътя към създаване на единно европейско платежно пространство (SEPA). При това се отдава особено значение на високата степен на защита на потребителите. Наред с изграждането на европейско платежно пространство директивата е насочена към засилване на конкуренцията в банковия сектор чрез отваряне на пазарите, въвеждане на хармонизирани правила за достъп до пазара спрямо доставчици на платежни услуги извън банковия сектор и въвеждане на редица задължения за предоставяне на информация. Освен това тя трябва да предложи цялостна и неутрална в технологично отношение правна среда за предлаганите в ЕС платежни услуги и да допринесе за модернизиране на инфраструктурата.
2. Съдържание
Разпоредбите на директивата се базират на два стълба.
От една страна те предвиждат въвеждането на платежни институции като нова категория доставчици на платежни услуги за осигуряване на равноправен достъп до пазара и засилване на конкуренцията. По този начин наред с банките и пощенските джиро институции на практика всички физически или юридически лица, които получат разрешение за извършване на финансови услуги в ЕС, могат да започнат да действат като платежни институции.
Освен това директивата въвежда и т.нар. „единен паспорт“. Това означава, че е достатъчно да се получи разрешение от компетентен орган на държава-членка на ЕС, за да може да се оперира като платежна институция във всички държави-членки на ЕС.
Платежните институции ще извършват платежни услуги, както и оперативни и свързани допълнителни услуги (гарантиране на извършването на платежни транзакции, валутни сделки и т. н.), но нямат право да приемат влогове или да издават електронни пари.
От друга страна директивата въвежда единни задължения за предоставяне на информация, хармонизирани разпоредби за правата и задълженията на потребителите и доставчиците на платежни услуги, както и минимални технически стандарти за повишаване на прозрачността и правната сигурност при платежните операции.
3. Оценка
Критиците на новото законодателство твърдят, че то усложнява паричните операции в ЕС и ги прави по-рисковани. Така например за идентифицирането на получателя на превод от основно значение е IBAN номера, с който банките вече няма да е необходимо да сравняват с името на титуляра на сметката. Това означава, че по правилата SEPA ще се извършва превод и тогава, когато името и номерът на сметката на получателя не съвпадат. Също така не е предвидено право на потребителя за ограничаване на размера, в който действат пълномощията за инкасиране. Освен това се изключва възможността за оттегляне на потребителя от поръчката след приемането й от доставчика на платежни услуги. Не на последно място съществува опасност поради съкратения срок за изпълнение (преводът трябва да се прехвърли по сметката на получателя още на следващия работен ден) да се въведат нови такси за клиентите.
ПАЗАР НА ЦЕННИ КНИЖА
A. Директива относно пазарите на финансови инструменти (MiFID)
1. Цели
Целта на тази директива е да се осигурят в целия ЕС единни стандарти за търговията с ценни книжа, повече конкуренция и по-добра защита на вложителите. Това трябва да стане възможно чрез нови разпоредби за защита на вложителите, по-висока степен на прозрачност по отношение на комисионните при предоставяне на консултантски услуги на вложителите и по-добре интегрирано предлагане на финансови услуги от доставчиците на такива услуги.
Съгласно Директивата относно пазарите на финансови инструменти вложителите трябва да бъдат информирани за всички такси, свързани с дадена транзакция, и преди сключване на договор да получат информация за продукта и свързаните с него рискове. От тази регулаторна рамка се очаква повишаване на доверието от страна на вложителите, в резултат на което трябва да се засили притока на международни средства към Европа.
2. Съдържание
— Най-добро изпълнение: при сделки с ценни книжа инвестиционните посредници и банковите консултанти трябва да ползват тази борса, на която ще се реализира най-добър резултат за клиента както по отношение на разходите, така и по отношение на вероятността и бързината на изпълнение на платежното нареждане.
— Консултантите трябва да документират и архивират всички разговори в рамките на консултациите, за да докажат, че са спазени разпоредбите за консултиране на клиенти.
— Инвестиционните посредници и банковите консултанти трябва да огласяват комисионните и получените средства от инвестиционни фондове или други дружества, предлагащи подобни продукти.
3. Оценка
Защитниците на вложителите посочват като слабост, че например доказателствената тежест за погрешна или непълна консултация от страна на банката се поема от вложителя, въпреки че консултантът е задължен да документира консултантската услуга. Нарушението на правните разпоредби във връзка с надзора няма гражданско-правни последици, така че вложителят не може да претендира обезщетение.
ЗАСТРАХОВАНЕ И ПРОФЕСИОНАЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ
A. Платежоспособност II
1. Цел
Целта на тази мярка се състои в основна реформа на финансовия надзор, упражняван над застрахователните предприятия, и преминаване от досегашния статичен модел на надзор към динамичен подход, основан на риска, за подобряване на защитата на потребителите и предприятията. Интеграцията на застрахователния пазар в ЕС трябва да продължи да се задълбочава с цел подобряване на защитата на застрахованите и имащите право на застраховане субекти. Това трябва да доведе в крайна сметка до подобряване на международната конкурентоспособност на застрахователните и презастрахователните предприятия в ЕС.
2. Съдържание
a) Рискова адекватност
При Платежоспособност I се прилагаше статична схема за изчисление на обхвата на платежоспособност: неговият размер се определяше от общия обем на дейността, като при изчисленията се вземаха предвид чисто балансови величини или величини от отчета за приходите и разходите.
За разлика от това Платежоспособност II се ориентира по-силно към действителните рискове и поставя в центъра на надзора индивидуалния риск на отделното предприятие. По принцип при изчисляване на обхвата на платежоспособност ще трябва да се вземат предвид всички съществени и изразими в количествено отношение рискове, най-малкото основните рискови категории като пазарен риск, кредитен риск, застрахователно-технически риск и оперативен риск. В съответствие с това новата система за надзор ще гарантира адекватна на риска капиталова обезпеченост на застрахователните предприятия.
Въпреки отчитането на риска в голяма степен в допълнение към Платежоспособност II са предвидени защитни механизми. При това минималното капиталово изискване (MCR) играе важна роля, като се дефинира минимално ниво на капиталова обезпеченост, под което в никакъв случай не бива да се слиза.
б) Управление на капиталите
Съгласно Платежоспособност II управителният съвет на едно застрахователно предприятие ще носи отговорност за разработката и изпълнението на инвестиционната стратегия на предприятието . Целта е да се осигури такова грижливо управление на активите, че по всяко време да могат да се изпълняват задължения като изисквания, свързани с платежоспособността, или предварително посочен профил риск/доход .
3. Оценка
Платежоспособност II носи конкретни предимства за предприятията, които могат да се разпореждат с по-големи парични суми за инвестиране или осигуряване на конкурентни позиции на все по-глобализиращите се пазари. Надзорните органи обаче се опасяват, че нарастващата динамика ще доведе със себе си повече конкуренция, която от своя страна ще стане причина за повече фалити и спад в доверието на потребителите.
Освен това Платежоспособност II може да доведе в краткосрочен план до намаляване на застрахователната защита в онези застрахователни браншове, които покриват високи дългосрочни рискове, тъй като към тях ще се поставят по-високи количествени изисквания. Също така не е изключено застрахователите да решат да ограничат кръстосаното субсидиране, което в определени сфери би могло да доведе до повишаване на тарифите. В крайна сметка съществува риск планираната система за надзор да засили и без това съществуващата тенденция към консолидация и да се повиши конкурентния натиск върху малките и средните застрахователи.
НАДЗОР
Процесът Lamfalussy (*3.4.3) промени структурата на надзора върху финансовите пазари в Европа, като на ниво 3 въведе експертни комитети, които имат за цел създаване на единна надзорна практика и регулиране в ЕС.
Високата степен на сближаване на надзорните практики във всички държави-членки на ЕС е основна предпоставка за завършване на изграждането на вътрешния пазар.
При това транспонирането на директивите в националното законодателство и качеството на процеса на изпълнение представляват проблем. Съществува риск от различно третиране на пазарните субекти в различните държави-членки, което ще се отрази отрицателно върху лоялната конкуренция и ефективната интеграция на пазарите за финансови услуги.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ЕП прояви висока степен на ангажираност по отношение на най-новото законодателство във връзка с пазарите за финансови услуги. Той не само изигра ролята си на съзаконодател, но същевременно подкрепяше постоянно дейността на Комисията, многократно проведе разисквания и пое собствени инициативи с цел ясно представяне на своята позиция.
Чрез проактивното си поведение ЕП заема ключово място в настоящите разисквания в Комисията, Съвета и международните институции относно развитието на структурата на надзора върху финансовите пазари на равнище ЕС и при търсенето на възможности за избягване на системния риск.
J. BRAUN
07/2008