Интелектуална, индустриална и търговска собственост
Марки, патенти, дизайни и модели, наименования за произход, авторски права — интелектуалната собственост е защитена в различни общностни нормативни актове. Борбата срещу подправянето се превърна в един от приоритетите на Службата за хармонизация на вътрешния пазар и Европейското патентно ведомство.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Член 30 от Договора за ЕО включва „защитата на индустриалната и търговска собственост“ сред основанията за отклонение от принципа на свободно движение на стоки. Изразът „индустриална и търговска собственост“ е приложим по отношение на всички права на индустриалната и интелектуална собственост, и по-специално авторско право, патенти, марки, дизайни, модели и наименования за произход.
В действителност индустриалната и интелектуалната собственост се уреждат от разпоредбите в областта на свободната конкуренция (членове 81 и 82 от Договора за ЕО), доколкото могат да бъдат обект на забранени споразумения или злоупотреби с господстващо положение.
С Договора от Лисабон се въвежда ново правно основание, чрез което се узаконява пряката намеса на Съюза в областта на интелектуалната собственост. В действителност, съгласно член 118 от консолидирания текст на Договора за функционирането на ЕС, Европейският парламент и Съветът могат да установяват мерки за създаване на европейски права на интелектуална собственост с цел гарантиране на единна защита на правата върху интелектуалната собственост в Съюза и за въвеждане на централизирани режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнище на Съюза.
Да припомним, че Парижката и Бернската конвенции от края на XIX век, по които държавите-членки са страни, не въвеждат международни права върху интелектуалната собственост.
ЦЕЛИ
В качеството си на абсолютни права правата на интелектуална, индустриална и търговска собственост все още са обвързани с различните национални законодателства. Перспективата за пълно и абсолютно уеднаквяване на тези законодателства така и не е разглеждана сериозно от държавите-членки. Постигнатият компромис се изразява във въвеждането на общностно равнище на правата, на които предприятията могат да се позовават в допълнение или като алтернатива на националните права.
ДОСТИЖЕНИЯ
A. Хармонизиране на законодателството
1. Марки, дизайни и модели
С Директива 89/104/ЕИО от 21 декември 1988 г. се постига сближаване на националните законодателства, като се установяват общи правила в областта на отличителните знаци, основанията за отказ или недействителност и правата, предоставени с марките.
С Регламент (ЕО) № 40/94 от 20 декември 1993 г. се въвежда марка на Общността, съществуваща наред с националните марки, и се създава общностна служба за марките с наименование Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели). Службата със седалище в Аликанте започна дейността си през 1996 г. Регламент (ЕО) № 40/94 беше изменен с Регламент (ЕО) № 422/2004 на Съвета от 19 февруари 2004 г., който допринася за подобряване на функционирането на общностната марка.
С Директива 98/71/ЕО от 13 октомври 1998 г. се осъществява сближаване на националните разпоредби в областта на правната закрила на дизайните и моделите.
Регламент (ЕО) № 6/2002 от 12 декември 2001 г. въвежда общностна система на закрила на дизайните и моделите.
Решение 2006/954/ЕО на Съвета от 18 декември 2006 г., с което се одобрява присъединяването на Европейската общност към Женевския акт на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлените дизайни и модели, приета в Женева на 2 юли 1999 г., и Регламент (ЕО) № 1891/2006 на Съвета от 18 декември 2006 г. за изменение на Регламенти (ЕО) № 6/2002 и (ЕО) № 40/94 с оглед уреждане на последиците от присъединяването към този акт целят обвързването на системата на регистрация на дизайните или моделите на Съюза с международната система за регистрация на промишлени дизайни или модели на Световната организация по интелектуална собственост.
2. Авторски права
a) Основни общностни актове
Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 г. относно правната защита на компютърните програми (вж. по-долу).
Директива 92/100/ЕИО от 19 ноември 1992 г. относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост.
Директива 93/83/ЕИО от 27 септември 1993 г. координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване.
Директива 93/98/ЕИО от 29 октомври 1993 г. за хармонизиране на срока за закрила на авторското право и някои сродни права.
Зелената книга на Комисията от 19 юли 1995 г. за авторското право и сродните му права в информационното общество, приета на 19 юли 1995 г.
Директива 2001/29/ЕО от 22 май 2001 г. за хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.
Директива 2001/84/ЕО от 27 септември 2001 г. правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството.
Директива 96/9/ЕО от 11 март 1996 г. за правна закрила на базите данни.
Директива 2004/48/ЕО от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост.
Директива 2006/116/ЕО от 12 декември 2006 г. за срока за закрила на авторското право и някои сродни права.
Директива 2006/115/ЕО от 12 декември 2006 г. за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост.
б) Одобряване на международни договори
— На 16 март 2000 г. Съветът одобри договора на Световната организация по интелектуална собственост (OMPI) относно авторските права и договора за тълкуването и изпълнението на фонограми (WPPT). Тези договори ще допринесат за гарантиране на равностойно равнище на закрила за произведенията и другите защитени обекти и ще позволи публичния достъп до съдържанието на мрежите.
— С Решение 94/800/ЕО от 22 декември 1994 г. Съветът одобри Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост (ТРИПС), сключено в рамките на Уругвайския кръг на международните търговски преговори. Споразумението предвижда, че договарящите държави прилагат помежду си правилата за национално третиране и третиране на най-облагодетелствана нация.
3. Патенти
a) Първи опит за създаване на общностен патент
От дълго време насам се обмисля необходимостта от създаване на система за общностен патент с цел прекратяване на нарушаването на конкуренцията, дължащо се на териториалния обхват на националните патенти. Това е и предметът на Споразумението от Люксембург от 15 декември 1989 г. относно създаването на общностен патент, издаден от Европейското патентно ведомство (ЕПВ), който произвежда едни и същи последици на цялата територия на Европейския съюз. Споразумението обаче така и не влезе в сила поради обстоятелството, че не е ратифицирано от всички държави-членки.
б) Частични подобрения
i) Хармонизация на националните норми
Регламент (ЕО) № 240/96 на Комисията от 31 януари 1996 г. хармонизира и опрости правилата, приложими към споразуменията за лицензиране на патенти и споразуменията за ноу-хау, за да се насърчи разпространението на технически познания в Общността и да се развива производството на технически по-съвършени продукти.
ii) Секторна закрила на Общността
— Директива 87/54/ЕИО на Съвета от 16 декември 1986 г. за правната закрила на топологиите на полупроводникови изделия.
— Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 г. относно правната защита на компютърните програми (изменена с Директива 93/98/ЕИО на Съвета от 29 октомври 1993 г.). С тази директива се въвежда задължение за държавите-членки да предоставят авторскоправна защита на компютърни програми. Тези програми трябва да бъдат защитавани като литературни творби в рамките на Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения.
— С Регламент (ЕО) № 1610/96 от 23 юли 1996 г. се създава сертификат за допълнителна закрила на продуктите за растителна защита.
— Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 г. предвижда правна закрила на базите данни, определени като „сборник от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени по систематичен или методичен начин и индивидуално достъпни по електронен или друг път“. Директивата предвижда едновременно предоставяне на авторско-правна защита на интелектуалното творение, което представлява подборът или подреждането на съдържанието, и особена закрила, насочена към осигуряване на защита на инвестицията (финансова, в човешки ресурси, усилия и енергия) за придобиване, проверка или оформление на съдържанието на база данни. Директивата не се прилага за софтуерните продукти, използвани при производството или функционирането на бази данни, както и по отношение на данните и съдържанието им. Освен това директивата не засяга правните разпоредби относно патентите, марките, дизайните, моделите или нелоялната конкуренция.
— Закрилата на биотехнологичните изобретения е гарантирана с Директива 98/44/ЕО от 6 юли 1998 г.
— Директива 98/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 1998 г. относно правната защита на услуги, основаващи се на или състоящи се от достъп под условие, обхваща всички услуги, предоставени въз основа на условен достъп, като телевизия или радио срещу заплащане на такса, видео- и аудиоуслуги по поръчка, електронно издание или широка гама услуги, предоставяни по електронен път, предлагани на обществеността срещу абонамент или заплащане на база потребление.
— Регламент (ЕО) № 873/2004 на Съвета изменя Регламент (ЕО) № 2100/94, като въвежда режима на общностна закрила на сортовете растения, с оглед съгласуване на изискванията на Регламент (ЕО) № 2100/94 и Директива 98/44/ЕО относно правната закрила на биотехнологичните изобретения. Следователно, Регламент (ЕО) № 873/2004 предвижда, че „Службата на Общността предоставя задължителни лицензии на едно или повече лица при подаване на молба от лицето или лицата, но само ако общественият интерес изисква това“ (член 1).
— Предложението за директива относно патентоспособността на изобретенията, създадени чрез компютър, представено от Комисията на 20 февруари 2002 г., е отхвърлено от Европейския парламент на второ четене на 6 юли 2005 г.
— Комисията предлага изменение на Директива 98/71/ЕО с цел по-голяма либерализация на търговията на резервни части за автомобили. На 12 декември 2007 г. Европейският парламент изменя на първо четене от процедурата за вземане на съвместно решение предложението за директива за изменение на Директива 98/71/ЕО. По-специално Парламентът одобрява изменение, с което се въвежда изискване за информиране на потребителите относно произхода на частите чрез търговско наименование или в друга подходяща форма, за да им се даде възможност да направят информиран избор между предлаганите за ремонти конкурентни продукти. Измененото предложение е внесено в Съвета за разглеждане на първо четене.
в) Възобновяване на проекта за патент на Общността
На 1 август 2000 г. Комисията представи нов проект за регламент относно патент на Общността (COM(2000) 0412). Съгласно този проект общностният патент ще съществува едновременно с националните патенти. Правната закрила е гарантирана от специализиран съд. Европейският парламент одобри предложението на 9 април 2002 г. чрез поредица от изменения относно езиковите разпоредби, ролята на националните патентни ведомства по отношение на Европейското патентно ведомство и съдебната система. Съветът все още не е достигнал до единодушно съгласие, каквото се изисква от предложението.
4. Борба срещу подправянето
Подправянето и пиратството и в по-общ смисъл посегателствата срещу интелектуалната собственост са явление, което постоянно се увеличава, за да достигне понастоящем международни измерения, съставляващи сериозна заплаха за националните икономики и за държавите-членки. Различията в режимите на санкции между държавите-членки обаче затрудняват ефикасната борба срещу подправянето и пиратството. Поради това Комисията е представила предложение за директива и предложение за рамково решение относно борбата срещу посегателствата върху интелектуалната собственост, съдържащи наказателноправни разпоредби за засилване и подобряване на борбата с подправянето и пиратството.
Тези нормативни актове са насочени към допълване на Директива 2004/48/ЕО от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, която предвижда единствено мерки, процедури и средства за защита по граждански и административен ред.
Въпреки това, Комисията оттегли предложението за рамково решение и представи изменено предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно наказателните мерки, предназначени да гарантират зачитането на правата на интелектуална собственост (COM(2006)0168). На 15 април 2007 г. Европейският парламент одобри на първо четене от процедурата за вземане на съвместно решение въпросното предложение за директива, което е внесено в Съвета за разглеждане на първо четене.
Б. Практика на Съда на ЕО
1. Съществуване и упражняване на правата на индустриална собственост
a) Разликата между съществуване и упражняване на правото възниква по повод прилагането на предвидените в Договора правила на конкуренцията по отношение на ползването на права на индустриална собственост. За първи път въпросът е поставен в решението Consten‑Grundig (дела 56 и 58/64 от 13 юли 1966 г.) по повод преотстъпване на право върху марка, като впоследствие възниква отново по повод патентите в значимото решение Parke Davis (дело 24/67 от 29 февруари 1968 г.). Разликата се въвежда с цел разграничаване между понятията, отнасящи се до „съществуването“ на правата на индустриална собственост, уредени в член 30, от понятията, свързани с „упражняването“ на тези права, когато не може да се пренебрегне принципът на свободно движение (вж. също решение Deutsche Grammophon (дело 78/70 от 8 юни 1971 г.).
б) „Съществуването“ на едно право обаче е неточно понятие, което в голяма степен е обвързано с волята на националния законодател. Именно понятието „особен обект“ направи възможно определянето на предмета на законодателно уреждане на всяко едно право на индустриалната или интелектуалната собственост, без да се нарушава принципът на свободно движение.
По отношение на патентите „особеният обект“ според Съда на ЕО се състои в „изключителното право да използва изобретението с цел производство и първоначално пускане на пазара на индустриални продукти, както и (в) правото да се противопоставя на всяко нарушаване“ (решение Centrafarm/Sterling Drug: дело 15/74 от 18 октомври 1974 г.).
Определението за „особен обект“ на търговската марка се утвърждава доста по-трудно. В решението Terrapin (дело 119/75 от 22 юни 1976 г.) Съдът обявява, че основната функция на търговската марка се състои в това „да гарантира на потребителите, че продуктът има същия произход“, като това определение се допълва впоследствие в решението Hoffmann‑Laroche „като прави възможно разграничаването на този продукт от други продукти с друг произход без опасност от объркване“ (дело 102/77 от 23 май 1978 г.).
2. Теорията за „изчерпване“ на правата
а) Определение
Тази теория означава, че притежателят на право на индустриална и търговска собственост, защитено от законодателството на държава-членка, не може да се позовава на това законодателство, за да се противопостави „на вноса или търговията на продукт, който е пуснат на пазара в друга държава-членка“ (вж. прилагането на тази теория по отношение на дизайните и моделите в решението Keurkoop Nancy по дело 144/81 от 14 септември 1982 г.). Теорията е приложима във всички области на индустриална собственост, но по отношение на правото върху марки може да претърпи адаптации поради отчитането от страна на съда на „основната функция марката“, която се състои в това да гарантира на потребителите, че продуктът има същия произход като отличения с марката продукт (решение HAG II, дело C-10/89 от 17 октомври 1990 г.). Притежателят на право върху марка може да се противопостави на вноса на негова територия на продукт, който самият той е пуснал на пазара, в случай че третото лице — вносител е осъществило някое от следните действия: преработване или поставяне на различна търговска марка, като поставя потребителя в невъзможност да установи категорично произхода на отличения с марката продукт (решение Centrafarm/American Home Products, дело 3/78 от 10 октомври 1978 г.).
б) Ограничения
Теорията за изчерпване на правата в Общността не се прилага при наличие на търговия с подправен продукт, както и по отношение на продуктите, пуснати на пазара извън Европейското икономическо пространство. Това предвижда член 6 от Споразумението за правата върху интелектуалната собственост, сключено в рамките на Уругвайския кръг на международните търговски преговори (ТРИПС, Споразумение относно свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост).
През юли 1999 г. в решението си по делото Sebago и Ancienne Maison Dubois et Fils/GB-Unic SA (дело C-173/98) Съдът постанови, че държавите-членки не могат да предвиждат в националните си законодателства изчерпване на правата върху марка за продукти, пуснати на пазара в трета страна.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
В различните си резолюции относно правата върху интелектуалната собственост, по-специално относно правната закрила на базите данни, биотехнологичните изобретения и авторските права Парламентът защитава постепенната хармонизация на правата на интелектуална, индустриална и търговска собственост. Парламентът се противопостави на идеята части от човешкото тяло да бъдат обект на патентоване.
Европейският парламент се противопостави и на патентоспособността на изобретенията, създадени чрез компютър, с оглед на това да не се възпрепятстват нововъведенията в тази област и да се позволи на малките и средните предприятия да имат свободен достъп до софтуерните продукти, разработени от големите международни компютърни предприятия.
Roberta Panizza
07/2008