Свободно движение на капитали
От 1960 г., дори преди създаването на единния пазар, държавите-членки на Европейския съюз предприеха мерки в полза на въвеждането на свободно движение на капитали. През 1988 г. Директива 88/361/ЕИО постигна създаването на обща либерализация между държавите-членки на ЕС. Икономическият и паричен съюз продължи либерализацията, като премахна предпазната клауза вътре в еврозоната.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Членове 56—60 от Договора за ЕО.
ЦЕЛИ
Премахване на всички ограничения върху движението на капитали между държавите-членки, а след това между държавите-членки и трети страни (в последния случай с възможност за предпазни мерки при изключителни обстоятелства).
Либерализацията следва да помогне за създаването на единен пазар чрез насърчаване на други свободи (движението на хора, стоки и услуги).
Тя следва да насърчава и икономическия прогрес, като позволява ефективното инвестиране на капитали.
ПОСТИЖЕНИЯ
A. Първи усилия (преди единния пазар)
1. Първи мерки на Общността
Те са ограничени по обхват.
Директива от 1960 г., изменена през 1962 г., безусловно либерализира:
— преките инвестиции;
— кратко- или средносрочно кредитиране на търговски сделки;
— покупка на ценни книги, търгувани на фондовата борса.
2. Едностранни национални мерки
Някои държави-членки решиха да не чакат решения на Общността и премахнаха фактически всички ограничения върху движението на капитали:
— Федерална република Германия направи това през 1961 г.;
— Обединеното кралство — през 1979 г.;
— страните от Бенелюкс направиха това помежду си през 1980 г.
Б. По-нататъшна либерализация и нейното завършване при единния пазар
1. По-нататъшен напредък
Едва със стартирането на единния пазар, почти 20 години по-късно, напредъкът започнат през 1960—1962 г. продължи. Две директиви през 1985 г. и 1986 г. разшириха безусловната либерализация по отношение на:
— дългосрочно кредитиране на търговски сделки;
— покупка на ценни книги, които не се търгуват на фондовата борса.
2. Обща либерализация
Либерализацията приключи с Директива 88/361/ЕИО от 24 юни 1988 г., която премахна, на 1 юли 1990 г., всички останали ограничения върху движението на капитали между местните лица от държавите-членки. В резултат на това либерализацията се разшири по отношение на парични или квазипарични сделки, които вероятно щяха да имат най-голямо въздействие върху националните парични политики като кредити, депозити в чужда валута или сделки с ценни книги.
Директивата, обаче включва предпазна клауза, която дава възможност на държавите-членки да приемат защитни мерки, когато краткосрочни движения на капитали с особено голям обем сериозно разстройват осъществяването на паричната политика. Тези мерки се прилагат единствено към рестриктивно идентифицирани сделки и не могат да продължават повече от шест месеца.
Директивата също така позволява на някои страни да поддържат постоянни ограничения основно спрямо краткосрочни движения, но само за определен период: Ирландия, Португалия и Испания до 31 декември 1992 г. и Гърция до 30 юни 1994 г.
B. Окончателен режим
1. Принцип
Договорът за Европейски съюз въвежда в Договора от Рим разпоредби, които създават нов режим. Основният принцип (член 56) забранява всички ограничения върху движението на капитали и плащания.
До голяма степен изключенията се ограничават до движенията с трети страни и те подлежат на решение на Общността. Освен възможността за поддържане на националните или общностни мерки, действащи към 31 декември 1993 г. относно преки инвестиции и някои други сделки, Съветът може да приеме:
— нови мерки относно тези сделки;
— защитни мерки за не повече от шест месеца в случай на сериозни трудности по отношение на функционирането на икономическия и паричен съюз;
— спешни мерки за ограничаване на икономическите отношения с дадена страна след взето решение в рамките на общата външна политика и политика на сигурност;
— действие в подкрепа на национални мерки срещу дадена страна поради сериозни политически причини или при спешност.
Единствените ограничения върху движението на капитали като цяло, включително движението в рамките на Съюза, които държавите-членки могат да решат да приложат, са:
— мерки за предотвратяване нарушения на националното законодателство, в частност в данъчната област и областта на разумния финансов надзор на финансовите услуги;
— процедури за деклариране на движението на капитали за статистически или административни цели;
— мерки, които са оправдани от съображения за обществен ред или обществена сигурност.
Член 226 от Договора за ЕО гласи, че „ако Комисията счита, че дадена държава-членка не е изпълнила задължение, произтичащо от настоящия договор, тя издава мотивирано становище по този въпрос, след като е дала възможност на съответната държава да изложи своите съображения. Ако съответната държава не се съобрази с това становище в срока, определен от Комисията, Комисията може да сезира Съда“. Изпълнението на решенията на Съда се регулира от член 228 от Договора за ЕО.
2. Последните случаи на нарушение се отнасят за специалните права на публичните органи в частни компании/сектори
a) Процедура за нарушение срещу Испания относно закона за изменение на функциите на испанския енергиен и газов регулаторен орган
Въпросният закон включва разпоредби, които изискват разрешение от регулаторния орган във връзка с придобиването на повече от 10 % от дяловия капитал или всякакъв друг процент, който осигурява значително влияние, в компания, която пряко или косвено упражнява дейност, подлежаща на регулиране. Законът включва причини, на базата на които регулаторният орган може да позволи или да откаже подобни придобивания. Комисията обаче е на мнение, че тези причини са неясни и затова дават на регулаторния орган широка оперативна самостоятелност и следователно той може неоправдано да ограничава свободата на движение на капитали (член 56)
б) Унгарски закони за приватизация
Европейската комисия взе решение официално да поиска от Унгария да измени рамковия си закон за приватизация от 1995 г., който тя смята за несъвместим с европейското право. По време на преговорите за присъединяване към ЕС Унгария се съгласи да измени своя закон за приватизация до датата на своето присъединяване и през пролетта на 2004 г. в унгарския парламент бе внесен законопроект, след това обаче нищо не се случи. Държавата чрез златна акция може да наложи вето на определени стратегически управленски решения и би могла да разубеди компаниите от други държави-членки да инвестират във въпросните дружества.
в) Процедури за нарушение срещу Швеция и Гърция
Европейската комисия предприе действия срещу Швеция и Гърция, за да гарантира, че те прилагат правилно законите за вътрешния пазар. Комисията официално ще поиска от Швеция да промени един аспект от своето данъчно законодателство, който изисква от чуждите финансови институции, които не са формално установени в Швеция, да представят на шведските данъчни органи годишна информация относно всеки техен бизнес с шведски местни лица. Комисията смята, че съществува тенденция това изискване да разубеди чуждите финансови институции да предоставят трансгранични услуги в Швеция и следователно е несъвместимо с разпоредбите на Договора за ЕО относно свободното движение на услуги и капитали. Комисията официално ще поиска и от Гърция да промени своето законодателство относно дружественото право, според което гръцкото правителство издава валидни решения относно увеличението на капитала в публични дружества с ограничена отговорност. Комисията смята това за несъвместимо с дружественото право на ЕС, което изисква такива решения да се вземат от общото събрание.
Г. Последствия от икономическия и паричен съюз
1. Премахване на предпазната клауза
След 1 януари 1999 г. и началото на третата фаза на икономическия и паричен съюз членовете, свързани с предпазните клаузи за справяне с кризи на платежния баланс (членове 119 и 120 от Договора за ЕО), вече не могат да се прилагат за държавите-членки, приели единната валута. От друга страна те могат да се прилагат за държавите-членки, които не са членове на еврозоната.
2. Плащания
a) Хармонизиране разходите по вътрешните и трансграничните плащания
Регламент (ЕО) № 2560/2001 от 19 декември 2001 г. хармонизира разходите по вътрешните и трансграничните плащания в еврозоната.
б) Нова правна рамка за плащания
През декември 2005 г. Комисията предложи директива, която ще премахне съществуващите правни бариери, за да се даде възможност за създаване на единна зона за плащания в ЕС до 2010 г. Целта е да се направят трансграничните плащания толкова лесни, евтини и сигурни, колкото и вътрешните плащания в държавите-членки. Предлаганата директива бе задълбочено разгледана от комисията по икономически и парични въпроси и нейното първо четене в Парламента предстои през октомври 2006 г.;основните теми на дискусия се отнасяха до приложното поле на директивата, нейната ефективност и прилагане към доставчиците на платежни услуги.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Парламентът силно подкрепи усилията на Комисията за насърчаване либерализацията на движението на капитали. Той обаче винаги е бил на мнение, че подобна либерализация следва да е по-изявена в рамките на Съюза, отколкото между Съюза и останалия свят, за да се гарантира, че европейските спестявания третират приоритетно европейските инвестиции. ЕП също така изтъкна, че либерализацията на капитала следва да бъде подкрепена от пълна либерализация на финансовите услуги и хармонизиране на данъчното законодателство, за да се създаде единен европейски финансов пазар. Именно благодарение на неговия политически натиск Комисията предложи законодателството относно хармонизирането на вътрешните и трансгранични плащания (резолюция от 17 юни 1988 г.).
В последната си незаконодателна резолюция от 7 юли 2005 г. (T6-0301/2005) Парламентът подкрепя целта за един ефективен, интегриран и сигурен пазар за клиринг и сетълмънт на ценни книжа в ЕС. Той смята, че създаването на ефективни системи на ЕС за клиринг и сетълмънт ще бъде сложен процес и отбелязва, че истинската европейска интеграция и хармонизация ще изискват обединените усилия на различни заинтересовани страни и че текущият публичен дебат по политиката следва да се концентрира върху: a) намаляване на разходите по трансграничния клиринг и сетълмънт; б) гарантиране, че системните и всякакви други рискове при трансграничния клиринг и сетълмънт се управляват и регулират правилно; в) насърчаване интеграцията на клиринга и сетълмънта чрез отстраняване нарушенията на конкуренцията и г) осигуряване на подходящи мерки за прозрачност и управление.
J. KAMERLING
09/2006