Обща политика за конкуренцията и съгласуваните практики
Политиката за конкуренцията и съгласуваните практики се определят от Регламент (ЕО) № 1/2003, в сила от 1 май 2004 г. Договорът за създаване на ЕО урежда политиката за конкуренцията в член 81, по силата на който се забраняват споразуменията между предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяването или нарушаването на конкуренцията.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Дял І, глави 5 и 6 от Договора за създаване на ЕОАЕ за ядрената индустрия.
Член 3, буква ж) и членове 81—85 от Договора за ЕО за всички останали индустрии.
ЦЕЛИ
Правилата на Общността в областта на конкуренцията не са цел сами по себе си; по своята същност те представляват условие за постигане на свободен и жизнеспособен вътрешен пазар и действат като един от многото инструменти за насърчаване на икономическо благополучие. Договорът утвърждава конкуренцията като най-важна цел, въпреки че не предлага подробно тълкувание на самата концепция. Както се посочва в член 3, буква ж) от Договора за ЕО, целта е „система, която да гарантира ненарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар“. В трите области на приложение на правилата (съгласувани практики, злоупотреба с господстващо положение и държавна помощ) забраната се ограничава до практиките, които оказват въздействие върху търговията между държавите-членки, и изключва тези, които засягат единствено търговията в рамките на определена държава (член 81 от Договора за ЕО). Все пак член 81 от Договора за ЕО позволява и практики в ущърб на конкуренцията — в изключителни случаи, когато те подпомагат икономиката. По същество това може да се допусне, ако въздействието на тези практики в подкрепа на конкуренцията надвишава въздействието им в ущърб на конкуренцията (член 81, параграф 3).
Законодателството на Европейския съюз в областта на конкуренцията в последно време е в процес на преход към политика, базирана на икономически съображения, диктувани от пазара, вместо чисто административната „правна форма“. След 40 години европейски правила в областта на конкуренцията през 2004 г. Общността въведе в действие „модернизирана“ процедура за привеждане в изпълнение (Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета).
ПОСТИЖЕНИЯ
А. Разпоредби в Договора за ЕО (членове 81 и 85)
1. Принципна забрана (член 81, параграфи 1 и 2)
Всички споразумения между предприятия (включително за сдруженията и за съгласуваните практики), които оказват въздействие върху търговията между държавите-членки, се забраняват и автоматично се приемат за невалидни. Примерите включват:
— уговаряне на цени;
— ограничаване или контролиране на производството, пазарите, техническото развитие или инвестициите;
— поделяне на пазари или източници на доставка;
— прилагане на различни условия при еквивалентни сделки;
— налагане на допълнителни задължения като условие за сключването на договори — задължения, които нямат връзка с предмета на договора.
2. Възможности за освобождаване от забрана (член 81, параграф 3)
Споразумения, които помагат за подобряване на производството или разпространението на стоки или насърчават техническия или икономически прогрес, могат да бъдат освободени от забрана, при условие че:
— на потребителите се дава възможност да се възползват от справедлив дял от постигнатите ползи и
— споразумението не налага ненужни ограничения и няма за цел да елиминира конкуренцията за значителна част от въпросните продукти.
3. Ролята на Комисията (член 85)
Комисията отговаря за прилагането на правилата. Тя разследва случаи по заявка от страна на държава-членка или по собствена инициатива. Ако установи нарушения, тя предлага мерки за тяхното отстраняване. Докато все още се очаква влизането в сила на правила за приложението (под формата на регламенти и директиви на Съвета, както е посочено в член 83), държавите-членки разполагат със собствени равностойни правомощия по силата на член 84.
Б. Привеждане на правилата в действие
Това е предмет на Регламент № 17/62 на Съвета от 6 февруари 1962 г., въз основа на член 83 от Договора, който подобрява и изяснява ролята на Комисията при разследването и разрешаването на случаи, свързани с конкуренцията, посредством индивидуални или съвместни решения. Специални предписания са приети за транспорта (*4.6.1.—*4.6.10.). Регламент № 17/62 е заменен с Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно привеждането в действие на правилата за конкуренцията, залегнали в членове 81 и 82 от Договора.
1. Индивидуални решения
Комисията може да взема следните решения по отношение на съгласуваните практики.
а) Нарушения
Всяко нарушаване на правилата в член 81, параграф 1 означава, че споразумението или практиката автоматично стават невалидни и трябва да бъдат прекратени незабавно. Комисията може да налага глоби на предприятия в размер до 10 % от техния оборот. Тя може да налага и периодични плащания на глоби, които не надвишават 5 % от средния дневен оборот през предходната стопанска година на ден, изчислени от определената в решението дата до преустановяването на нарушението.
Националните органи (специализираните органи и съдилища) също могат да налагат глоби за нарушения, тъй като разпоредбите на първите два параграфа от член 81 имат пряко действие. Националните съдилища, но не и Комисията, могат да присъждат обезщетения на дружества, които са били засегнати. Националните съдилища обаче трябва да се оттеглят от дадено дело веднага щом Комисията започне производство. От 1 май 2004 г. всички национални органи, контролиращи конкуренцията, са оправомощени да прилагат в пълна степен разпоредбите на Договора, за да гарантират ненарушаването и неограничаването на конкуренцията. Националните съдилища могат също така пряко да прилагат тези забрани в защита на индивидуалните права, които Договорът предоставя на гражданите.
б) Освобождаване от забрана
Въпреки че стопанската дейност на дадено дружество нарушава забраната в член 81, параграф 1, въпросното дружество може да избегне налагането на глоба по силата на параграф 3 от същия член. Освобождаване от забрана се прави единствено от Комисията по молба на дружеството. Това се прави за установен срок и може да зависи от въвеждането на изменения спрямо определени аспекти на въпросните споразумения или практики.
В тези индивидуални случаи Комисията може да действа по собствена инициатива въз основа на наличната информация, например в резултат от собствените й разследвания. Това може да се прави и по инициатива на дружествата (искания за вземане на решение за липса на основание или за освобождаване от забрана) или вследствие на жалба от страна на всяко лице, заинтересовано от предприемането на действия спрямо дадено споразумение (други дружества, обществени органи или отделни лица). По време на дадено разследване Комисията може да иска от дружествата информация и да прави проверки на място. Тя може да провежда разследвания в определен сектор, както и по конкретни случаи.
2. Групови решения
Тези решения са предназначени за опростяване на административната задача на Комисията, за да не се налага да се занимава поотделно с твърде много съгласувани практики и за да се улеснят дружествата при изпълнението на техните задължения, като за определени видове действия се направи общо предшестващо освобождаване от забрана на основание на член 81, параграф 3. Този инструмент е предоставен на Комисията по силата на няколко регламента на Съвета (по-конкретно 19/65/ЕИО от 2 март 1965 г., (ЕО) № 2871/71 от 20 декември 1971 г. и (ЕО) № 1215/99 от 10 юни 1999 г.), всеки от които се отнася за определени категории споразумения. Комисията използва груповото освобождаване от забрана за тази цел.
В. Практика
Въз основа на Договора и правилата за прилагането му в продължение на около 40 години Комисията е разработила значителен корпус от политики по въпросите на съгласуваните практики.
1. Широко използване на груповото освобождаване от забрана
а) Хоризонтални споразумения или споразумения за сътрудничество
При хоризонталните споразумения или споразуменията за сътрудничество (между дружества, които се конкурират) основните бенефициенти са били:
— споразумения за специализация (Регламент (ЕО) № 2658/2000);
— споразумения за научно-изследователска и развойна дейност (Регламент (ЕО) № 2659/2000).
Комисията направи оценка (през януари 2002 г.) на функционирането на Регламент (ЕО) № 240/96, касаещ приложението на правилата за конкуренцията спрямо споразуменията за трансфер на технологии. В резултат на това беше приет Регламент (ЕО) № 772/2004 на Комисията от 27 април 2004 г. относно прилагането на член 81, параграф 3 от Договора спрямо различни категории споразумения за трансфер на технологии.
б) Споразумения за дистрибуция или вертикални споразумения
Споразуменията за дистрибуция или вертикалните споразумения (сключени между предприятия от различни нива на една и съща производствена верига) бяха предмет на отделни правила за освобождаване от забрана за всеки вид споразумение и всеки сектор, но сега се обезпечават от единна система, която предвижда общо освобождаване от забрана за споразуменията, стига въпросните дружества да нямат господстващо положение на пазара; това условие доведе до определянето на тавани (оборот от не повече от 50 милиона евро за страни по споразумението и не повече от 30 % пазарен дял за дистрибутора), а определени сериозни действия в ущърб на конкуренцията са изключени за всички случаи (Регламент (ЕО) № 2790/99 от 22 декември 1999 г.).
Един от изявените случаи на групово освобождаване от забрана касае моторните превозни средства. Регламент (ЕО) № 1400/2002 на Комисията от 31 юли 2002 г., който заменя Регламент (ЕО) № 1475/95, премахва важни регулаторни ограничения в областта на разпространението. Той е в сила за срок от осем години и ще позволи, наред с други неща, предлагането на конкуриращи се марки в една и съща изложбена зала, подобрен достъп до оригинални части и конкуренция между търговски обекти за продажба на дребно.
2. Споразумения с незначителен ефект
Комисията, от друга страна, стига до заключението, че макар определени споразумения да не изпълняват условията на член 81, параграф 3 и следователно да нямат право на освобождаване от забрана, не би трябвало да се считат в нарушение на забраната. Това са споразуменията с незначителен ефект (принципът de minimis), за които се смята, че по същността си не са способни да окажат влияние върху конкуренцията на равнище пазар на Общността, а са полезни за сътрудничеството между малките и средни предприятия. В резултат на това не се налага предприятията да уведомяват Комисията и тя да се произнася по въпроса за съвместимост с Договора. Тези споразумения дълго време са определяни въз основа на тавани за пазарния дял и годишния оборот за всички засегнати предприятия. В края на 2001 г. Комисията допълнително разширява тази дефиниция; критерият за оборот е премахнат, а таванът за пазарния дял е повишен до 10 % за хоризонталните споразумения и 15 % за вертикалните споразумения. Правилата, залегнали в член 81, като цяло не се прилагат за:
— отношения между предприятие и неговите търговски представители, или дружество и неговите подразделения;
— споразумения за сътрудничество;
— договори за подизпълнение.
3. Споразумения, забранени без изключение
Въпреки тази сложна разпоредба, предназначена да облекчи ограниченията върху дружествата и да не затруднява благоприятстващите икономиката практики или тези без значително въздействие върху пазара, определени видове споразумения все още се смятат от Комисията за вредни за конкуренцията и следователно са забранени без изключение. Те обикновено се представят под формата на публични черни списъци. Те включват:
— при хоризонталните споразумения:
— уговаряне на цени;
— съвместни офиси за продажба;
— квоти за производство или доставка;
— поделяне на пазари или източници на доставка;
— при вертикалните споразумения:
— уговаряне на цената за препродажба;
— клауза за абсолютно запазване на територия.
Пример на случай с особена значимост беше този с Volkswagen (1998 г.), при който Комисията наложи глоба на Volkswagen AG в размер на 102 милиона евро за споразумения, целящи да не се позволи на дилърите на Volkswagen в Италия да продават превозни средства на купувачи, чието местожителство не е в Италия. По-късно глобата беше намалена от Съда на Европейските общности на 90 милиона евро.
Г. Реформа на приложението на правилата
Комисията направи преглед на системата за приложение на правилата за конкуренцията (Регламент (ЕО) № 1/2003), която съществува от 1962 г. насам (Регламент № 17/62). Прегледът открои недостатъците на задължението на предприятията да уведомяват Комисията за всички споразумения, за да получат решение за липса на основание или за освобождаване от забрана; това представлява тежък товар за предприятията и означава, че Комисията трябва да преглежда голям брой досиета, които често не повдигат никакви въпроси по отношение на приложимите правила, но създават толкова много работа, че на Комисията не й остава време да достига до добре аргументирани решения. Налага се да прибягва до „административни писма“, които затварят даден случай въз основа на презумпцията за отсъствие на нарушение на правилата, но нямат правно действие. Освен това Комисията няма възможност да посвети достатъчно време и усилия да разследва най-сериозните нарушения, за които, както може да се предположи, тя няма да бъде уведомена.
Въз основа на този анализ Комисията предложи радикални промени, които след консултация с Парламента (резолюция от 6 септември 2002 г.) бяха приети на 16 декември 2002 г. от Съвета под формата на Регламент (ЕО) № 1/2003, заменящ Регламент № 17/62. Регламентът влезе в сила на 1 май 2004 г. Основните различия, заложени в новия регламент, са:
— децентрализация на системата:
— чрез заместване на принципа на „предшестващото одобряване“ на споразумения в ущърб на конкуренцията с този на „законното изключение“, според който споразуменията стават законни, и следователно изпълними, веднага щом бъдат сключени, ако са съвместими с Договора (член 81);
— чрез даване на пряко действие на разпоредбите на член 81, параграф 3, т.е. чрез упълномощаване на съдилищата и контролиращите конкуренцията органи на държавите-членки да ги прилагат;
— едновременно с това осигуряване на уеднаквено прилагане на правилата:
— само онези практики, които могат да засегнат търговията между държавите-членки, стават предмет на законодателството на Общността;
— Комисията запазва правомощията си за решаване на важни въпроси, като например груповото освобождаване от забрана, индивидуалните решения (постановления за обявяване на нарушение или неприложимост), формулирането на насоки, поемането на случаи от национални органи и др.;
— способността на Комисията да провежда проверки на място се засилва;
— вече съществува разпоредба за систематично сътрудничество между националните органи и между тях и Комисията.
РОЛЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Основната роля на Парламента е внимателно и критично да следи функционирането на изпълнителните органи. Членовете на Комисията се държат отговорни за противоречиви решения по време на пленарните заседания за парламентарен контрол, като членът на Комисията, отговарящ за конкуренцията, се явява няколко пъти през годината пред комисията по икономически и парични въпроси, за да обяснява своята политика и да обсъжда отделни решения.
Парламентът участва в законодателството по въпросите на конкуренцията само посредством консултативната процедура. По тази причина неговото влияние е ограничено в полза на това на Комисията и Съвета. Всяка година Парламентът приема резолюция относно годишния доклад на Комисията относно политиката за конкуренцията. По различни поводи в този контекст Парламентът е изисквал законодателството за конкуренцията да влезе в обхвата на процедурата за съвместно вземане на решения (последно през април 2006 г.).
A. MAKIPAA
09/2006