Злоупотреба с господстващо положение и разследване на сливания
Член 82 от Договора за създаване на Европейската общност и Регламент (ЕО) № 1/2003 забраняват на дружествата с господстващо положение на пазара каквито и да е злоупотреби, които може да засегнат търговията между държавите-членки. Сливанията и вливанията на общностно равнище се уреждат от Регламент (ЕО) № 139/2004 и могат, в някои случаи, да бъдат забранени от Комисията.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Член 82 от Договора за създаване на Европейската общност (злоупотреба с господстващо положение).
Членове 81, 82 и 235 от Договора за създаване на Европейската общност (сливания).
Член 83 от Договора за създаване на Европейската общност (приемане на регламенти и директиви).
Член 85 от Договора за създаване на Европейската общност (правомощия по разследване на Комисията).
ЦЕЛИ
Целта е да се попречи на дружества с господстващо положение в техния икономически сектор да извършват злоупотреба с тази позиция и да се попречи да нарушат конкуренцията в търговията в рамките на Общността. Тази цел изисква превантивна намеса за разследване на сливания на дружества, тъй като те могат да създават господстващо положение.
ПОСТИЖЕНИЯ
ЗЛОУПОТРЕБА С ГОСПОДСТВАЩО ПОЛОЖЕНИЕ
A. Основна разпоредба от Договора
Член 82 от Договора за създаване на Европейската общност не забранява господстващите положения като такива, а само злоупотребата с такова положение на конкретен пазар, когато е вероятно тя да засегне търговията между държави-членки.
1. Концепцията за господстващо положение
То е определено от Съда по делото United Brands (27/76 от февруари 1978 г.): господстващо положение е „положение на икономическа сила, от което се ползва едно предприятие и което му позволява да предотврати поддържането на действителна конкуренция на съответния пазар като му дава правомощията да се държи в значителна степен независимо от своите конкуренти, клиенти и в крайна сметка — от клиентите“. Основният показател за господство е големият пазарен дял; а сред другите фактори са икономическа слабост на конкурентите, липса на скрита конкуренция и контрол върху ресурсите и технологията.
2. Засегнатият пазар
Съгласно Договора господстващите положения се преценяват на целия общностен пазар или поне на значителна част от него. Каква част от пазара следва да бъде взета предвид зависи от естеството на продукта, заместващите продукти и възприятията на клиентите.
3. Концепцията за злоупотреба
Член 82 от Договора не дава определение на господство, а просто съдържа примери за „практики на злоупотреба“:
— налагане на несправедливи цени или други несправедливи търговски условия;
— ограничаване на производството, пазарите или техническото развитие във вреда на клиентите;
— прилагане на различни условия по еднакви сделки при различни съконтрагенти;
— налагане на спомагателни задължения, които са без връзка с целта на договора.
В решението си по делото Hoffmann-LaRoche (85/76 от 13 февруари 1979 г.) Съдът заявява, че злоупотребата с господстващо положение е „обективна концепция“. Тя е „прибягване до методи, различни от тези, които обуславят нормална конкуренция на продукти и услуги въз основа на сделките на търговски оператори“, действието на които е допълнително намаляване на конкуренцията на един пазар, който е вече отслабен поради присъствието на съответното дружество.
Практиките на злоупотреба могат да бъдат под най-различна форма. Посочените в Договора са само основните от тях, като Комисията и Съдът се определили други:
— ценова дискриминация на географски принцип;
— отстъпки за лоялност, които мотивират клиентите да не използват конкурентни доставчици;
— ниски цени с цел елиминиране на конкурент;
— необоснован отказ за извършване на доставки;
— отказа за издаване на лицензи.
4. Въздействие върху вътрешната общностна търговия
Злоупотребата с господстващо положение трябва да оказва неблагоприятно въздействие на търговията между държавите-членки или да е вероятно да стори това. Това означава, че поведение, което засяга единствено национален пазар, се изключва от разглеждане съгласно правилата за конкуренция на Договора за ЕО.
Б. Процедури по изпълнение
1. Системата понастоящем
Реформата на процедурите по изпълнение на правилата за съгласувани практики (*3.3.1.) чрез Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г., който заменя Регламент № 17/62 и влиза в сила на 1 май 2004 г., също се прилага спрямо злоупотребата с господстващо положение. Целта на тази реформа е да:
— позволи по-ефективно прилагане на конкурентното право на Общността с децентрализирана система за изпълнение както от Комисията, така и от органите по конкуренцията и съдилищата на държавите-членки. Регламентът въвежда система на законово изключване, чрез която споразумения, които не са в противоречие с правилата на конкуренцията, автоматично се считат за законни, като заменя настоящата система, базирана на принципа на забраната. Комисията вече не издава „Решения, че липсват основания за предприемане на действия от страна на Комисията“;
— в същото време регламентът гарантира, че правилата се прилагат еднообразно:
— като на общностното право се подчиняват само злоупотреби, чието действие се простира отвъд националното равнище;
— като Комисията си запазва важни решаващи правомощия за сезиране с отделни случаи за произнасяне по нарушения, преустановяване на нарушения или неприложимост и за поемане на случай от националните органи;
— като увеличава правомощията на Комисията да извършва проверки на място;
— като предвижда разпоредби за систематично сътрудничество между националните органи и между тях и Комисията
РАЗСЛЕДВАНЕ НА СЛИВАНИЯ
A. Проблемът с началният правен вакуум
Сливанията на дружества, чрез концентрация или придобиване, могат очевидно да създадат или да засилят господстващо положение, което може да породи злоупотреба. Този риск оправдава правомощията на Общността да упражнява предварителен контрол върху операциите по сливания. Но докато Договорът за създаване на Европейската общност за въглища и стомана бе предоставил на Комисията изключителни правомощия съгласно член 66 да разрешава или да забранява сливания между дружества във въглищната и стоманената промишленост, Договорът за създаване на Европейската икономическа общност не съдържа такава разпоредби. Увеличаването на сливанията в резултат на осъществяването на общия пазар доведе до нужда от намеса на Общността. Първоначално тя бе под формата на тълкуване на съществуващите разпоредби, в което Съдът даваше насоки. В решението по Continental Can от 1973 г. Съдът постановява, че е налице злоупотреба с господстващо положение, когато едно дружество, което вече притежава такова положение, засилва същото чрез придобиването на конкурент. През 1987 г., в случая BAT-Philip Morris, Съдът даже признава, че при отсъствието на господстващо положение придобиване от този вид би могло да бъде наказано като представляващо споразумение, насочено срещу конкуренцията съгласно член 81.
Въз основа на това тълкуване Комисията създава неформална система за разследване на сливанията. Тя обаче разрешава сливане едва след извършването им и още през 1973 г. Комисията предлага формален регламент. Съветът не го прие до 1989 г. под формата на Регламент (ЕИО) № 4064/89 от 21 декември 1989 г., изменен с Регламент (EО) № 1310/97 от 30 юни 1997 г., който влезе в сила на 1 март 1998 г.
Б. Настоящите разпоредби
Правилата по Регламент (ЕИО) № 4064/89 на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) № 1310/97 и Регламент (ЕО) № 447/98 на Комисията от 1 март 1998 г., разрешават предварително проучване и по този начин възпрепятстват сливания, които биха предизвикали злоупотреба с господстващо положение на пазара на Общността. Тази правила са заменени от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (Регламент за сливанията на ЕО). Съгласно новото законодателство сливане, което значително би възпрепятствало ефективната конкуренция на общия пазар или в съществена част от него, в частност чрез създаване или засилване на господстващо положение, се обявява за несъвместимо с общия пазар.
1. Обхват
Разследването се прилага спрямо дружества във всички икономически сектори, когато те предлагат концентрация, което означава операция по обединение на преди това самостоятелни дружества:
— посредством сливане на две или повече преди това независими предприятия или части от предприятия;
— посредством придобиване на пряк или косвен контрол върху цялото или част от едно или повече предприятия от едно или повече лица, които вече контролират поне едно предприятие, или от едно или повече предприятия, независимо дали чрез покупка на ценни книжа или активи, чрез договор или по какъвто и да е друг начин;
— или посредством създаването на смесено дружество, което има характер на автономна икономическа организация; ако общият оборот на територията на Общността на всяко от поне две от засегнатите предприятия надвишава 250 милиона евро,
при условие че една концентрация има общностно измерение и поради това е вероятно да засегне европейския пазар.
Една концентрация има общностно измерение, когато:
а) сумарният общ оборот на всички засегнати предприятия в световен мащаб надхвърля 5 милиарда евро
б) общият оборот на територията на Общността на всяко от поне две от засегнатите предприятия надвишава 250 милиона евро
освен, ако всяко от засегнатите предприятия осъществява повече от две трети от своя общ оборот на територията на Общността в рамките на една и съща държава-членка.
Концентрация, която не отговаря на праговете, очертани по-горе, има общностно измерение, когато:
а) сумарният общ оборот на всички засегнати предприятия в световен мащаб надхвърля 2,5 милиарда евро;
б) във всяка от поне три държави-членки сумарният общ оборот на всички засегнати предприятия надхвърля 100 милиона евро;
в) във всяка от поне три държави-членки, включени за целта в буква б) общият оборот на всяко от поне две от засегнатите предприятия надвишава 25 милиона евро; и
г) общият оборот на територията на Общността на всяко от поне две от засегнатите предприятия надвишава 100 милиона евро,
освен ако всяко от засегнатите предприятия осъществява повече от две трети от своя общ оборот на територията на Общността в рамките на една и съща държава-членка.
2. Процедура и правомощия
a) Правомощия
Дружества, които предлагат сливания в рамките на определените по-горе условия, трябва да уведомят Комисията, която преценява дали предложението създава или засилва господстващо положение на съответния пазар. Ако това е така, операцията се забранява. Ако не е така, Комисията потвърждава, че тя е съвместима с общия пазар и разрешава сливането, евентуално при определени условия. Освен това сливащите се страни могат да поискат с определен случай да бъде сезирана Комисията или държава-членка (или държави-членки) преди той да бъде съобщен на национално или общностно равнище, възможност, която понастоящем не съществува; сливащите се страни могат да поискат сезиране на Комисията със случай, ако той подлежи на оповестяване в поне три държави-членки; ако всички компетентни държави-членки се съгласят, Комисията придобива изключителна юрисдикция за случая. И накрая критериите, които следва да бъдат удовлетворени за целите на сезирането, са опростени в сравнение с миналото.
б) Процедура
Нормалният срок за фаза 1 сега изтича след 25 работни дни. Този период е удължен с десет работни дни, когато се предлагат ангажименти или когато държава-членка иска сезирането със случая. За случай във фаза 2 (задълбочени разследвания) основният срок изтича след още 90 работни дни, удължени автоматично с 15 работни дни, когато се предлагат ангажименти към края на разследването. При сложни случаи срокът може да бъде и удължен с максимум 20 допълнителни дни по искане на страните или с тяхното одобрение.
В. Практика
Тъй като регламентите влязоха в сила през 1990 г., Комисията е прегледала хиляди предложени сливания и броят е нараснал от 131 уведомления през 1996 г. до 249 през 2004 г. Повечето от тези случаи приключват с разрешение. Категоричните забрани са много редки, от 1990 г. те представляват по-малко от 1 % от всички съобщени сделки. Най-съществените случаи включват сливането на Aérospatiale-Alenia с de Havilland, което бе забранено през 1991 г. и сливането на Boeing с McDonnell Douglas, което бе разрешено при условията на определени ангажименти от Boeing през 1997 г.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Парламентът принципно поддържа разширяването на правомощията на Общността по отношение на злоупотребата с господстващо положение. В частност той поддържа предложението на Комисията за намаляване на прага за започване на разследване на сливане. През юли 2002 г. ЕП прие доклад за Зелената книга на Комисията от декември 2001 г. за преглед на Регламент (ЕИО) № 4064/89 на Съвета (Регламента за сливанията). Този доклад приема повечето от предложенията на Комисията, по-специално по отношение на разделянето на отговорността между Комисията и държавите-членки. Консултации бяха осъществени с Парламента по проект на Регламент за сливанията, който влезе в сила на 1 май 2004 г.
C. Ipektsidis
11/2005