Първи стълб на ОСП: II. Директно подпомагане на селските стопанства
Реформата от 2003 г. отдели по-голямата част от директното подпомагане и го прехвърли към новата схема на единно плащане (СЕП). Регламент (ЕО) № 1782/2003 групира в един-единствен текст СЕП, както и други режими за специално подпомагане, свързани с площта на културата или производството.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Членове 32—38 от Договора за ЕО.
Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета (ОВ L 270, 21.10.2003 г.).
ЦЕЛИ
Предвид средносрочния анализ на ОСП, приет на срещата на върха в Берлин през 1999 г. (План 2000, *4.2.2.), Комисията предложи през 2002 г. амбициозна реформа, насочена към цялостно преразглеждане на ОСП. Централен елемент на окончателния компромис, приет през юни 2003 г. (*4.2.2.), беше въвеждането на нов хоризонтален регламент относно приложимите общи разпоредби за режими на директно подпомагане в полза на европейските селскостопански производители. Този нов текст (Регламент (ЕО) № 1782/2003), който отменя и заменя Регламент (ЕО) № 1259/1999, се превърна в твърдото ядро на реформата от 2003 г. и неизбежна отправна точка за последвалите секторни реформи до 2008 г. (*4.2.2. и *4.2.3.).
СЪДЪРЖАНИЕ НА РЕТЛАМЕНТА (ЕО) № 1782/2003
А. Общ преглед
Подкрепата на ОСП беше традиционно обвързана с произведените количества от селските стопанства. По този начин тя се основаваше на една логика на производителност. Реформата на ОПС от 2003 г. се състои в превръщането на по-голямата част от директните пазарни помощи, предходно предоставяни на единица хектар и/или на глава добитък, в единно плащане за селско стопанство, определено на историческа база (получените в миналото суми са всеки продукт) и отделено от избора на продуктите и предлаганите количества. Единното плащане има за основна цел да осигури по-голяма стабилност на доходите за селскостопанските производители. Занапред то се превръща в първия режим за подкрепа на новата ОСП (29 % от общия размер на изплащаните суми по ФЕОГА, секция „Гарантиране“ през 2006 г. (*4.2.6.). Освен единното плащана ще продължат да се прилагат специални режими за подпомагане, свързани с производството на определени продукти.
Всички тези режими за директно подпомагане са регулирани чрез Регламент (ЕО) № 1782/2003, който по този начин се превръща в единен и изчерпателен кодекс в тази област. Освен това, този текст също така създава: задължителен режим на кръстосано спазване (cross-compliance) за получаването на помощите; механизъм на бюджетна дисциплина, за да се поддържат разходите по ОСП под нивото на годишните максимални прагове, определени в рамките на дългосрочните финансови перспективи (*4.2.6.); режим на модулация на помощите, за да се стимулира политиката за развитие на селските райони (*4.2.5.); система за консултации в селското стопанство; и интегрирана система за администриране и контрол.
Б. Мерки
1. Схема на единно плащане (СЕП — Single Payment Scheme SPS) и способите за прилагането й
Получените в миналото помощи за производство представляват референтна сума на равнището на всяка държава-членка, която е ограничена до един максимален праг (национални финансови пакети за единно плащане). На базата на тази сума са изчислени, от една страна, единичната стойност на право на единно плащане (ПЕП) — право на хектар и, от друга страна, количество ПЕП — броят на хектарите, отговарящи на критериите за получаване на помощ. Държавите-членки трябва да създадат национален резерв, прилагайки процентно линейно намаление (до 3 %) на техния национален финансов пакет за единно плащане. Националните резерви се използват приоритетно за селскостопанските производители, които не разполагат с права (новоустановени), и за тези, които получават прекалено занижени суми.
Даден селскостопански производител от държава-членка разполага занапред с ПЕП, съответстващо на помощите, които е получавал през референтен исторически период, и за броя хектари, които е експлоатирал и за които е имал право на плащане за същия този период. Въпреки това трайните насаждения, плодовете, зеленчуците и картофите са изключени от единното плащане. Селскостопанските производители, които са бенефициенти по единно плащане, могат да определят своята продукция в зависимост от потребностите на пазара, като са сигурни, че ще получат същия размер помощ както в миналото, независимо от това, което произвеждат. Този модел на отделяне на помощите от производството, наречен исторически, беше избран от Австрия, Белгия, Испания, Франция, Гърция, Ирландия, Италия, Нидерландия, Португалия и в рамките на Обединеното кралство — Шотландия и Уелс.
В някои страни (Малта, Словения) референтните суми не се изчисляват на индивидуална база, а на регионална. Те съответстват на получената сума помощи от селскостопанските производители в съответния регион през референтния период. По този начин всички селскостопанските производители от един регион получават еднаква помощ на хектар (фиксирана сума или помощ база). Този подход, наречен регионален модел на отделяне на помощите от производството, включва определена форма на преразпределение на плащанията между селскостопанските производители, за разлика от историческия метод.
Държавите-членки могат да избират и хибридни модели: те могат да прилагат различни схеми на изчисление според регионите на тяхната територия (такъв е примерно случаят с Обединеното кралство). Те могат също така да изчисляват единно плащане на базата на подход, който е за една част исторически, а за другата — на базата на фиксирана сума. Тези системи могат в крайна сметка да варират в периода между първото прилагане на ЕСП и нейното пълно въвеждане, което да доведе до прилагането на хибридни динамични модели (такъв е случаят с Германия, Дания, Финландия и Обединеното кралство, Англия) или статични (такъв е случаят с Люксембург, Швеция и Обединеното кралство, Северна Ирландия).
Като се вземе предвид, че новите държави-членки не са разполагали с исторически референции за определяне на единно плащане, беше изградена опростена схема за единно плащане на единица площ (СЕПЕП). Десет от 12-те нови държави-членки са въвели тази схема. Тя се състои в изплащането на еднакъв размер на помощ за един хектар селскостопанска земя, отговарящ на изискванията за помощ, ненадхвърляща максимален национален праг, определен в резултат на споразуменията за присъединяване, който прогресивно се увеличава през преходния период до пълното изравняване на помощите на 12-те нови държави-членки спрямо тези на ЕС-15.
Пълното отделяне на помощите от производството представлява основен принцип на реформата от 2003 г. Въпреки това държавите имат възможност да продължат да прилагат процент на подкрепа на производството в рамките на ЕСП, за да избегнат отказа от производство или сериозни сътресения на пазара вследствие на преминаването към СЕП. Това частично отделяне на помощите от производството по избор се прилага по отношение на полските култури (до 25 % от единното плащане остават свързани на хектар), говеждото (върху част от премията на глава добитък), овцете и козите (до 50 % от премиите), зехтина (40 % от частично свързаните помощи), памука (35 % от помощите са свързани), за семената (в полза на определени сортове), тютюна (в рамките на приближаване към пълно свързване) и хмел (до 25 % остават свързани).
Държавите-членки могат да запазят до 10 % от националните финансови пакети за предоставянето на помощи за специфични видове селско стопанство, считани за важни по отношение на опазването на околната среда или качеството на продукцията. Става въпрос за вид „повторно обвързване с производството“ на единно плащане в полза на специфичната подкрепа за няколко сектора. Този режим е бил използван от Финландия (за зимни зърнени култури и телешко месо), Гърция (за твърдата пшеница, висококачественото телешко месо, овчето и козето мляко, висококачествения тютюн и зехтина), Испания (за телешкото месо, помощи за сектора на млекопроизводството, тютюна, памука и захарта), Италия (за твърдата пшеница, телешкото месо, овчето месо, захарта и енергийните култури), Португалия (за зърнените култури, телешкото и овнешкото месо, зехтина и захарта), Обединеното кралство (за висококачественото телешко месо), Словения (за телешкото месо) и Швеция (за подобряване на системите за сертифициране на качеството).
2. Поддържане на режимите за подкрепа, свързани с производството
До продуктите, които са подложени на частично отделяне на помощите от производството, Регламент (ЕО) № 1782/2003 поддържа палитра от специфични режими за подкрепа, свързани и с производството: премия за качество и добавка за твърдата пшеница, премия на хектар за протеиновите култури, помощ на единица площ за ориза, помощ за черупковите плодове, помощ за семената, помощ за енергийните култури, помощ за картофи за нишесте, млечни премии, помощи за зърнени варива, помощите за сушене на зърнени култури, помощ за лен и за коноп и помощ за захарно цвекло.
3. Кръстосано спазване (cross-compliance)
Разпоредбите относно кръстосаното спазване представляват един от новите ключови елементи на реформата от 2003 г., който подчинява единното плащане на спазването от страна на селскостопанските производители на: a) агрономичните и екологични изисквания, определени от държавите-членки (независимо от това дали обработват земите), с които се цели ограничаването на ерозията на почвите, поддържането на структурата и съдържанието на органични материи в почвите и осигуряването на минимално ниво на поддръжка; б) приложимите общностни стандарти в областта на общественото здраве, здравето на животните, опазването на околната среда и хуманното отношение към животните (общо 19 стандарта, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1782/2003).
Ако правилата за кръстосано спазване не се спазват от страна на даден селскостопански производител, директните парични помощи, за които той може да претендира, ще бъдат частично намалени, дори напълно спрени.
4. Система за консултации в селското стопанство
Системата за селскостопански одит е предвидена в полза на селскостопанските производители, които да получават информация за начина на прилагане на някои стандарти и добри практики в производствения процес. Тази услуга, която е незадължителна за държавите-членки, трябва да помогне на производителите да работят съобразно правилата на кръстосаното спазване.
5. Нови финансови инструменти: механизъм за бюджетна дисциплина и модулация
Прилага се механизъм за бюджетна дисциплина,за да се поддържа нивото на разходите по първия стълб на ОСП под нивото на годишните бюджетни прагове, предвидени в дългосрочната рамка на финансовите перспективи (*4.2.6). Ще бъде предложено адаптиране на размера на плащанията, в случай че прогнозите посочват, че размерът на предвидените разходи е надхвърлен по отношение на даден финансова година.
В рамките на реформата на План 2000 (*4.2.2), държавите-членки имаха възможността по избор да приложат модулация на размерите на директните помощи, за да подсилят втория стълб на ОСП (*4.2.5). След влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1782/2003 модулацията става задължителна. Тя се прилага по отношение на всички селскостопанските производители от 15-те държави-членки, с изключение на дребните производители (получаващи по-малко от 5000 евро). С цел засилването на програмите за развитие на селските райони на държавите-членки всички директни плащания (единно плащане и други свързани с производството помощи) са намалени (с 3 % през 2005 г.; с 4 % през 2006 г.; и с 5 % от 2007 до 2012 г.).
Всяка държава-членка получава най-малко 80 % от кредитите, които е генерирала благодарение на модулацията (Германия — 90 % поради ръжената криза). Остатъкът от сумите се разпределя между 15-те държави-членки на базата на обективни критерии: повърхност на земеделска земя, заетост в селскостопанския отрасъл и БВП на жител по отношение на покупателната способност.
Две страни, Обединеното кралство и Португалия, могат да добавят и незадължителна модулация.
6. Интегрирана система за администриране и контрол
Всяка държава-членка създава интегрирана система за администриране и контрол, която съдържа следните елементи: информационна база данни, система за идентифициране на селскостопанските парцели, система за идентифициране на регистрациите на ПЕП, заявления за подпомагане, интегрирана система за контрол и единна система за идентифициране на всеки селскостопанските производители, подал заявление за подпомагане.
В. Реформата на Регламент (ЕО) № 1782/2003: „здравна картина“ за 2008 г.
Комисията предложи в рамките на „здравната картина“ на ОСП (която принципно трябва да бъде приета преди януари 2009 г.) премахването на съществуващите свързани помощи (частично отделяне на помощите от производството заедно със специфични режими за подпомагане) като те бъдат включени в СЕП. При все това е предвидено едно изключение, което касае премията за млекодайната крава, премиите в сектора на овчето и козето месо и помощта за памука. В тези случаи е предложено да се разреши на държавите-членки да поддържат (към настоящото положение) свързаните помощи, за да се подкрепи икономическата дейност в районите, където възможностите за икономическа диверсификация са редки.
Предложенията целят също така: опростяване на режима на кръстосаното спазване; разширяване на обхвата на повторното обвързване с производството в полза на чувствителните производства в някои райони (най-вече млякото, ориза, телешкото и овчето месо), зони, които влизат в програми за преструктуриране и/или на селскостопанско развитие, и мерки за управление на рисковете (застраховане на реколтите и на риска от болести по животните); засилване на модулацията в полза на развитието на селските райони.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Европейският парламент предложи съществени промени относно предложенията за реформи, представени от Комисията през януари 2003 г. (T5-0256/2003 от 5.6.2003 г., ОВ C 68, 18.03.2004 г.). Най-вече Парламентът разви понятието за „частично отделяне на помощите от производството“, което в крайна сметка беше прието и използвано впоследствие от Съвета. Също така ЕП измени един различен режим на модулация и поднови искането за съвместно вземане на решения по всички въпроси, касаещи селскостопанската политика.
Европейският парламент отхвърли предложението за правила за свободната модулация до 20 %. Членовете на Парламента се противопоставиха на предложението поради следните съображения: то би застрашило множество селски стопанства; би поставило до голяма степен в неравностойно положение селскостопански производители от различни държави и райони при изчисляването на единното плащане, провокирайки нарушаване на пазарните условия; би довело до повторна национализацията на ОСП; би накърнило прерогативите на Парламента, като се има предвид, че държавите-членки биха могли да увеличат, без да е налице реално участие на Парламента, кредитите предназначени за развитието на селските райони, които са класифицирани незадължителни разходи (НЗР) и за които ЕП има голямо правомощие за вземане на решения (*4.2.6). Членовете на Парламента също така счетоха, че Комисията е трябвало да представи нови предложения за финансиране на втория стълб в рамките на „здравната картина“ на ОСП за 2008 г. (T6-0036/2007 от 14.2.2007 г.).
Предвид обстоятелството, че Комисията отказа да оттегли своето предложение, предложението беше изпратено за разглеждане от комисия. Освен това Парламентът суспендира 20 % от кредитите, вписани в бюджета за 2007 г. за развитие на селските райони, в очакване на оттеглянето на предложението. Вследствие на своята единна политическа позиция, с която се ограничи свободната модулация само до две държави (Обединеното кралство и Португалия), резервите бяха оттеглени и регламентът беше приет (Регламент (ЕО) № 378/2007, ОВ L 95, 5.4.2007 г.).
Относно „здравната картина“, по която все още се преговаря, Парламентът предложи модел на прогресивна модулация, различен от този, който беше предложен от Комисията в съобщението от 20 ноември 2007 г. (P6_TA-PROV(2008)0093 от 12.03.2008 г.). Тази идея беше подета наново от Комисията в законодателните предложения от май 2008 г.
Albert MASSOT
01/08/2008