Външни аспекти на Общата селскостопанска политика (ОСП): споразумение на Световната търговска организация (СТО) за селското стопанство
Общата селскостопанска политика във външнотърговско отношение е регламентирана от правилата на Световната търговска организация, и по-точно на Споразумението за селското стопанство от 15 април 1994 г., което предвижда въвеждане на програма за прогресивна либерализация на селскостопанското производство и на търговията със селскостопански продукти.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
В контекста на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), подписано през 1947 г. в Женева, и на Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш през 1994 г. (ОВ L 336, 23.12.1994 г.), дейността на Европейския съюз и неговите държави-членки в тази област е определена в Договора за Европейската общност, а именно:
— член 133 (обща търговска политика);
— член 300 (преговори и сключване на международни споразумения);
— член 310 (споразумения за асоцииране, предполагащи реципрочни права и задължения, общи действия и специфични процедури).
ОБЩА РАМКА НА ВЪНШНОТЪРГОВСКАТА ДЕЙНОСТ НА ОСП
На това правно основание цялата дейност на ОСП след 1995 г. е подчинена на дисциплината, наложена от нормите на СТО. Създаден е специализиран Орган за уреждане на спорове (ОУС) и е определена задължителна процедура за разрешаване на търговските спорове с цел контрол на спазването на новите многостранни ангажименти на държавите страни по споразумението.
Освен това, дейността на ОСП се обуславя от селскостопанските концесии, предвидени от редица двустранни и международни споразумения, сключени с голям брой страни (със страните от АКТБ (Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн), Меркосур (Южноамерикански общ пазар), Евро-средиземноморското пространство, Европейското икономическо пространство, Мексико, Чили и др.), както и от едностранните дерогации, договорени в рамките на Общата система за преференции (GSP). Тези преференциални споразумения трябва също да са съвместими с нормите на СТО; те обясняват високото равнище на вноса на селскостопански продукти от развиващите се страни в Европейския съюз (*4.2.10., таблица V).
СПОРАЗУМЕНИЕ НА СТО ЗА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО
Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1947 г. се отнасяше само частично за селското стопанство. Ето защо държавите страни по споразумението (или „договарящите страни“) изключваха на практика този отрасъл от сферата на приложение на принципите, залегнали в Общото споразумение. Уругвайският кръг на преговорите по ГАТТ, започнал в Пунта дел Есте през 1986 г., доведе до интегриране на този сектор в многостранните търговски преговори. След осемгодишни напрегнати дискусии с подписването на Споразумението от Маракеш бе утвърдена нова многостранна рамка за прогресивна либерализация на селското стопанство в Световната търговска организация.
Всички споразумения и меморандуми на СТО за търговията със стоки, подписани през 1994 г. и влезли в сила на 1 януари 1995 г., се отнасят и за селското стопанство. В същото време селскостопанският сектор разполага със специално Споразумение за селското стопанство, чиито разпоредби имат върховенство над останалите. Освен това отделни разпоредби на Споразумението за прилагане на санитарни и фитосанитарните мерки (ССФМ) и на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) се отнасят също до селскостопанското производство и търговията със селскостопански продукти.
Необходимо е да се отбележи, че изпълнението на тези споразумения е съчетано с прилагане на известен гъвкав подход както по отношение на развиващите се държави-членки на СТО (специално и диференцирано третиране), така и по отношение на най-слабо развитите страни и на развиващите се страни, нетни вносители на селскостопански продукти (специални разпоредби).
Съгласно Споразумението за селското стопанство държавите-членки на СТО се ангажират да приложат програма за реформи на действащите селскостопански политики (за периода 1995—2000 г. — по отношение на развитите страни и за периода 1995—2004 г. — по отношение на развиващите се страни). Тази програма определя три основни области, които имат съществено отражение върху ОСП:
А. Достъп до пазара
Споразумението за селското стопанство цели да подобри достъпа до пазарите, като налага:
— превръщане на всички защитни мерки на външните граници на Общността във вносни мита (тарифни еквиваленти) и тяхното прогресивно намаление (с 36 % за 6 години —1995—2000 г., в сравнение с референтния период 1986—1988 г.);
— за отделни специфични продукти, които не са предмет на фиксирана тарифна ставка, е възприет ангажимент за „минимален достъп“ на трети страни чрез откриване на тарифни квоти, които в края на 2000 г. да представляват за всяка отделна група продукти 5 % от потреблението през базисния период 1986—1988 г.;
— запазване на „текущия достъп“ до пазара: въведените през 1995 г. тарифни отстъпки по вноса, следва да бъдат запазени най-малко на същото равнище, както през периода 1986—1988 г.;
— въвеждане на „предпазна клауза“, която се задейства при надхвърляне на размера на вноса над установения праг, или при спад на цените на вносните продукти под определено равнище.
Б. Вътрешна подкрепа
Споразумението за селското стопанство предвижда намаление на размера на диференцираното поддържане на цените в зависимост от естеството на помощите, класифицирани в различни „кутии“ според тяхното влияние върху пазарите на селскостопански продукти, измерено със степента на обвързаност с производството.
— „Оранжевата кутия“, наричана също „агрегирана мярка за подпомагане“ (AMS), обхваща подкрепа на цени и помощи, обвързани с обема на продукцията, които не са освободени от ангажимент за поетапно намаление. Тази подкрепа следва да бъде намалена с 20 % в продължение на 6 години по отношение на базата от референтния период 1986—1988 г. От друга страна всички държави-членки на СТО могат да прилагат „клауза deminimis“, която дава възможност от текущата AMS да се изключат помощи, чийто размер е под 5 % от стойността на съответния продукт (специфични помощи) или от стойността на цялата селскостопанска продукция (неспецифични помощи). Този таван е определен на 10 % за развиващите се страни.
— „Синята кутия“ обхваща помощи, свързани с програмите за контрол на предлагането, които са освободени от ангажимент за поетапно намаление: напр. директните плащания, основаващи се на размер на обработваемата площ и фиксирани добиви или отпускани на глава добитък (т.е. така наречените „компенсаторни помощи“, одобрени от ОСП през 1992 г.) (*4.2.2.). Тези помощи са защитени от всякакво оспорване пред Орган за уреждане на спорове (ОУС) към СТО чрез въвеждането на една „клауза за мир“ в продължение на 9 години, която изтече на 31 декември 2003 г. В същото време обаче, както сумата за подкрепа, отпусната за всеки отделен продукт в рамките на AMS, така и помощите, класифицирани в „синята кутия“ („агрегирана мярка за подкрепа AMS“) не могат да надвишат общия размер на помощта, одобрена за пазарната 1992 г.
— „Зелената кутия“ обхваща два вида помощи. Първата от тях е насочена към програмите за обществени услуги (напр. научна дейност, подготовка, популяризиране, инспекция, търговска реализация, инфраструктура, вътрешно подпомагане на селскостопанските хранителни продукти, или на държавните запаси за хранителна сигурност). Втората е свързана с директни плащания на производителите, които са изцяло необвързани с обема на продукцията. Тук става дума основно за програми за гарантиране на доход и на хранителна сигурност (природни бедствия, финансово участие на държавата за застраховане на реколтата и т.н.); за програми, осъществявани с цел хармонизиране на структурите (насърчаване на селските стопани да прекратят своята дейност, изтегляне на производствени ресурси, помощи за инвестиране); както и за програми, насочени към опазване на околната среда. Всички помощи, отпускани в рамките на „зелената кутия“ и считани за съвместими с нормите на СТО, са изцяло освободени от ангажимент за поетапно намаление.
В. Субсидии за износ
Споразумението за селското стопанство дава възможност за субсидиране на износа на селскостопански продукти. В същото време подобно разрешение може да бъде издадено само ако държавите-членки на СТО са се ангажирали да намалят размера на своите субсидии. В този контекст помощите за износ следва да бъдат намалени поетапно с 21 % в продължение на 6 години — по отношение на количеството експортирана стока, и с 36 % — по отношение на размера на субсидиите в сравнение с референтния период 1986—1990 г. (с изключение на периода, определен за говеждото месо, който е 1986—1992 г.). Това линейно намаление е осъществено в рамките на Европейския съюз за 20 групи продукти. По отношение на преработената продукция се прилага единствено мярката за бюджетно намаление.
ОТРАЖЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО ВЪРХУ ОСП
Освен към своите вътрешни цели реформата на ОСП, започнала през май 1992 г., бе отчасти насочена към улесняване на подписването на Споразумението за селското стопанство в рамките на Уругвайския кръг на преговори по ГАТТ. Европейският съюз действително спази напълно подписаните в Маракеш ангажименти.
А. Достъп до пазара
Ангажиментите на ЕС за осигуряване на гарантирани права се отнасят до 1764 тарифни позиции. Средните гарантирани митнически ставки при внос на селскостопански хранителни продукти бяха намалени от 26 % в началото на прилагането на договорните разпоредби на 17 % в края на този период. Освен това европейският пазар е въвел нулево мито или прилага минимална митническа ставка по отношение на 775 от общо 1764 установени позиции. Само за 8 % от тези тарифни позиции митото надхвърля 50 %. Този тарифен пик се отнася за млечните продукти, говеждото месо, зърнените култури и зърнени храни, захарта и подсладителите. Несъмнено тези стоки ще бъдат предмет на специално обсъждане по време на текущите търговски преговори от така наречения Кръг от Доха (*4.2.8).
По отношение на тарифните квоти Европейският съюз въведе общо 87 квоти, 37 от които се отнасят до „минимален достъп“ и 44 — до „текущ достъп“.
Б. Субсидиран износ
90 % от субсидирания износ на селскостопански продукти, обявен пред СТО, е от държави-членки на Европейския съюз. В същото време обаче, следва да се отчете фактът, че множество дейности на нашите основни конкуренти, свързани с помощите за хранителния сектор, износното кредитиране и държавните търговски предприятия, които мобилизират значителни средства, не са подложени на регулаторните норми на СТО. Европейският съюз положи значителни усилия, за да намали тази форма на подкрепа, която може да доведе до значимо нарушаване на възможността за търговски обмен на селскостопански стоки. Делът на субсидиите за износ на земеделски стоки в селскостопанския бюджет на Общността (секция „Гарантиране“ на ФЕОГА) бе намален постепенно от 29,5 % през 1993 г. (10,159 милиарда евро) за ЕС-12, на 5 % (2,494 милиарда евро) през 2006 г. за ЕС-25. Поетите ангажименти бяха задължителни за една част от продуктите на Общността, а именно за: масло, рапица, сирене, плодове и зеленчуци, яйца, свинско месо, говеждо месо, птиче месо и вино.
В. Вътрешна подкрепа
Вътрешната подкрепа отбеляза значително развитие през периода на прилагане на разпоредбите на Споразумението за селското стопанство. Размерът на помощите от „оранжевата кутия“ (AMS) бе силно намален: от 81 милиарда евро в началото на периода на действие на Споразумението на 30,8 милиарда евро през 2003 г. Отначало част от тази подкрепа се преля в „синята кутия“. Но реформата на ОСП от 2003 г., която разграничи повечето от съществуващите налични плащания от обема на производството, както и реформите, осъществени на по-късен етап (за зехтина, тютюна, памука, захарта, плодовете и зеленчуците и виното), дадоха възможност за преливане на голяма част от съдържанието на „синята кутия“ в „зелената кутия“. Освен това цялостното прилагане на тези реформи би могло да доведе до намаляване на агрегираната мярка за подкрепа до 20 милиарда евро през идните години.
Необходимо е да се отбележи, че ако Европа е намалила ефективно обема на отпусканите помощи, то САЩ са увеличили размера на помощите за селско стопанство, които могат да доведат до значимо нарушаване на конкуренцията на пазара, като използват форми за подкрепа, които не са подчинени на разпоредбите на ефективната нормативна рамка на СТО (напр. помощи с антициклично действие, отпускани въз основа на доста широкото интерпретиране на установената „клауза de minimis“).
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Европейският парламент винаги е следял много внимателно развитието на общите многостранни търговски преговори, и в частност преговорите в областта на селското стопанство. Този интерес се потвърждава от редица резолюции на ЕП : резолюцията от 15 декември 1999 г. относно Третата министерска конференция на СТО в Сиатъл (ОВ C 296, 18.10.2000 г.), от 25 октомври 2001 г. относно откритостта и демокрацията в международната търговия (ОВ C 112, 9.5.2002 г.), от 13 декември 2001 г. относно срещата на СТО в Доха (OВ C 177, 25.7.2002 г.), от 25 септември 2003 г. относно Петата министерска конференция на СТО в Канкун (OВ C 77, 26.3.2004 г.), от 12 май 2005 г. относно оценката на Кръга от Доха (ОВ C 92, 20.4.2006 г.), от 1 декември 2005 г. относно подготовката на Шестата министерска конференция на СТО в Хонконг (OВ C 285, 22.11.2006 г.), от 4 април 2006 г. за оценката на Кръга на Доха (OВ C 293, 2.12.2006 г.) и от 24 април 2008 г. „Към реформа на Световната търговска организация“ (P6_TA-PROV(2008)0180).
Европейският парламент винаги е приканвал Комисията да пази интересите на европейските производители и потребители, както и интересите на производителите от страни, с които ЕС поддържа специални отношения в исторически план (АКТБ). През 1999 г., в началото на така наречения „Кръг на хилядолетието“, ЕП заяви своята подкрепа на инициативата на преговарящите от Общността в полза на европейския селскостопански модел, основан на многофункционалност на селскостопанската дейност. Резолюциите от 2001 г. потвърдиха тази подкрепа; те наблегнаха особено на изричното признаване на нетърговските съображения в международната търговия, отчитането на изискванията на гражданите за безопасност на хранителните продукти, за опазване на околната среда, за качество на хранителните продукти и за благосъстояние на животните.
Европейският парламент изрази съжаление за провала на Конференциите в Сиатъл, Канкун и Хонконг и подкрепи усилията на Европейския съюз за продължаване на търговските преговори в рамките на Кръга от Доха.
Накрая, с резолюция от 24 април 2008 г., членовете на ЕП изтъкнаха необходимостта от сериозна и дълбока реформа на СТО. Те подчертаха, че е нужно да се засили ефективната координация между СТО и останалите международни организации като МОТ, ФАО, програмата на ООН за околната среда, ПРООН и СЗО.
Albert MASSOT
1/08/2008