Преговорите от кръга Доха и селското стопанство
Споразуменията от Уругвайския кръг от преговори, и по-специално Споразумението за селското стопанство, понастоящем регулират многостранната търговия със селскостопански продукти. Министерската конференция в Доха от 14 ноември 2001 г. определи нова обща програма за преговори. Към настоящия момент няма признаци преговорите да доведат до консенсус в краткосрочен план, но постигането на споразумение все още е възможно.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Рамката за текущите преговори в областта на селското стопанство се определя от член 20 от Споразумението от Маракеш за селското стопанство. По смисъла на този член държавите-членки на СТО потвърдиха, че намаляването на подкрепата и защитата за селското стопанство е непрекъснат процес, който следва да се прилага поетапно. Държавите-членки се договориха да започнат преговори на 1 януари 2000 г. с цел продължаване на процеса. Наред с това в член 20, буква г) се посочва, че при преговорите следва се вземат под внимание нетърговските аспекти (като опазване на околната среда, безопасност на храните, развитие на селските райони, хуманно отношение към животните и др.), както и специалното и диференцирано третиране на развиващите се страни.
ЦЕЛИ
В съответствие с разпоредбите на член 20 от Споразумението за селското стопанство преговорите започнаха през март 2000 г. В действителност обаче истинският процес на преговори за селското стопанство започна по време на Четвъртата министерска конференция на СТО, състояла се в Доха (Катар) през ноември 2001 г.
В заключителната декларация от Конференцията бяха потвърдени целите на подготвителните работи и беше уточнена общата рамка на преговорите, които понастоящем се провеждат в рамките на „Програмата за развитие от Доха“ (ПРД) и беше определен нов график:
— на преговорите остава създаването в дългосрочен план на система за справедлива и пазарно ориентирана търговия посредством програма за основна реформа, включваща по-строги правила и конкретни ангажименти относно подкрепата и защитата на селското стопанство от страна на публичните органи; целта е да се коригират и предотвратят ограниченията и изкривяванията на световните пазари на селскостопански стоки;
— с тази цел и без да се засяга резултатът, държавите се ангажират да договорят съществени подобрения на достъпа до пазара, намаляване на всички форми на субсидиране на износа с оглед постепенното им отпадане, както и съществено намаляване на вътрешната подкрепа, която води до изкривяване на търговията, като към преговорните точки се включва специалното и диференцирано третиране на развиващите се страни и като се отчитат нетърговските аспекти, споменати в предложенията за преговори, представени от държавите-членки на СТО; преговорите ще се провеждат в рамките на „специални сесии“ на Комитета по селско стопанство;
— налице са три основни срока, които бележат този процес: 31 март 2003 г. — за определяне на „начините на действие“ (методите, които ще бъдат следвани за постигане на крайната цел: членовете на СТО да понижат тарифите и да намалят субсидиите, като поемат задължителни за СТО ангажименти в тази връзка); Петата сесия на Министерската конференция (предвидена за септември 2003 г. в Мексико) — за представяне на проекти за общи ангажименти; 1 януари 2005 г. — за цялостното приключване на програмата от преговори.
ТЕКУЩИТЕ ПРЕГОВОРИ
А. Постигнат напредък
Определените до този момент срокове почти не са спазени.
1. Преговорите относно начините за поемане на ангажименти всъщност не приключиха до крайния срок 31 март 2003 г. Явните различия, които продължиха да съществуват между членовете на СТО, доведоха до отхвърляне от последните на компромисния текст, представен от председателя на преговорите за селското стопанство. В очакване на промяна членовете на СТО започнаха преговори на по-скромна основа с оглед постигане на споразумение относно начините за провеждане на преговори в рамките на Министерската конференция в Канкун, предвидена за септември 2003 г.
2. Съобразно мандата от Доха Петата министерска конференция, проведена в Канкун в периода от 10 до 14 септември 2003 г., трябваше да представлява стъпка напред към приключването на преговорите. На тази конференция трябваше да бъде направена равносметка на постигнатия напредък след Конференцията в Доха по двадесетината разглеждани преговорни глави (сред които и селското стопанство). Освен това, въз основата на консенсус по „начините на действие“, членовете на СТО трябваше да представят своите предложения или „проекти за общи ангажименти“. В крайна сметка Конференцията в Канкун също завърши с провал. За това със сигурност допринесоха множество фактори, по-специално закъснението в определянето на начините за провеждане на преговорите, липсата на политическа воля за сближаване на позициите на членовете на СТО или различията по т.нар. „теми от Сингапур“: търговия и инвестиции, политика на конкуренцията, прозрачност на държавните поръчки и улесняване на търговията. Въпреки това, ако въпросите, свързани със селското стопанство (включително инициативата „памук“, внесена от четири африкански страни), съставляваха немаловажен „препъникамък“, всъщност отказът на развиващите се страни да обсъждат въпросите от Сингапур, даде решителен отпечатък върху развоя на конференцията. След Канкун преговорите по селското стопанство бяха преустановени до края на 2003 г., както и работата по всички въпроси, произтичащи от Програмата от Доха.
3. В началото на 2004 г. процесът беше възобновен с няколко политически инициативи на Австралия, Бразилия, Съединените щати, Индия и ЕС. През май ЕС обяви няколко съществени отстъпки, по-специално като прие да договори дата за прекратяване на всички форми на субсидиране на износа на селскостопански стоки. Резултатът беше изготвянето на Рамково споразумение на Генералния съвет от 1 август 2004 г., с което бяха определени ключовите принципи за провеждане на преговорите. Всъщност с това решение в Програмата от Доха бяха заличени три от т.нар. въпроси от Сингапур относно връзките на търговията с инвестициите, политиката на конкуренция и прозрачността на държавните поръчки.
4. Първоначалният срок 1 януари 2005 г. беше пропуснат. Впоследствие държавите-членки си поставиха като неофициална цел приключването на преговорите преди края на 2006 г., цел, която отново не беше постигната. Различията между държавите-членки намаляха допълнително по време на Министерската конференция в Хонконг прездекември 2005 г., но някои различия останаха непреодолими и през 2006 г. генералният директор Pascal Lamy прекрати преговорите. В началото на 2007 г. бяха положени нови усилия за излизане от безизходицата. През юли 2007 г. председателят на групата за преговори за селското стопанство Crawford Falconer разпространи нов проект за начините на действие, като през август 2007 г. в проекта бяха внесени корекции. Последвалите преговори станаха основа за множество работни документи на председателя. В крайна сметка бяха представени три нови ревизирани проекта за начините на действие (от 8 февруари, 19 май и 10 юли 2008 г.), които очертаха плана за постигане на окончателно споразумение, което да бъде одобрено в Женева на заседанието на Комитета по търговски преговори в края на юли.
5. Т.нар. Юлски пакет договорености от 2008 г., основаващ се на ревизирания проект на председателя Falconer от 10 юли (TN/AG/W/4/Rev.3), се отнася до следните точки:
а) Вътрешна подкрепа
— „Общата вътрешна подкрепа, водеща до изкривяване на търговията“ (оранжева кутия + синя кутия + клауза de minimis) (*4.2.7.) се намалява със 75—85 % за ЕС; с 66—73 % за САЩ и Япония; с 50—60 % за останалите държави-членки (за период от пет години за развитите страни, за период от осем години за развиващите се страни). Ще се прилага незабавно намаляване с 33 % за САЩ, ЕС и Япония и с 25 % за останалите.
— „Оранжевата кутия“ (или MGS) (*4.2.7.) ще се намали общо със 70 % за ЕС, с 60 % за САЩ и Япония, с 45 % за останалите. За цените и помощите по видове стоки се определя таван до средната стойност на подкрепата по оранжевата кутия, нотифицирана за периода 1995—2000 г.
— Обхватът на „синята кутия“ (*4.2.7.) се разширява до предел 2,5 % от производството за развитите страни и 5 % за развиващите се страни, със съответните пределни стойности по видове стоки.
— „Клаузата deminimis“ (*4.2.7.) остава с пределна стойност 2,5 % от производството за развитите страни и 6,7 % за развиващите се страни (не се прилага намаляване, ако подкрепата се отнася основно до производителите, за които селското стопанство е форма на препитание или които разполагат с ограничени ресурси).
— Условията от „зелената кутия“ (*4.2.7.) ще станат по-строги.
б) Достъп до пазарите
— Тарифите ще бъдат намалени съгласно формула, определяща по-значително намаление на високите ставки на митата. За развитите страни намаленията се движат между 50 % за тарифите под 20 %, до 66—73 % за тарифите над 75 %, при средно минимално понижение от 54 % за развитите страни и 33,3 до 44—48 % за развиващите се страни. Най-слабо развитите страни са освободени от понижаване.
— „Чувствителните стоки“ (за всички страни) и „специалните стоки“ (за най-слабо развитите страни ) са предмет на по-малко понижение. Допуска се обаче понижението на тарифите на чувствителните стоки да се компенсира с преференциални тарифни квоти, а специалните стоки да могат да бъдат освобождавани от понижаване.
— „Специалната предпазна клауза“ (*4.2.7.) се премахва постепенно в развитите страни. Развиващите се страни получават нов специален предпазен механизъм (MSS) за 2,5 % от тарифните позиции, което ще им позволи временно да повишат митата, за да се справят с нарастването на вноса и спада на цените.
в) Конкуренция при износ
— Експортните субсидии (*4.2.7) се премахват до края на 2013 г., включително субсидиите, прикрити под формата на експортно кредитиране, за дейности, отнасящи се до търговски предприятия в държавите износителки или хранителни помощи, които нямат неотложен характер. Половината от тях се премахват до 2010 г.
— След деветдневни преговори на 29 юли 2008 г. генералният директор на СТО Pascal Lamy потвърди провала на преговорите по проекта на текстове относно начините за водене на преговорите за селското стопанство. В действителност позициите по повечето точки съвпадаха, но различията относно специалния предпазен механизъм (MSS) за развиващите се страни, който ще им позволи да неутрализират нарастването на вноса на хранителни стоки, не бяха преодолени.
— Като цяло различията противопоставиха държавите (по-специално САЩ), които искаха висок начален праг (40 % — тъй като е необходимо силно повишение на вноса, за да се въведат допълнителни вносни мита), за да се избегне възможността за задействане на предпазния механизъм при нормално нарастване на търговския обмен, и държавите (по-специално Индия и Китай), които искаха по-нисък начален праг (10 %) за по-лесното използване на MSS.
— Освен специалните предпазни мерки, към момента на прекратяване на преговорите останаха и други точки, по които трябва да бъдат постигнати договорености: памукът (стратегически продукт за няколко африкански страни износителки); въпросите, свързани с географските указания и биологичното разнообразие (предложенията в областта на интелектуалната собственост във връзка с наименованията за произход и реформите на патентите на генетичен материал и традиционните умения); и бананите (които поначало подлежат на регламентиране с отделно споразумение с участието на ЕС, латиноамериканските доставчици и страните от АКТБ).
— По правило преговорите за преодоляване на безизходицата трябваше да продължат през 2009 г. след приключване на изборите в САЩ и Индия.
Б. Позиции
Последният провал от Женева през юли 2008 г. потвърждава, че текущите многостранни преговори са също толкова деликатни като Уругвайския кръг от преговори, подчинени на конфликтите и съюзите, в които основни участници са ЕС, Кеърнската група, САЩ и развиващите се страни.
1. Европейски съюз
Като разчита в определени случаи на група държави (наречени „приятели на многофункционалността“), които споделят някои от идеите му, ЕС по същество настоява за по-добре организирана система на многостранни търговски отношения, ориентирана в по-голяма степен към пазара, но отделяща внимание на социалната, икономическа и екологична устойчивост. Съюзът посочва полагането на ангажирани усилия в бъдеще в областта на вътрешната подкрепа (реформите на ОСП от 1992 г., 1999 г. и 2003 г. (*4.2.2) и достъп до пазарите (разпоредбите „Всичко освен оръжие“, *6.5.2).
В последните предложения на ЕС относно начините за поемане на ангажименти беше прието средно намаление на тарифите с 60 % в рамките на достъпа до пазарите, несъмнено най-чувствителната тема за селското стопанство на Общността. Предложенията на ЕС относно достъпа до пазарите зависят от разясненията, които другите развити страни ще дадат за премахването на различните форми на експортно подпомагане. Ангажиментите на САЩ по отношение на хранителните помощи и експортното кредитиране за момента не са достатъчни. Австралия, Нова Зеландия и Канада трябва да се ангажират в по-голяма степен за извършване на реформа на държавните си търговски предприятия. ЕС се стреми да постигне истинска дисциплина по отношение на американските плащания в селскостопанския сектор, които в най-голяма степен нарушават правилата на търговията (антициклични плащания).
ЕС също така утвърди волята си за постигане на баланс при продължаването на реформата на системата за търговия със селскостопански стоки, като гарантира специално третиране на развиващите се страни, конкретни ангажименти за т.нар чувствителни стоки и ефективно отчитане на нетърговските аспекти (отнасящи се до околната среда, развитието на селските райони, хуманното отношение към животните, както и ефективната закрила на наименованията за произход).
2. САЩ
САЩ действат активно в рамките на СТО за осъществяване на основна реформа на световната търговия на селскостопански стоки. Като пренебрегват отправените критики по отношение на равнището и формите на тяхната политика на вътрешна подкрепа, САЩ изглежда са готови да намалят чувствително вътрешната подкрепа, която води до изкривяване на търговията.
Последното американско предложение е насочено към намаляване на помощите за земеделските производители на по-малко от 15 милиарда долара годишно, като леко подобряват предишното си предложение за 17 милиарда. Проектът на председателя Falconer призовава САЩ да приведат субсидиите си в границите между 13 и 16,4 милиарда. Бразилия, говорител на нововъзникващите пазари, счита, че американските субсидии продължават да са прекалено високи на това равнище. През 2007 г. САЩ са предоставили около 8 милиарда долара помощи на своите земеделски производители. Следователно американското предложение ще позволи на Вашингтон да увеличи подкрепата си със 7 милиарда. Американските преговарящи обаче подчертават, че относително ниското равнище на предоставени помощи през последната година е свързано с покачването на цените на селскостопанските суровини на световните пазари. При това американските субсидии в голямата си част са антициклични и служат за покриване на разликата между световните цени и цените, платени на производителите. Американската администрация възнамерява да плати по-големи суми на своите стопани, при спад на обменните курсове.
3. Кеърнска група
Обединяваща 17 държави износителки, чиито общи интереси са свързани с намаляването на пречките пред селското стопанство, тази група отправя остри критики към развитите страни, които поддържат високо равнище на субсидии. Групата е особено критична към ЕС, като го упреква за отрицателното въздействие на ОСП върху селскостопанския сектор и ограничения достъп до пазарите на Общността. Като изразява твърда позиция за премахване на експортните субсидии, групата показва сдържано отношение към концепцията за многофункционалност на селското стопанство, възхвалявана от европейците.
4. Развиващи се страни
Представляващи три четвърти от държавите-членки на СТО, те започнаха да проявяват недоверие и се опитват да защитават собствената си селскостопанска продукция и нетърговски съображения (безопасност на храните, средства за препитание, бедност, заетост в селските райони). Те настояват също така за специално и диференцирано третиране, адаптирано към тяхната специфика. На конференцията на министрите в Канкун те се организираха под формата на нови съюзи, за да отстояват по-добре своите интереси.
— През 2006 г. 22 членове на СТО от близо двадесет държави (Г-20) се обединиха, водени от Бразилия, Индия и Китай, в опит да защитят милионите си дребни земеделски стопани и зараждащите се индустрии от твърде голямо понижаване на митата. Противник на селскостопанските субсидии, групата настоява по-специално за премахване на експортните субсидии и за по-строги правила, регулиращи хранителните помощи и експортното кредитиране.
— През 2003 г. се формира нов съюз около Африканския съюз, страните от АКТБ и най-слабо развитите страни (Г-90) относно общите преговорни позиции за селското стопанство като цяло, достъпа до пазарите на неселскостопански стоки, въпросите от Сингапур и развитието. Африканските страни протестираха преди всичко срещу слабото отваряне на пазарите на развитите страни за техните стоки, както и значението на тарифните и нетарифните пречки. Те протестираха и срещу селскостопанските субсидии в развитите страни (САЩ, ЕС и Япония) като един от най-спорните въпроси на преговорите от кръга Доха.
— И накрая беше формиран съюз от развиващи се страни (Г-33) с цел признаване на стратегическите стоки („специални стоки“, предназначени за самите бенефициенти и неподлежащи на намаления или квотни ограничения) и на специален предпазен механизъм за развиващите се страни.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Европейският парламент многократно изрази позицията си по преговорите от кръга Доха. Като следи за изпълнението на мандата за преговори, предоставен на Комисията, ЕП винаги е подкрепял усилията на европейските представители за постигане та напредък в кръга от преговори и постигане на балансирано споразумение (резолюции от 13 декември 2001 г. (ОВ C 177 E, 25.7.2002 г., стр. 290), 25 септември 2003 г. (ОВ C 77 E, 26.3.2004 г., стр. 393), 12 май 2005 г. (ОВ C 92 E, 20.4.2006 г., стр. 397), 1 декември 2005 г. (ОВ C 285 E, 22.11.2006 г., стр. 126) и от 4 април 2006 г. (ОВ C 293 E, 2.12.2006 г., стр. 155).
Albert MASSOT
01/08/2008