Политика за защита на потребителите: принципи и инструменти
Защитата на потребителите в ЕС придобива форма в Резолюцията на Съвета от 1975 г. и става все по важна европейска политика, особено след създаването на вътрешния пазар. Образоването на потребителите и предоставянето на правна защита на потребителите се превръща в едно от най големите предизвикателства.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Членове 95 и 153 от Договора за ЕО.
ЦЕЛИ
Член 95 е правното основание за мерките за хармонизиране, които имат за цел създаването на вътрешен пазар, и набляга върху целта за постигане на високо равнище на защита, като се взема под внимание всяко ново развитие, основаващо се на научните факти, когато то засяга мерките за защита на потребителите.
Член 153, така както е изменен от Договора от Амстердам, въведе правното основание за пълна гама действия на европейско равнище. Той разпорежда, че “Общността съдейства за закрилата на здравето, сигурността и икономическите интереси на потребителите, както и за развитието на тяхното право на информация, просвета и самоорганизиране с цел защита на техните интереси“. Той също така предвижда в другите политики на ЕС да се обръща по‑голямо внимание на интересите на потребителите. В този смисъл член 153 засилва член 95 и разширява сферата на действието му отвъд въпросите на общия пазар, така че да включва достъпа до стоки и услуги, достъпа до съдилища, качеството на обществените услуги и определени аспекти на политиките за храненето, храните, жилищното строителство и здравеопазването. Той също така постановява, че действията на ЕС не трябва да пречат на държавите-членки да поддържат или въвеждат по‑строги мерки дотолкова, доколкото те са съвместими с Договора за ЕО.
В резултат на всичко това днес политиката за потребителите е част от стратегическата цел на Съюза да повиши качеството на живот на всички свои граждани. В допълнение към преките действия за защита на техните права, Съюзът гарантира вграждането на интересите на потребителите в законодателството на ЕС във всички свързани с тях области на политиките (Резолюция на Съвета от 31 декември 1986 г.). Важно е всичките 460 милиона граждани на ЕС да се възползват от еднакво високо равнище на защита на потребителите (Регламент на Съвета от 9 ноември 1989 г. относно бъдещите приоритети за повторното въвеждане на политика за защита на потребителите). Законодателството на ЕС, сътрудничеството с националните органи, съвместните действия, съвместното регулиране от организации на потребителите и стопански организации, указанията за добрите практики и подпомагането на организациите на потребителите се разглеждат като основни инструменти.
ПОСТИЖЕНИЯ
А. Обща информация
Действията на ЕС в полза на потребителите започнаха под формата на поредица от планове за действие, като началото беше поставено с Резолюцията на Съвета от 14 април 1975 г.
След създаването на общия пазар в момента целите, свързани с политиката за потребителите, трябва да се разглеждат като част от основните политики на ЕС.
Най‑неотдавнашната програма във връзка със стратегията за политиката за потребителите на европейско равнище за периода 2002/2006 г. (Резолюция на Съвета от 2 декември 2002 г.) излага три средносрочни цели, които се постигат с помощта на действия в краткосрочна непрекъснато развиваща се програма (Решение 20/2004/EО), която ще бъде редовно преразглеждана:
— високо общо равнище на защита на потребителите;
— ефективно налагане на правилата за защита на потребителите;
— участие на организации на потребителите в политиките на ЕС.
Днес целта на политиката за потребителите на ЕС е да:
— гарантира основните стандарти за здраве и безопасност, така че купувачите да са спокойни при покупки през граница и да са сигурни, че продуктите са безопасни (вж. в този смисъл многобройните европейски нормативни актове за знака на Общността за екомаркировка);
— гарантира, че те са защитени срещу незаконни или непочтени практики;
— даде възможност на отделните лица да бъдат информирани и да разбират политиките, които ги засягат;
— създаде свързана и обща среда за ефективно налагане на правилата за защита на потребителите в целия Съюз;
— гарантира, че безпокойствата на потребителите се интегрират в общия обхват на политиките на ЕС, като се започне от околната среда и транспорта и се стигне до финансовите услуги и земеделието.
Комисията предвижда, че основна бъдеща цел е да се хармонизират и опростят всички правила и действия в областта на защитата на потребителите, които в момента включват много директиви в допълнение към съдебната практика, основана на прецедент, и различните правила на държавите-членки. Опростяването на съществуващите правила, където това е възможно, би могло да помогне както на потребителите (достъп до повече продукти на по‑добри цени), така и на стопанските организации (намаляване на тежестите върху тях). Методите за постигане на това опростяване са следните: приемане на нови директиви или приемане на рамкови директиви, които трябва да бъдат допълнени с насочени в конкретни области директиви и национални правила. Методът на рамковите директиви се оценява от Комисията като по‑ефективен в комбинация със съществуващите понастоящем правила за саморегулиране или кодекси за поведение и доброволните ангажименти, поемани от стопанските организации по отношение на потребителите (Изменено предложение за решение за създаване на програма от действия на общността в областта на здравеопазването и политиката за защита на потребителите 2007—2013 - COM (2206) 235 FIN).
Б. Секторни мерки
Желателно е институциите на ЕС да включват представители на интересите на потребителите.
Решение № 20/2004/ЕО за установяване на обща рамка за финансиране на дейности на Общността в подкрепа на политиката за защита на потребителите постановява, че Комисията трябва да бъде подпомагана от Консултативен комитет (вж. също Решение № 2003/709/EО).
2. Образование на потребителите
ЕС е организирал действия за образоване на потребителите на различни етапи, например в началното училище и гимназията, с постепенно включване на образованието на потребителите в учебните програми на училищата. Комисията е приложила пилотно и проекти за обучение на учители.
Проектът на програма за периода 2007—2013 г. цели да въведе други специални действия в този смисъл, като подпомагането на създаването на магистърски курсове за правата на потребителите и политиката за потребителите на равнище университети.
3. Информация за потребителите
Способността на потребителите да се защитават е пряко свързана с познанията им. Широката насоченост на политиката включваше: прозрачност на цените, информация за продукта, развитие на услуги за информиране на потребителите, по‑голямо съпоставително изпитване на продукти.
Първата стъпка беше направена с Директива 98/6/EО, която установи общи правила за обозначаване на цените на стоките, предлагани на вътрешния пазар.
Директиви 90/313/ЕИО и 2003/4/ЕО въведоха правила за обществен достъп до информация за околната среда.
ЕС създаде Европейска мрежа от потребителски центрове (ECC-Net), които да предоставят информация и да обработват жалбите на потребителите, и укрепи връзката с и между организациите на потребителите. Паралелна мрежа, FIN-NET, изпълнява същата роля за жалби във връзка с трансгранични финансови услуги.
Комисията публикува също така практическо ръководство за потребителите.
4. Правна защита на правата на потребителите
Един от основните активи, след Договора от Амстердам, е гарантирането на ефективна правна защита на интересите на потребителите на възможно най‑високото равнище чрез административни, правораздавателни и неправораздавателни процедури.
Почти всички директиви въведоха правила във връзка с правораздавателните и алтернативните начини на разрешаване на спорове, които потребителите могат да използват за защита на правата си при междунационални конфликти, за да се гарантира ефективността на действията и да се избегнат излишните тежести и разходи за самите потребители, в частност при алтернативните начини за разрешаване на спорове и съдебните разпореждания.
5. Научна подкрепа
С Решение 93/53/ЕИО бе учреден научен комитет за обозначенията за произход, географските обозначения и сертификатите за специфичен характер.
Бяха създадени три научни надзорни комитета с цел да допринесат с по‑широк научен опит и общ поглед към въпросите, свързани с потребителите, с Решение 2004/210/ЕО. Съветите на научните комитети вече са публикувани (включително в Интернет).
6. Системи за предупреждение
Съществуващите информационни мрежи са: Европейската мрежа от потребителски центрове "Réseau CEC" или "ECC-Net"; RAPEX: система за бърз обмен на информация за нехранителни продукти; системата за бързо предупреждение в случай на рискове от храни; мрежата за наблюдение и контрол на заразни болести; Европейският център за превенция и контрол на заболяванията; Европейската съдебна мрежа; Мрежата SOLVIT: Система за разрешаване на проблеми на вътрешния пазар. Вече съществува и “система за предупреждение за продукти“ към Европейската комисия, която е на разположение на потребителите за оплаквания.
РОЛЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Упражняваният от Парламента силен и непрекъснат натиск за изчерпателно разрешаване на безпокойствата на потребителите от другите институции на ЕС доведе до промени в Конституцията на Европа, които промениха отношението към политиката за защита на потребителите от политика за техническа хармонизация на стандартите в подкрепа на вътрешния пазар към признаване на защитата на потребителите като част от стремежа към усъвършенстване на целта за създаване на „Европа на гражданите“. Въвеждането на процедура на съвместно вземане на решения и разширяването на областите на законодателството, които се приемат с гласуване с квалифицирано мнозинство от Съвета, дадоха на Парламента правомощието да увеличи действията на Общността в тази област.
Парламентът е особено активен в осигуряването на повече бюджетни средства за:
— информиране и образоване на потребителите;
— развитие на представителството на потребителите в държавите-членки;
— необходимостта от подробна политика за защита на потребителите;
— по‑добра координация на дейностите на националните групи на потребителите на равнище ЕС;
— необходимостта от Европейски потребителски центрове.
Azelio Fulmini
юни 2006 г.