Обществено здраве
Договорът от Рим не въвежда политика в областта на здравето. Тази тема се урежда чрез приемане на разпоредби относно здравето и безопасността. От края на миналия век политиката в областта на здравето играе все по-важна роля, ето защо бе създадена Генерална дирекция „Здравеопазване и потребители“ (SANCO). Новата програма за 2003—2009 г. замества осемте предишни програми в областта на общественото здраве.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Въпреки че не въвежда политика на ЕС в областта на здравето, Договорът за създаване на Европейската общност все пак предвижда предприемането на редица стъпки в тази посока. В член 152 се посочва, че „при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Общността се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве“, както и че „чрез дерогация от член 37“ (Обща селскостопанска политика) Съветът ще приеме „мерки във ветеринарната и фитосанитарната област, които имат за пряка цел закрилата на общественото здраве.“ Тези мерки, заедно с мерките във връзка с качеството на човешката кръв и човешките органи и мерките за поощрение, чиято цел е закрилата и подобряването на човешкото здраве, изискват гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета.
ЦЕЛИ
В исторически план политиката на ЕС в областта на здравето води началото си от разпоредбите относно здравето и безопасността, като по-късно се развива в резултат на свободното движение на хора и стоки на вътрешния пазар, което налага необходимостта от координация в областта на общественото здраве. При хармонизирането на мерките за създаване на вътрешен пазар, високото ниво на закрила служи за основа на предложенията по отношение на здравеопазването и безопасността.
Различни фактори, включително кризата със спонгиформната енцефалопатия по говедата (болестта на „лудата крава“) към края на миналия век, определиха закрилата на здравето и потребителите като един от приоритетите на политическата програма. В резултат на това ГДХХІV (преименувана на SANCO) беше подсилена значително.
ПОСТИЖЕНИЯ
А. Ранно развитие
Въпреки липсата на ясно правно основание, политиката за общественото здраве се разви в няколко области още преди приемането на настоящия Договор. В нея бяха включени:
— Лекарствата. Законодателството, въведено след 1965 г., имаше за цел постигането на високи стандарти в областта на фармацевтичната изследователска дейност и производството на лекарствени средства; хармонизирането на националните процедури за лицензиране на лекарства; правилата за реклама, етикетиране и дистрибуция.
— Изследователскатадейност. Програмите за научни изследвания в областта на медицината и общественото здраве датират от 1978 г., като темите включват здравни проблеми, свързани с възрастта, околната среда и начина на живот, рисковете от радиация и анализ на човешкия геном, със специално внимание върху тежките заболявания.
— Взаимопомощта. В случай на бедствия и особено тежки заболявания.
Разпространението на наркоманията, рака и СПИН (наред с други заболявания), представляващи сериозни здравни проблеми, в комбинация с нарастващите потоци от свободно придвижващи се пациенти и здравни специалисти в рамките на ЕС, превърна общественото здраве в още по-голям приоритет на ЕС. Предприети бяха мащабни инициативи, сред тях програмите „Европа срещу рака“ от 1987 г. и „Европа срещу СПИН“ от 1991 г. Освен това Съветът на министрите на здравеопазването прие няколко важни резолюции за здравната политика, здравето и околната среда, както и за контрол и наблюдение на заразните болести.
Б. Развитие след Договора от Маастрихт
През ноември 1993 г. Комисията публикува Съобщение относно рамката за действия в областта на общественото здраве, в което бяха очертани осем области на действие.
1. Действия в подкрепа на здравето
В тази програма за действие на Общността се наблягаше на утвърждаването на здравословен начин на живот и поведение, особено във връзка с храненето, употребата на алкохол, тютюнопушенето и злоупотребата с наркотици, лекарства и лекарствени препарати.
2. Наблюдение на здравето
Тази програма, основана на сътрудничеството, е с по-тесни параметри в сравнение с предложението на Парламента, който настояваше за конкретен бюджет и по-строга специализация на програмата на ЕС, за разлика от програмите на държавите-членки, както и за създаване на център за събиране на данни.
3. Ракови заболявания
Програмата „Европа срещу рака“ се изпълняваше до края на 2002 г. Новите сфери на дейност включват епидемиологични проучвания за оценка на последствията, които имат раковите заболявания за населението, сътрудничество в изследователската дейност и огласяване на резултатите. Със съзнанието за тясната връзка между раковите заболявания и начина на живот, част от плана беше посветена специално на употребата на алкохол, хранителните навици и най-вече на тютюнопушенето, както активното, така и пасивното. Планът се прилагаше заедно със съществуващото законодателство на ЕС за тютюна, което включва:
— резолюция на Съвета за забрана на тютюнопушенето на обществени места (1989 г.);
— две директиви относно етикетите на тютюневите изделия, които трябва да включват задължително предупреждение, че пушенето е опасно за здравето и да посочват съдържанието на катран и никотин, както и за забрана на бездимни тютюневи изделия (1989 г., 1992 г.), и още една директива за максимално допустимото съдържание на катран в цигарите (1990 г.);
— Съветът и Парламентът постигнаха споразумение за текста на нова директива, заместваща Директива 98/43 (която беше оспорена по съдебен ред) относно рекламата и спонсорирането на тютюневи изделия. Заедно с директивата за рекламиране на тютюневите изделия по телевизията, тя въвежда забрана върху рекламата и спонсорството на тютюневи изделия в ЕС.
4. Наркотици
Наркотиците са единственият „бич“ за човечеството, посочен специално в Договора за Европейския съюз и признат в съобщението на Комисията за проблем с много аспекти, свързани със социалното изключване и безработицата. През 1990 г. ЕС създаде Европейски комитет за борба с наркотиците (CELAD), а през 1995 г. — Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании. ЕС подписа и конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на наркотици и развива двустранни контакти със страните производителки.
5. СПИН и заразни болести
Сегашната програма предвижда предоставяне на информация, образование и превантивни мерки, като част от борбата срещу СПИН и други заразни болести. Поставя се ударение върху съвместните изследвания, международното сътрудничество и събирането на информация. Комисията предложи създаването на мрежа за епидемиологично наблюдение и контрол на СПИН и други заразни болести, като болестта на Кройцфелд-Якобс (CJD).
6. Предотвратяване на травми и наранявания
Във фокуса на тази програма са злополуките у дома и през свободното време. Насочена е към децата, подрастващите и възрастните хора. Тя допълва дейностите в други области, например защита на потребителите, транспорт, гражданска защита и програмата EHLASS (Европейска система за надзор на битовите злополуки и на злополуките през свободното време).
7. Заболявания, свързани със замърсяването на околната среда
Много от разпоредбите на петата програма за действие по проблемите на околната среда — относно енергетиката, транспорта и селското стопанство — ще имат значително непряко въздействие върху здравето. Програмата относно свързаните със замърсяването болести е фокусирана върху подобряване на събирането на данни и идентифициране на рисковете, като предвижда също така специфични действия по отношение на дихателните заболявания и алергиите.
8. Редки болести
Обект на тази програма са болестите, при които заболеваемостта е по-малко от петима на 10 000 души от населението на ЕС. Целта й е създаването на база данни на ЕС и размяната на информация за възможно най-ранно установяване на заболяванията и идентифициране на възможни „клъстери“, а също така насърчаване на сформирането на групи за взаимопомощ.
9. Други дейности
Дейностите извън осемте програми включват контрол върху тютюневите изделия, наблюдение и контрол върху заразните болести, безопасност на кръвта и кръвните продукти, различни доклади и проучвания.
Б. Актуално развитие
1. Оценка на текущите програми
Оценката на осемте програми, изпълнени през периода от 1996 до 2002 г., беше извършена през 2003 г. По време на изпълнението им цялостният замисъл на програмите беше подложен на критика, като се изтъкваше, че са с ограничена ефективност поради разводняването им, дължащо се на подхода „програма за болест“. Бе отправен апел за хоризонтален, интердисциплинарен подход чрез съсредоточаване върху областите, в които действията на ЕС могат да произведат „добавена стойност“.
2. Програмата за 2003—2009 г.
През май 2000 г. Комисията предложи нова програма, която да замести съществуващите осем програми с една интегрирана хоризонтална схема. Предложението беше прието след дълга процедура на съвместно вземане на решение. Окончателното решение беше публикувано през октомври 2002 г. Схемата влезе в сила на 1 януари 2003 г. Периодът на действие е шест години, бюджетът възлиза на 312 млн. евро. Новата програма е съсредоточена върху основните приоритети, при които е възможно да се постигне промяна. Предвидени са дейности в три насоки:
а) Взаимен обмен на информация
Информация за здравето на хората, здравните интервенции и работата на здравната система. Включването на сравнение между здравните системи е нов елемент, защото до този момент се смяташе, че това е чисто национален въпрос. Що се отнася до организацията, това все още е така, но има много въпроси, по които системите да вземат пример една от друга, като този аспект придоби особена важност след решенията на Съда на Европейските общности относно случаи на граждани, потърсили медицинска помощ в други държави-членки, както и поради факта, че държавите-членки са изправени пред едни и същи проблеми във връзка с осигуряването на здравни услуги за едно все по-застаряващо население.
б) Изграждане на капацитет за бързо реагиране
Сега се смята, че е от основно значение ЕС да разполага с капацитет за бързо и координирано реагиране в случай на сериозна заплаха за здравето на хората, особено като се имат предвид опасността от биотероризъм и потенциалът за епидемии в световен мащаб в епохата на бърз глобален транспорт, вследствие на което болестите се разпространяват по-лесно.
в) Действия в подкрепа на здравето и предотвратяване на заболяванията
Тези действия ще се осъществяват, като усилията се насочат към отстраняване на причините за увреждане на здравето, свързани с индивидуалния начин на живот, а също така с икономически фактори и фактори, свързани с околната среда. Това означава конкретно да се предприемат мерки едновременно в редица области на политиката на ЕС, като околна среда, транспорт, селско стопанство и икономическо развитие.
В допълнение, това означава по-тесни консултации с всички заинтересовани страни и по-голяма откритост и прозрачност при взимането на решения. Една от най-важните инициативи в това отношение е създаването на Здравен форум на ЕС, който ще изпълнява ролята на механизъм за консултации.
Предприети са организационни мерки за създаване на нов програмен комитет и укрепване на координационния и технически капацитет на Комисията чрез изнасянето на някои дейности извън нея и, по всяка вероятност, чрез създаване на изпълнителна агенция, която да поеме определени функции след приемането на регламент за създаването на такива агенции.
Освен проектите в конкретните области на тези три насоки на политиката, ще има обединяващи проекти, обхващащи елементи от всички тях. Проектите ще бъдат много по-ясно свързани с потребностите от формулирането на политики и ще бъдат по-мащабни от предишните, за да се осигури добавена стойност на равнище ЕС и значителен, траен принос към общественото здраве. В някои от проектите ще участват всички държави-членки и присъединяващите се страни, чието включване в програмата още в ранния й етап се смята за особено важно.
През последните години бяха предприети редица инициативи за по-тесен ангажимент на Общността по отношение на общественото здраве и защитата на потребителите, а именно, чрез създаването на специализирани агенции, които да поемат отговорността за тези две области. Дейностите включват създаването на Европейски орган за безопасност на храните в Парма, Италия, и Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията в Стокхолм, Швеция, който беше учреден с Регламент (EО) № 851/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за създаване на Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията, публикуван в Официален вестник на ЕС на 30 април 2004 г.
РОЛЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Парламентът последователно работи за възприемане на съгласувана политика в областта на общественото здраве. Той полага също така усилия за укрепване и утвърждаване на здравната политика чрез приемането на редица становища и доклади по собствена инициатива в тази насока, включително относно:
— радиационна защита на пациенти, подложени на лечение или диагностициране,
— зачитане на правото на живот и грижи за неизлечимо болни лица,
— Европейска харта за правата на хоспитализираните деца,
— изследвания в областта на биотехнологиите, включително трансплантацията на органи и сурогатното майчинство,
— безопасност и независимост от трети страни за доставките в ЕС на кръв за преливане и други медицински цели,
— хормони,
— наркотици,
— тютюневи изделия и тютюнопушене,
— рак на гърдата и здравето на жените в частност,
— йонизираща радиация,
— Здравна карта на ЕС — Европейска здравна карта с микрочип, съдържаща важни медицински данни, които могат да бъдат разчетени от всеки лекар,
— болестта „луда крава“ и последиците от нея, безопасност на храните и здравни рискове,
— биотехнологии и отражението им върху медицината,
— правото на пациентите да търсят медицинска помощ и грижи в други държави-членки.
През 2005 г. беше поставено началото на процедура, в резултат на която се стигна до одобряването чрез вземане на съвместно решение (след едно-единствено четене) на Програма за действие на Общността в областта на здравето през периода 2007—2013 г. (COD/2005/0042A) въз основа на съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно по-здрави, по-защитени, по-уверени граждани: стратегия за здравеопазване и защита на потребителите ((SEC(2005)425) и COM/2005/0115 окончателен).
M. SOSA
11/2005