Политика в областта на образованието и професионалното обучение
Образователната политика и професионалното обучение спадат към областите, в които се прилага процедурата на съвместно вземане на решение. Според принципа на субсидиарност тази политика е предимно в компетенциите на държавите-членки. Въпреки това ЕС е приел редица програми с европейски и международен обхват за насърчаване на обмена, мобилността и междукултурното разбирателство.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Членове 3, 140, 146, 149 и 150 от Договора за създаване на Европейската общност.
Договорът от Рим не съдържа подробна уредба на образованието. Само в член 3 е включено изискване държавите-членки да съдействат за качествено образование и обучение. Едва в Договора от Маастрихт бяха включени подробни разпоредби за приноса на Общността в областта на образованието и обучението. Оттогава образованието стана предмет на процедурата на съвместно вземане на решения. С Договора от Амстердам тази процедура беше въведена и за професионалното обучение.
В Хартата на основните права е посочено, че „Всеки има право на образование, както и на достъп до професионално и продължаващо обучение“ (член 14), както и „Всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия “ (член 15).
Според принципа на субсидиарност всяка държава-членка носи пълна отговорност за устройството и съдържанието на своята система за образование и професионално обучение. Актовете за хармонизиране на законовите и подзаконовите актове на отделните държави—членки се изключват от приложното поле на членове 149 и 150.
Договорът от Лисабон не предвижда съществени изменения в областта на политиката за образование и професионално обучение (вж. членове 149 и 150 от новия „Договор за функциониране на Европейския съюз“). Ролята на Съюза в тези области се уточнява, както следва: „Съюзът разполага с компетентност да предприема действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите-членки“ (член 6 от ДФЕС). Нова хоризонтална „Социална клауза“ гарантира, че при определянето и прилагането на своите политики Съюзът се съобразява с „високо равнище на образование [и] обучение“ (член 9 от ДФЕС). Освен това, трябва да се подчертае, че с влизането в сила на Договора Хартата на основните права придобива задължително правно действие (член 6 от ДЕС).
ЦЕЛИ
А. Цели според Договора за ЕО
ЕС допринася за развитието на висококачествено образование, като насърчава сътрудничеството между държавите-членки и в случай на необходимост подкрепя и допълва дейността им.
Б. Актуални приоритети
За да се постигне целта от Лисабон Европейският съюз да се изгради като най-конкурентоспособното и най-динамичното икономическо пространство в света, базирано на познанието, през 2000 г. държавните и правителствените ръководители поставиха изискване „не само за коренно преустройство на европейската икономика, но и за амбициозна програма за модернизиране на социалната и на образователната система.“
На тази основа Съветът и Комисията приеха десетгодишна работна програма под името „Образование и обучение 2010“ (2002/C142/01). Сред нейните цели са подобряване на качеството на образователните системи и осигуряване на достъп до образование за всички, както и отваряне на образователните системи за хора от целия свят. Програмата формира нова съгласувана стратегическа рамка, включваща всички дейности в областта на образованието и професионалното обучение на европейско равнище. Тя се прилага чрез отворения метод на координация, чрез който се утвърждават общи цели и се транспонират в националните политики.
След приемането на работната програма експерти от 31 европейски страни, от международни организации и от институции на ЕС провеждат редовни заседания на работни групи, за да постигнат изпълнение на целите на национално равнище чрез обмен на информация за „добри практики“, учебни посещения или взаимна оценка. С подкрепата на основаната през 2002 г. от Комисията постоянна работна група за показатели и базисни величини, се разработват показатели и базисни величини за измерване на напредъка при постигането на целите.
РЕЗУЛТАТИ
А. Програми за действие
От началото на европейското сътрудничество в областта на образованието, започнало преди 30 години, главните приоритети са поставени в областта на насърчаването на трансграничната мобилност на обучавани и обучаващи, насърчаването на европейското сътрудничество между образователните институции и подобряването на качеството на образованието и професионалното обучение.
С помощта на програмите за действие и други инициативи вече е постигнато много в тези области. Програмите и инициативите са представени по-долу:
1. Сократ
Тази програма стартира през 1995 г. Състои се от осем области на действие:
— Област на действие 1, Коменски (Comenius) (училищно образование) за подобряване на качеството и европейското измерение на училищното образование, най-вече чрез насърчаване на трансграничното сътрудничество между училищата;
— Област на действие 2, Еразъм (Erasmus) (висше образование) за насърчаване на мобилността на студенти и преподаватели, на трансграничното сътрудничество между университетите;
— Област на действие 3, Грундвиг (Grundtvig) (обучение за възрастни и други образователни пътеки) за насърчаване на европейското измерение на обучението през целия живот;
— Област на действие 4, Лингва (Lingua) (езиково обучение и усвояване на чужди езици) за подкрепа на сътрудничеството при разработката на новаторски учебни материали за чуждоезиково обучение и за насърчаване на проекти, стимулиращи усвояването на чужди езици;
— Област на действие 5, Минерва (Minerva) (дистанционноо обучение, информационни и комуникационни технологии в образованието) за подкрепяне на хоризонтални мерки във връзка с дистанционното обучение;
— Области на действие 6, 7 и 8 представляват новаторски експериментални програми с наименования съответно „Наблюдение и иновация — образователни системи и политики“, „Общи дейности с други програми на Общността“ и „Съпътстващи мерки“.
Програма Сократбеше много успешна, тъй като за периода 2000-2006 г. бе приета втора фаза с общ бюджет от 1 850 милиона евро. За времето след 2007 г. голяма част от дейностите бяха интегрирани в новата Програма за обучение през целия живот (виж по-долу). Програмата Еразъм се радваше на най-голяма популярност. Благодарение на нея над 1,5 млн. студенти получиха възможност да следват в чужбина. В тази програма участваха 31 европейски страни.
2. Леонардо да Винчи (Leonardo Da Vinci)
Европейското измерение на професионалното обучение се насърчава чрез програмата Леонардо да Винчи, която стартира през 1994 г. с цел да подпомага и допълва мерките от страна на държавите-членки. Програмата насърчава проекти на наднационално ниво за мобилност, посредничество и обмен, пребиваване с учебна цел, пилотни проекти, транснационални мрежи, езикови и културни познания, както и разпространяване на „добри практики“. Във втората фаза, която продължи от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2006 г., програмата беше обезпечена със средства в размер на 1 150 милиона евро.
3. Темпус (Tempus)
Първата програма Темпус (Tempus = Trans-European Mobility Scheme for University Studies) беше приета след падането на Берлинската стена през май 1990 г. Предмет на програмата е трансевропейското сътрудничество между висшите учебни заведения от ЕС и партньорските страни от Източна Европа, Западните Балкани, Близкия и Средния изток, Северна Африка и Централна Азия. Програмата насърчава проекти за сътрудничество при разработката и модернизирането на учебните програми на висшите училища, обучението на учители и управлението на университетите, както и структурни реформи в университетския сектор. Особено внимание се отделя на мобилността на академичния и административния персонал. В момента Темпус е в четвърта фаза и обхваща 27 страни.
4. Еразъм Мундус (Erasmus Mundus)
Еразъм Мундусстартира за пръв път през м. юли 2003 г. с цел да даде тласък на сътрудничеството с трети страни в областта на висшето образование (Решение № 2317/2003/EО). Програмата насърчава европейските магистърски специалности, предлагани най-малко от три висши учебни заведения в три различни държави-членки и даващи възможност за завършване на две или повече общопризнати специалности, както и за едновременното им завършване. Отпускат се стипендии на студенти и гостуващи учени от трети страни и се насърчават партньорствата между висши училища от ЕС и трети страни. Европейският парламент увеличи бюджета за Еразъм Мундус от 200 милиона евро на 230 милиона евро. Програмата продължава от 2004 г. до 2008 г. През първите три академични години (2004 — 2006 г.) в нея участваха над 2 300 студенти. В момента в Европейския парламент и в Съвета се обсъжда предложение на Комисията за удължаване на програмата за периода от 2009 г. до 2013 г.
5. Новата програма за обучение през целия живот
С Решение 2493/95/ЕО 1996 година беше обявена за Европейска година на обучението през целия живот. Поради успеха на тази инициатива през юни 2003 г. Съветът прие решение за обучение през целия живот, за да мотивира гражданите да приемат предизвикателствата на информационното общество и да усъвършенстват знанията и уменията си във всеки период от своя живот. Оттогава обучението през целия живот се превърна в ръководен принцип за бъдещото развитие на образователната политика. Целта е да се даде възможност за равен и свободен достъп на хората от всички възрастови групи до висококачествено обучение и да се премахнат бариерите между различните форми на обучение. За улеснение на прехода към общество, базирано на познанието, ЕС насърчава въвеждането на стратегии и специални дейности за обучение през целия живот в съответствие с поставената цел.
Важна крачка в този процес е представянето на новата „Интегрирана програма за действие в областта на обучението през целия живот“ (Life Long Learning) през май 2007 г., чиято цел е да осигури финансова подкрепа за европейския образователен сектор през периода 2007 — 2013 г. (Решение № 1720/2006/ЕО от 15 ноември 2006 г.). Програмата включва четири подпрограми, повечето от които бяха част от програмата Сократ: Коменски (училищно образование), Еразъм (висше образование), Леонардо да Винчи (професионално обучение) и Грундвиг (обучение за възрастни). Към нея спадат още една хоризонтална програма с четири дейности от първостепенно значение (сътрудничество в сферата на образователната политика, насърчаване на изучаването на чужди езици, електронното обучение (e-learning), както и разпространение на „добри практики“). Друг елемент е програмата Жан Моне за подпомагане на дейността на ЕС във връзка с интеграцията и на действащите в тази област институции и сдружения. За периода 2007 — 2013 г. програмата е обезпечена със средства в размер на 6,97 млрд. евро.
Предизвикателствата, които се поставят на дневен ред, са подобряване на обучението за възрастни и дефинирането на основните умения, които трябва да бъдат усвоени чрез обучение през целия живот, за да се задоволят потребностите на пазара на труда от висококвалифицирана работна ръка. В съобщение на Комисията (COM(2006) 614) и последващия План за действие относно обучението за възрастни (COM(2007) 558) се формулират препоръки за развитие на ефективни и качествени системи за обучение на възрастни и за увеличаване на квотите за участие в тях. Препоръката на Европейския парламент и Съвета за Ключовите компетентности за обучение през целия живот (2006/962/ЕО от 18 декември 2006 г.) дефинира европейска референтна рамка, обхващаща осем ключови компетентности, сред които: владеене на майчин и чужд език, познания по математика и естествени науки, компютърни познания и умения за учене.
6. Други образователни програми
а) Сътрудничество с трети страни
Съгласно членове 149 и 150 от Договора за ЕО ЕС насърчава сътрудничеството с трети страни в областта на образованието и професионалното обучение. Дейностите на ЕС в тази сфера бяха разширявани постоянно и наред с описаните по-горе програми обхващат програми като САЩ-ЕС, Канада-ЕС, ALFA и ALßAN (за страните от Латинска Америка), ASIA Link (за редица азиатски страни), както и пилотни програми с Австралия и Япония.
б) Подкрепа за институции, работещи на европейско ниво, Програма за действие 2004 — 2006 г.
С Решение 791/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета беше създадена Програма за действие на Общността, за да се насърчат институциите, работещи на европейско ниво и да се подкрепят отделни дейности в областта на образованието и обучението. За целта бяха предоставени 77 млн. евро за периода 2004— 2006 г. Общата цел на програмата се изразяваше в насърчаване на институциите и дейностите, които разширяват и задълбочават познанията относно общата структура на ЕС или допринасят за осъществяване на общите политически цели в областта на образованието и обучението, както в рамките на Общността, така и извън нея. Свързаните с Програмата за действие цели за периода 2007 — 2013 г. бяха интегрирани в новата Програма за действие в областта на обучението през целия живот (вж. по-горе).
ДРУГИ ИНИЦИАТИВИ НА ЕС
1. Качество на образованието
Качеството на образование на различните нива е от приоритетно значение за всички държави-членки на ЕС, най-вече за постигане на целите от Лисабон. Според Съобщението на Комисията „Образование и обучение 2010“ за успеха на Лисабонската стратегия е необходимо провеждането на неотложни реформи, доколкото в държавите-членки, в сравнение със САЩ и Япония, липсват инвестиции в човешки капитал. Тук Комисията призова към едновременни мерки във всички държави-членки (СOM(2003) 685).
Декларацията от Болоня за европейското измерение в областта на висшето образование от 19 юни 1999 г., подписана от 29 страни, представлява повратна точка в развитието на европейското висше образование. Така нареченият „Болонски процес“, в който участват 45 страни, има за цел създаване на система, включваща три образователни степени в цяла Европа (бакалавър — магистър - доктор), въвеждане на система за трансфер на кредити, насърчаване на мобилността, както и европейско сътрудничество в областта на осигуряването на качество.
През 2002 г. министрите на образованието на 31 европейски страни приеха Декларацията от Копенхаген за засилено европейско сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение. В нея се предвиждат конкретни мерки за подобряване на прозрачността, взаимното признаване и качеството на професионалното образование и обучение. От нея носи името си т.нар. „Копенхагенски процес“ за засилено европейско сътрудничество в професионалното образование и обучение, чрез който трябва да се постигнат и целите от Лисабон.
Комисията даде израз на усилията си за качествено европейско образование в едно от последните си съобщения (СOM(2006) 481), в което апелира за равно насърчаване на ефективността и справедливостта в образователните системи. Полагат се усилия и за качеството на мобилността. През 2006 г. беше приета Европейска харта за качеството на мобилността (2006/961/ЕО), която има за цел да интегрира възможно най-добре придобитите в чужбина знания в собствената образователна биография.
2. Признаване на удостоверения за квалификация
За насърчаване на мобилността в Европейската общност са приети множество директиви, за да се гарантира взаимно признаване на удостоверения за професионална квалификация между държавите-членки. За признаване на обучение на студентите в чужбина е в сила Европейската система за трансфер и натрупване на кредити във висшето образование (ECTS), която е въведена от Комисията преди повече от десет години и постоянно се разширява. Системите NARIC (национални информационни центрове за академичното признаване) и ENIC (създадена от Съвета на Европа и ЮНЕСКО) предлагат консултации и полезна информация във връзка с академичното признаване на дипломи от чуждестранни висши училища и завършено в чужбина образование. Основаната през 2000 г. Европейска мрежа за гарантиране на качеството на висшето образование (ENQA) разпространява информация, опит и примерни методи за действие на агенции, институции, учреждения и висши учебни заведения, свързани с гарантиране на качеството. Гарантирането на качеството на висшето образование стои и в центъра на Препоръката за по-силно европейско сътрудничество в тази област (2006/143/EО). Тя приканва университетите и службите, които удостоверяват качеството, към по-силен качествен контрол и подкрепя създаването на европейски регистър на тези служби.
С Решение 2241/2004/ЕО се въвежда европейски паспорт за насърчаване на прозрачността на квалификацията, познанията и уменията. Европейският паспорт предлага на гражданите на ЕС възможност да описват и представят придобитите от тях знания и умения в единна форма. Съпоставимостта на придобитите знания и умения е цел и на приетата неотдавна Европейска квалификационна рамка (СOM(2006)479). ЕКР трябва да улесни трансфера и признаването на квалификации, придобити при различни системи за образование и професионално обучение, дефинирайки различни нива на познание, позволяващи категоризиране и съпоставяне на придобитите квалификации.
3. Инициатива „Електронно обучение“ (eLearning)
Въпреки че в ЕС като цяло нивото на образование е високо, в областта на информационните и комуникационните технологии то изостава в сравнение със САЩ и Япония. Поради тази причина Комисията прие инициативата „Електронно обучение“ (eLearning), за да адаптира системите на образование и обучение на държавите-членки към най-новите проекти в тази сфера. През юли 2002 г. Европейският съвет стартира в Севиля План за действие eEurope 2005, за да развие модерна публична администрация и да създаде динамична среда за eлектронен бизнес. През 2003 г. беше въведена Програма за електронно обучение (eLearning), чиято цел е ефективното интегриране на информационни и комуникационни технологии в системите на образование и обучение в Европа. Четирите области на действие на програмата са следните: насърчаване на дигиталната компетентност, европейски виртуални университети, Интернет- партньорства между европейски училища, насърчаване на повишаването на квалификацията на преподавателите, както и хоризонтални мерки за насърчаване на електронното обучение в Европа. От 2007 г. мерките за насърчаване на електронното обучение са част от новата „Интегрирана програма за действие в областта на обучението през целия живот“ (вж. по-горе).
4. Центрове на Общността, институти и мрежи
Cedefop, Европейският център за развитие на професионалното обучение (основан през 1975 г.), подкрепя Комисията при прилагане на политиката за професионално обучение на Общността. Европейската фондация за обучение (основана през 1990 г.) допринася за развитието на професионалните образователни системи в страните от Централна и Източна Европа, новите независими държави от бившия Съветски съюз и Монголия. Европейският университетски институт във Флоренция е основан през 1976 г. с цел да допринесе за развитието на културното и научно наследство на Европа. Мрежата Евридика (Eurydice) е основана през 1981 г. и събира информация за образователните системи на държавите-членки, разпространявана чрез Интернет портал (www.eurydice.org).
РОЛЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Европейският парламент винаги се е застъпвал за тясно сътрудничество между държавите-членки в областта на образованието и обучението и за разширяване на европейското измерение на образователната политика на отделните държави-членки. Той изрази становище за създаване на солидна нормативна база в областта на образованието и обучението. Чрез приемането на договорите от Маастрихт и Амстердам, в които бяха включени два нови члена, Парламентът придоби значително влияние върху провежданите в тази област дейности, тъй като отсега нататък всички решения ще бъдат вземани съгласно процедурата на съвместно вземане на решения, а в Съвета — с квалифицирано мнозинство. Така Европейският парламент получи възможност да увеличи бюджета на множество програми на Общността като Сократ ІІ и Еразъм Мундус. В процедурата по приемане на програмата за обучение през целия живот Парламентът изиска значително разширяване на финансовата рамка, както и улесняване на достъпа до тези мерки. В преговорите със Съвета членовете на ЕП успяха да увеличат месечната сума за студентите с 50 евро и така тя достигна 200 евро.
Парламентът разглежда образованието като най-важното средство за гарантиране на конкурентоспособността на ЕС. С оглед на целите от Лисабон Парламентът призова държавите-членки да увеличат инвестициите в образованието, да развият последователни национални образователни политики, да насърчават природонаучните и техническите специалности, както и да разработят интегрирана и подпомагаща социалното включване стратегия за обучение през целия живот (T6-0384/2005).
Constanze Itzel
07/2008