Комуникационна политика
Комуникационната политика не е регламентирана в конкретни разпоредби на Договорите, но произтича естествено от задължението на ЕС да разяснява начина си на функциониране и политиките си. Тя се основава също така на Хартата на основните права на ЕС, която предоставя на гражданите правото да бъдат информирани. През последните години институциите на ЕС измениха съществено комуникационната политика, особено след отрицателния вот при няколко национални референдума.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Договорите не съдържат отделна глава или член, отнасящи се до комуникационната политика.
Следователно в момента комуникационната политика на ЕС се основава на Хартата на основните права на ЕС: член 11 (свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, както и свобода и плурализъм на медиите), член 41 (право на всяко лице да бъде изслушвано и право на достъп до документите, които се отнасят до него), член 42 (право на достъп до документите на европейските институции) и член 44 (право на петиции). За действията, които нямат отделно правно основание в Договора за създаването на ЕО, е необходимо позоваване на член 308 от Договора.
ЦЕЛИ
Още преди отхвърлянето на Европейската конституция чрез референдуми, проведени във Франция и Нидерландия, и неотдавна на Договора от Лисабон при проведения в Ирландия референдум, ЕС си постави целта да подобри комуникацията между институциите и гражданите на Съюза. Това беше оценено за необходимо, понеже обществеността не е достатъчно добре осведомена за политиката на ЕС в различните области и за тяхното въздействие върху всекидневния живот на гражданите. Наскоро ЕС подчерта, че комуникацията трябва да бъде „двупосочна“ — от една страна, трябва да се подобри качеството и количеството на информацията, която се предоставя на гражданите, и от друга страна, по-добре осведомените граждани трябва да оказват по-голямо влияние върху политическите дебати на равнище ЕС.
ПОСТИЖЕНИЯ
А. Стратегии и планове за действие
1. „Дебат за Европа“
От 2005 година насам Европейската комисия е представила редица документи за комуникационната политика, което отразява голямото ѝ значение. Най-новият от поредицата е публикуваният през април 2008 г. „Дебат Европа“ (COM(2008)158/4). В него Комисията разяснява желанието си да приложи План Д (вж. по-долу), като понастоящем се съсредоточи върху „Д като демокрация“. Целта е да се даде възможност на обикновените граждани да обобщят своите мнения и да ги обсъдят с факторите, определящи политиката с участието на медиите.
Около 40 000 души досега са взели лично участие в проекти по План Д. Стотици хиляди участваха в Интернет.
2. „Партньорство относно комуникацията за Европа "
През октомври 2007 г. Комисията преработи комуникационната си стратегия в „Да общуваме по тема Европа в партньорство“ (COM(2007)568), където се подчертава необходимостта от по-добра съгласуваност на усилията на европейските институции и държавите-членки с цел да се подобри информацията, предоставяна на гражданите на европейско, национално и местно равнище. Освен това тя предложи в същия дух по-висока степен на координация между трите основни институции на ЕС в областта на комуникацията, което предполага подписване на „междуинституционално споразумение“ за целта.
3. Бяла книга за европейската комуникационна стратегия
През февруари 2006 г. Европейската комисия публикува Бяла книга за европейската комуникационна стратегия (COM(2006) 35 окончателен). Основното значение на този трети пореден документ на Комисията за комуникационната политика в рамките на седем месеца се състои в смяната на акцента от централизиран „брюкселски“ подход към местен.
Бялата книга обяви шестмесечни консултации с гражданското общество, след което отговорите бяха обобщени с цел да бъдат предложени подходящи мерки.
Главната цел на Бялата книга беше в процеса да се ангажират всички заинтересовани страни (институции и органи на Общността, държави-членки, регионални и местни власти, политически партии и гражданско общество). В нея са представени пет насоки за практически мерки:
— Определяне на общите принципи за комуникационните мерки във връзка с европейската политика в различни области.
— Предоставяне на правомощия на гражданите, създаване на условия за тяхното подробно запознаване с европейските дела.
— Работа с медиите и новите аудиовизуални услуги за изграждане на европейска „обществена арена“.
— Изясняване на общественото мнение.
— Съвместна работа в партньорство.
4. План Д за демокрация, диалог и дебати от октомври 2005 година
План Д на Комисията (COM(2005) 494 окончателен), предложен след отрицателния вот в референдумите по Конституционния договор, в който буквата „Д“ означава „демокрация, диалог и дебат“, създава обща рамка за провеждането на обществен дебат на национално и европейско равнище. Целта е да се помисли за бъдещето на Европейския съюз и да се укрепи демокрацията в Европа. План Д е разработен, за да вдъхне нов живот в обявения от ЕС „период за размисъл“, който беше ограничен във времето.
Предприетите мерки включват комплексна програма за посещения на комисарите в държавите-членки и редовни техни посещения в националните парламенти, подкрепа за проекти на европейските граждани, по-обширна информация за заседанията на Съвета, изграждане на мрежа за насърчаване на широкомащабен дебат за бъдещето на Европейския съюз и усилия за активизиране на гласоподавателите в европейските избори.
5. План за действие за подобряване на комуникацията в Европа
Планът за действие на Комисията (SEC(2005) 985) беше обявен през юли 2005 година. Целта е да се постигне истински диалог с обществеността и да се отчетат в по-голяма степен изразените от нея безпокойства в комуникационната работа на Комисията.
Комуникационната стратегия се придържа към следните три принципа:
— Изслушване: така, че гражданите на ЕС да бъдат не само информирани, но и чути, за да се вземат предвид техните становища и тревоги.
— Разпространяване на информация за това как европейската политика въздейства върху всекидневния живот на гражданите.
— Установяване на контакти на местно равнище: като канали за комуникация служат национални и местни форуми, както и някои медии, на които се отдава приоритетно значение.
Изпълнението на стратегията е предвидено на два етапа:
— чрез вътрешен план за действие с практически мерки по инициатива на Комисията;
— чрез Бялата книга (вж. по-горе), която взема предвид всички заинтересовани страни и в която са описани решенията и инициативите на ЕС, планирани от Комисията за съвместно изпълнение с останалите институции на ЕС и с компетентните органи на държавите-членки.
Планът за действие за по-добра комуникация също така цели:
— да се положат повече усилия за консултации с обществеността;
— да се координира комуникационната работа в Съюза, за да се използват по-ефективно наличните средства за комуникация, включително чрез по-професионална комуникационна дейност, която предполага специално обучение на служители в ЕС;
— да се използват средства за комуникация, които са предпочитани от конкретни целеви групи, да се работи по комуникацията главно чрез регионалните и местните медии;
— да се разработят ясни предложения на Комисията за политически инициативи, така че широката общественост да ги разбира и да осмисля ползите от предложените мерки;
— да се развият представителствата на Комисията в държавите-членки, за да се поддържа по-ефективен контакт с обществеността и по такъв начин да се постигне партньорство в комуникацията с институциите на ЕС.
6. Преминаване към еврото
В своята информационна и комуникационна стратегия (COM(2004) 552 окончателен) от август 2004 година Комисията възприе целта да подкрепи преминаването към еврото в новите държави-членки, като убеждава обществеността в ползите от еврото и Икономическия и паричен съюз (ИПС).
Основите на стратегията са децентрализация и субсидиарност, последователност и гъвкавост на посланията, партньорски споразумения с държавите-членки и междудисциплинарен мултимедиен подход.
Б. Практическо изпълнение
1. Форум в Интернет за бъдещето на Европа
Обсъждането в Интернет се проведе на 20 езика с възможност за участие на всички граждани, като част от План Д (вж. по-горе).
През първия етап обсъжданията се съсредоточиха върху три основни тематични области:
— Икономическото и социалното развитие на Европа.
— Отношението към Европа и задачите на Съюза.
— Границите на Европа и нейната роля в света.
2. Информационни центрове „Европа Директ“
Създадените на 1 май 2005 г. 400 нови информационни центъра „Европа Директ“ предоставят информация, консултации и помощ на гражданите на ЕС и отговарят на техни въпроси за законодателството, политиката, програмите и източниците на финансиране в ЕС. Инициативата подпомага контактните центрове „Европа Директ“, които разполагат с безплатен телефонен номер от всяка държава-членка 00800 6 7 8 9 10 11.
3. Програма „Принс“
Програмата „Принс“ (информационна програма за гражданите на Европа) допълва и укрепва използването на комуникационни средства във връзка с важни теми за ЕС. Приетите в рамките на програмата информационни мерки се основават на принципа на партньорство между институциите на ЕС и властите и организациите на гражданското общество в държавите-членки. Информационната кампания в рамките на „Принс“ цели да осведоми по-пълно гражданите за ползите от ЕС и стоящите пред него предизвикателства.
4. Европейска инициатива за прозрачност
Главната цел на инициативата е да постигне по-голяма прозрачност и достъпност в дейността на институциите на ЕС. Една от практическите мерки в тази връзка е намерението на Комисията да публикува на своята страница в Интернет „Europa“ имената на получилите финансиране от ЕС. След 10 октомври 2006 година също така е възможен достъп до информация за отпускани от ЕС безвъзмездни помощи и сключени договори със Съюза.
Бяха организирани консултации въз основа на Зелената книга относно европейската инициатива за прозрачност. Участниците бяха поканени да изразят становище по следните аспекти на прозрачността в Европейския съюз:
— Прозрачност и представителство на интересите, което е свързано с лобирането в ЕС.
— Минимални стандарти на Комисията за консултации със заинтересованите страни — тази част осигурява структурирана рамка за получаване на обратна връзка по прилагането на стандартите.
— Обявяване на имената на получателите на финансиране от ЕС — тази част беше предвидена за дебати по публикуването на имената на получателите на парични средства от различни фондове на ЕС, които се управляват от Комисията в сътрудничество с държавите-членки, най-вече структурните фондове и фондовете, предназначени за Общата селскостопанска политика.
5. Програма „Граждани за Европа“ (2007—2013 г.) (COM(2005) 116)
Слабата активност в изборите за Европейски парламент през 2004 година беше една от причините за решението на Европейския съюз да насърчи активното участие на гражданите, да ги постави на централно място и да им даде възможност да изпълняват своите отговорности като европейски граждани. Главната цел на програмата е да насърчава трансграничното участие на гражданите и по такъв начин да възпитава по-силно изразено европейско съзнание.
6. Програма „Младежта в действие“ (2007—2013 г.) (COM(2004) 471)
Новата програма е насочена към младите хора на възраст между 13 и 30 години в държавите-членки и в трети страни, особено обхванатите от новата политика на съседство. „Младежта в действие“ обхваща пет мерки, включително Европейската доброволческа служба, мерки за младежки обмен и програмата „Младежта на света“ за изпълнение на проекти с трети страни.
Предложени са следните основни цели:
— Популяризиране на активното гражданско участие на младите хора и най-вече на тяхното европейско гражданство.
— Стимулиране и популяризиране на солидарността на младите хора особено с оглед на укрепването на социалното сближаване в Европейския съюз.
— Поощряване на взаимното разбирателство между народите чрез младежта.
— Подпомагане на развитието на качествени поддържащи системи за младежки дейности и на способности на организации на гражданското общество за младежта.
— Насърчаване на европейското сътрудничество в областта на политиката за младежта.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
През годините Европейският парламент разглежда критично внесените от Комисията предложения в областта на комуникацията. Като представител на интересите на европейските граждани самият той има дълг да изяснява какво представлява Европа, да изразява и да отстоява интересите на гражданите в Европа. В своите доклади Парламентът многократно прави подробни предложения за подобряване на връзката между ЕС и неговите граждани, въпреки че в редица случаи Комисията ги приема само в ограничена степен. В резултат на това членовете на Европейския парламент стават много критични към инициативите на Комисията. Няма обаче спор по необходимостта от съществено подобряване на комуникационните способности на ЕС.
Парламентът смята, че в общуването с гражданите и медиите ЕС трябва да се изразява по разбираем начин, защото „жаргонът“ на ЕС разширява пропастта между институциите на ЕС и гражданите.
Поради тази причина той смята, че трябва да се даде приоритет на методите, използвани за комуникация с обществеността. Необходим е двупосочен обмен на информация и идеи, т.е. диалог между ЕС и неговите граждани на всички равнища.
В доклада си за Бялата книга за европейската комуникационна политика, разработен от испанския член на Европейския парламент Luis Herrero-Tejedor и одобрен през ноември 2006 г. (P6_TA(2006)0500), ЕП призовава за следните мерки:
— С цел „да се децентрализира посланието“, ЕП отстоява позицията да се общува по европейските теми на национално, регионално и местно равнище. Парламентът също така набляга на значението на местната европейска администрация за улесняване на важните преки контакти между институциите и обществеността и за опростяване на достъпа до европейски инициативи и програми.
— Финансовата подкрепа, предоставяна от Съюза, да бъде максимално видима и прозрачна.
— Понеже обществеността е склонна да възприема ЕС като единно цяло, въпреки отделните му институции, ЕП смята за необходимо всички институции да възприемат съвместен подход към комуникационната политика.
— Активното участие на държавите-членки се смята за решаващ фактор в успешната комуникация. Едно от главните предизвикателства е да се осигури технически и финансов принос на държавите-членки към общата комуникационна работа на ЕС и да се предоставя обективна, надеждна и безпристрастна информация за европейската политика. В тази връзка важна роля следва да изиграе и Комитетът на регионите.
— Националните, регионалните и местните медии да бъдат по-активно ангажирани в комуникационната политика.
— С оглед на изпълнението на комуникационната политика, ЕП подчертава необходимостта от по-тясно трансгранично сътрудничество по европейските политически теми между регионалните и местните медии. За целта се призовава Комисията да създаде Европейски фонд за (разследваща) журналистика за подпомагане на проекти, в които журналисти от няколко държави-членки съвместно и задълбочено изследват дадена европейска тема на фона на местните и регионалните особености.
Поради липсата на конкретно правно основание в Договорите, ЕП не е в състояние да упражнява правомощията си за съвместно вземане на решения в областта на комуникационната политика, което в миналото причиняваше напрежение в отношенията с Европейската комисия. Като изборен орган ЕП смята, че трябва да има решаващ глас при определянето на общ подход на ЕС в тази област. Предложеното междуинституционално споразумение може да предостави решение на проблема.
Cristina Spinei
07/2008