Енергийна политика
Въпреки че енергетиката също да попада в приложното поле на действие на Общността, енергийната политика остава отговорност на държавите-членки съгласно принципа на субсидиарност. В момента ЕС е зависим от вноса на петрол и газ. Въпреки това можем да отбележим постоянната загриженост на ЕС за увеличаване на употребата на възобновяеми енергийни източници и намаляване на парниковия ефект.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
— Въглища: Договора за ЕОВС и по-специално член 3 и членове 57—64 от него (чийто срок на действие приключи 2002 г.).
— Ядрена енергия: Договора за Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ) или Евратом, по-специално членове 40-76 (инвестиции, съвместни предприятия и доставки) и членове 92-100 (за общия ядрен пазар).
— Цялостната енергийна политика и енергийна политика в други области: Договора за ЕО, по-специално членове 100 (трудности при доставяне) и 308.
Последното изменение на Договора за ЕС отново не включва отделна глава за енергетика. Енергийната политика просто е спомената в списъка с цели (член 3, параграф 1, буква ф); темата „енергетика“ също е включена в дял „Околна среда“ (дял XIX; член 175, параграф 2). В допълнение, Договорът споменава трансевропейските мрежи, които включват енергийна инфраструктура (дял XV, членове 154, 155 и 156 във връзка с член 158).
Вследствие на това Договорът за ЕС потвърждава, че областта на дейност на ЕС обхваща енергийния сектор. Ясно е, че някои държави-членки все още не са подготвени за прехвърляне на важни отговорности към ЕС. Съгласно принципа на субсидиарност, енергийната политика трябва в голяма степен да се разглежда като отговорност на държавите-членки.
При неговото приемане, Договорът за създаване на Конституция за Европа би съдържал отделна глава за енергетика. В член I-14, параграф 2, буква и), енергетиката е определена като област на съвместна компетентност; а в раздел 10, член III-256 е изброено следното като цели на политиката на Съюза в областта на енергетиката:
— да осигури функционирането на енергийния пазар;
— да обезпечи сигурността на енергийните доставки в Съюза; и
— да насърчава енергийната ефективност и спестяването на енергия, както и разработването на нови и възобновяеми енергийни източници.
ЦЕЛИ
Енергийната политика на ЕС все още е насочена към дългосрочните енергийни цели, които най-напред бяха поставени през 1995 г. в „Бялата книга за енергийната политика на ЕС“ (COM(95) 682), последвана от Зелената книга „Към европейска стратегия за сигурност на енергийните доставки“ (COM(2000) 769 и последвалия доклад относно книгата COM(2002) 321). Комисията, Парламентът и Съветът изтъкват, че енергийната политика трябва да съставлява част от общите цели на икономическата политика на ЕС, основаващи се на пазарна интеграция и дерегулация, и държавната намеса трябва да е ограничена до най-необходимото за закрила на обществения интерес и благосъстояние, устойчиво развитие, защита на потребителите и икономическо и социално сближаване. Въпреки това, отвъд тези общи цели енергийната политика трябва да се стреми към конкретни цели, които съгласуват конкурентоспособност, сигурност на доставките и опазване на околната среда. През 2005 г. Комисията публикува „Доклад относно Зелената книга за енергетиката“ (ISBN 92-894-8419-5), който предлага инициативи за насърчаване на действия за по-добри и задоволяващи нуждите енергийни доставки.
Друга зелена книга относно „енергийната ефективност“, приета от Комисията през 2005 г., предлага действия в държавите-членки за насърчаване на по-добро използване на всички енергийни източници (COM(2005) 265). Тя беше последвана от „Зелената книга: Европейска стратегия за устойчива, конкурентоспособна и сигурна енергетика“ (COM(2006) 105). Това от своя страна наложи нова действителност пред Европа в областта на енергетиката, основана на три основни цели: устойчивост, конкурентоспособност и сигурност на доставките. Цялостната рамка — първият „Стратегически преглед на енергетиката в ЕС“— следва да помогне за постигане на тези цели. Направени са конкретни предложения, като завършване на вътрешния пазар на газ и електроенергия, гарантиране че вътрешният енергиен пазар на ЕС обезпечава сигурността на доставките и солидарността между държавите-членки, с молба за истински общностен дебат относно различните енергийни източници, който да разгледа предизвикателствата на климатичните промени по начин, съвместим с целите от Лисабон, разчитайки на стратегическия план за енергийни технологии и засилвайки общата външна енергийна политика.
На 23 и 24 март 2006 г. Европейският съвет призова за енергийна политика за Европа (ЕПЕ) и прикани Комисията и Съвета да подготвят набор от действия с ясен времеви график, за да може да приеме приоритетен план за действие на своето заседание през пролетта на 2007 г.
ЕПЕ следва да е основана на споделени перспективи относно дългосрочното търсене и предлагане, на обективна, прозрачна оценка на предимствата и недостатъците на всички енергийни източници, както и да допринася по уравновесен начин за своите три основни цели:
— повишаване сигурността на доставките чрез разработване на общ подход по отношение на външната политика и водене на диалог с държавите-членки и партньорите;
— гарантиране на конкурентоспособността на европейските икономики и наличие на достъпна енергия чрез съвместна работа с държавите-членки за завършване на отварянето на вътрешния пазар на електроенергия и природен газ за всички потребители до средата на 2007 г. Необходимо е прозрачно прилагане на законодателството за вътрешния пазар;
— подпомагане на устойчивостта на околната среда чрез засилване на лидерството на ЕС посредством приемане на План за действие за енергийна ефективност, продължаване на разработването на възобновяеми енергийни източници, както и прилагане на Плана за действие за биомасата, разчитайки на подкрепата на изследователски, развойни и демонстрационни дейности.
Встрани от общите енергийни цели ЕС е поставил различни секторни цели, включително поддържане на процента твърдо гориво (въглища) в общото потребление на енергия (в частност чрез повишаване на конкурентоспособността на производствения капацитет); увеличаване на съотношението на природния газ в енергийния баланс; установяване на условия на максимална безопасност като предпоставка за планиране, изграждане и функциониране на атомните електроцентрали; и увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници. Докато ЕС е постигнал неоспорим успех в преследването на горните цели, степента на успех на различните държави-членки при постигането на тези цели все още е доста неравномерна.
Комисията, Парламентът и Съветът са постигнали съгласие, че следва да се положат усилия поне за удвояване на дела на възобновяеми енергийни източници в общото потребление на енергия до 15 % до 2010 г. (принцип на заместването). Комисията следва да превърне тази цел в конкретни мерки. Има известно противопоставяне спрямо отделни мерки и много спорове дали и в каква форма да се прилагат на равнище ЕС.
ПОСТИЖЕНИЯ
А. Производство и потребление на енергия: общо проучване
През последните три десетилетия ЕС е постигнал известен успех по отношение на своите енергийни цели (намаляване на енергийната зависимост, разработване на заместители на суровия петрол, спестяване на енергия и т.н.). От 1975 г. насам е имало възможност за значително увеличаване на производството на първична енергия, особено в резултат от повишеното производство на петрол в Обединеното кралство. Въпреки значителното увеличение на икономическия продукт на Общността, ръстът в брутното потребление на електроенергия от домакинствата в ЕС е бил относително слаб (общото потребление за ЕС-12 през 1990 г. е 1100 Мтпе, а за ЕС-25 през 2003 г. е 1131,6 Мтпе; потреблението на енергия се е повишавало, но с по-бавни темпове през последните няколко години — приблизително 0,8% на година към момента). Въпреки това, тази тенденция се е променила през последните години, като зависимостта се очаква да бъде 70 % през 2030 г., но в крайна сметка не поради намаляващото производство на петрол в Обединеното кралство. В момента ЕС внася 76,6 % от необходимия му петрол, 53 % от необходимия му газ и 35,4 % от необходимите му въглища, като е изчислено, че до 2030 г. ЕС ще бъде зависим на 90 % от вноса на петрол и на 80 % от вноса на газ.
Въпреки това, все още съществуват значителни различия между държавите-членки по отношение на производството и потреблението, енергийната зависимост и в частност постигането на целите за съхраняване на енергия и заместване на суровия петрол. Също има значителни различия между държавите-членки по отношение на дела на отделните енергийни източници в общото потребление. Това е вследствие не само на структурните различия между държавите-членки, но също поради различните национални цели в областта на енергетиката (например по отношение на ядрената енергия).
С цел хармонизиране на вътрешния енергиен пазар, през 2003 г. беше приет регламент, който установява правила за трансграничен обмен на електроенергия Регламент (ЕО) № 1228/2003. В допълнение, Директива 2003/54/ЕО установява общи правила за вътрешния пазар на електроенергия, а Директива 2003/55/ЕО създава същия механизъм за вътрешния пазар на природен газ. Законодателството на Европейския съюз гласи, че считано от юли 2007 г. най-късно, всички потребители следва да са свободни да избират най-добрата услуга за доставяне на газ и електроенергия. Освен това ЕС се стреми да гарантира, че инфраструктурата (като преносните мрежи за електроенергия и газ) се подобрява с цел възможно най-ефективен пренос на енергия до необходимите места. Накрая, във всяка държава-членка на ЕС са били основани регулатори с цел да гарантират, че доставчиците и преносните дружества работят коректно и предоставят услугите, които са обещали на своите клиенти
Регламент (ЕО) № 1775/2005 покрива условията за достъп до газопреносни мрежи, а Директива 2004/67/ЕО предвижда мерки за гарантиране сигурността на снабдяването с природен газ. Регламентът за достъпа до газопреносни мрежи е разгледан в (COM(2003) 741).
Б. Отделни сектори (секторни аспекти) на енергийната политика
1. Въглища и други твърди горива
Целите на енергийната политика на ЕС включват насърчаване на употребата на въглища и повишаване на конкурентоспособността на капацитета на местното производство за постигане на забележим ръст в потреблението на твърди горива. Разширяването на ЕС през май 2004 г. означаваше промяна на ролята на въглищата в ЕС по отношение на въглищните резерви и моделите на производство и потребление. Няколко проблема, свързани с енергетиката, са били обсъждани усилено в ЕС след разширяването през 2004 г., в това число сигурността на доставките, засегната от енергийния спор между Украйна и Русия в началото на 2006 г. В момента от Комисията се предприемат прегледи на настоящото положение и последиците от възприетото регулиране на европейските енергийни пазари. Изгарянето на въглища е свързано с отделянето на замърсители на въздуха (като серен диоксид) и въглероден диоксид (CO2). Въпреки това, въглищата са гориво в изобилие и ще играят важна роля в обсъжданията на енергийната сигурност, както и на други въпроси (например за енергийния микс, съвместната употреба, енергийната автономност и т.н.). Много държави-членки разполагат с въглищни резерви, което създава както заетост, така и възможности за износ. Свършена е доста работа в посока развиване на икономическия и технологичния потенциал на „чистите въглища“, имайки предвид, че вероятно въглищата ще продължават да бъдат важно гориво за производство на енергия в света и през следващите десетилетия. Били са разработвани и прилагани технологии за чисти въглища (ТЧВ), като в тази област продължава да има потенциал за допълнително развитие. Улавянето и складирането на въглероден диоксид все повече се разработва като вариант за намаляване на емисиите на парникови газове. Различните елементи и технологии на улавяне и складиране на въглероден диоксид са достигнали различни етапи на развитие, но като цяло съставляват набор от интересни варианти за допринасяне към задоволяването както на бъдещото търсене на електроенергия, така и на целите за ограничаване на климатичните промени (с оглед постигане на целите на Протокола от Киото и тези, поставени след него).
2. Въглеводороди
Целите на енергийната политика на ЕС включват заместване на суровия петрол с други форми на енергия, като същевременно се насърчава проучването (офшорното изследване и т.н.) и експлоатацията на естествени въглеводороди. Сигурността на доставките следва да се насърчава посредством разнообразяване на източниците и правила на ЕС относно задължителните резерви (държавите-членки трябва да съхраняват 90-дневни запаси от основните петролни продукти въз основа на статистиката от предходната година).
3. Ядрена енергия и ядрени горива
Ядрената енергия все още играе ключова роля в целите на енергийната политика на ЕС. Въпреки това, трагедията в Чернобил през 1986 г. направи въпроса за ядрената енергия особено спорен. Изоставянето на ядрената енергия е от най-ранна гледна точка средносрочна перспектива, но при всички положения трябва да се полагат по-големи усилия за подобряване на стандартите за безопасност на атомните електроцентрали. Въпреки Договора за ЕОАЕ, правомощията на Комисията далеч не са достатъчни (например, липсват уеднаквени стандарти за безопасност и изваждане от експлоатация; няма процедура за консултация на равнище ЕС относно електроцентралите, разположени в близост до граници; няма ясни разпоредби на ЕС за съхраняването и транспорта на ядрени горива или ядрени отпадъци; съществуват трудности в установяването на основни стандарти за защита срещу радиация; липсва подходяща система на ЕС за информация и мониторинг в случай на ядрени аварии; няма договорени процедури за спешно реагиране в случай на бедствия и т.н.).
В зелената книга относно енергийната сигурност ядрената енергия беше класифицирана (заедно с въглищата, петрола, природния газ и възобновяемите източници) като „не толкова съвършен“ енергиен вариант и беше повдигнат въпросът за способността на ЕС да развива технологиите за синтез и реакторите в бъдеще; да засили ядрената безопасност; и да намери решение на проблема с ядрените отпадъци. Тъй като ядрената безопасност вече не можеше да се разглежда от чисто национална перспектива, през януари 2003 г. в подготовка за разширяването Комисията възприе нов подход за безопасността на ядрените съоръжения и ядрените отпадъци (COM(2003) 32). През 2004 г. Комисията публикува изменено предложение (COM(2004) 526), основано наред с другото на предложения на Европейския парламент, които бяха групирани в две нови директиви: една в областта на безопасността на ядрените съоръжения (накрая приета като регламент на Съвета през 2006 г.) и още една относно управлението на радиоактивни отпадъци.
4. Възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност
Насърчаването на възобновяеми енергийни източници е една от основните цели на енергийната политика на ЕС. Както беше споменато по-горе, целта е делът на възобновяемите енергийни източници в общото потребление на енергия да се удвои до 15 % до 2010 г. и производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар да се увеличи до 22,1 % от общото производство (Директива 2001/77/ЕО). Решение № 1230/2003/ЕО относно „Интелигентна енергия — Европа“ съдържа мерки за насърчаване на възобновяемите енергийни източници и увеличаване на енергийната ефективност. Съществуват подпрограми, подкрепящи проекти за устойчиво развитие и разширяващи сътрудничеството между ЕС и развиващите се държави в областта на възобновяемите енергийни източници. Рамковата програма възлиза на 200 млн. евро за периода 2003—2006 г., но въпреки това Комисията и ЕП са разисквали много по-големи суми.
През 2002 г. беше приета Директива 2002/91/ЕО относно енергийната ефективност на сградния фонд (в частност изолация, климатизация и употреба на възобновяеми енергийни източници) (за прилагане през 2006 г.). Тя преди всичко засяга метода за изчисляване на енергийните характеристики на сградите, минималните изисквания за новопостроени и съществуващи големи сгради, и енергийното сертифициране на сградите.
Със своето предложение за директива от юли 2002 г. (COM(2002) 415), Комисията имаше желание да задвижи разработването и използването на електроенергия, произведена в когенерационен режим, или комбинирано производство на топло- и електроенергия (CHP). Производството на топло- и електроенергия в единичен интегриран процес води до спестяване на първична енергия и вследствие на това представлява допълнително средство за изпълнение на целите на енергийната политика на ЕС. Предложението доведе до оспорвани дискусии както в Съвета, така и в ЕП, като основната му цел беше установяване на уеднаквено определение за електроенергия, произведена в електроцентрали за комбинирано производство на топло- и електроенергия. Директивата беше приета с процедура за съвместно вземане на решение през февруари 2004 г. (Директива 2004/8/ЕО).
През май 2003 г. беше приета Директива 2003/30/ЕО относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт. Директивата има за цел насърчаване на употребата на биогорива или други възобновяеми горива за заместване на дизела или бензина за транспортни цели във всяка държава-членка за постигането на цели като изпълняване на задълженията в областта на промяната на климата, екологичната безопасност на доставките и насърчаването на възобновяемите енергийни източници. Директивата приканва държавите-членки да гарантират минимален дял на биогоривата и другите възобновяеми горива на своите пазари и, в тази връзка, да установят национални примерни цели. Референтните стойности за тези цели, предвидени в Директивата, са 2 % до 31 декември 2005 г. и 5,75 % до 31 декември 2010 г., изчислени на базата на енергийното съдържание на всички видове бензин и дизел за транспортни цели, които са пуснати на пазарите на държавите-членки.
На 5 април 2006 г. беше приета Директива 2006/32/ЕО относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги (която отменя Директива 93/76/ЕИО на Съвета). Тя имаше за цел повишаване на енергийната ефективност в ЕС и насърчаване на пазара на енергийни услуги (като осветление, отопление, топла вода, вентилация и др.).
През май 2004 г. Комисията прие Съобщение до Съвета и Парламента, което предложи оценка на въздействието на приноса на енергията от възобновяеми източници в ЕС и отправи предложения за конкретни действия (COM(2004) 366).
Впоследствие, в своя резолюция относно дела на възобновяемите енергийни източници в ЕС и предложения за конкретни мерки (2004/2153(INI)), Европейският парламент призна изключителната важност на възобновяемите енергийни източници и подчерта значението на установяването на задължителни цели за 2020 г., което изпрати ясен сигнал до пазарните субекти, както и до лицата, определящи националните политики, изтъквайки че възобновяемите енергийни източници са бъдещето на енергетиката в ЕС и част от стратегията на ЕС в областта на околната среда и индустрията. Комисията продължи със Съобщение „План за действие за биомасата“ (COM(2005) 628) от 7 декември 2005 г., което установи мерки за повишаване използването на биомаса за енергийни цели от дървесина, отпадъци и селскостопански култури чрез създаване на пазарноориентирани стимули и премахване на бариерите за развитие на пазара. Съобщението на Комисията „Стратегия на ЕС за биогоривата“ (COM(2006) 34) от 8 февруари 2006 г. имаше за цел допълнително да популяризира биогоривата и да извърши подготовка за тяхната употреба в широк мащаб, както и да изследва възможности за развиващите се държави.
„Зелената книга: Европейска стратегия за устойчива, конкурентоспособна и безопасна енергетика“ поставя особено ударение върху възобновяемите енергийни източници, чийто пълен потенциал ще бъде осъществен само с дългосрочен ангажимент за разработване и въвеждане на възобновяеми енергийни източници. В допълнение към това, Комисията възнамерява да осъществи Пътна карта за възобновяемите енергийни източници.
В. Изследователски, развойни и демонстрационни проекти (*4.13.0.)
Рамковата програма на ЕС за научни изследвания обхваща много енергийни, научноизследователски, развойни и демонстрационни проекти за подпомагане на целите на енергийната политика. Те имат за цел подобряване на равнището на възприемане, конкурентоспособността и приложното поле на традиционната енергетика (напр. безопасност на реактори и управление на радиоактивни отпадъци; газификация и втечняване в случай на въглища), насърчаване на възприемането на нови форми на енергия (алтернативни енергийни източници, нови технологии за устойчиво енергоснабдяване, ядрен синтез), или енергоспестяваща и рационална употреба.
Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности на Европейската общност се провежда от 2007 до 2013 г. (COM(2005) 119) и установява изследователски цели, които следва да се изпълнят за постигане на основните цели за намаляване на потреблението на енергия. Освен това, тя предлага по-широко сътрудничество и съсредоточаване на изследванията в тази област, включително предложения за финансиране на тези действия (вж. също информационна страница 4.13).
Г. Вътрешен пазар
Завършването на вътрешния пазар в енергийния сектор изисква премахването на множество пречки и търговски бариери, сближаване на данъчните и ценовите политики, мерки по отношение на нормите и стандартите, както и регламенти за околната среда и безопасността. Следвайки директивите, приети през 1990 и 1991 г. относно преноса на електроенергия и газ, на 25 юли 1996 г. беше договорено допълнително отваряне на електропреносните мрежи за големи индустриални потребители („Достъп на трети страни“, TPA) (Директива 96/92/ЕО). На 22 юни 1998 г. беше приета Директива 98/30/ЕО относно пазара на природен газ. Комисията ще докладва ежегодно пред Парламента относно прилагането на тези две директиви.
С две допълнителни директиви за електроенергията (Директива 2003/54/ЕО) и природния газ (Директива 2003/55/ЕО) — заедно с Регламент (ЕО) № 1228/2003 относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия - пазарите на електроенергия и газ следваше да бъдат напълно отворени за конкуренция до 2005 г. (2007 г. за домакинствата потребители). Тъй като не всички държави-членки са предприели съответните действия за прилагане на директивите, през април 2006 г. Комисията изпрати уведомителни писма за нарушение до тези държави-членки, при които продължаваха да съществуват проблеми, свързани с приоритетното разпределение на трансграничния капацитет на мрежата в полза на договори, сключени преди либерализацията. Понастоящем Комисията преглежда отговорите на държавите-членки и преценява дали са необходими допълнителни действия. В няколко от държавите-членки приоритетният достъп вече е премахнат.
Ще бъдат основани национални регулаторни органи за следене на задълженията за комунални услуги, сигурността на доставките и образуването на тарифите. В бъдеще източниците на електроенергия ще трябва да се посочват прецизно. С цел засилване на конкуренцията на вътрешния електроенергиен пазар и насърчаване на инвестициите в енергийна инфраструктура и сигурност на доставките, беше приета Директива 2005/89/ЕО от 18 януари 2006 г. (относно мерки за гарантиране на сигурност на доставките на електрическа енергия и инфраструктурни инвестиции) (придружена от друга инициатива на Комисията относно енергийната инфраструктура и сигурността на доставките (COM(2003) 743). Предложеният нов регламент относно достъпа до газопреносните мрежи (COM(2003) 741) беше приет от Съвета на 12 декември 2007 г.
Директива 2003/96/ЕО въведе нова система в ЕС за данъчно облагане на енергийните продукти. Правилното функциониране на вътрешния пазар и постигането на целите на други политики на ЕС изискват минимални нива на данъчно облагане на равнище ЕС за повечето енергийни продукти, включително електроенергия, природен газ и въглища. Освен това, данъчното облагане на енергийни продукти и, където е приложимо, електроенергия, е един от наличните инструменти за постигане на целите на Протокола от Киото. Директива 2003/96/ЕО разширява приложното поле на системата на ЕС за минимална ставка - понастоящем ограничена до минерални масла — до всички енергийни продукти, преди всичко въглища, газ и електроенергия.
В допълнение Комисията е предложила директива (COM(2003) 739), установяваща цели за по-ефективно крайно потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. Това предложение беше прието от Съвета на 4 април 2006 г.
Д. Парников ефект и международно сътрудничество
ЕС е подчертал своята ангажираност за международно сътрудничество и борба срещу последствията от емисии на парникови газове. Въпреки това, предложението от 1992 г. относно въвеждането на данък върху емисиите на въглероден диоксид и върху енергията (COM(92) 226) все още не е било приложено поради силно противопоставяне от няколко държави-членки и липса на подкрепа от основните конкуренти (САЩ и Япония) на международните пазари. Важността на създаването на съгласуван план за действие за намаляване на парниковите газове (в частност CO2) стана явна на конференцията на ООН в Киото през декември 1997 г. ЕС обеща да намали своите емисии на CO2 с 8 % до 2008—2012 г. спрямо равнищата от 1990 г. След продължителен и оспорван дебат, през юли 2003 г. Директивата относно емисии на парникови газове (Директива 2003/87/ЕО) беше приета. До 2005 г. беше създадена една от най-големите схеми за търговия с емисии (СТЕ) в света, като в момента тя се преразглежда — обмисля се втори етап за 2012 г. Присъединяването на нови държави-членки към ЕС ще породи нуждата от тяхното включване във вътрешния енергиен пазар с цел възползване от отворена конкуренция, подобряване на енергийната ефективност и постепенното въвеждане на възобновяеми енергийни източници.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Основната задача на Парламента е да убеди държавите-членки, че дългосрочният общ интерес в разрешаването на тези проблеми на равнище ЕС е по-важен от краткосрочните национални интереси, при които е възможно отдаването на предпочитания на други решения. Парламентът многократно е пледирал за отделна глава за енергетика, която сега е планирана за първи път в Конституцията на ЕС. В текущите дискусии относно бъдещата енергийна политика на ЕС Парламентът настоява дори по-яростно за прилагането на важните цели на енергийната политика (увеличаване на енергийната ефективност, разработване на алтернативни енергийни източници и сигурни системи за енергоснабдяване, борба срещу парниковия ефект и стремеж към международно сътрудничество и изясняване по отношение на данъчното облагане на CO2 и енергията).
През 2005 г. от Парламента бяха предприети две важни инициативи, първата относно петролната зависимост (PE A6-0509/2005), която призовава за по-всеобхватни действия за разнообразяване на енергийните източници и за създаване на последователна глобална енергийна стратегия, и втората относно резолюция за дела на възобновяеми енергийни източници (A6-0227/2005), с която Парламентът призовава за конкретни действия за замяна на традиционните енергийни източници чрез използване на всички други възобновяеми енергийни източници, а именно вятърна енергия, водни електроцентрали, слънчево-термална енергия, геотермални електроцентрали и биомаса.
На 14 февруари 2006 г. Европейският парламент прие резолюция, съдържаща препоръки относно отоплението и охлаждането с използване на възобновяеми енергийни източници (INI/2005/2122). Целта на предложението е да оцени и да се възползва от икономическия потенциал с цел увеличаване на дела на възобновяеми енергийни източници, използвани за отопление и охлаждане в ЕС, от настоящото равнище от приблизително 10 % до постижима, но амбициозна стойност от поне 20 % до 2020 г. със същевременно установяване на задължителни национални цели.
През март 2006 г. Европейският парламент прие съвместна резолюция относно сигурността на енергийните доставки в ЕС, приканвайки Комисията и Съвета да се стремят към по-решителна и конкретна европейска енергийна политика заедно с нови, амбициозни цели.
В доклада по своя собствена инициатива относно Зелената книга „Енергийна ефективност или да направим повече с по-малко“ (INI/2005/2210), Европейският парламент предложи създаването на фонд за енергийна ефективност, чрез който местни енергийни и екологични агенции да получават финансова помощ.
Европейският парламент е разгледал и международните аспекти в своята „Незаконодателна резолюция относно отношенията между ЕС и Русия“ (INI/2004/2170). Резолюцията изтъква необходимостта от допълнително развитие и прилагане на обща енергийна стратегия за Европа, която включва производители, разпределители и потребители, и създава прозрачна и устойчива енергийна система, която повишава регионалното разнообразие на енергийни източници.
M. Györffi
09/2006