Интегрирана продуктова политика и промишлени технологии
По отношение на продуктите и промишлената технология eвропейското законодателство насърчава употребата на екологични технологии, които могат да увеличат растежа и да подобрят околната среда. Особено внимание се обръща също така на биотехнологиите, които могат да допринесат за повишаване на качеството на околната среда и храните, както и на нанотехнологиите.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ И ЦЕЛИ
*4.10.1. и член 174—176 от Договора за създаване на Европейската общност.
ПОСТИЖЕНИЯ
А. Интегрирана продуктова политика (ИПП)
1. Зелена книга за интегрираната продуктова политика
Стратегията за интегрирана продуктова политика (ИПП) се насочва към трите етапа в процеса на вземане на решения, които силно влияят върху екологичното въздействие на жизнения цикъл на продуктите: прилагане на принципа „замърсителят плаща“ при ценообразуването на продуктите, осведомяване на потребителите с оглед на техния избор и определяне на продуктите с екодизайн. Зелената книга за интегрираната продуктова политика (COM(2001)68) представя стратегия за укрепване и пренасочване на екологичната политика във връзка с продуктите с оглед на насърчаването на развитието на пазар за по-екологични продукти и, в крайна сметка, на стимулирането на обществена дискусия. По принцип всички продукти и услуги попадат в обхвата на Зелената книга. Предложената в нея стратегия призовава за ангажиране на всички заинтересовани страни на всички възможни равнища на действие и през целия жизнен цикъл на продуктите. Производителите следва да насърчават екодизайна, така че предлаганите на пазара продукти да бъдат по-екологичносъобразни. Дистрибуторите следва да излагат екологични продукти по лавиците на търговските обекти и да осведомяват потребителите за тяхното съществуване и ползите от тях. За предпочитане е потребителите да избират екологични продукти и да ги използват по начин, който удължава срока им на годност и намалява въздействието им върху околната среда. Заинтересованите страни следва да изиграят своята роля при определянето на проблемите и решенията с оглед на създаването на продукти, които са по-екологичносъобразни.
а) Определяне на цените на продуктите
Пазарът може да оптимизира екологичните характеристики на продуктите, ако всички цени отразяват екологичната им себестойност. Обикновено това не е така, но прилагането на принципа „замърсителят плаща“ може да създаде условия да се коригират слабостите на пазара, като осигури включване на екологичните разходи в цената. Основната идея в Зелената книга е прилагането на принципа „замърсителят плаща“ да се постигне чрез диференцирано данъчно облагане според екологичните характеристики на продуктите, т.е. прилагане на по-ниска ставка на ДДС за продуктите с екоетикет (виж *4.10.1.).
б) Осведомен потребителски избор
Зелената книга възприема процеса на обучение на потребителите (включително децата) и търговските дружества като важен начин да се насърчи търсенето на по-екологичносъобразни продукти, и чрез него да се постигне по-екологично потребление. Друг начин за осигуряване на осведомен потребителски избор е потребителите да получат разбираема, целенасочена и надеждна техническа информация или чрез етикета на продукта, или чрез други лесно достъпни информационни източници. За да се сведе до минимум въздействието върху околната среда, следва да се обърне внимание на подходящите условия за употребата на такива продукти. Интернет и други нови информационни технологии разкриват възможности за обмен на данни, включително за оценката и добрата практика. Европейският екоетикет представлява източник на информация за потребителите, но неговият обхват следва да се разшири.
в) Екодизайн на продуктите и схема за управление и одитиране на околната среда
За да може екодизайнът да обхване по-широка гама продукти, трябва да се предприемат стъпки за създаване и публикуване на информация за въздействието на продуктите върху околната среда през целия им жизнен цикъл. Инвентаризацията на жизнения цикъл (LCI) и анализът на жизнения цикъл (LCA) са ефективни инструменти в тази връзка, както и други средства, разработени с цел бързо наблюдение на въздействието върху околната среда. В Зелената книга се отбелязва, че насоките за екодизайна и общата стратегия за интегриране на околната среда в процеса на проектиране могат да се използват като инструменти за утвърждаване на концепцията за жизнения цикъл във фирмите.
Директива 2005/32/EО създава рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти и изменя предишните директиви 92/42/ЕИО, 96/57/ЕО и 2000/55/ЕО относно изискванията за енергийна ефективност съответно на нови бойлери за топла вода с течно и газово гориво, домашни електрически хладилници, замразители и комбинирани хладилници, и баластите за луминесцентно осветление. През декември 2006 г. Комисията внесе предложение за изменение на Директива 2005/32/ЕО, (COM(2006)907).
Схемите за управление и одитиране на околната среда от типа на системите EMAS представляват важни инструменти в усилията за установяване и контролиране на последиците от продуктите за околната среда. Те могат потенциално да изиграят роля и за утвърждаването на ИПП. Доброволното участие на организациите в EMAS е регламентирано в Регламент (EИО) № 761/2001, който насърчава екологичните резултати от дейността в промишления сектор (виж *4.10.1.). Европейската комисия публикува актуализираните правила за схемата EMAS през есента на 2007 г. в Решение 2007/747/ЕО. Планът за устойчиво потребление и производство от 2008 г. (вж. по-долу) предвижда разширяване на законодателството на ЕС в областта на екодизайна и преразглеждане на екоетикета на ЕС.
2. „Интегрираната продуктова политика на основата на концепцията за екологичния жизнен цикъл“
Съобщение на Комисията COM (2003)302 „Интегрираната продуктова политика на основата на концепцията за екологичния жизнен цикъл“ конкретизира стратегията за намаляване на въздействието на продуктите върху околната среда. В него се изброяват редица действия, които да подобрят въздействието на продуктите върху околната среда през целия им жизнен цикъл. Подчертават се три измерения: „концепция за жизнения цикъл“, гъвкавост на прилаганите мерки в политиката и участие на заинтересованите страни.
В съобщението се предлагат два подхода: подобряване на действащите средства и предприемане на действия към подобрени екологични характеристики. През 2004 г. Комисията публикува наръчник за екологични обществени поръчки, който подпомага държавната администрация в прилагането на екологични критерии при закупуване на продукти и услуги. През 2007 г. Комисията определи първия набор продукти с най-голям потенциал за екологично подобрение.
3. Интегриране на екологичните съображения в обществените поръчки
Новите директиви за обществените поръчки (Директива 2004/18/ЕО относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки и Директива 2004/17/ЕО относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги) бяха приети през 2004 г. Главните цели на новите директиви са опростяване, изясняване и модернизиране на процедурите (особено чрез въвеждане на електронни обществени поръчки). Основните принципи на недопускане на дискриминация и прозрачност се запазват в същината на правото в областта на обществените поръчки и подчертават възможностите, отбелязани от Комисията в нейното тълкувателно съобщение COM(2001)274 относно възможностите за интегриране на екологичните съображения в обществените поръчки.
През февруари 2004 г. Комисията прие COM(2004)130 за интегрирането на екологичните аспекти в европейската стандартизация. Те дават възможност на възложителите да изискват продукти, произведени чрез екологичносъобразни методи, или да присъждат допълнителни точки за произведени по такъв начин продукти. Останалите разпоредби във връзка с екологичните обществени поръчки са свързани със:
— Екологичните съображения и характеристики като критерий за възлагане;
— Екологичните характеристики от гледна точка на резултатите или функционалните изисквания;
— Информацията за задълженията по отношение на опазването на околната среда;
— Мерките за екологично управление като средство за доказване на способността на кандидатите да изпълнят даден договор за строителство или услуги;
— Изрични предпочитания към EMAS (и равностойни доказателства) при изискването на мерки за екологично управление като начин за удостоверяване на предприетите по места мерки.
Б. План за действие за устойчивост на потреблението, производството и промишлеността
Сегашните модели на потребление и производство доведоха до увеличени емисии на парникови газове, замърсяване и изчерпване на природните ресурси. В Европа може да се постигне по-устойчиво потребление и производство без допълнителни разходи на фирмите и домакинствата, като същевременно се осигурят ползи. През юли 2008 г. ЕК представи пакет от действия и предложения (COM(2008)397) за подобряване на екологичните характеристики на продуктите и за стимулиране на търсенето на по-устойчиви стоки и производствени технологии. Промишлеността в ЕС ще бъде насърчавана да се възползва от новите възможности и да внедрява иновации, за да запази водещата си позиция в екологичните характеристики. Планът за действие също така изследва средствата за укрепване на устойчивото производство и потребление в международен план.
В. План за действие за екологичните технологии (ETAP)
Екологичните технологии представляват важен мост между Лисабонската стратегия и устойчивото развитие и притежават потенциала да допринесат към растежа, като в същото време подобряват околната среда и опазват природните ресурси. Приетият през януари 2004 г. План за действие за екологичните технологии (ETAP) (COM(2004)38) цели да подкрепи иновациите в областта на екологичните технологии, да ги развива и внедрява. Той представлява преглед на перспективните технологии, които биха могли да решат основните екологични проблеми, изясняване, съвместно със заинтересованите страни, на пазара и институционалните пречки, които задържат разработването и използването на конкретни технологии, и представяне на пакет от целеви мерки.
Г. Биотехнологии
Новите биотехнологични методи имат потенциала да осигурят по-високо качество на храните и екологични ползи, включително чрез агрономично усъвършенствани култури. Генномодифицираните организми (ГМО) могат да бъдат свързани с намалена употреба на торове и пестициди, предотвратяване на болести по животните, увеличаване на реколтата и т.н. ГМО обаче предизвикват широко разпространена загриженост в обществото във връзка с евентуалното им въздействие върху здравето на човека и околната среда. Общността е приела няколко директиви с цел безопасна употреба на ГМО, включително регулаторна система за умишленото разпространяване на ГМО в околната среда и процедури за разрешаване, надзор и етикетиране на генномодифицирани храни и фуражи (вж. *4.10.8). Регламент (ЕО) № 258/97 относно нови храни и нови хранителни съставки беше приет след продължителен процес на помирение.
Д. Нанотехнологии
Нанотехнологиите представляват манипулации върху атоми или молекули с цел създаване на материали, устройства и нови технологии. Те включват строеж в „наномащаби“ — атом по атом и молекула по молекула — на нови устройства с изключителни свойства. Нанотехнологиите използват пряко отделните атоми и чрез манипулации върху тях и сглобяване се образуват групи от атоми за производство на наноматериали.
През 2004 г. Комисията представи съобщението „Към европейска стратегия за нанотехнологиите“ (COM(2004)338). През 2005 г. Комисията публикува COM(2005)243 „Нанонауки и нанотехнологии: план за действие за Европа 2005—2009 г.“, където се определят действията за „непосредствено изпълнение на безопасна, комплексна и отговорна стратегия за нанонауките и нанотехнологиите (Н&Н)“. Планът за действие допълва стратегията на Комисията в областта на науките за живота и биотехнологиите.
Наскоро изразената загриженост във връзка с липсата на данни за токсичността на наноматериалите и въздействието върху здравето на човека и околната среда се превръща в предизвикателство за безопасното масирано внедряване на нанотехнологични продукти, което налага по-големи инвестиции и координиране на научно-изследователската и развойна дейност в ЕС. През август 2007 г. Комисията публикува научно становище за уместността на документите с технически указания на ЕС за химикалите по отношение на наноматериалите. През февруари 2008 г. тя прие препоръчителен етичен кодекс за нанотехнологиите. Освен това през юни 2008 г. Комисията публикува съобщение относно наноматериалите от гледна точка на регулаторната уредба (COM(2008)366 окончателен).
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Разработената в зелената книга стратегия за интегрирана продуктова политика е в пълно съзвучие с целите и идеите на Европейския парламент (както многократно е подчертавано). Европейският парламент подчерта, че екологичните критерии следва да бъдат включени в процедурите по възлагане на обществени поръчки, и изрази мнение, че трябва да се извърши по-изчерпателно проучване на успехите и слабостите на действащите политики в областта на ИПП, като например европейската схема за екоетикети и директивата за опаковките. Той също така изрази съжаление поради липсата на ясни и обвързани с графици срокове, както и на методика и показатели за наблюдение на ИПП.
ЕП също така смята, че последвалото през 2003 г. съобщение съдържа недостатъчни насоки за ориентиране на обществото към истински устойчиви системи за разработване и проектиране на продукти, и призова Комисията да формулира осезаеми цели за постигане на последователност и съгласуваност в областта на опазването на околната среда във връзка с продуктите. Освен това Европейският парламент изигра силна роля за въвеждането на разпоредби, които създават условия за по-екологични обществени поръчки в директивите за обществените поръчки.
През март 2008 г. Европейският парламент и Съветът приеха доклад по предложението на Комисията от декември 2006 г. за изменение на Директивата за екодизайна.
Y.GOOSSENS
07/2008