Обща политика в областта на рибарството: начало и развитие
Политиката в областта на рибарството е предвидена в Договора от Рим. Първоначално тя е свързана със селскостопанската политика, но с течение на времето става все по-независима от нея. Основната цел на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) след реформата от 2002 г. е да осигури устойчиви риболовни дейности и да гарантира доходи и стабилни работни места на рибарите. С Договора от Лисабон са въведени някои изменения в политиката в областта на рибарството.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Членове 32—37 от Договора за ЕО и членове 38—43 от Договора от Лисабон (все още не са в сила).
В Договора от Лисабон са предвидени някои новости по отношение на участието на Парламента в законодателния процес във връзка с Общата политика в областта на рибарството (ОПОР), които са в резултат на новия член 37 и член 188 Н.
Най-важният елемент е, че законодателството, което е необходимо за следване и постигане на целите на ОПОР, се приема с обикновената законодателна процедура (както занапред ще се нарича процедурата на съвместно вземане на решение). Тогава Парламентът ще стане съзаконодател. От друга страна е направено изключение за „мерки за определяне на цените, налозите, помощите и количествените ограничения, както и за определянето и разпределянето на възможностите за риболов“ (член 43, параграф 3 от Договора от Лисабон), по отношение на които остава предвиденото в Договора за ЕО, като те следва да се приемат от Съвета по предложение на Комисията.
По отношение на ратифицирането на международни споразумения в областта на рибарството Договора от Лисабон предвижда те да се ратифицират от Съвета с одобрението на Парламента (член 188 Н, параграф 10 от Договора от Лисабон).
ЦЕЛИ
Рибните запаси са естествена, възобновяема, подвижна и обща собственост, която е част от нашето общо наследство. В Договора от Рим е предвидена обща политика в областта на рибарството: член 33, параграф 1 предвижда целите на общата селскостопанска политика, а в член 32 селскостопанските продукти са дефинирани като „продукти на почвата, на животновъдството, на рибарството, както и продукти след първоначална обработка, пряко свързани с тези продукти“. Рибарството е предмет на обща политика, което означава, че на равнище Европейски съюз се приемат общи правила, които се прилагат във всички държави-членки. Първоначалните цели на ОПОР включват съхраняване на рибните запаси, опазване на морската околна среда, гарантиране на икономическата жизнеспособност на европейските риболовни флоти и осигуряване на качествени хранителни продукти на потребителите. С реформата от 2002 г. към тези цели са добавени и устойчивото използване на живите водни ресурси от екологична, икономическа и социална гледна точка по балансиран начин. Устойчивостта следва да се основава на разумни научни консултации и на принципа на предпазните мерки (в съответствие с член 174 от Договора за ЕО). Новите основни правила на ОПОР влизат в сила на 1 януари 2003 г.
ДОСТИЖЕНИЯ
А. Обща информация
Общата политика в областта на рибарството първоначално е част от Общата селскостопанска политика, но постепенно се отделя като самостоятелна с развитието на Общността поради приемането на изключителни икономически зони (ИИЗ) от държавите-членки от 1970 г. насам и с приемането в ЕС на държави със значителни флоти. На Общността се налага да се справи със специфични проблеми в областта на рибарството като достъпа до общи ресурси, съхраняването на запасите, структурни мерки за риболовните флоти и международни отношения.
1. Начало
Едва през 1970 г. Съветът приема законодателни актове с оглед определяне на обща организация на пазара в отрасъла на рибните продукти и установява структурна политика на Общността в областта на рибарството.
2. Първоначално развитие
Рибарството играе важна роля в преговорите за присъединяването на Обединеното кралство, Ирландия и Дания към ЕС през 1972 г. Това води до отдалечаване от основополагащия принцип за свобода на достъпа; изключителните права за риболов в крайбрежни райони са разширени от зона от 12 мили до зона до 200 мили. Държавите-членки се съгласяват да оставят управлението на рибните си ресурси в ръцете на Европейската общност.
3. Реформи на ОПОР
а)Регламент от 1983 г.
През 1983 г., след няколко години на преговори, Съветът приема Регламент (ЕИО) № 170/83, с който се установява новата ОПОР, която от своя страна отстоява ангажиментите с ИИЗ, формулира концепцията за относителна стабилност и предвижда мерки за опазване и управление на рибните ресурси на базата на общ допустим улов (ОДУ) и квоти. След 1983 г. се налага ОПОР да се адаптира с оглед оттеглянето на Гренландия от Общността през 1985 г., присъединяването на Испания и Португалия през 1986 г. и обединението на Германия през 1990 г. Тези три събития оказват влияние върху размера и структурата на флотата на Общността и потенциала за улов.
б)Регламент от 1992 г.
През 1992 г. с Регламент (ЕИО) № 3760/92, който съдържа разпоредби относно политиката в областта на рибарството до 2002 г., се прави опит да се коригира сериозното неравновесие между капацитета на флотата и потенциала за улов. Средството за целта, което се представя, е намаляване на флота на Общността и облекчаване на социалния ефект чрез структурни мерки. Въвежда се нова концепция за „риболовно усилие“ с оглед възстановяването и поддържането на равновесието между наличните ресурси и риболовните дейности. Достъпът до ресурси следва да се регулира чрез ефективна лицензионна система.
в)Реформата от 2002 г.
И все пак тези мерки се оказват неефективни за спирането на прекомерния улов на риба и изчерпването на много рибни запаси продължава дори с по-висок темп. Основното предизвикателство пред тази реформа е едновременното решаване на въпроси като риска от загуба на някои ресурси, ефекта върху морските екосистеми, значителните икономически загуби за индустрията, доставката на рибни продукти на пазарите в ЕС и загубата на работни места. Това сериозно положение води до новата реформа, която е приета в края на 2002 г. Тя влиза в сила на 1 януари 2003 г.
Б. Новата обща политика в областта на рибарството
1. Законодателно измерение на реформата
То се състои от три регламента, които са приети от Съвета през мдекември 2002 г. и влизат в сила на 1 януари 2003 г.:
— Рамков регламент (ЕО) № 2371/2002 относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси (отменящ Регламент (ЕИО) № 3760/92 и (ЕИО) № 101/76);
— Регламент (ЕО) № 2369/2002 за определяне на условията и реда за структурни действия на Общността в сектора на рибарството (изменящ Регламент (ЕО) № 2792/1999);
— Регламент (ЕО) № 2370/2002 за установяване на спешна общностна мярка за бракуването на риболовни кораби.
2. Пренасочване на целите
Основната цел на новата ОПОР е да се осигури устойчиво бъдеще на риболовния сектор чрез гарантиране на стабилни доходи и работни места за рибарите и съхраняване на крехкото равновесие на морските екосистеми и доставките за потребителите. Новата ОПОР е неразделна част от политиката на Общността за устойчиво развитие и отрежда еднакъв приоритет на екологичните, икономическите и социални аспекти.
3. Подробности за новостите в реформата
а) Дългосрочен подход към управлението на риболовните дейности и спешни мерки при необходимост
Дългосрочният подход е установен в многогодишните планове за възстановяване на запасите, които са извън безопасните биологични граници, и многогодишните планове за управление на другите запаси. По този начин и рибарите могат по-добре да планират дейностите си. Многогодишните планове предвиждат предпазен подход и ще се основават на препоръките на компетентните научни органи. Ако има сериозна заплаха за опазването на ресурсите, Комисията може да предприеме спешни мерки за период от 6 месеца, който може да бъде удължен с още 6 месеца. Ако държава-членка не е съгласна с мерките, тя може да отнесе въпроса до Съвета. Държавите-членки могат също така при определени условия да установяват мерки за опазване и управление на рибните ресурси в своите зони от 12 мили за срок от 3 месеца.
б)Пренасочване на публичните помощи към флота
С цел да се избегне изострянето на липсата на равновесие между свръхкапацитета на флота и реалните възможности за риболов, от 2005 г. помощите следва да се използват изключително за подобряване на безопасността и условията на труд на риболовните съдове и качеството на продуктите; или за преминаване към по-селективни риболовни техники; или за оборудване на съдовете със системи за наблюдение на риболовните съдове. Новата система постепенно ще замести старите многогодишни програми за ориентиране, които не решиха проблемите със свръхкапацитета на флота на Общността. Създаден е „фонд за бракуване“, за да се помогне на сектора да намали риболовното усилие, както се изисква съгласно плановете за възстановяване на запасите. Ще се определят бонуси, по-високи с 20 % от тези, които се дават за извеждане на риболовните съдове от употреба съгласно Финансовия инструмент за ориентиране на рибарството. Има и финансови помощи за постоянното прехвърляне на риболовни съдове на ЕС на трети държави, включително чрез създаването на съвместни предприятия с трети държави партньори. Държавите-членки ще имат повече отговорности, за да постигнат по-добро равновесие между риболовния капацитет на флота си и наличните ресурси.
в) Социално-икономически мерки в подкрепа на индустрията по време на преходния период
— Разширена е помощта за временно преустановяване на дейности, която има за цел да подкрепи рибари и собственици на риболовни съдове, които трябва временно да спрат риболовните си дейности.
— Помощта за предсрочно пенсиониране на рибари и задържането им за други професионални дейности им позволява да продължат риболовна дейност на непълен работен ден, ако искат да го направят.
г) Достъп до води и ресурси
С оглед запазването на най-чувствителните области при традиционните риболовни дейности съществува ограничена зона от 12 мили, която важи до 2012 г., когато ще се направи преоценка на режима. Другите ограничения за достъпа включват например т.нар. шетландска кутия или район. Поддържа се и принципът на относителна стабилност, който се основава на определен дял на запасите за всяка държава-членка.
д) По-ефективен, прозрачен и справедлив контрол
Той ще се осъществява от национални инспектори и инспектори на равнище ЕС като част от новата система за контрол и правоприлагане на Общността. Държавите-членки ще продължат да отговарят за налагането на санкции за нарушения, но ще се укрепи сътрудничеството между тях. С тази цел е създадена Агенция на Общността за контрол на риболова със седалище във Виго (Испания).
е) По-пряко участие на рибарите при взимането на решения, които се отнасят дотях
С тази цел се създават регионални консултативни съвети (РКС), в които участват рибари, научни експерти, представители на други отрасли, свързани с риболова и аквакултурите, регионални и централни власти, екологични групи и потребители от съответната морска или риболовна зона. Комисията може да се обръща за консултации към РКС, като РКС могат да представят препоръки и предложения и да уведомяват Комисията или съответната държава-членка за проблеми при прилагането на правилата на ОПОР в техните области. Всеки РКС трябва да покрива морски зони, които попадат в юрисдикцията на поне две държави-членки. Всеки определя свои правила и процедури за работа. След провеждането на реформата през 2004 г. са създадени седем регионални консултативни центъра за насърчаване на по-добро управление в рамките на ОПОР и по-пряко участие на различните интереси в отрасъла в неговото развитие. Районите, които покриват регионалните консултативни съвети, включват Балтийско море, Средиземно море и Северно море, Атлантическия океан, открито море и пелагични запаси.
4. Съпровождащи мерки
Като част от реформата Комисията представя и поредица от планове за действие на Общността, чиято цел е да изяснят някои аспекти на ОПОР ,и по-специално:
— план за действие на Общността по отношение на риболова в Средиземно море;
— план за действие на Общността за интегриране на изискванията за опазване на околната среда в ОПОР;
— план за действие на Общността за премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов;
— стратегия за устойчиво развитие на европейската аквакултура;
— план за действие за предотвратяване на социалните, икономическите и регионални последици от преструктурирането на риболовната индустрия на ЕС;
— план за действие на Общността за намаляване на изхвърлянето на улов;
— създаване на единна контролна структура — Европейска агенция за контрол на риболова.
В допълнение към това две важни съобщения на Комисията допълват новата ОПОР:
— съобщение относно споразуменията за партньорство с трети страни в областта на рибарството;
— съобщение за подобряване на научните консултации във връзка с управлението на рибните ресурси; както и
— план за работа за привеждане в съответствие и модел за оценка на спазването на правилата на ОПОР.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
А. Компетентност
— Законодателство в областта на рибарството: консултативна роля,
— участие на ЕС в международни конвенции и сключване на споразумения със значителен финансов ефект: одобрения.
Б. Роля
Докладите и становищата за предложенията на Комисията на нови законодателни актове и политики дават на Парламента възможността да изрази своя модел за ОПОР.
Ana Olivert-Amado
7/2008