Опазване на рибните ресурси
Опазването на рибните ресурси засяга необходимостта от гарантиране на устойчива експлоатация на тези ресурси и дългосрочно развитие на сектора. С оглед на постигането на тази цел са установени няколко европейски стандарта, които предвиждат достъпа до водите на държавите-членки на Европейския съюз, разпределението и използването на ресурсите, общия допустим улов и ограничаване на усилията.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Членове 32—37 от Договора за ЕО и членове 38—43 от Договора от Лисабон (все още не са в сила).
ЦЕЛИ
Основната цел е да се гарантира дългосрочното устойчиво развитие на сектора чрез устойчива експлоатация на ресурсите.
ДОСТИЖЕНИЯ
А. Основни принципи за достъпа до води и ресурси
1. Достъп до европейски води
а) Принцип на равен достъп.
Общото правило е, че риболовните кораби от Общността имат равен достъп до води и ресурси във всички води на държавите-членки.
б) Ограничения в морската зона от 12 мили
Това е изключение от принципа за равен достъп до водите на държавите-членки, което обхваща зона от 12 морски мили от бреговата ивица, в която държавите-членки запазват изключително право на риболов. Тази дерогация се мотивира със запазването на най-чувствителните райони чрез ограничаването на риболовното усилие и опазване на традиционните риболовни дейности, от които зависи социалното и икономическото развитие на някои крайбрежни общности. Мерките, които установяват условията за достъп до води и ресурси, се приемат въз основа на наличните биологични, социално-икономически и технически данни. През 2012 г. ще се направи преглед на настоящите разпоредби (член 17 от Регламент (ЕО) № 2371/2002).
в) Други ограничения на достъпа отвъд морската зона от 12 мили
През 2005 г. Комисията издава Съобщение (COM(2005)422) за преглед на някои ограничения за достъпа в Общата политика в областта на рибарството, които се отнасят до т.нар. шетландска кутия и кутията на писията. Съобщението е в отговор на задължението да се оценят мотивите за ограничаване на достъпа до води и ресурси извън морската зона от 12 мили.
Шетландската кутия е установена, за да се контролира достъпът до рибни видове, които имат специално значение за региона и които са биологически чувствителни, а кутията на писията е определена с оглед намаляване на нивото на изхвърляне на плоска риба и по-конкретно на писия в Северно море.
Съгласно горепосоченото съобщение мерките за ограничаване на достъпа в шетландската кутия ще важат още три години, а по отношение на кутията на писията не е определена крайна дата, тъй като е неясно колко време е необходимо за проучване и какъв да е обхватът на проучването.
2. Разпределение на ресурсите и устойчива експлоатация
а) Принцип на относителна стабилност
Възможностите за риболов се разпределят между държавите-членки по такъв начин, че да се гарантира относителната стабилност на риболовните дейности на всяка държава-членка, чиито запаси са обхванати. Принципът на относителна стабилност се основава по-конкретно на исторически данни за обема на улов и предполага поддържането на фиксиран процент регламентирано риболовно усилие за основните стопански видове риба за всяка държава-членка. Риболовното усилие трябва като цяло да е стабилно в дългосрочен план, като се вземат предвид преференциите, които следва да се поддържат за традиционните риболовни дейности и регионите, които най-силно зависят от риболова.
б) Устойчива експлоатация
Опазването на ресурсите чрез коригиране на риболовния капацитет спрямо възможностите за улов е един от приоритетите на Общата политика в областта на рибарството. За постигането на устойчива експлоатация, рибните запаси следва да се управляват, като се прилага концепцията за максимален устойчив улов. За тази цел решенията по отношение на ОПОР се основават на възможно най-добрите научни данни, които са налични, като се прилага и предпазен подход, съгласно който липсата на достатъчна научна информация не трябва да се използва за отлагане или отказ от взимане на мерки за опазване на видовете на ръба на изчерпване. Устойчивата експлоатация означава също така и прогресивно прилагане на подход въз основа на екосистемите към управлението на рибните запаси.
Б. Опазване на рибните ресурси
1. Общ допустим улов и ограничаване на усилието
а) Ограничаване на улова
Продължава годишно да се изчислява общият допустим улов, въз основа на научните становища на Международния съвет за изследване на морето (МСИМ) и Научния, технически и икономически комитет по риболова (НТИКР), за да може общият допустим улов да се коригира в съответствие с развитието на запасите. От друга страна, в рамките на многогодишното управление на ресурсите, те ще са по-стабилни и ще дадат възможност на рибарите по-добре да планират дейностите си.
б) Ограничаване на риболовното усилие
Тези мерки може да се прилагат като част от плановете за възстановяване на ресурсите, които са изложени на риск. Те може да включват например регулиран брой дни за риболов на месец. Техният брой може да е различен в зависимост от използваното оборудване, зоната за риболов (съгласно разделението на МСИМ), рибните видове, които се ловят, и мощността на риболовния съд. С оглед гарантиране на по-голяма гъвкавост държавите-членки може да прехвърлят дните по отделните единици на флота си.
в) Технически мерки
Най-общо те имат за цел да предотвратят улова на млади риби, рибни видове без стопанско значение и други морски животни. Те се определят по отношение на целевите рибни видове и свързаните видове (при смесен риболов), зоната на действие и вида на използването оборудване. Най-актуалните видове технически мерки са свързани с:
— риболовно оборудване; определяне на минимални размери за гъстотата на мрежите, тяхната структура и брой на плавателния съд;
— състав и случаен улов на прилов на борда;
— използване на селективно риболовно оборудване за намаляване на ефекта на риболовните дейности върху морските екосистеми и нецелеви видове;
— определяне на зони или периоди, в които риболовните дейности се забраняват или ограничават, включително за защита на размножаването, хвърлянето на хайвер и в райони за развъждане;
— определяне на минимален размер на видовете, които могат да се задържат на борда и/или да се разтоварят на брега.
При наличието на сериозна заплаха за опазването на живите морски ресурси или за морската екосистема, която е в резултат на риболовни дейности и налага незабавно действие, Комисията и държавите-членки (или последните по тяхна инициатива) може да приемат спешни мерки за защита на рибните запаси и възстановяване на равновесието в морските екосистеми, които са в опасност.
Държавите-членки могат също така да приемат мерки за опазване и управление по отношение на всички риболовни съдове в тяхната зона от 12 мили, при условие че тези мерки не са дискриминационни и че са проведени консултации с Комисията, другите държави-членки, които са засегнати в случая, и съответния регионален консултативен съвет.
Също така, когато тези мерки са не по-малко строги от общностното право, държавите-членки могат да ги прилагат единствено за риболовните съдове под техен флаг във води, които са тяхна суверенна територия и в тяхната юрисдикция.
И на последно място следва да се отбележи, че проектите за експериментален риболов спомагат за поощряване на опазването и изследването на селективните методи за риболов, които ще се прилагат.
2. Дългосрочна стратегия за управление на рибните ресурси
а) Многогодишните планове за управление на запасите имат за цел да се поддържа обемът на запасите в безопасните биологични граници. В плановете се предвижда максималният улов и поредица от технически мерки, като се взимат предвид характеристиките на всички запаси и рибни ресурси (целеви рибни видове, използвано оборудване, състояние на съответните запаси) и икономическия ефект на мерките за съответните рибни ресурси.
б) Многогодишните планове за възстановяване на запасите ще се реализират за застрашени рибни ресурси. Те се основават на научни препоръки и предвиждат граници за риболовното усилие (т.е. броя дни, в които риболовните съдове са в открито море). Те трябва да гарантират, че ефектът от риболовните дейности върху морските екосистеми се задържа на устойчиви нива.
3. Управление на флота
Управлението на флота е начин за коригиране на риболовния капацитет, за да се достигне стабилно и трайно равновесие между риболовния капацитет и възможностите за риболов. Някои от начините за постигане на това включват:
— определяне на броя риболовни съдове и видовете разрешени за улов (напр. чрез риболовни лицензи);
— регистър на флота като средство за контрол и наблюдение на риболовния капацитет;
— модели за вход и изход и цялостното намаляване на капацитета;
— намаляване на риболовното усилие;
— референтни нива;
— задължение за държавите-членки да докладват капацитета на флота си;
— инструменти по Европейския фонд за риболова за коригиране на риболовния капацитет.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Парламентът винаги е бил загрижен за спазването на принципите на предпазни действия и устойчиви ресурси. Следва да се отбележат скорошните доклади относно:
— срещата на високо равнище за устойчиво развитие в Йоханесбург, на която беше определена цел в световен мащаб за „намаляване нивото на загуба на биоразнообразие до 2010 г.“ Едно от основните изисквания на тази стратегия е премахването на разрушителните риболовни практики. Макар този проблем да изисква конкретен подход в риболовния отрасъл, в своя доклад A6-0183/2008 ЕП подкрепя подход към решаването на проблема по интегриран начин в светлината на заключенията от Зелената книга за европейската морска политика;
— доклад относно съобщението на Комисията относно прегледа на управлението на запасите от дълбоководни видове риби (A6-0103/2008). ЕП призовава към по-голяма защита на дълбоководните видове риби чрез подобряването на наличните научни данни;
— доклад относно политиката на намаляване на нежелания съпътстващ улов и прекратяване на изхвърлянето на улов в европейското рибарство (A6-0495/2007), в който ЕП вижда като положителна промяна разширяването на определението на изхвърляне на улов чрез включването на стопански и нестопански видове риби, които се изхвърлят;
— други важни аспекти, по които ЕП дава своето становище, включват между другото доклад A6-0408/2007 относно предложението за регламент на Съвета относно установяване на многогодишен план за възстановяване на ресурсите от червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море;
— предложение за регламент на Съвета относно опазването и експлоатацията на рибните ресурси съгласно Общата политика в областта на рибарството (A5-0392/2002); и
— предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 973/2001 за определяне на технически мерки за опазване на някои популации от далекомигриращи видове (A5-0015/2003).
Ana Olivert-Amado
7/2008