Структурно подпомагане на рибарството
Първоначално финансирана от ФИОР, през периода 2007—2013 г. Европейската политика в областта на рибарството ще се финансира от Европейския фонд за рибарство. При изпълнението на своите цели фондът отчита аспекта на околната среда и необходимостта от разнообразяване на дейностите на рибарите. За финансирането на политиката в тази област се използват и други финансови инструменти като например държавни помощи.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Членове 32—37 и член 158 от Договора за създаване на ЕО и членове 38—43 от Договора от Лисабон (договорът все още не е влязъл в сила).
ЦЕЛИ
Основната цел на структурната политика в областта на рибарството е капацитетът на флота да бъде пригоден към потенциалния улов, за да се разреши проблема със свръхулова и по този начин да се осигури на сектора дългосрочно бъдеще. Във връзка с това се полагат усилия за модернизирането на флота и осигуряването на неговата конкурентоспособност чрез премахване на излишния капацитет и ориентиране на сектора към подкрепа и цялостно развитие на бреговите региони, които са изключително зависими от риболова.
ПОСТИЖЕНИЯ
А. Контекст
Началото на структурната политика в областта на рибарството беше поставено през 1970 г. с решението за прилагането на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство, секция „Гарантиране“, за подкрепа на строителните, модернизационните, търговските и преработвателните дейности в сектора на рибарството.
През 1992 г. на срещата на върха в Единбург Европейският съвет реши да включи структурната политика в областта на рибарството в структурните фондове със собствена цел, цел 5а (адаптиране на структурите на рибарството), и собствен финансов инструмент — Финансов инструмент за ориентиране на рибарството (ФИОР) чрез Регламент (ЕО) № 2080/1993 на Съвета. В отговор на социално-икономическите последици от преструктурирането в сектора бяха приети допълнителни мерки, успоредно с ФИОР. Инициативата на Общността за преструктуриране на риболовния сектор (PESCA), насочена към осигуряването на финансова подкрепа на зависимите от риболова области, беше въведена през периода 1994—1999 г. заедно със съпътстващи мерки като ранно пенсиониране, премии за млади рибари и др.
Програма 2000 въведе нови подходи, включително включването на структурните проблеми на областите, зависими от риболова, в новата цел 2 на структурните фондове (Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 г.) и прекратяването на инициативата PESCAпрез 2000 г. Регламент (ЕО) № 1263/1999 на Съвета установява новата рамка по ФИОР за интервенция в периода 2000—2006 г. с оглед постигане на устойчив баланс между рибните ресурси и тяхната експлоатация, укрепване на конкурентоспособността на структурите в областта на рибарството и разработване на жизнеспособни предприятия, насърчаване на рибни и аквакултурни продукти и съживяването на райони, зависими от тези отрасли.
Като част от реформата на общата политика в областта на рибарството Регламенти (ЕО) № 1263/1999 и (ЕО) № 2792/1999 за определяне на реда и условията относно структурната помощ от Общността за сектора на рибарството бяха изменени с Регламенти (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 2369/2002, (ЕО) № 179/2002, (ЕО) № 1421/2004 и (ЕО) № 485/2005. Приета беше по-проста система за ограничаване на риболовния капацитет на флота на Общността, за да съответства на наличните ресурси. След реформата и одобрението на финансовата перспектива (2007—2013 г.) беше създаден Европейският фонд за рибарство (ЕФР), който замени ФИОР. Фондът е предназначен да подпомогне въвеждането на мерки за устойчив риболов и разнообразяване на икономическите дейности в риболовните райони.
Б. Инструменти на структурната политика
1. Многогодишните програми за ориентиране (МПО) бяха реализирани в периода 1983—2002 г. в четири фази и представляваха ключов елемент в структурната политика. Намерението беше да се адаптират размерът на флота в държавите-членки на ЕС и риболовните усилия към наличните ресурси. За постигането на тази цел всяка държава-членка трябваше да изчисли намаляването на капацитета (тонаж и двигателна мощ), а после и риболовното усилие (произведение на риболовния капацитет и риболовната активност) за всеки сегмент от флота съобразно установения метод на определяне на целевите популации. Съветът одобри целите на МПО, свързани с намаляването, а Комисията одобри националните програми. Системата на МПО за преструктуриране на флота, обаче, се оказа неефективна, главно поради:
— неамбициозните цели, договорени от Съвета;
— непоследователността, свързана с успоредните помощи за намаляване на мощности и за строителство на кораби;
— трудностите при измерване на двигателната мощ на плавателните съдове;
— незачитането на въздействието на технологичния прогрес;
— въвеждането на редукция в риболовната дейност (измерването на целите на намалението в дейностите беше прекомерно сложно и доведе до нежелани последици. Освен това целите на намаляването се размиха, тъй като държавите-членки можеха да постигнат целите си или чрез цялостно оттегляне на плавателни съдове, или чрез временно спиране на риболовните дейности (временно спиране на плавателните съдове).
2. Бракуването на плавателни съдове за скрап възлиза на 94 % от общото количество на плавателни съдове, спрени от дейност с помощ от ФИОР през периода (1994—1997 г.), и две трети от изтегления общ тонаж и двигателна мощ. Проблемът с останалата част е решен чрез подпомагане на смесени предприятия или износ на плавателни съдове в трети страни.
3. С реформата на общата политика в областта на рибарството от 2002 г. беше сложен край на МПО и беше въведена по-проста система за ограничаване на капацитета на европейския риболовен флот. Тази система предостави на държавите-членки повече отговорност при управление на техните флоти. Съществуват четири основни аспекта:
— капацитетът на флота на всяка държава-членка трябва да съответства на референтно ниво (основаващо се на последните цели на МПО за отделните флоти през 2002 г.);
— използването на ограничаващи съотношения вход/изход за капацитета на флотите. Приложимото съотношение зависи от това дали публичната помощ е включена, или не и от размера на плавателния съд;
— условията за предоставяне на публична помощ на флота се преразглеждат;
— помощта за строителство на плавателни съдове, износът към трети страни и учредяването на смесени дружества бяха прекъснати в края на 2004 г.;
— помощта за модернизация на плавателните съдове продължава при определени условия: плавателните съдове трябва да са поне на 5 години и помощта трябва да се използва за специфични цели (използване на по-селективни методи на риболов; инсталиране на системи за сателитно наблюдение на плавателни съдове (VMS); по-добро обработване на продукти на борда и качество на продуктите, и по-добри условия на труд и безопасност);
— държавите-членки получават индиректно насърчаване за приспособяване на флоти (капацитет или дейност) единствено във връзка с режимите за управление на дейностите по планове за възстановяване или намаляване на максимално допустимия улов (TAC).
В. Европейски фонд за рибарство (ЕФР)
ЕФР замени ФИОР и ще действа през периода 2007—2013 г. Много мерки по ФИОР същевременно са включени в новия фонд.
1. Цели
ЕФР осигурява финансова подкрепа за социални, икономически и екологични цели. Фондът подкрепя сектора в дейности за приспособяване на флоти, чиято конкурентоспособност се нуждае от укрепване и насърчаване чрез мерки за закрила и подобряване на околната среда. ЕФР ще помогне също на риболовните общности, които в най-голяма степен са засегнати от тези промени, да разнообразят своите икономически дейности.
ЕФР има пет приоритета:
— подкрепяне на основните цели на общата политика в областта на рибарството, най-вече на тези, които са установени с реформата от 2002 г. Това означава да се осигури екологосъобразна експлоатация на рибните ресурси и стабилен баланс между тези ресурси и капацитета на риболовните флоти на ЕС;
— повишаване на конкурентоспособността и икономическата жизнеспособност на предприятията в сектора;
— насърчаване към екологосъобразни методи на риболов и производство;
— осигуряване на адекватна подкрепа за заетите в сектора;
— съдействие за разнообразяване на икономическите дейности в районите, зависими от риболова.
2. Видове действия
За да осигури икономическата, екологичната и социалната устойчивост на риболова, ЕФР се концентрира върху следните пет приоритетни области:
— мерки, свързани с адаптиране на риболовните флоти на Общността;
— рибари и собственици на плавателни съдове, засегнати от предприетите мерки срещу прекомерната експлоатация на ресурси, могат да получат помощ за постоянното или временно спиране на риболовни съдове от дейност или за обучение, преквалификация или ранно пенсиониране;
— аквакултури, преработка и пазар. Ще се насърчава придобиването и използването на оборудване и методи, които намаляват въздействието на риболова върху околната среда. Помощта ще бъде концентрирана върху малки и микропредприятия;
— мерки от общ интерес. Помощ ще получават проекти, които поддържат устойчивото развитие или запазване на ресурсите и укрепването на пазарите на рибни продукти или насърчават партньорството между учени и предприятия в сектора на рибарството;
— устойчиво развитие на риболовните райони. Ще бъдат подкрепяни мерки и инициативи, които са насочени към разнообразяване и укрепване на икономическото развитие в райони, засегнати от упадъка в риболовните дейности;
— техническа помощ. Действия, свързани с подготовката, мониторинга, административната и техническата подкрепа, оценката, одита и контрола, необходими за прилагането на предложението за регламент.
Държавите-членки са отговорни за разпределението на финансови ресурси между петте изброени приоритета.
3. Ресурси
За периода 2007—2013 г. общият бюджет на ЕФР възлиза на 3,849 милиарда евро, от които 2,908 милиарда са предназначени за конвергентни райони и 941 милиона за неконвергентни райони. Финансирането ще бъде достъпно за всички сектори на промишлеността — морски рибни стопанства и рибни стопанства във вътрешността на страната, аквакултурни предприятия, организации на производители и преработвателния и търговския сектор.
Г. Други видове финансова помощ за сектора на рибарството
а) Държавна помощ — общи насоки за държавна помощ за всички сектори; това не е субсидия според правилата на СТО. Включва безвъзмездна помощ и освобождаване от данъци.
б) Минимална помощ — вид държавна помощ, която не надвишава 30 000 евро на дружество за период от три години. Няма деформиращ ефект върху вътрешния пазар или конкуренцията.
в) Помощ гориво — вид държавна помощ, предназначена да облекчи кризата с горивата.
г) Споразумения за партньорство в областта на рибарството — плащане от ЕС към трета страна за достъп до риболов. Частично възстановяване на разходите на собствениците на плавателни съдове. Основен бенефициент: Испания.
д) Гарантиране на минимална цена за риба и рибни продукти — инструмент на общата организация на пазара, който се изразява в директна помощ в случай на държавна намеса или самофинансиране, при налична подкрепа от страна на организации на производителите.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Парламентът винаги е подкрепял включването на структурната политика в областта на рибарството в структурните фондове.
— ЕП препоръча създаването на отделна цел 6 (реформата от 1993 г.) за рибното стопанство в рамките на структурните фондове.
— ЕП наблюдаваше отблизо създаването на ФИОР, като обърна специално внимание на определени проблеми, които бяха изключени от или не бяха адекватно покрити от предложенията на Комисията, като например социалното въздействие на преструктурирането в сектора, подкрепата за малки рибни стопанства, помощ за експериментални риболовни кампании и подобряване на дистрибуторските канали. Резолюции: A4-0298/1997, A5-0396/2002 и A5-0162/2003.
— Парламентът подкрепи бюджета на ЕФР, предвиден в споразумението за финансовата перспектива (2007—2013 г.). В законодателния си доклад относно регламент във връзка с ЕФР (A6/0217/2005) Парламентът предложи реформа на системата за предоставяне на финансова помощ за рибари. Членовете на ЕП одобриха принципа на реформата, запазването на рибните ресурси, но смятаха, че социалното и икономическо въздействие следва също да се вземе под внимание. Направиха се някои компромиси: постоянно спиране на дейността на риболовни кораби, финансиране на риболовни съоръжения и инвестиции в аквакултури. Доклад A6/0340/2005 също засегна въпроса за допълнително финансиране на EФР. Накрая, по повод на настоящата криза с горивата, на 19 юни членовете на ЕП приеха резолюция, с която се подкрепя рибарството и се предлагат начини за подпомагане на затруднената промишленост. ЕП конкретно призова Комисията да преразгледа правилата за държавна помощ (забранена съгласно правото на ЕС) и да разреши помощ с максимален размер 100 000 евро на кораб, а не на риболовно предприятие.
Ana Olivert-Amado
7/2008