Международни отношения в областта на рибарството
За да получи достъп до ключови риболовни зони в света или да се бори с нелегалния риболов, ЕС сключи 20 международни споразумения относно рибното стопанство през 2007 г. Европейската общност сключва двустранни споразумения като например партньорски или реципрочни споразумения или многостранни споразумения като например международни конвенции или споразумения с регионалните организации за рибно стопанство.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Членове 32—37 и 300 от Договора за създаване на ЕО и членове 38—43 от Договора от Лисабон (все още не е в сила). Въз основа на членове 37, 300 и 310 от Договора за създаване на ЕО се изисква съгласието на Парламента за приемането на международни споразумения в областта на рибното стопанство. Освен това ЕП трябва да бъде незабавно и напълно информиран за всяко решение, което засяга временното прилагане или прекратяване на действието на споразумения. По отношение на ратификацията на международните споразумения в областта на рибното стопанство Договора от Лисабон предвижда, че те ще се ратифицират от Съвета след съгласие на Парламента (член 188 Н, параграф 10 от Договора от Лисабон).
ЦЕЛИ
— Да осигури подходящ достъп на ЕС до основните в света риболовни зони и ресурси.
— Да разшири двустранното и регионално сътрудничество.
— Да осигури снабдяване с риба на европейските пазари и трудова заетост.
— Да допринесе за екологично целесъобразното развитие на световното рибно стопанство.
— Да се справи с разрушителните риболовни практики.
— Да подобри научните изследвания и събирането на данни.
— Да се бори срещу незаконния, нерегламентиран и недеклариран (ННН) риболов.
— Да засили контрола и проверките от страна на регионалните организации за рибно стопанство.
ПОСТИЖЕНИЯ
А. Роля и значение
1. Цел
Двустранните и многостранни риболовни споразумения стават необходими, след като много държави, които не са членки, установиха изключителни икономически зони (ИИЗ) от 200 морски мили в средата на 70-те години на ХХ век. По-късно ООН прие Конвенция по морско право (UNCLOS) през 1982, която има за цел да бъде Конституция за океаните, като признава правата на страните с брегова линия да контролират рибния улов в съседни води. Макар че ИИЗ покриват само 35 % цялата площ на моретата, същите съдържат 90 % от световните запаси от риба. Не само ИИЗ, но и международните води се уреждат от UNCLOS, която насърчава страните да си сътрудничат помежду си за запазване и управление на живите ресурси (включително морски бозайници) в откритите води чрез установяване на регионални организации за рибно стопанство. Това предполага, че отдалечените водни риболовни флоти трябва да сключат международни споразумения и/или други споразумения, за да получат достъп до рибните ресурси или в изключителните икономически зони на трети страни, или в откритите води, управлявани от дадена регионална организация в областта на рибното стопанство. Принципът за свободата на моретата е преустановен.
2. Финансово инвестиране и ползи за европейската флота
Бюджетът, определен за международни риболовни споразумения, се увеличи от 5 милиона евро през 1981 г. на почти 300 милиона през 1997 г. (0,31 % от общия бюджет на Общността и почти 30 % от ресурсите, разпределени за сектора на рибното стопанство). Високото ниво на инвестиране беше запазено през 1998 г. и 1999 г., намаля, когато споразумението с Мароко (възлизащо на около 90 милиона евро) не беше възобновено. През 2003 г. сумата, определена за риболовни споразумения, беше по-малка от 200 милиона евро и не е планирано увеличение в бюджета за 2004 г. През 2002 г. уловът по международните споразумения възлезе на 20 % от целия улов на Общността и беше оценен приблизително на 1 милиард евро. Те осигуряват пряка заетост за около 30 000 души и генерират значителна икономическа дейност в сектори и региони, които силно зависят от рибното стопанство. В момента най-важното споразумение по отношение на финансова компенсация и права на достъп е Мавритания с 86 милиона евро/годишно с достъп да около 200 европейски плавателни съда. Испания е исторически най-големият бенефициент по външните риболовни споразумения.
3. Географско разширение
След подписването на първото споразумение със САЩ през 1977 г. бяха подписани общо 29 споразумения, като 26 от тях бяха в сила в периода 1993—1999 г., основно с африкански страни и страни от района на Индийския океан (15) и северноатлантически страни (10); само един беше подписан със страна от Латинска Америка (Аржентина). В края на 2002 г. бяха в сила 21 споразумения в областта на рибното стопанство. През 2007 г. ЕО имаше 20 действащи споразумения в областта на рибното стопанство със страни с брегова линия в Африка (13), Тихия океан (3) и северни страни: Норвегия, Исландия, Фарьорските острови и Гренландия. По отношение на риболова в международните води Европейската флота оперира в Атлантическия океан, Средиземноморието, Индийския океан, Тихия океан и Антарктида посредством споразумения с регионални организации за рибно стопанство, които покриват тези райони.
Б. Видове споразумения относно риболова
1. Двустранни споразумения в областта на рибното стопанство
а) Споразумения за партньорство в областта на рибното стопанство
Споразуменията за партньорство в областта на рибното стопанство са резултат от реформата от 2002 г. на Общата политика в областта на рибарството и срещата на върха в Йоханесбург по въпросите на устойчивото развитие. Те бяха приети със заключения на Съвета 11485/1/2004 относно съобщение на Комисията за интегрирана рамка на споразуменията за партньорство в областта на рибното стопанство с трети страни. Основополагащата идея е да се стане партньор с трета страна за развитие на устойчиво и отговорно рибно стопанство и за увеличаване на стойността на рибните продукти. Споразуменията за партньорство в областта на рибното стопанство са предназначени също да подсилят съгласуваността с други политики като сътрудничество за развитие, околна среда, търговия и здраве. Всички споразумения за партньорство в областта на рибното стопанство се състоят от споразумение относно рибното стопанство и протокол (напр. определящ условията на споразумението).
Съгласно тези споразумения европейската флота придобива права на достъп до рибния излишък в ИИЗ главно на страни от АКТБ (също Гренландия). През декември 2007 г. ЕС разполага със 17 действащи споразумения за партньорство в областта на рибното стопанство. Финансовите условия се основават на еднократна сума, платима от ЕО, и такси от собственици на частни кораби. В допълнение към финансовата компенсация споразуменията могат да включват достъп до европейския пазар на по-ниски митнически тарифи. Финансовият принос на Общността се оправдава с взаимния интерес към политиката за устойчиво рибно стопанство, а не само като плащане за правата на достъп. Съгласно действащите правила на СТО това споразумение не се зачита като субсидия. Приносът основно покрива разноски, свързани с управленски разходи, научно оценяване на рибните запаси, управление на рибното стопанство, контрол и наблюдение на риболовните действия, както и разноски за продължаването и оценката на политиката за устойчиво рибно стопанство. До края на 2007 г. изтича срокът на действие на предоставените от ЕС едностранни търговски преференции по силата на Споразумението от Котону с държавите от АКТБ (и разрешени от СТО). От 1 януари 2008 г. се въвежда нова схема, наречена споразумения за икономическо партньорство (СИП), която акцентира главно върху търговските аспекти (напр. правилата за произход, пазарен достъп и санитарните и фитосанитарни стандарти).
Споразуменията за партньорство в областта на рибното стопанство са особено важни за стопанствата с риба тон (Кабо Верде, Коморските острови, Кот д’Ивоар, Габон, Кирибати, Мадагаскар, Мавриций, Микронезия, Мозамбик, Сао Томе и Принсипи, Сейшелските и Соломоновите острови). Други споразумения за смесени рибни стопанства са в сила за Гренландия, Гвинея, Гвинея Бисау, Мавритания и Мароко. Като цяло продължителността на протокола варира за всяка страна от 2 до 6 години.
б) Реципрочни споразумения
Тези споразумения включват размяна на риболовни възможности между флоти на ЕС и трети страни. Норвегия, Фарьорските острови и Исландия имат такъв тип споразумения от години. Референтната база за гарантиране на еднаква размяна е „равностойността на риба треска“ (един тон от риба треска представлява × тона от друг вид в замяна).
За риболовните споразумения със северните страни, улова за флоти на Общността се колебае между 300 и 370 хиляди тона годишно за периода 1993—1997 г. Основните „индустриални“ видове (използвани главно за производство на рибно брашно) съставляват повече от 70 % от улова; основния вид по отношение на стойността е треска. Дания, която е с 82 % от улова, е най-големият производител. Германия, Обединеното кралство и Швеция делят 15 % от количеството. Споразумението с Норвегия представлява повече от 60 % по стойност, следвано от Гренландия (27 % от общия размер).
2. Многостранни споразумения
а) Споразумения с регионални организации за рибно стопанство
Целта на тези споразумения е да укрепи регионалното сътрудничество за гарантиране на запазването и целесъобразната от екологична гледна точка експлоатация на рибни ресурси в открити води и рибата около тях. Важно е, че те също имат за цел да възпират ННН риболова. Регионалните организации за рибно стопанство се различават по характер; някои са създадени в рамките на Организацията на ООН по прехрана и земеделие, други са независими; някои управляват биологичните ресурси в определена зона, докато други се съсредоточават върху стадо или група стада. Някои намират приложение само в откритите води или в изключителните икономически зони или в двете места.
Когато Комисията влезе в преговори с регионални организации за рибно стопанство, нейните действия бяха съставени от две части: членство на организацията (като договаряща страна или наблюдател) и уредба, която въвежда в общностното право мерките, свързани със запазване и управление, приети от организациите. Регионалните организации за рибно стопанство обикновено създават комисия, която отговаря за научните изследвания, публикуване на резултати и препоръки, свързани с управлението на запасите. Те могат да останат като препоръки или да придобият задължителен характер, ако не се направят възражения в рамките на определен период от време.
Те обикновено действат за:
— Оограничаването на улова чрез два метода: глобална квота и национални квоти;
— въвеждане на забранени зони на периоди;
— забраняване или регулиране на риболовни принадлежности.
Регионалните организации за рибно стопанство са също много активни при установяване на мерки за контрол и мониторинг на риболовни дейности като приемане на схеми за съвместни инспекции в Комисията по рибно стопанство за Североизточния Атлантически океан (NEAFC), Комисията по рибно стопанство за Северозападния Атлантически океан (NAFO) и Комисията за опазване на живите морски ресурси на Антарктида (CCMALR).
ЕС е договаряща страна в: NAFO (Организация по въпросите на рибното стопанство в Северозападния Атлантически океан); NEAFC (Комисията по рибно стопанство за Североизточния Атлантически океан); NASCO (Организация за опазване на сьомгата в северната част на Атлантическия океан); ICCAT (Международна комисия за опазването на атлантическия тон); CECAF (Комитет по рибно стопанство в източноцентралната част на Атлантическия океан); WECAFC (Комисия по рибно стопанство в западноцентралната част на Атлантическия океан); SEAFO (Организация за рибно стопанство в югоизточната част на Атлантическия океан); IOTC (Комисия по риба тон в Индийския океан); GFCM (Общ съвет за рибно стопанство в Средиземно море); WCPFC (Комисия за запазване и управление на силно миграционните рибни запаси в западната и централната част на Тихия океан); CCAMLR (Комисия за запазване на антарктическите морски живи ресурси).
ЕС има само статут на наблюдател в конвенциите между отделните държави-членки.
б) Международни конвенции
Конвенциите и другите споразумения се използват за създаване на правен ред за моретата и океаните и насърчават тяхното умерено използване, справедливото и ефективното използване на техните ресурси, запазването на техните живи ресурси, и закрилата и запазването на морската среда. ЕС е страна по UNCLOS и също сътрудничи за разработването на други инструменти за допълнително развитие на UNCLOS, включително:
— споразумение в рамките на Организацията на обединените нации за прехрана и земеделие за насърчаване на спазването на международните мерки за съхраняване и управление от страна на риболовните кораби в открити води (1993 г.);
— кодекс на поведение в рамките на Организацията на обединените нации за прехрана и земеделие за отговорно рибно стопанство (1995 г.);
— споразумението от Ню Йорк в рамките на FAO относно преминаващи и далекомигриращи рибни запаси.
РОЛЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Основна позиция
Парламентът няколко пъти е подчертавал важността на международните споразумения относно рибното стопанство за рибните доставки за Общността, за регионите на ЕС, които силно зависят от риболов и за заетостта в сектора. Освен това Парламентът разгледа въпроса за съвместимостта на споразуменията с други външни политики на ЕС (околна среда и развитие на сътрудничеството). Той декларира своята подкрепа за премахването на практиката на кораби, плаващи под „удобен флаг“, и осъжда нарастващото използване на частни споразумения, които не попадат под контрола на органите на ЕС.
Ана Оливер-Амадо
7/2008