Контрол и правоприлагане в рибарството
Контролът и правоприлагането в областта на рибарството цели да осигури прилагане на разпоредби относно рибарството и да налага спазването на тези правила при необходимост. В това отношение компетенциите и отговорностите се делят между държавите-членки, Комисията и стопанските субекти. Държавите-членки, които не спазват правилата, могат да станат обект на преследване съобразно процедурата за нарушенията.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Членове 32—37 от Договора за създаване на ЕО, членове 38—43 от Договора от Лисабон (все още невлязъл в сила).
ЦЕЛИ
Политиката на контрол цели да осигури съблюдаване на правилата относно рибарството и, когато е необходимо, да наложи спазване. Накратко, приемането на мерки е отговорност на органите на Общността, докато държавите-членки са отговорни за въвеждането на мерките и прилагането на санкции в случаи на нарушения на територия под тяхна юрисдикция.
ПОСТИЖЕНИЯ
А. Увод
1. Система за контрол и правоприлагане преди реформата на ОПОР от 2002 г.
Преди реформата от 2002 г. контролът и правоприлагането на държавите-членки в областта на риболовните дейности бяха затруднени от неправилно прилагане на правилата, недостатъчно спазване и прекомерен риболов. Това беше резултатът от неефективна система на контрол, като основният проблем беше липсата на еднообразност в начина, по който държавите-членки прилагаха общата политика в областта нарибарството (ОПОР), например различни административни услуги, законодателство и съдебни производства. На равнище ЕС също имаше нерешени проблеми; нямаше списък със санкции за прилагане от държавите-членки в случай на сериозни нарушения на правилата на ОПОР, нито инспекциите на Комисията имаха правомощия извън тези на държавите-членки. На международно равнище беше необходимо по-добро определяне на правомощията на Комисията и държавите-членки в регионалните организации за управление на рибарството (РОУР).
2. Системи на контрол и правоприлагане след реформата на ОПОР от 2002 г.
Реформираната ОПОР (Регламент (ЕО) № 2371/2002) въведе нови промени, с които се цели преодоляването на тези трудности чрез приемането на следните мерки:
а) По-голямо сътрудничество в правоприлагането и създаването на структура за съвместна инспекция (ССИ) Това беше предвидено в Плана за действие за еднообразно и ефективно въвеждане на ОПОР (COM(2003)130). ССИ се създаде, за да осигури обединяването на националните и общностни ресурси за инспекция и мониторинг чрез Агенцията на общността за контрол на рибарството (CFCA).
б) Изясняване на компетенциите на факторите в сектора на рибарството.
— Държавите-членки са отговорни за прилагането на правилата на ОПОР на своя територия и в свои води, както и от корабите, плаващи под техни флагове извън териториалните им води. Държавите-членки са още отговорни за поставянето на наблюдатели на борда и за вземането на решения, включително за забрана на риболовни дейности.
— Комисията трябва да гарантира спазването от държавите-членки на техните задължения, както що се отнася до равнопоставеността, така и до ефективността. На всеки три години тя изготвя доклад за оценка на прилагането на правилата на ОПОР от държавите-членки и го представя на Европейския парламент и на Съвета.
— Стопанските субекти, включени във всички риболовни дейности от улов до пазар, транспортиране и обработка, трябва да спазват разпоредбите на вътрешното право на всеки етап на производство.
в) По-хармонизирано прилагане на правилата. Санкциите в държавите-членки продължават да варират и това действа като пречка за постигане на еднообразност в прилагането на общо равнище на спазване. Съветът изготвя списък със санкции, които държавите-членки прилагат за сериозни нарушения.
г) Осигуряване на ангажираността на държавите-членки. Реформата предостави повече автономия на Комисията при упражнявания контрол върху риболовните дейности на държавите-членки (например инспекторите на Общността могат вече да предприемат проверки на риболовните кораби и помещенията на предприятия или други органи, свързани със ОПОР, без да бъдат придружавани от инспектор на въпросната държава-членка. Комисията може също да намали риболовна квота, когато държавите-членки не успяват да спрат прекомерния улов на риба). Има друга мярка — табло с резултати за спазването на ОПОР, която, чрез повишаване на обществената осведоменост за изпълнителните действия на държавите-членки по дейностите, свързани с контрол и правоприлагане, цели да се подобри спазването.
Б. Сътрудничество, контрол и инспекция
Риболовните кораби на ЕС се експлоатират във водите на ЕС, във водите на трети страни и в открити международни води. Държавите-членки са отговорни за прилагането на правилата на ОПОР за всички кораби, извършващи риболовни дейности в техните води, и за корабите, плаващи под техния флаг извън техните териториални води. Държавите-членки сътрудничат с инспекторите на ЕС и с другите държави-членки за гарантиране на спазването на правилата на ОПОР.
1. Сътрудничество между държавите-членки и Комисията.
Държавите-членки могат да си сътрудничат с инспекторите на ЕС при изпълнението на своите задължения и са длъжни да докладват на Комисията по различните аспекти като например ресурси, разпределени за мониторинг, разбивка на действията по надзора, броя и видовете нарушения и наложените санкции.
2. Сътрудничество между държавите-членки при проверките
Държавите-членки са оправомощени да:
— осъществяват обмен на инспектори;
— проверяват кораби, плаващи под техен флаг, във всички води на Общността, освен зоната от 12 мили на друга държава-членка;
— проверяват кораби на друга държава-членка във всички води на Общността след разрешение от засегнатата брегова държава-членка, или когато е приета специална програма за мониторинг (член 34в от Регламент (ЕИО) № 2847/93);
— проверяват кораби на друга държава-членка в международни води;
— в други случаи държавите-членки си дават взаимно разрешение за извършване на проверки.
3. Структура на съвместни инспекции
Достъпът до водите на Общността и ресурсите се ограничава до риболовните кораби с лиценз за риболовна дейност и разрешение за риболов. Изисква се също поставяне на проследяващи устройства, които да са инсталирани и функциониращи правилно на борда (например VMS). Собствениците на риболовните кораби докладват улова и мястото на разтоварване. Те сътрудничат на инспекторите на борда да се придържат към условията за разтоварване на брега, прехвърлянето от един кораб на друг, маркиране и идентификация на кораби и риболовни съоръжения. По отношение на пазара на рибни продукти те могат единствено да се продават от риболовни кораби на регистрирани купувачи или търгове. Всички тези дейности трябва да се контролират и инспектират от инспекторите на държавите-членки и Комисията. ССИ има за цел да организира съвместно разгръщане на националните средства за контрол и инспекция съобразно стратегията на ЕС за справяне с прилагането на правилата в рибарството.
а) Агенция на Общността за контрол на рибарството (CFCA)
Тя е създадена през 2005 г. като ключов елемент за подобряване на прилагането на правилата на ОПОР. Тя ще подобри еднообразното и ефективно прилагане чрез обединяване на средствата на ЕС и националните средства за контрол, инспекция и мониторинг на риболовни дейности и тяхното координиране (планове за съвместно разгръщане). Тази оперативна координация ще помогне за справянето с недостатъчните резултати на прилагането поради несъответствията в средствата и приоритетите в системите на контрол на държавите-членки. CFCA не засяга разпределението на компетенциите на държавите-членки и Комисията, при което държавите-членки остават отговорни за контрола и прилагането на правилата на ОПОР.
В. Процедури на правоприлагане и нарушения
1. Хармонизиране на правилата
Установяването на общи задължения за прилагане от всички държави-членки е стъпка към по-добро правоприлагане. Ето някои действащи мерки.
а) Проследяемост. За да се намалят нарушенията при риболовните операции или след разтоварване, тя също осигурява на потребителите допълнителна информация за рибните продукти на всеки етап от дистрибутивната верига. Налагат се задължения, свързани с проследяемостта, като по този начин редица документи за идентифициране придружават рибните продукти от мрежата до чинията. Риболовните кораби, включително корабите на трети държави във води на ЕС, се оборудват със сателитни проследяващи устройства като VMS за улесняване на по-стриктен мониторинг на техните действия.
б) Списък с поведения, които сериозно нарушават правилата на ОПОР. Нарушаването на правилата на рибарството не е ограничено само до риболовните дейности в море, а също и действията, свързани с разтоварване, продажба, съхраняване, транспортиране и внасяне на риба. Поведения, които сериозно нарушават правилата на ЕС, са посочени в Регламент (ЕО) № 1447/1999. В областта, свързана с NAFO, е налице споразумение между договарящите страни относно определението за сериозно нарушение.
2. Правоприлагане от държавите-членки
В съответствие с техните задължения за докладване правоприлагането в държавите-членки на правилата в областта на рибарството е публично чрез таблото за спазване на правилата на ОПОР. Годишните доклади до Комисията от държавите-членки се отнасят до:
— задължения за докладване на улов;
— надхвърляне на квоти;
— декларации за риболовни дейности;
— регистър на флота, спазване на входно-изходния режим, основан на референтните равнища, и други задължения, отнасящи се до риболовните кораби;
— използването на структурна помощ;
— въпроси, свързани с околната среда (например кораби с разрешение за използване на плаващи рибарски мрежи, или за премахване на перките на акули).
3. Процедури на нарушения
Такава процедура е всяко производство, прието от Комисията и формално образувано срещу държава-членка, която не спазва общностното право. Най-често срещаните са за:
— прекомерен улов; надхвърляне на квоти, неразрешена риболовна дейност;
— докладване на грешни данни за улов и риболовна дейност;
— липса на контрол на техническите мерки на съхраняване (например използване на плаващи рибарски мрежи за улов на риба тон след забраната, улов и пускане на пазара на риба с по-малки от допустимите размери);
— неефективен контрол и инспекции на риболовната индустрия.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Европейският парламент винаги е подкрепял приемането на ефективен контрол и мерки за прилагане. По-долу са изброени някои от докладите по този въпрос.
— Доклад относно предложението за регламент на Съвета относно създаването на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН) (A6-0193/2008). ЕП отправи редица искания, като например за подобряване на въвеждането на разпоредбите на ОПОР за намаляване на ННН риболова от кораби на ЕС, за забрана върху търговията с ННН риба и изискване за установяване на законния произход на рибата преди разтоварване и внасяне в ЕС, създаване на общностен регистър на ННН кораби, общи минимални глоби за нарушения и забрана за влизане в пристанища на ЕС за ННН кораби и тяхната риба.
— Доклад относно предложението за регламент на Съвета относно разрешенията за риболовни дейности на риболовните кораби на Общността извън нейните териториални води и достъпа на корабите на трети държави до тези води (A6-0072/2008). ЕП подкрепя това предложение, което е част от опростяването на ОПОР и установява общи правила за прилагане/издаване на разрешения за риболов, изяснява отговорностите на Общността и държавите-членки и определя изискванията за докладване на риболовните дейности. Има и новаторски идеи, които биха подобрили спазването на условията на споразуменията в областта на рибарството и биха допринесли за повече прозрачност в действията на корабите на ЕС във водите на трети страни. Въпреки че не е ясно до каква степен предложението ще бъде модифицирано в Съвета и дали определени аспекти ще бъдат включени в регламента за контрола, ЕП счита, че разпоредбите на това предложение е важно да бъдат запазени.
Ana Olivert-Amado
7/2008