Съдебно сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси
Третият стълб на Европейската общност се формира, съгласно Договора от Маастрихт, от съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси. С Договора от Амстердам съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси е включено в Дял I от ДЕО, без това сътрудничество да подлежи на общностния метод за вземане на решения. Договорът от Ница е този, който прилага процедурата по член 251 от ДЕО към съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси: член 65 от Договора ЕО.
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси: членове 29 и 31 от Договора за ЕС.
Тези разпоредби се допълват от член 293 от Договора ЕО.
ЦЕЛИ
Да се даде възможност на гражданите на Съюза да сезират съдилищата и органите на всички държави-членки със същата леснота, както в собствената си страна.
Да се гарантира правна сигурност чрез зачитането и изпълнението на присъдите и решенията в целия Европейски съюз.
Да се постигне сближаване на правните системи, с оглед да се улесни съдебното сътрудничество и да се попречи на извършителите на престъпления да извличат полза от различията между държавите-членки.
ДОСТИЖЕНИЯ
А. Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
1. Преди Договора от Амстердам
В началото съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси се осъществяваше основно под формата на конвенции. След Единния европейски акт от 1987 г., чрез който в Римския договор се затвърждава понятието за Европейска общност без граници, се налага идеята за „европейско съдебно пространство“. Договорът от Маастрихт включва в дял VI съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси като тема от общ интерес за държавите-членки на ЕС.
2. Приносът на Договорите от Амстердам и Ница
Договорът e от Амстердам включва съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси в общностната рамка, без обаче това сътрудничество да подлежи на общите процедури на Общността за вземане на решение: Комисията няма монопол върху законодателната инициатива в тази област, Съветът в почти всички случаи взема решенията си с единодушие, а Парламентът има само консултативна функция.
Договорът от Ница дава възможност за приемане на актове в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси — с изключение на семейното право — съгласно процедурата по член 251 от Договора ЕО при вземане на съвместно решение с Европейския парламент, като Съветът се поизнася с мнозинство.
3. Европейският съвет в Тампере (1999 г.) и Хагската програма (2004 г.)
Европейският съвет в Тампере изтъкна, че гражданите могат да се ползват със свобода само в истинско пространство на правосъдие, в което всеки може да сезира съдилищата и органите на всички държави-членки със същата леснота, както в собствената си държава. В заключенията на Европейският съвет се споменава необходимостта от сближаване на законодателствата, по-специално по отношение на презгранични спорове и системното прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебните решения и преюдициалните решения, като например решенията, отнасящи се до доказателствата.
Хагската програма подчертава необходимостта от улесняване на презграничните гражданскоправни производства, посредством развитието на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси и взаимното признаване. Продължаването на прилагането на мерките в областта на взаимното признаване представлява съществен приоритет.
4. Договорът от Лисабон
Съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси се развива съгласно обикновената законодателна процедура. Семейното право обаче се урежда по специална законодателна процедура, при която Съветът взема решенията си с единодушие след консултация с Европейския парламент.
Съветът може да реши, че някои аспекти на семейното право могат да бъдат предмет на подходящо регламентиране чрез обикновената законодателна процедура. В тези случаи за предложението се уведомяват националните парламенти. Противопоставянето от страна на един национален парламент е достатъчно, за да попречи на приемането на предложението.
5. По-важни правни актове, приети в тази област
— Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. относно производството по несъстоятелност.
— Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела в държавите-членки.
— Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
— Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела.
— Решение на Съвета от 28 май 2001 г. относно създаване на европейска съдебна мрежа за граждански и търговски въпроси;
— Регламент (ЕО) № 743/2002 на Съвета от 25 април 2000 г. за създаване на обща рамка на Общността за дейности за улесняване на прилагането на съдебното сътрудничество по граждански дела.
— Директива № 2003/8/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове.
— Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000; Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания.
Б. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
1. Преди Договора от Амстердам
Първите актове в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси са съставени в рамките на Съвета на Европа. След въвеждането на тази област в Договора от Маастрихт, тези инструменти са допълнени от конвенциите на Европейския съюз:
— Конвенция от 1995 г. относно опростената процедура за екстрадиция, на основание Конвенцията от 1957 г.; Конвенция от 1996 г. относно екстрадицията между държавите-членки на Съюза, допълваща конвенциите от 1957 г. относно екстрадицията и от 1977 г. относно премахването на тероризма, в която се разширява приложното поле на процедурата за екстрадиция;
— през 1996 г., е изготвен проект на Конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси с цел допълване на конвенцията на Съвета на Европа от 1959 г., разширяване на обхвата на взаимопомощта между съдебните органи и модернизиране на съществуващите методи;
— в областта на измамата и корупцията в ЕС са приети конкретни инструменти: Конвенция относно защитата на финансовите интереси на Общностите от 1995 г. и Конвенция относно борбата с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите-членки на ЕС от 1997 г.
2. Приносът на Договорите от Амстердам и Ница
Последната инициатива предшества влизането в сила на Договора от Амстердам. С Договора от Амстердам в новия дял VI от Договора за ЕС (Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси) се подчертава значението на борбата с организираната престъпност. Договорът предвижда сближаване на националните законодателства по отношение на съставите на престъпленията и приложимите наказания в областта на организираната престъпност, тероризма и трафика на наркотици.
В Договора от Ница се въвеждат множество препращания към Евроюст.
3. Договорът за създаване на конституция за Европа
По същество този договор включва съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в общностните процедури. В него се предвижда възможност за създаване на Европейска прокуратура на основата на Евроюст.
4. Европейският съвет в Тампере и Хагската програма
Европейският съвет се произнася за ефикасен и глобален подход в борбата с всички форми на престъпност и по-специално тежките форми на организирана и трансгранична престъпност. Съветът обръща внимание на аспектите, свързани с предотвратяването, и призовава за разработване на обмен на най-добри практики и за укрепване на мрежата на компетентните национални органи и структури.
По отношение на националното наказателно право, усилията, насочени към постигане на съгласие относно общи определения, престъпни състави и наказания на първо време са насочени към ограничен брой особено важни сектори, като финансовата престъпност, трафика на наркотици, трафика на хора, престъпленията, извършени чрез използване на напреднали технологии, и престъпленията срещу околната среда. Европейският съвет настоява върху особеното значение на борбата с изпирането на пари.
3. Трансформиране на Европол в агенция на ЕС
През м. декември 2006 г. със свое Решение Съветът даде съгласие за преобразуване на Европол. Към края на месец декември 2006 г. Комисията направи предложение за преобразуване на Европол в Европейска агенция, финансирана от бюджета на ЕС.
В. Европейският полицейски колеж (ЕПК)
С Решение на Съвета от 22 декември 2000 г. и Решение на Съвета от 20 септември 2005 г. бе създаден Европейски полицейски колеж.
Целта на този колеж е да се оптимизира сътрудничеството между различните национални институции и да се осигури подготовката на висши ръководни кадри на полицейските органи в държавите-членки. Колежът разработва и прилага европейски подход за решаване на основните проблеми, с които се сблъскват държавите-членки. В този смисъл той организира обучения, участва в разработването на хармонизирани програми за обучение, разпространява най-добрите практики и резултати.
Колежът представлява мрежа от национални институти за подготовка на висши полицейски кадри. Той има постоянен Секретариат със седалище Брамсхил, Великобритания. Колежът е юридическо лице и от 2006 г. се финансира от европейския бюджет, което означава, че той фигурира в бюджета на ЕС.
Г. Други инструменти за сътрудничество
Специализираната група от ръководители на полицията от държавите-членки бе създадена през октомври 2000 г. и се събира поне веднъж на всяко шестмесечно заседание на Съвета.
Европейската мрежа за предотвратяване на престъпността се събира от 2001 г. за обмяна на опит и добри практики. В тези срещи участват местните отговорници за превенция на престъпността от всяка държава-членка.
Европейският форум за предотвратяване на организираната престъпност събира от 2001 г. представители на различни публични и частни институции, интересуващи се от тези въпроси.
Шенгенската информационна система действа от 1995 г. и допринася за регистриране и използване на определени данни. Тя позволява да се извършват проверки на външните граници, както и вътре в Шенгенското пространство. Една информационна система от второ поколение (SIS II) ще влезе в експлоатация през 2008 г.
Съвместните екипи за разследване, които бяха създадени с рамково решение на Съвета от 13 юни 2002 г., могат да бъдат образувани и да извършват наказателни разследвания в една или в няколко държави-членки. В тяхната работа могат да участват и представители на Европол.
Д. Борба срещу тероризма
Европейският съвет определи тероризма като една от основните заплахи за интересите на ЕС. През 2001 г. той разработи един план за действие, актуализиран през 2004 г., в който се посочват стратегическите цели на Европейския съюз в борбата срещу тероризма. През м. декември 2005 г. Съветът прие нова стратегия на ЕС за борба срещу тероризма.
През 2004 г. Съветът назначи координатор на борбата срещу тероризма (г-н Gijs de Vries). Той координира дейността на Съвета и контролира реалното изпълнение на неговите решения. Този Координатор преустанови своята дейност през м. март 2007 г. и през м. септември 2007 г. на негово място бе назначен г-н Gilles de Kerchove.
Някои инструменти, възприети в рамките на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси допринасят директно за организиране на борбата срещу тероризма. Те са свързани с прането на пари и европейската заповед за арест.
След 2001 г. бяха приети серия специфични юридически актове: дефиниции на терористичните престъпления и хармонизиране на санкциите, замразяване на паричните средства на лицата, свързани с терористични организации, списък на организациите и на лицата, които трябва да бъдат разглеждани като терористи, механизъм за оценка на изпълнението в национален план на международните ангажименти в областта на борбата срещу тероризма, вкарване на нови функции в Шенгенската информационна система .
От септември 2001 г. ръководителите на антитерористичните групи към разузнавателните органи на държавите-членки се срещат вече редовно.
Съветът препоръчва да се създадат многонационални екипи за разследване ad hoc за събиране и размяна на информация, свързана с тероризъм.
През февруари 2006 г. бе приета директива за съхранение на телекомуникационни данни, в рамките на борбата срещу тероризма и организираната престъпност.
Е. Митническо сътрудничество
На 7 септември 1967 г. в Рим бе подписана конвенция за взаимопомощ между отделните митнически администрации.
Конвенцията от 26 юли 1995 г. създава обща автоматизирана информационна система, наречена още „Митническа информационна система“ (SID). Целта на тази информационна база данни е да се осигури по-бързо разпространение на информация и да се повиши ефективността на процедурите за сътрудничество и контрол в митническите администрации на държавите-членки. Тази Конвенция се прилага от ноември 2000 г. от всички подписали я държави-членки.
Конвенцията от 18 декември 1997 г., наречена „Неапол ІІ“ регламентира начините за оказване на помощ и сътрудничество (особено трансгранични) между митническите администрации на държавите-членки. В момента тя се ратифицира, като някои държави-членки дори са решили вече да я прилагат помежду си.
С Решение на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г. се разработва работна програма за работата на митниците в Общността, наречена „Митница 2000“. Целта е да се осигури хармонизирано приложение на европейските норми, да се предотвратят злоупотребите и незаконния трафик, както и да се повиши ефективността в работата на националните митнически администрации и да се подобри тяхното сътрудничество. Тази програма бе актуализирана след 11 февруари 2003 г. с Програма „Митница 2007“, покриваща периода 2003—2007 г.
Има нови предложения за засилване на митническото сътрудничество в областта на превенцията на прането на пари, на контрола на външните граници на ЕС и на борбата срещу фалшификатите и пиратските записи.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Европейският парламент счита, че създаването на Европол е необходима мярка в борбата срещу организираната престъпност в ЕС. Той напомня, че в една правова държава полицейските действия трябва да бъдат подчинени на парламентарен контрол, докато Конвенцията Европол предвижда само предоставяне на един годишен отчет за извършена дейност. Парламентът изисква следователно Европол да бъде включен в институционалната рамка на ЕС и по този начин да бъде поставен под демократичния контрол на Парламента, под съдебен контрол и под финансов и бюджетен контрол съгласно предвидените за целта разпоредби на ЕС. Европол трябва да бъде преобразуван в Европейска агенция.
Европейският парламент настоява за ясно определяне на рамката и на процедурите за сътрудничество между Европол, Евроюст и Европейската служба за борба с измамите (OLAF).
Европейският парламент критикува тежките процедури за променяне на Конвенцията Европол, свързани с ратифициране от страна на държавите членки. Тези тежки процедури забавят влизането в сила на новите разпоредби. Парламентът иска Съветът да приеме решения на базата на разпоредбите на член 34, параграф 2 от Договора за ЕС.
Европейският парламент подчертава, че тероризмът е основният проблем, който засяга и най-вече ще продължи да засяга съвместното съществуване и сигурността на европейците. Той предложи дата 11 март да стане Европейски възпоменателен ден за жертвите на тероризма. Това предложение бе прието от Съвета.
В по-общ план европейският парламент подчертава, че е необходимо да се затвърди законността на пространството на свобода, сигурност и правосъдие и реши, в духа на Конституцията, да се приложи сегашният член 42 на Договора за ЕС.
J.L ANTOINE-GRÉGOIRE
7/2008