Общи принципи на промишлената политика на ЕС
Промишлената политика е включена в законодателството на ЕС след Договора от Маастрихт. Тя попада в приложното поле на процедурата на съвместно вземане на решения и влияе върху редица аспекти на политиката за опазване на околната среда, на политиката, свързана с единния пазар и на политиката в областта на конкуренцията. Няколко съобщения, приети от Комисията, също целят установяването на благоприятни условия за конкурентоспособност на промишлеността.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
След Договора от Маастрихт, в член 157 от ДЕО се определят инициативи в промишлената политика, чрез които Комисията може да координира действията на държавите-членки. Материята, уредена с този член, изменен с Договора от Ница, попада в приложното поле на процедурата на съвместно вземане на решения, според която Парламентът изпълнява ролята на съзаконодател.
ЦЕЛИ
Промишлената политика на ЕС цели да се ускори приспособяването на промишлеността към структурните промени, да насърчи инициативността, развитието и сътрудничеството между предприятията и да се укрепи промишления потенциал за обновяване, научноизследователски дейности и технологично развитие.
Редица политики, които вече се добре интегрирани с промишлената политика, могат да допринесат за постигане на нейните цели:
— По-голяма откритост на световната система за търговия — по-конкретно, отваряне на защитените пазари на трети страни за производители и доставчици на услуги от ЕС. Като се предостави на производителите от ЕС по-евтин достъп до чуждестранни суровини, а същевременно те са подложени на засилена конкуренция от трети страни, това едновременно ще даде възможност и ще принуди производителите да подобрят конкурентоспособността си.
— Политиките, свързани с единния пазар, обикновено имат положително въздействие върху конкурентоспособността, като по-конкретно благоприятстват либерализацията на пазарите и хармонизирането на правилата.
— Научноизследователската и развойна политика утвърждава познавателната основа и съсредоточава вниманието върху ключови технологии, увеличаващи възможностите.
— Политиката в областта на конкуренцията подтиква фирмите да повишават своята ефективност и да имат по-големи възможности за оцеляване на пазарите. Тя също подпомага търговските дружества в ЕС да се подготвят за предизвикателствата на пазарите на трети страни.
— Социалната политика и политиката на заетост, включително професионалното обучение, играят основна роля, като осигуряват насърчаването на конкурентоспособността да бъде част от балансираното изпълнение на Лисабонската стратегия. Постоянното усъвършенстване на уменията на работниците и на качеството помага да се удовлетвори търсенето на пазара на труда и допринася за основаната на знанието икономика.
— Политиките за защита на потребителите и за обществено здраве са важни предварителни условия за доверието на потребителите, което е в основата на стабилно и нарастващо търсене.
— Опазването на околната среда може да наложи ограничаване или дори забрана на определени суровини или технологии, което може да повиши разходите за производство в краткосрочен план. В по-дългосрочен план, обаче, то може да помогне на търговските дружества в ЕС да придобият конкурентно предимство на световно равнище и да създадат нови пазари за чисти продукти и технологии.
ДОСТИЖЕНИЯ
1. Цялостна концепция
По естеството си промишлената политика е хоризонтална и цели осигуряването на рамкови условия, благоприятни за конкурентоспособността на промишлеността. Нейните инструменти, които са инструментите на политиката в областта на предприемачеството, целят да създадат общи условия, при които предприемачите и стопанските субекти да могат да поемат инициативи, да се ползват от своите идеи и възможности.
Промишлената политика следва да отчита специфичните нужди и характеристики на отделните отрасли. Редица продукти, например фармацевтичните, химическите, автомобилните, са предмет на подробна отраслова нормативна уредба, която отговаря на присъщите им характеристики или употреба.
2.Основни документи
Инициативите за завършване на изграждането на вътрешния пазар, обявени в бялата книга на Комисията от 1985 г., озаглавена „Завършване на изграждането на вътрешния пазар“ (COM(85)0310), дава силен тласък на промишлената политика на ЕС. Интегрираният пазар следва да предостави на промишлеността предимствата, от които вече се ползват нейните американски и японски конкуренти на своите значителни вътрешни пазари, включително възможности за масово производство, специализация, мащабни икономии, транснационално сътрудничество между предприятията, техническо хармонизиране, научноизследователска дейност, иновации, инвестиции и тръжни процедури в целия ЕС.
През 1990 г. съобщението на Комисията относно „Индустриалната политика в отворена и конкурентна среда“ (COM(90)0556) предлага последователна стратегия за промишлената политика, насочена към създаването на общи условия за предприятията да подобрят конкурентоспособността на промишлената политика в ЕС и при необходимост да компенсират пазарни сривове. Наложи се да бъдат използвани инструментите, предоставени от различни други политики на ЕС. Стратегията за промишлената политика беше усъвършенствана и преразгледана през последвалите години.
Бялата книга на Комисията от 1993 г., озаглавена „Растеж, конкурентоспособност, заетост — предизвикателствата и пътят напред към 21 век“ (COM(93)0700) разглежда особеното значение на разширяването на научноизследователските дейности и технологичното развитие, приспособяването на системите за образование и обучение и ускоряване на изграждането на трансевропейски мрежи, особено в областта на транспорта, далекосъобщенията и енергетиката, в партньорство между публичния и частния сектор.
Докладът на Комисията от 1995 г. (SEC(95)0437 окончателен) относно „Изпълнението на резолюции и заключения на Съвета в областта на промишлената политика“ показа, че действията, предприети от ЕС в областта на промишлената политика, допринасят за общо подобряване на конкурентоспособността. Комисията прави преглед на състоянието на конкурентоспособността на промишлеността в ЕС под формата на годишни доклади. Докладът от 2002 г. относно европейската конкурентоспособност (SEC(2002)0528) разглежда въпроси като ролята на човешкия капитал за икономическия растеж, производителността в сферата на услугите, устойчивото развитие в производствените предприятия и връзките между промишлената политика и политиката на конкуренция.
През декември 1995 г. Комисията прие Зелена книга относно иновациите (COM(95)0688 окончателен), в която се посочват факторите, насърчаващи или възпрепятстващи иновациите в ЕС, и се предлагат практически мерки на всички равнища на вземане на решения за ускоряване на цялостния капацитет за иновация в ЕС, като специално внимание се отделя на МСП. През 1996 г. Парламентът утвърди основните принципи от заключенията на Комисията относно иновациите.
Съобщението на Комисията, озаглавено „Конкурентоспособността на европейските предприятия пред лицето на глобализацията“ (COM(98)0718), прикани представителите на промишлеността, синдикалните организации и институциите на ЕС да определят нова промишлена политика и съдържаше предложения за мерки за повишаване на конкурентоспособността на търговските дружества от ЕС на световния пазар.
Комисията счете за необходимо да се разгледа бъдещето на промишлената политика на ЕС с оглед на европейското разширяване. През 2002 г. в съобщението й относно „Промишлената политика в разширена Европа“ (COM(2002)0714) се подчертава ключовата роля на знанието и иновациите в световната икономика. Предприятията в ЕС са изправени пред предизвикателството на глобализацията, което изисква от тях бърза реакция на неочаквани развития и повишено сближаване по регулаторни въпроси. Сред останалите предизвикателства се нареждат технологичните и организационни промени, подобряване на иновациите и предприемачеството, на инвестициите за устойчиво развитие и накрая признаване на променящите се нужди на обществото. Комисията предлага всички тези предизвикателства да се посрещнат чрез насърчаване на иновациите, знанието и научноизследователската дейност, предприемачеството и устойчивото промишлено производство.
Съобщението, озаглавено „Укрепване на структурните промени: промишлена политика за разширена Европа“ (COM(2004)0274) произтича от съобщението от декември 2002 г. относно „Промишлената политика в разширена Европа“ и съобщението от ноември 2003 г. относно „Някои ключови въпроси на конкурентоспособността в Европа — към интегриран подход“, в които се прави кратък анализ на въпроса за деиндустриализацията. Комисията предлага три типа действия, които да съпътстват структурната промяна. Първо, ЕС трябва да продължи усилията си за по-добро законодателство и за създаване на благоприятна за промишлените предприятията нормативна уредба. Второ, взаимната свързаност между различните общностни политики, оказващи въздействие върху конкурентоспособността на промишлеността, трябва да се използват по-добре. Трето, Съюзът трябва да продължи да развива отрасловото измерение на промишлената политика.
Съобщението на Комисията относно промишлената политика, представено като част от Лисабонската програма от юли 2005 г., цели укрепване на промишления отрасъл в Европейския съюз чрез развиване на по-интегриран подход към промишлената политика (COM(2005)474). Доброто здраве на производствените предприятия е от съществено значение за способността на Европа за растеж. Това съобщение цели разширяване и допълване на съществуващата рамка на промишлената политика на ЕС, като съсредоточава вниманието върху практическото й прилагане в различните отрасли.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Промените от Маастрихт в Договора за ЕО за първи път уреждат въпроса за промишлената политика — постижение, което може да бъде отдадено на инициативите на Парламента, които спомогнаха да се стимулира реорганизацията на стоманодобивния отрасъл и съдържаха призиви за по-динамична промишлена политика. Парламентът прие множество резолюции, напр.:
— В резолюция от 14 май 1998 г. по отношение на документа на Комисията относно „Конкурентоспособността на европейската промишленост“ се установяват слабости в европейската икономика (напр., недостатъчно присъствие в нови области на информационни технологии, ниски инвестиции, неблагоприятни данъчни системи, предизвикващи преместване на търговски дружества, разпокъсан единен пазар, съчетан с липсата на европейска идентичност на дружествата) и се призовава Комисията да предложи същинска европейска промишлена политика, основана на съчетание от стимули за насърчаване на инвестициите, отпускането на заеми или пряко финансово подпомагане, които да помогнат на старите предприятия да се модернизират, и използването на рисков капитал.
— В резолюция от 15 януари 1999 г. Комисията се призовава да извърши подробен анализ на последиците от международната финансова криза за промишлеността в ЕС, и по-специално за текстилната, стоманодобивната и корабостроителната промишленост.
— В резолюция от 13 юни 2002 г. се оценява съобщението на Комисията от ноември 2001 г. относно „Поддържане на ангажиментите, ускоряване на темпа“ (COM(2001)0641), и по-специално се потвърждава подкрепа на Парламента за целта на Европейския съвет в Лисабон през 2000 г. ЕС да се превърне до 2010 г. в „най-конкурентоспособната и динамична, основана на знанието икономика в света, способна да постигне устойчив растеж с повече и по-добри работни места и по-голямо социално сближаване“.
— В резолюция от 9 юни 2005 г. се приветства решението на Комисията промишлената политика да се превърне в приоритет в програмата на ЕС и се подкрепя насърчаването на проактивна промишлена политика, която да утвърждава и изпреварва структурните промени, и да развива солидна и конкурентоспособна промишлена база.
— В резолюция от 5 юли 2006 г. относно „Политическа рамка за засилване на производството в ЕС — към по-интегриран подход за промишлената политика“ (2006/2003(INI)) се приветства съобщението на Комисията, в което се очертава политическа рамка и усъвършенствана работна програма за производствените предприятия през идните години и съобщението се определя като основополагащ етап в изграждането и оформянето на солидна и балансирана промишлена политика чрез съчетаване на конкретни отраслови действия с междуотраслови политически инициативи.
M. Györffi
09/2006