Лисабонска стратегия

На Европейския съвет в Лисабон от 23 и 24 март 2000 г. държавните и правителствени ръководители взеха решение до 2010 г. европейската икономика да се превърне в най-конкурентноспособната икономика в света, основана на знанието, като се повиши заетостта и икономическия растеж. Разочароващите резултати при средносрочния преглед на стратегията наложиха нейното съживяване и префокусиране през 2005 г.

ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

Не съществува правно основание, но в заключенията от заседанията на Европейския съвет бяха определени проекти за стратегическо развитие.

ЦЕЛИ

Днес цялостната амбиция на „Лисабонската програмата“ или „Лисабонската стратегия“ често се цитира в литературата на Европейския съюз (ЕС): „да се превърне в най-конкурентоспособната и динамична икономика в света, основана на знанието, която е способна на устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места и по-голяма степен на социално единство“ (Заключения на председателството, Европейски съвет в Лисабон, 23 и 24 март 2000 г.) и „устойчива среда“. Последната цел беше добавена в рамките на срещата на върха в Гьотеборг през юни 2001 г. Постигането й е определено за 2010 г.

ПОСТИЖЕНИЯ

A. Общ контекст

На срещата на върха в Лисабон на 23—24 март 2000 г. европейските лидери се договориха до 2010 г. да бъде постигната целта икономическият растеж да достигне 3 % и да бъдат създадени 20 милиона работни места. Те определиха основните мерки, които е необходимо да бъдат предприети на европейско и национално равнище, за постигането на посочените цели. След приемането на Лисабонската стратегия през 2000 г. Европейският съвет се концентрира върху оценка на напредъка по отношение на „превръщането на Европа в най-конкурентноспособната и динамична икономика в света, основана на знанието“. Комисията оповести своя „Пролетен доклад“ като основа за пролетната среща на върха, състояла се на 25—26 март 2004 г. в Брюксел, на която бившият нидерландски премиер Wim Kok беше избран за председател на независима група от експерти, която да направи преглед на първите пет години от прилагането на Лисабонската стратегия.

Пет години след началото на прилагането на Лисабонската стратегия резултатите бяха нееднозначни.

Констатирани бяха очевидни недостатъци и забавяне, поради което се оказа жизненоважно Лисабонската стратегия да бъде старитрана отново и без забавяне, като приоритетите й бъдат пренасочени към растежа и заетостта с оглед превръщането до 2010 г. на ЕС в най-конкурентноспособната икономика в света.

Б. Лисабонска стратегия: Iфаза: 2000—2005 г.

На извънредната среща на Европейския съвет, състояла се на 23 и 24 март 2000 г. в Лисабон, държавните и правителствени ръководители на 15 държави от ЕС определиха нова стратегическа цел с оглед на укрепването на заетостта, икономическите реформи и социалното сближаване. Изправен пред драматични промени, дължащи се на глобализацията и предизвикателствата на новата икономика, основана на знанието, Европейският съвет прие цялостна стратегия, която си постави за цел:

— да подготви прехода към икономика и общество, основани на знанието посредством по-добри политики за информационното общество и научноизследователската и развойна дейност, чрез ускоряване на процеса на структурни реформи, насочени към конкурентоспособност и новаторство, и чрез завършване на изграждането на вътрешния пазар;

— да модернизира европейския социален модел, като инвестира в хората и се бори срещу социалната изолация;

— да подкрепя здравословната икономическа перспектива и благоприятните перспективи за растеж чрез прилагане на подходящо макроикономическо съчетание от политики.

Европейският съвет от Лисабон от 2000 г. посочи, че, въз основа на наличните статистически данни, цялостната цел на посочените мерки следва да бъде повишаване на равнището на заетост от средно 61 % по това време до възможно най-близо до 70 % до 2010 г. и увеличаване на броя на работещите жени от средно 51 % по това време до над 60 % до 2010 г. Като се имат предвид различните им стартови позиции държавите-членки трябваше да определят национални цели за повишаване на равнището на заетост. По този начин, като увеличат работната ръка, те ще засилят устойчивостта на системите за социална защита.

Бившият министър-председател на Нидерландия Wim Kok беше избран за председател на група от експерти, натоварени да преразгледат Лисабонската стратегия. Работата на групата беше от решаващо значение за изработването на стратегията през 2005 г. На 2 февруари 2005 г. Комисията предложи да бъде даден нов старт на Лисабонската стратегия, като усилията на Европейския съюз се съсредоточат върху две основни задачи — създаване на по-динамичен и траен растеж и на повече и по-добри работни места. От този момент нататък институциите на Европейския съюз се заеха да оползотворят новата инерция чрез превръщането й в конкретни действия. Европейският съвет от март, както и Европейският парламент и европейските социални партньори изцяло подкрепиха предложението на Комисията за даване на нов старт и префокусиране на Лисабонската стратегия.

Новата стратегия се фокусира върху:

— подкрепа за знанието и новаторството в Европа;

— реформа на политиката на държавни помощи;

— подобряване и опростяване на нормативната рамка, уреждаща стопанската дейност и завършването на изграждането на вътрешния пазар на услуги;

— премахване на пречките пред свободното движение в областта на транспорта, труда и образованието;

— разработване на общ подход спрямо икономическата миграция;

— подкрепа за усилията за справяне със социалните последствия от преструктурирането на икономиката.

На Европейския съвет от март 2005 г. всички държави-членки поеха ангажимент до октомври 2005 г. под тяхната лична отговорност да бъдат изготвени национални програми за реформа, основани на интегрирани насоки. Програмите за реформа вземат предвид разликите в положението и политическите приоритети на национално равнище.

B. Лисабонска стратегия: IIфаза: 2005—2008 г.

Необходимо е да се отдели особено внимание на реализацията на Лисабонската програма. С оглед постигането на целите за растеж и заетост Съюзът трябва да положи повече усилия за мобилизирането на всички ресурси на национално и общностно равнище, така че тяхното взаимодействие да бъде използвано по-ефикасно. С тази цел общите насоки на икономическата политика (ОНИП) отразяват новия старт за Лисабонската стратегия и се концентрират върху приноса на икономическите политики за постигането на по-голям растеж и повече работни места. Раздел А от ОНИП е посветен на приноса в това отношение на макроикономическите политики. Раздел Б се фокусира върху мерките и политиките, които държавите-членки следва да предприемат, за да утвърдят познанието и новаторството в областта на растежа и да превърнат Европа в по-привлекателно място за инвестиции и работа.

В съответствие със заключенията на Европейския съвет в Брюксел (22 и 23 март 2005 г.) ОНИП в качеството им на общ инструмент за координиране на икономическите политики следва да продължат да обхващат целия спектър от макроикономически и микроикономически политики, както и политиката в областта на заетостта, тъй като тя си взаимодейства с тези политики; ОНИП ще гарантира обща икономическа съгласуваност между трите елемента на стратегията. Ще продължат да се прилагат съществуващите споразумения за многостранен контрол на ОНИП.

Насоките се прилагат спрямо всички държави-членки и спрямо Общността. Те следва да засилят съгласуваността между мерките за реформи, включени в националните програми за реформа, изготвени от държавите-членки, и ще бъдат допълнени от Лисабонска програма на Общността за 2005—2008 г., която ще обхваща всички действия, които ще бъдат предприети на общностно равнище в полза на растежа и заетостта. Прилагането на всички относими аспекти на тези насоки следва да вземе предвид интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете.

Европейският съвет в Брюксел (23 и 24 март 2006 г.) потвърди валидността на интегрираните насоки 2005—2008 г. за заетост и растеж.

РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

1. Европейският парламент и участието му в Лисабонския процес

През юли 2005 г., след заседание на Европейския съвет във Фейра, Европейският парламент прие резолюция, в която приветства консенсуса относно съчетанието от политики, определено в заключенията на Съвета, но призова за постигане на междуинституционално споразумение. Следващата година Парламентът проучи работата на Съвета по подготовката на пролетния Съвет и изрази съмнения относно способността на държавите-членки да изпълнят ангажиментите от Лисабон. Въпреки че Парламентът предвиди в Лисабонската стратегия измерение, отнасящо се до околната среда, ЕП предупреди относно поставянето на прекалено много цели и подчерта необходимостта за по-обширна консултация със заинтересуваните страни, която да включва и страните кандидатки. В своята резолюция от май 2001 г. Парламентът отново подчерта правото си да участва във всички последващи действия по отношение на Лисабонската стратегия и призова за откриването на координационен метод, установен от Европейския съвет в Лисабон.

В отговор на заключенията на Европейския съвет в Гьотеборг Парламентът подкрепи акцентирането върху устойчивото развитие, но изрази съжаление, че Съветът е дал съгласието си само относно общия принцип, без да предпирема конкретни действия.

След пролетния съвет от 2003 г. Парламентът анализира цялостните постижения на Лисабонската стратегия и подчерта необходимостта от постигането на по-нататъшен напредък по четири приоритетни цели, определени от Съвета. Комисията беше помолена да подготви пътна карта за постигането на целите от Лисабон до 2010 г. Парламентът потвърди критиките си по отношение на координационния метод и призова да бъдат приложени ефективни механизми по отношение на изискваните структурни промени. През юни 2003 г. Парламентът поиска да бъде сключено междуинституционално споразумение, което да утвърди ролята на Парламента при определяне на целите и показателите и да гарантира разработването на общностен метод.

Във втората си резолюция след Европейския съвет от декември 2003 г. Парламентът потвърди загрижеността си относно съществения неуспех на държавите-членки при последващите действия по отношение на Лисабонската стратегия и поиска въвеждането на по-ефикасен контрол, като подчерта необходимостта от извършването на структурни реформи с оглед възстановяването на конкурентоспособността на Европа, осигуряването на растеж и повишаване на заетостта, като се вземат предвид многостранните аспекти на европейския социален модел.

След пролетния съвет от 2004 г. Парламентът подчерта ключовото значение на цялостното прилагане на договорените ангажименти и призова за предпиремането на политически действия, вместо сформирането на политически групи на високо равнище и призова за извършване на структурни реформи за повишаване на заетостта, така че да се постигне равнище от 70 % заетост, необходимо за справяне с проблема на застаряването на населението.

Накрая Парламентът представи становище относно констатациите, съдържащи се в доклада на Kok, като подчерта необходимостта от съсредоточаване върху структурните реформи и макроикономически действия, за да се стимулира растежът и заетостта, и предупреди, че стабилността и устойчивостта на обществените финанси не следва да бъде излагана на опасност.

2. Координационна група за Лисабонската стратегия: състав, цели и резолюция на Парламента от 2005 г.

През декември 2004 г. беше създадена координационна група за Лисабонската стратегия като форум за дискусии, действия и междуинституционален диалог. Тя се състои от 33 представители от различни политически групи, представляващи 10 парламентарни комисии, повечето имащи отношение към Лисабонската стратегия, и се председателства от г-н Joseph Daul, председател на Съвета на председателите на комисии. Тя предоставя форум за редовен открит дебат и подкрепа за законодателната дейност на различните комисии и повишава комуникацията с националните представители.

На 9 март 2005 г. Европейският парламент прие резолюция относно „Средносрочен преглед на Лисабонската стратегия“ (P6_TA(2005)0069), като подкрепи ефикасното префокусиране на Лисабонската стратегия, определи ключовите политически области, като новаторство, намаляване на бюрокрацията и важни предложения, като REACH или Дирекитвата за услугите и подчерта важността на икономическия растеж, околната среда и социалното сближаване.

3. Резолюция на Парламента от 2006 г.

На 15 март 2006 г. Европейският парламент прие резолюция относно „Подготовка на Европейския съвет: Лисабонската стратегия“ (P6_TA(2005)0069), в която поиска обективен анализ на националните планове за действие, отправи конкретни предложения в отговор на бъдещи демографски предизвикателства и посочи стратегическата роля на енергийната политика.

4. Междупарламентарен диалог

Европейският парламент отдава голямо значение на ролята на националните парламенти и се фокусира върху укрепването на двустранния диалог. По време на дебатите на второто съвместно парламентарно заседание между Европейския парламент и националните парламенти, посветено на темата „Парламентите на път към Лисабон“, проведено на 31 януари 2006 г. — 1 февруари 2006 г., беше подчертана необходимостта Лисабонската стратегия да бъде определена по-конкретно и реалистично. Ползите от модела, съчетаващ гъвкавост и сигурност, предложен от новата Лисабонска програма, получи принципно одобрение и беше признато, че социалното сближаване е невъзможно без конкурентоспособност, както и че конкурентоспособността не била могла да съществува без социално сближаване.

Накрая през декември 2005 г. координационната група за Лисабонската стратегия организира публично изслушване, посветено на обсъждане на конкурентоспособността, изследванията и екодизайна. Изслушването заздрави обсъждането на ролята на заинтересуваните страни в процеса на прилагане на целите от Лисабон и относно създаването на стабилна зона за конкуренция и изследвания в Европа.

5. Развитие през 2007г.

В началото на 2007 г. Европейската комисия оповести годишния си доклад относно състоянието на осъществяването във всички държави-членки на националните програми за реформа. Европейският парламент продължава да наблюдава стриктно приложението им чрез своята група от Лисабон Г33.

Мандатът на групата беше продължен с още една година на среща на координаторите през септември 2006 г., на която беше взето решение да се определят двама съдокладчици, които да подготвят резолюция на Европейския парламент, която да бъде гласувана преди пролетния Европейски съвет. Ще бъде поставен акцент върху сравнителния анализ, интегрираните насоки за растеж и заетост и критичния въпрос за енергетиката в ЕС.

Olalla López Alvarez
Gianpaolo Meneghini
Jochen Richter
09/2006