Политика за научни изследвания и технологично развитие
Европейската политика за научни изследвания и технологично развитие заема важно място в европейското законодателство след създаването на ЕОАЕ през 1952 г. Единният европейски акт въвежда дългосрочни рамкови програми за научни изследвания. В момента РП7 за научни изследвания и технологично развитие покрива периода 2007—2013 г. и е структурирана въз основа на 5 конкретни програми.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Политиката на Общността за научни изследвания и технологично развитие (НИТР) първоначално е базирана на член 55 от Договора за Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) (изтекъл през 2002 г.); членове 4—11 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ) (Евратом: ядрени изследвания); и членове 35 и 308 от Договора за създаване на Европейската общност (ЕО). Важен момент в разработването на европейската политика за НИТР е приемането на четири резолюции на Съвета на 14 януари 1974 г., особено на една от тях относно съгласуването на националните политики и определянето на проекти от значение за Общността в областта на науката и технологиите и на друга относно необходимостта на Общността от собствена политика за наука и технология.
Дял XVIII „Научни изследвания и технологично развитие“ от Договора за ЕО се въвежда чрез Единния европейски акт (ЕЕА), който влиза в сила на 1 юли 1987 г. и предоставя нова ясна основа за политиката за НИТР въз основа на дългосрочни рамкови програми.
Съгласно ЕЕА, рамковата програма (РП) се приема с единодушие от Съвета, след еднократна консултация с Европейския парламент (ЕП). С влизането в сила на Договора от Маастрихт на 1 ноември 1993 г. за приемането на РП на ЕО се въвежда процедурата на съвместно вземане на решение от страна на Съвета и Парламента, при запазване на изискването за единодушие в Съвета. Член 7 от Договора за Евратом (единодушие в Съвета, няма официално изискване за консултиране с Парламента) не се променя.
С влизането в сила на Договора от Амстердам на 1 май 1999 г. изискването за единодушие на Съвета при приемането на РП на ЕО се заменя с квалифицирано мнозинство. Договорът за Евратом отново се оставя без промяна и Рамковата програма на Евратом се приема единодушно от Съвета след нейното приемане на първо четене в Парламента. Конкретните програми в рамките на РП се приемат с квалифицирано мнозинство в Съвета, след консултация с ЕП. Правилата за участие на предприятия, центрове за научни изследвания и университети в РП на ЕО се приемат с отделно решение на Съвета (процедура на сътрудничество) за РП4 и РП5 на ЕО и с Регламент на ЕП и на Съвета (процедура на съвместно вземане на решение) за РП6 на ЕО.
ЦЕЛИ
Целта на политиката на Общността за научни изследвания и технологично развитие след ЕЕА е укрепването на научната и технологичната база на европейската промишленост и насърчаването ѝ за постигане на по-голяма конкурентоспособност на международно ниво. През 80-те години на 20 век държавите-членки определят, че насърчаването на конкурентоспособността на промишлеността е основен приоритет за РП. Тази основна разпоредба се изменя през 1993 г. (Договор от Маастрихт), като се добавя фразата „като в същото време насърчава всички научни изследвания, считани за необходими по силата на други глави от настоящия договор“ (член 163 от Договора за ЕО).
Член 164 от Договора предвижда следното: „В стремежа си да постигне тези цели Общността осъществява следните дейности, които допълват дейностите на държавите-членки:
а) осъществяване на научни изследвания, технологично развитие и пилотни програми посредством поощряването на сътрудничеството с и между предприятията, научните центрове и университетите;
б) поощряване на сътрудничеството в областта на научните изследвания, технологичното развитие и демонстрационните инициативи на Общността с трети страни и международни организации;
в) разпространяване и оптимизиране на резултатите от осъществяването на научните изследвания, технологичното развитие и демонстрационните инициативи в Общността;
г) поощряване на обучението и мобилността на занимаващите се с научни изследвания в Общността.“
Съгласно член 165: „Общността и държавите-членки координират своите дейности [...] по такъв начин, че да осигурят взаимната съвместимост на техните национални политики и политиката на Общността“.
ПОСТИЖЕНИЯ
А. Политика на Общността за научни изследвания и технологично развитие: Кратък преглед
Основният инструмент на политиката на Общността за научни изследвания и технологично развитие е дългосрочната РП, която определя целите, приоритетите и финансовия пакет за подпомагане за период от няколко години (обикновено пет с планиране на следващите РП, които да се припокриват за една или две години, но с различни финансови пакети, обикновено за четири години). С Първата рамкова програма (1984—1987 г.), дейностите на Общността във връзка с научните изследвания и технологичното развитие за пръв път са съгласувани като част от единна структурирана рамка. Основната цел на Втората РП (1987—1991) е разработването на технологии за бъдещето, които да обединяват основни програми на Общността в областта на информационните технологии („Esprit“), материали („EURAM“), промишлени технологии („BRITE“) и водещи комуникационни технологии („RACE“). Третата РП (1990—94 г.) следва същата насока, като се съсредоточава върху по-малко насоки на действие, но и върху разпространяването на резултатите от изследователската дейност. През април 1994 г., след продължителна и трудна процедура, Съветът и Парламентът (в първата проведена някога процедура на съвместно вземане на решение) примат Четвъртата рамкова програма (1994—1998 г.). Тази програма се базира на предишни инициативи, но съдържа няколко важни нововъведения, като новата програма за целеви социално-икономически изследвания. Петата рамкова програма (1998—2002 г.) бележи промяна на акцента от изследвания, съсредоточени върху техническото изпълнение, към изследвания и иновации, насочени към конкретни социално-икономически цели.
Б. Осъществяване на политиката за научни изследвания и технологично развитие
Обичайният проект, финансиран от Общността, включва юридически лица, т.е. университети, изследователски центрове, предприятия, включително малки и средни предприятия (МСП) или отделни изследователи от няколко държави-членки, асоциирани страни и трети страни. Като цяло се цели балансирано представяне на промишлеността и науката. Има и специални дейности за подпомагане на разработването на научните дейности в необлагодетелстваните райони на държавите-членки и в асоциираните страни — кандидатки за членство в ЕС . РП се осъществява чрез специални програми. Общността има няколко средства на разположение, за да постигне своите цели за НИТР в рамките на тези специални програми:
— Преки действия, извършвани от Съвместния изследователски център (СИЦ), който се намира в Испра (Италия), Геел (Белгия), Петен (Нидерландия), Карлсруе (Германия) и Севиля (Испания), и изцяло финансирани от Общността.
— Непреки действия, които могат да бъдат или (i) съвместни научни проекти, осъществявани от консорциуми от юридически лица в държавите-членки, асоциирани и трети страни и финансирани от Общността до 50 %, или (ii) действия за съгласуване и подкрепа, финансирани от Общността до 100 %, или (iii) ръководени от института домакин или от отделни изследователи действия за целите на мобилността на научните изследователи в рамките на различни стипендии на програмата „Мария Кюри“ и на схеми за предоставяне на безвъзмездни средства и финансиране, с максимален принос на Общността от 100 %.
В. Шеста рамкова програма (2002—2006 г.)
1. Преглед
Шестата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (РП6) е приета на 27 юни 2002 г. (Решение № 1513/2002/EO на ЕП и на Съвета). Програмата се осъществява от 1 януари 2003 г. до 31 декември 2006 г. РП6 е създадена специално с цел насърчаване на създаването на Европейско научноизследователско пространство (ЕНП), прието от Европейския съвет от Лисабон през март 2000 г. и подкрепено от ЕП. Създаването на ЕНП има за цел: (i) гарантирането на свободно движение на изследователи, идеи и технологии в Европа, (ii) преодоляване на разпокъсаността на европейската изследователска дейност и създаване на критична маса; и (iii) координиране на националните и европейските програми и политики.
2. Инструменти
РП6 въвежда два нови инструмента с цел да се обърне внимание на проблема с разпокъсаността на европейската изследователска дейност и увеличаващото се въздействие от тази разпокъсаност:
— Мрежи за високи постижения, които целят постепенното обединяване на капацитетите на партниращите изследователи за целите на насърчаването на научните и технологичните постижения на Общността.
— Интегрирани проекти, които са със значителен размер и целят създаването на критична маса в изследователските дейности, насочена към ясно определени научни и технологични цели.
Освен това член 169 от Договора за ЕС се прилага за пръв път при партньорство между европейски и развиващи се страни за осъществяването на програма за клинични изследвания за борба със СПИН, малария и туберкулоза.
3. Бюджет и насоки на действие
Първоначалният бюджет на РП6 от 17,5милиарда евро, от които 1,23 милиарда за Евратом, се намалява на 19 235 милиона евро, от които 1 352 милиона евро за Евратом, поради разширяването. Общото финансиране за РП на ЕО (17 883 милиона евро) е разпределено между различните дейности, както следва:
а) Определяне на фокуса и обединяване на научните изследвания на Общността (включително тематични приоритети):
Бюджет: 14 682 милиона евро:
— Науки за живота, геномика и биотехнологии, свързани със здравето: 2 514 милиона евро;
— Технологии на информационното общество: 3 984 милиона евро;
— Нанотехнологии, материали и нови производствени процеси: 1 429 милиона евро;
— Въздухоплаванеи космос: 1 182 милиона евро;
— Качество и безопасност на храните: 753 милиона евро;
— Устойчиво развитие, глобални промени и екосистеми: 2 329 милиона евро;
— Граждани и управление в общество, основано на знанието: 247 милиона евро;
— Конкретни дейности, обхващащи по-широк кръг от изследвания: 1 409 милиона евро(включително хоризонтални изследователски дейности, включващи МСП с бюджет от 473 милиона евро и конкретни мерки в подкрепа на международното сътрудничество с бюджет от 346 милиона евро);
— Неядрени дейности на Съвместния изследователски център: 835 милиона евро.
б) Структуриране на ЕНП.
Бюджет: 2 854 милиарда евро:
— Изследвания и иновации: 319 милиона евро;
— Човешки ресурси: 1 732 милиарда евро;
— Научни инфраструктури: 715 милиона евро;
— Наука и общество: 88 милиона евро.
в) Укрепване на основите на Европейското научноизследователско пространство: 347 милиона евро.
4. Осъществяване на програмата
а) Участие
Всяко юридическо или физическо лице, установено в държава-членка или асоциирана държава, съгласно националното, международното или общностното право може да се отзове на покана за представяне на предложения и ако неговото предложение бъде одобрено, да получи финансиране от Общността. По този начин университети, изследователски центрове, предприятия, включително МСП и международни организации, могат да кандидатстват за финансиране. Лица от трети страни също могат да участват в консорциуми и да получат финансиране за определени дейности по РП.
б) Покани за представяне на предложения
Като правило, предложенията се подават в отговор на покана за представяне на предложения. Консорциумите, които искат да подадат предложения, разполагат с около три месеца, за да изготвят и подадат своето предложение.
в) Информационни източници
Поканите за представяне на предложения се публикуват в Официален вестник на Европейските общности и на интернет страниците на Комисията, предназначени за тази цел. Основното средство за разпространяване на информация относно тези процедури и рамковите програми като цяло, както и по въпроси, свързани с политиката, е поддържаният от Комисията сървър „CORDIS“. Информационното списание за НИТР също предоставя информация.
На национално ниво в държавите-членки, асоциираните държави и други държави партньорки съществуват национални центрове за контакт, които предоставят информация относно РП и подпомагат потенциалните кандидати.
г) Оценяване на предложения и избор на проекти
Оценяването на проектите обикновено се състои от една единствена стъпка. За конкретни дейности се прилага двуфазна процедура: първо участниците са поканени да подадат обобщено предложение; ако първоначалната им молба е одобрена, те са поканени да представят подробно предложение. Проектите се одобряват за финансиране с решение на Комисията, след провеждането на междуведомствени консултации и на процедурата по комитология.
д) Международно сътрудничество („INCO“)
В РП6 международното сътрудничество се осъществява чрез: (i) отваряне на тематичните приоритети за лица от трети страни с финансиране, което се отпуска за държави, към които е насочено международното сътрудничество (развиващи се страни, средиземноморските страни, включително Западните Балкани, Русия и новите независими държави); (ii) конкретни мерки в подкрепа на международното сътрудничество, които включват държави, към които е насочено международното сътрудничество; (iii) международни дейности, свързани с човешките ресурси. Общността е сключила няколко двустранни споразумения за сътрудничество в областта на науката и технологиите с трети страни.
е) Координиране на дейности за НИТР извън Общността
Схемата ERA-NET, въведена за пръв път в РП6, има за цел да ускори сътрудничеството между националните и регионалните изследователски програми, осъществявани от държавите-членки и асоциирани страни чрез създаване на мрежи, включително „съвместно откриване“ на програми и осъществяване на съвместни дейности. РП6 покрива и оперативните разходи на „COST“ (сътрудничество в областта на научните и техническите изследвания от обществен интерес, финансирани на национално ниво в Европа) и координира дейностите си с тези на други европейски инициативи, например „EUREKA“ (междуправителствена инициатива за проучвания, насочени към пазара и дейности по разработване).
Г. Перспективи за европейската политика за научни изследвания и технологично развитие
Приемането на РП6 представлява ясна стъпка към нова стратегическа ориентация на изследователската политика на Общността. При все това, както Парламентът неведнъж е заявявал, от особена важност е да се увеличат усилията в областта на научните изследвания на ниво ЕС, тъй като единствено по този начин мястото на Европа в областта на технологичните иновации може да бъде гарантирано и да бъдат създадени необходимите условия за осигуряване на икономическата независимост и социално сближаване на Европа, които са неразделна част от благосъстоянието на нейните граждани.
В сравнение с основните конкуренти на световния пазар (основно САЩ и Япония), средствата, отделяни от ЕС за научни изследвания и разработки, са незначителни (1,93 % от БВП през 2003 г., в сравнение с 2,59 % в САЩ и 3,15 % в Япония). Поради това, Европейският съвет от Барселона от март 2002 г. предприе важна стъпка, тъй като държавните и правителствените ръководители се съгласиха да увеличат инвестициите в научни изследвания и разработки до 3 % до 2010 г.
Д. 7-ма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (РП7)
Европейската комисия публикува първоначалното си предложение на 6 април 2005 г. с общ бюджет от 72,7 милиарда евро (настояща сума) за РП на ЕО за периода 2007—2013 г. и 3,1 милиарда евро за РП Евратом за периода 2007—2011 г. Предложенията съдържат няколко важни нововъведения, включително създаването на Европейски съвет за научни изследвания в подкрепа на направляваните от научните изследователи авангардни научни изследвания, осъществяването на съвместни технологични инициативи във връзка с ключови технологии и подпомагане на създаването на нови изследователски инфраструктури. РП на ЕО е структурирана в пет специфични програми: сътрудничество (подпомагане на съвместните изследователски дейности в девет тематични приоритета), идеи (създаване на Европейски съвет за научни изследвания), хора (подкрепя обучението и професионалното развитие на научните изследователи), капацитет (подкрепя основните аспекти на европейския капацитет за изследвания и иновации) и неядрени дейности на Съвместния изследователски център. РП Евратом е структурирана в две специфични програми и разполага със значително финансиране за изследвания в областта на термоядрената енергия, в съответствие с международните задължения, поети от Общността за реализирането на международния експериментален термоядрен реактор („ITER“) заедно със САЩ, Япония, Русия, Китай и Корея.
Е. Европейски технологичен институт (ЕТИ)
В съобщението си до пролетния Европейски съвет „Да работим заедно за растеж и създаване на работни места — ново начало за Лисабонската стратегия“, съобщение от председателя г-н Барозу, Комисия на Европейските общности, Брюксел, 2.2.2005 г., COM(2005) 24, Европейската комисия отбеляза намерението си да внесе предложение за създаване на Европейски технологичен институт. Създаването на ЕТИ е предложено от Комисията (Съобщение на Комисията от 22 февруари 2006 г. „Конкретизиране на предишното партньорство за икономически растеж и заетост — Развиване на център на знанието: Европейският технологичен институт“, (COM(2006)0077)) като модел в рамките на интегрирана стратегия за мобилизиране на всички компоненти от триъгълника на знанието, включващ образованието, научните изследвания и иновациите в изпълнение на лисабонските цели. Това съобщение, последвано от публична консултация, не предизвиква положителни реакции сред заинтересованите лица. Второто съобщение на Комисията (Съобщение на Комисията от 8 юни 2006 г. „Европейски технологичен институт: нови етапи“, COM(2006) 276) във връзка с ЕТИ имаше по-положително въздействие върху експертните среди, но все още оставя много въпроси без отговор, което ще се промени с предстоящите законодателни предложения и придружаващата ги оценка на въздействието.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
В продължение на над 20 години Европейският парламент насърчава все по- амбициозната политика на ЕС относно НИТР и призовава за значително увеличаване на общите средства за научни изследвания, отпускани от държавите-членки за поддържане и укрепване на европейската международна конкурентоспособност. ЕП насърчава и по-голямото сътрудничество с държави партньорки извън ЕС, сериозните дейности за интегриране между Структурните фондове и РП и целевия подход за оптимизиране на участието на МСП и улесняване на участието на по-слаби участници с добър потенциал. Парламентът настоява и за по-голяма гъвкавост на РП, за да има възможност за пренасочване на ресурси към по-обещаващи области и за реагиране при промяна на обстоятелствата, както и при появата на нови приоритети за научните изследвания.
По време на обсъждането на РП6 ЕП прави няколко важни предложения, отразени в законодателните текстове, които са приети. Тъй като институциите на ЕС одобряват в ранен етап общия бюджет на програмата, усилията на Парламента се съсредоточават върху приоритетите и, където е приложимо, подобряване на бюджетните мерки. Тези приоритети са свързани основно със структурата на програмата (като в първия тематичен приоритет се въвежда раздел за борба с основни болести, включително рак и инфекциозни болести, свързани с бедността), финансовите инструменти (въвежда се понятието „постигане на ниво на изключителност“ за участие на участници от по-малък мащаб, които представят новаторски проекти за изследвания), правилата на участие (премахват се разпоредите за отговорност, които биха отблъснали участниците от по-малък мащаб, като се въвеждат „меки“ критерии за оценка на взаимодействието с образованието, участието на обществото като цяло и активизирането на ролята на жените в научните изследвания) и подпомагане на науката и обществото и на дейностите, свързани с международно сътрудничество.
До голяма степен, предложенията на Комисията по РП7 включват основните нужди, които се съдържат в резолюция на ЕП от 10 март 2005 г. във връзка със съобщението на Комисията, озаглавено „Ръководство за бъдещата политика на ЕС в подкрепа на научните изследвания“. Основните въпроси, разгледани в резолюцията, се отнасят до: (i) предложението на Комисията за удвояване на бюджета на ЕС за научни изследвания; (ii) добре финансиран, автономен Европейски съвет за научни изследвания за подпомагане на основните изследвания във всички научни области въз основа на добри постижения; и (iii) съвместни технологични инициативи като основен механизъм за приближаване на научните изследвания към промишлеността. Според осъществения до момента обмен на гледни точки на ниво комисии, предложенията на Комисията по РП7 като цяло са приети положително от членовете на ЕП. След първо четене в Парламента на 15 юни 2006 г. и поради значителното намаляване на бюджета за научни изследвания от страна на Съвета, съгласно споразумението за финансовата перспектива за периода 2007—2013 г., постигнато през декември 2005 г., предложеният бюджет и разбивката му са следните (в милиони евро):
Сътрудничество | 32582 |
Здравеопазване | 6134 |
Храна, земеделие и биотехнологии | 1935 |
Информационни и комуникационни технологии | 9050 |
Нанонауки, материали и нови производствени технологии | 3467 |
Енергия | 2415 |
Околна среда (включително изменение на климата) | 1886 |
Транспорт (включително аеронавтика) | 4180 |
Социално-икономически науки и хуманитарни науки | 657 |
Сигурност | 1429 |
Космос | 1429 |
Идеи | 7560 |
Хора | 4927 |
Производителност | 4042 |
Научноизследователски инфраструктури | 1708 |
Изследвания в полза на МСП | 1366 |
Области на познанието | 126 |
Изследователски потенциал | 350 |
Наука в обществото | 359 |
Дейности по международно сътрудничество | 133 |
Неядрени дейности на Съвместния изследователски център | 1751 |
ОБЩО | 50 862 |
Направени са корекции, за да се приведе в съответствие Рамковата програма с позицията на Европейския парламент във връзка с Междуинституционалното споразумение за бюджетната дисциплина (включително финансовата перспектива за периода 2007—2013 г.), прието на пленарно заседание на 15 май 2006 г., и с цел чрез вътрешното разпределение на бюджета да се определят приоритетите за Рамковата програма, които се споделят от всички политически групи в комисията на Европейския парламент по промишленост, изследвания и енергетика.
В Парламента има широк политически консенсус относно приоритетите сред различните елементи от РП7. ЕП поставя като основен приоритет Европейския съвет за научни изследвания (цел „Идеи“), който според ЕП трябва да бъде независима структура, създадена съгласно процедурата на съвместно вземане на решение. Други приоритети на ЕП, подредени по важност, са „Хора“ (набиране на персонал, професионално развитие и обмен на научни изследователи) и „Сътрудничество“ (по-специално разделите „Енергия“ и „Здравеопазване“; в „Енергия“ ЕП настоява за определянето на ⅔ от финансите за енергията от възобновяеми източници и изследвания в областта на енергийната ефективност). ЕП изрази притеснение относно възможното разпръсване на фондовете по РП7 към бъдещия Европейски технологичен институт (ЕТИ) и възможното прекомерно отделяне на средства за Финансовия инструмент за споделяне на риска.
През май 2006 г. ЕП изрази скептичното си отношение относно необходимостта или безполезността на ЕТИ в резолюцията си относно Годишния стратегически доклад на Комисията (резолюция на ЕП от 18 май 2006 г. относно бюджета за 2007 г.: Годишни стратегически приоритети на Комисията, T6-0221/2006) „[ЕП] счита, че създаването на Европейски технологичен институт може да подкопае или да се припокрие със съществуващите структури и следователно може да не е най-ефективният начин за усвояване на финансите в този контекст“.
M. Györffi
09/2006