Кохезионен фонд
Учреден през 1994 г., Кохезионният фонд дава финансов принос за осъществяването на проекти в областта на екологията и на трансевропейските транспортни мрежи и инфраструктури. Той финансира и подготвителните проучвания, свързани с тези проекти, както и мерките за оказване на техническа помощ.
ПРАВНА ОСНОВА
Член 161 от Договора за създаване на Европейската общност, въведен с Договора от Маастрихт.
ЦЕЛИ
Договорът предвижда фондът да предоставя финансова помощ по проекти в областта на:
— околната среда;
— трансевропейските мрежи в областта на транспортната инфраструктура.
УЧРЕДЯВАНЕ
В началото (на 1 април 1993 г.), Съветът създава финансов инструмент за сближаване (Регламент (ЕИО) № 792/93). Впоследствие на 16 май 1994 г. е създаден Кохезионният фонд (Регламент (ЕИО) № 1164/94, изменен с Регламенти (ЕО) № 1264/1999 и (ЕИО) № 1265/1999).
А. Приложно поле
1. Държави, отговарящи на критериите на фонда
Фондът е предназначен за държави-членки на ЕС с брутен вътрешен продукт на глава от населението под 90 % от средния БВП за Общността, които са въвели програма, която има за цел да се постигне съответствие с критериите, изложени в член 104В от Договора, относно прекомерен публичен дефицит при координацията на икономическата политика в съответствие с принципите на Икономическия и паричен съюз. Четири държави отговарят на тези условия: Испания, Гърция, Ирландия и Португалия.
2. Проекти, отговарящи на критериите на фонда
В посочените по-горе две области на дейност, предвидени в Договора, фондът може да подпомага:
— екологични проекти, които способстват за реализиране на целите, изложени в член 174 (130С) от Договора, в следните области: качество на околната среда, здравеопазване, използване на природните ресурси, екологични проблеми от регионален и планетарен мащаб. Тук фигурират проекти, които произтичат от мерките, приети в съответствие с разпоредбите на член 175 (130Т), и които отговарят на приоритетите на общностната политика за опазване на околната среда в контекста на Петата програма за политика и дейност по отношение на околната среда и устойчивото развитие;
— транспортни инфраструктурни проекти от общ интерес, които са финансирани от държави-членки и се вписват в рамката на насоките, предвидени в член 155 (129В) от Договора; при все това, могат да бъдат финансирани и други проекти, които допринасят за постигане на изброените в член 154 (129Б) от Договора цели относно трансевропейските мрежи, до приемането на целесъобразни основни насоки от Съвета (*4.7.2.);
— подготвителни проучвания, свързани с проекти, които отговарят на критериите за финансиране;
— мерки за техническа помощ и проучвания, свързани с тях.
Б. Механизъм на отпускане на помощ
1. Процент на финансиране
Процентът на отпусканата финансова помощ варира между 80 % и 85 % от публичните разходи, свързани с даден проект, в зависимост от естеството на предвидените дейности. В случай че към финансирането, отпуснато от фонда на даден проект, бъдат прибавени и други общностни средства, общият размер на помощта не бива да надвишава 90 % от съвкупните разходи, с изключение на подготвителните проучвания, които могат да бъдат финансирани в размер на 100 %.
2. Процедура
Решението за финансиране на даден проект се взема от Комисията в сътрудничество с държавата бенефициент. Решенията следва да спазват подходящ баланс между двете области на намеса (околна среда и транспортни инфраструктури). Всяка година Комисията изготвя доклад за дейността на фонда и го представя на вниманието на Европейския парламент, на Съвета, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите.
В. Размер на помощта
1. Ресурси на фонда
а) За периода 1993—1999 г.
През този период фондът разполага с ресурси за разпределение в размер на малко над 15 милиарда евро.
С Регламент (ЕО) № 1264/99 бе определено следното индикативно разпределение на средствата между държавите бенефициенти:
— Испания: между 61 и 63,5 %;
— Гърция: между 16 и 18 %;
— Португалия: между 16 и 18 %;
— Ирландия: между 2 и 6 % (от 1 януари 2004 г. Ирландия вече не е считана за държава, която отговаря на критериите на фонда).
б) За периода 2000—2006 г.
Регламент (ЕО) № 1264/1999 определя общите налични ресурси за поемане на ангажимент в размер от 18 милиарда евро, по цени от 1999 г.
След разширяването на Европейския съюз от 1 май 2004 г. Кохезионният фонд се прилага за десетте новоприети държави-членки за периода до края на 2006 г, както и за трите предишни държави бенефициенти (Испания, Португалия, Гърция) за периода от 2000 до края на 2006 година. От 1 януари 2007 г. Испания вече не отговаря на критериите за финансиране.
Документът, отнасящ се до условията за присъединяване на десетте нови държави-членки, предвижда обща сума в размер на 7,59 милиарда евро като кредит за поети задължения по цени от 1999 г. за тези държави през периода 1 май 2004 г. — 31 декември 2006 г.
Индикативното разпределение на общите средства на фонда между държавите-членки зависи от много обективни критерии: население, площ на държавата, БВП на глава от населението и други социално-икономически фактори като например дотации на инфраструктурите. При все това е необходимо общата годишна финансова помощ, отпускана на тези държави в рамките на Кохезионния фонд, заедно с помощта по структурните фондове, да не надвишава 4 % от техния брутен вътрешен продукт.
в) Програмен период 2007—2013 г.
Новият Регламент (ЕО) № 1084/2006 определя общите разпоредби за функционирането на Кохезионния фонд и предвижда той да способства за постигането на цел „Сближаване“ (*4.5.2.) на най-слабо развитите държави-членки и региони чрез финансово участие в оперативните програми по тази цел.
Присъединяването към ЕС на нови държави-членки на 1 май 2004 г., всички от които отговарят на критериите за финансиране от Кохезионния фонд, както и наличието на нови и значими потребности от финансиране на тези държави, наложиха необходимостта от разширяване на областите на намеса на фонда, както и увеличение на средствата — от 18 милиарда евро (през периода 2000—2006 г.) на 61 милиарда евро през новия програмен период (58 милиарда евро + 3 милиарда евро за временна и специфична подкрепа).
Наред с това фондът може да финансира и дейности в области, свързани с устойчивото развитие и с ясна екологична насоченост, като например енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници, както и в транспортния сектор извън трансевропейските мрежи, железопътния транспорт, речния и морския транспорт, мултимодалните системи и тяхната оперативна съвместимост, управлението на автомобилния и въздушния трафик, чистия градски транспорт и видовете обществен транспорт. Това разширяване на приложното поле е в съответствие с конкретните разпоредби на Договора и е в синхрон с приоритетите, определени от Европейския съвет в Лисабон (март 2000 г.) и в Гьотеборг (юни 2001 г.).
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Създаването на Кохезионния фонд през 1994 г. бе първа възможност за Европейския парламент да се възползва от новото си право на одобрение по отношение на структурните фондове, предоставено му с разпоредбите на Договора от Маастрихт (член 130Г.). Той постигна приобщаването на местните и регионалните органи към дейността по наблюдение на проектите, финансирани от фонда, като неговото одобрение касае и условията на функциониране на този фонд.
През следващите години влиянието на Европейския парламент върху политиката на сближаване се увеличи. Парламентът се противопостави на това клаузата за условност по отношение на критериите за публичния дефицит да санкционира държавите, които вече са успели да изпълнят тези критерии. Според него това всъщност не означава, че тези държави са успели да премахнат регионалните и социални различия, както е видно от заключенията на първия тригодишен доклад за сближаването. Освен това Парламентът акцентира върху приноса на фонда за създаване на работни места в държавите бенефициенти: според Комисията през 1996 г. са създадени над 57 000 преки и над 17 000 косвени работни места.
Европейският парламент взе активно участие в работата върху новия Регламент (ЕО) № 1084/2006 за периода 2007—2013 година. Той внесе множество предложения, които допринесоха за обогатяване на текста на този регламент, като обърна особено внимание на следните области:
— опазване на околната среда;
— хората с увреждания;
— опростяване и прозрачност на процедурите;
— засилване на ролята на регионалните участници и въвеждане на „premium system“ (под формата на „резерв на Общността за качество и постигнати резултати“, който през периода 2000—2006 г. бе предвиден само за структурните фондове).
Съветът не счете за целесъобразно да приеме всички тези предложения.
Ивана КАЦАРОВА
01/2007 г.