Малки и средни предприятия
МСП съставляват 99 % от дружествата в ЕС, които представляват приблизително 70 % от работните места и БВП на ЕС. Приети са различни програми за действие с цел подкрепа на малките и средни предприятия. Най-новата програма — Закона за малкия бизнес (SBA) - обобщава всички тези програми и има за цел да създаде цялостна политическа рамка.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Малките и средни предприятия (МСП) функционират предимно на национално ниво, тъй като относително малко на брой малки и средни предприятия извършват трансграничен бизнес в рамките на ЕС. Въпреки това, независимо от техния обхват на дейност, МСП са засегнати от законодателството на ЕС в различни области, сред които може да се посочат например данъчно облагане (членове 90—93), конкуренция (членове 81—89) и дружествено право (право на установяване — членове 43—48).
Съществуват няколко регламента, например Регламент (ЕИО) № 2137/85 на Съвета относно Европейското обединение по икономически интереси, Регламент (ЕИО) № 2157/2001 относно Устава на Европейското дружество и Директива 2001/86/ЕО по отношение на участието на заетите лица, регионалната и социалната политика (членове 136—145) и митническите формалности (членове 25—27) или на Регламент (ЕИО) № 70/2001 за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на държавните помощи за малките и средните предприятия, които са пример за вторично законодателство, оказващо осезаемо въздействие върху малките и средни предприятия в ЕС.
Комисията прие нова дефиниция на МСП в Препоръка 2003/361/ЕО. Въведените прагове за броя на работниците или служителите са следните: микропредприятия (0—10 работници или служители), малки предприятия (10 до 50 работници или служители) и средни предприятия (от 50 до 250 работници или служители). В препоръката се увеличават горните финансови граници (оборот или общ счетоводен баланс), за да се вземе предвид инфлацията от първата дефиниция на МСП през 1996 година насам. Новата дефиниция влезе в сила на 1 януари 2005 година.
ЦЕЛИ
Микропредприятията, малките и средни предприятия съставляват 99 % от всички предприятия в ЕС. МСП са около 23 милиона, с персонал около 100 милиона души и са основен източник на предприемачески дух и нововъведения, което е от решаващо значение за конкурентоспособността на европейските дружества. Политиката на ЕС за малки и средни предприятия има за цел да гарантира, че политиките и действията на Общността са насочени към подкрепата на малкия бизнес и да допринесе за превръщането на Европа в по-привлекателно място за учредяване на дружества и развиване на търговска дейност.
ПОСТИЖЕНИЯ
А. Обща политика за МСП
Настоящата политика на ЕС във връзка с МСП до голяма степен попада в обхвата на Лисабонската стратегия, която цели да направи ЕС най-конкурентоспособната и динамична икономика в света, основана на знанието. Малките и средни предприятия играят решаваща роля в постигането на тази цел.
Политиката на ЕС за МСП е определена още в първата програма за действие, приета през 1983 г. в края на Европейската година на малките и средни предприятия и на занаятите. Втора такава програма започна през 1987 г. и беше подкрепена от Съвета за периода 1993—1996 г. Трета дългосрочна програма обхващаше периода 1997—2000 г., а четвъртата дългосрочна програма първоначално бе обявена за периода 2001—2005 г. с бюджет от 450 милиона евро (период, удължен до 2006 г. с увеличение на референтната финансова сума с 88,5 милиона евро). Петте основни цели на четвъртата програма са следните: засилване на растежа и конкурентоспособността на предприятията в икономика, основана на знанието, насърчаване на предприемачеството, опростяване и подобряване на административната и регулаторна среда за предприятията, подобряване на финансовата среда за предприятията, както и предоставяне на по-лесен достъп на предприятията до програмите на ЕС за подкрепа.
През юни 2000 г., Съветът прие Европейска харта за малките предприятия, която съдържа препоръки за това как малките предприятия да се възползват пълноценно от икономиката, основана на знанието. От 2000 г. насам Комисията е изготвила годишни доклади за изпълнение във връзка с прилагането на Хартата.
Редица последващи инициативи на Комисията са оказали осезаемо въздействие върху малките и средни предприятия. Например, през 2001 г. Комисията даде началото на разяснителната кампания по отношение на инициативата „Go Digital“, за да демонстрира на МСП потенциалните ползи от въвеждането и ефективното използване на е-бизнеса. Като последващи действия във връзка с плана за действие „е-Европа 2002“ и инициативата „Go Digital“, Комисията започна конкретни действия за подпомагане на МСП за въвеждане на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и е-бизнеса.
В началото на 2003 г. Комисията стартира обществен дебат за възможните начини за по-нататъшно развиване на предприемачеството чрез своята Зелена книга за предприемачеството в Европа (COM (2003) 27). В резултат на това, Комисията прие съобщението „План за действие: Европейска програма за развитие на предприемачеството“ (COM (2004) 70). Като следствие на тази инициатива беше прието Решение № 1639/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 година за създаване на Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (2007—2013 г.).
Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации е специално насочена към малките и средни предприятия и обединява в една обща рамка специални програми на Общността за подкрепа и свързани с този въпрос елементи от други програми на Общността в области, важни за стимулиране на европейската производителност, иновационния капацитет и устойчивия растеж, като едновременно с това засяга и допълнителни екологични проблеми. Тя се състои от подпрограми, като например програмата за предприемачество и иновации, програмата за подкрепа на политиката в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) и програма „Интелигентна енергия — Европа“.
Съобщението на Комисията „По-добро регулиране за растеж и заетост в Европейския съюз“, прието от Комисията през 2005 г. (COM/2005/97), има за цел да реформира начина, по който европейските институции, поотделно или съвместно, създават законодателство на европейско ниво и начина, по който държавите-членки прилагат това законодателство на национално ниво. Оттогава насам бяха осъществени два стратегически прегледа на този пакет. В рамките на инициативата за по-добро регулиране, цялото законодателството на ЕС следва да бъде оценено и във връзка с въздействието му върху МСП и, ако е необходимо, да бъде променено в посока, по-благоприятна за МСП.
Също така през 2005 г. Европейската комисия прие „Съвременна политика за МСП за растеж и заетост“. В това съобщение се предлагат действия в пет ключови области, а именно насърчаване на предприемачеството и уменията, подобряване на достъпа на МСП до пазарите, намаляване на бюрокрацията, подобряване на потенциала за растеж на МСП и засилване на диалога и консултациите със заинтересовани лица от сферата на МСП. Инициативата имаше за цел да се гарантира, че всички аспекти на политиката на ЕС за подпомагане на МСП са координирани и че нуждите на малките и средни предприятия са оценени по-пълно при изготвянето на такива политики.
Б. Закон за малкия бизнес (ЗМБ)
Най-изчерпателната и широкообхватна инициатива за малки и средни предприятия към днешна дата е предложена от Комисията в нейно съобщение (COM (2008) 394) през юни 2008 г. под формата на т.нар. „Закон за малкия бизнес“ (ЗМБ).
ЗМБ се състои от различни инициативи и принципи. Нарича се „закон“, за да се подчертае символично политическата воля зад него, тъй като липсва елементът на задължителност от правна гледна точка. ЗМБ има за цел да създаде нова политическа рамка, като интегрира съществуващите инструменти и се основава на Европейската харта за малките предприятия и съвременната политика за МСП. За да постигне това, той възприема „подход на политическо партньорство с държавите-членки“ вместо да предлага напълно общностен подход. ЗМБ има за цел да подобри цялостния подход към предприемачеството в ЕС чрез принципа „Мисли първо за малките!“. Със ЗМБ, Комисията се опитва да създаде истинско партньорство в рамките на ЕС в полза на МСП.
В основата на ЗМБ са заложени 10 общи ръководни принципи, например създаването на по-благоприятна среда за предприемачеството или подобряване на достъпа до финансиране на МСП, които трябва да се изпълняват чрез мерки в областта на тази политика както на ниво ЕС, така и на ниво държави-членки. Тези принципи са допълнени от обявяването на четири законодателни предложения, предвидени за по-късен етап: статута на европейското частно дружество, директивата относно забавянето на плащания, нов регламент за освобождаване по отношение на държавните помощи, както и директивата за намалени ставки на ДДС.
В. МСП на единния пазар
В съобщението на Комисията „Единен пазар за Европа през 21-ви век“ от ноември 2007 г. се подчертава необходимостта от непрекъснато подобряване на рамковите условия за бизнеса в единния пазар (COM (2007) 724). Съществуват или са планирани различни инициативи и мерки, които целят да улеснят създаването и функционирането на малките и средни предприятия във вътрешния пазар. МСП са получили дерогации в много области, например сближаване на дружественото право, правилата относно конкуренцията и данъчното облагане.
1. Дружествено право
„Европейското дружество“ се разглежда като един от основните елементи за завършването на вътрешния пазар. От 2001 г. съществува възможност за публичните дружества с ограничена отговорност да бъдат учредявани в ЕС (Societas Europaea (SE), което позволява на предприятията да осъществяват дейност в ЕС при спазване на законодателството на ЕС, директно приложимо във всички държави-членки.
Със ЗМБ, през юни 2008 г., Европейската комисия прие предложение относно статута на Европейското частно дружество (известно още като „Societas Privata Europaea (SPE)“ COM (2008) 396/3). Статутът на SPE съдържа набор от единни правила относно дружественото право, приложими за всяко частно дружество, учредено като SPE във всички държави-членки, като тези правила са по-обширни от съдържащите се в статута на SE. Ако бъде приет, статутът ще донесе значителни ползи за малките и средни предприятия, като им спести време и намали разходите, особено при учредяването на бизнес в различните държави-членки.
2. Политика в областта на конкуренцията
Политиката на ЕС относно държавните помощи от много време насам третира МСП благоприятно като отбелязва специфичните трудности, с които те се сблъскват, поради своя размер. Със „Закона за малкия бизнес“ Комисията предлага нов регламент за освобождаване (общ регламент за групово освобождаване) относно държавните помощи, който обединява в един текст и хармонизира правилата, вече съществуващи в пет отделни регламента и разширява категориите държавни помощи, обхванати от освобождаването. Според новите правила, малките и средни предприятия могат да получат помощ за инвестиции в размер до 7,5 милиона евро за даден проект, без да уведомяват Комисията. Инициативата също така цели да улеснява проектите за защита на околната среда и да насърчава жените предприемачи.
В миналото Комисията направи усилия да модернизира своите правила относно конкуренцията, да създаде по-ефективни процедури, да повиши тяхната прозрачност и да улесни прилагането им. Помощите за МСП са присъствали в дневния ред многократно. През януари 2001 г., Регламент 70/2001 за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на държавните помощи за малките и средните предприятия заменя насоките от 1996 година. Той предвижда дерогации по отношение на помощите за инвестиции – 15 % от утвърдените разходи за малките и 7,5 % за средните предприятия; на помощите за консултантски услуги (50 % от утвърдените разходи); и на помощите за участие в панаири и изложения (50 % от допустимите разходи).
3. Данъчно облагане
Откритите консултации, довели до изготвянето на ЗМБ, разглеждаха въпроса за най-общите проблеми, пред които са изправени малките и средни предприятия във вътрешния пазар. По време на тези консултации данъчното облагане е определено като един от трите най-важни въпроси. Въпреки че правилата относно непрякото данъчно облагане са хармонизирани до известна степен съгласно общностна рамка, прякото данъчно облагане (включително данъчно облагане на търговски дружества) остава изцяло национална компетенция. Това има значително въздействие върху разходите за постигане на законосъобразност и административната тежест в трансграничния бизнес, които са непосилно високи за малките и средни предприятия, тъй като обикновено те разполагат с по-малко средства, отколкото по-големите дружества.
От 2001 г. насам проблемите на „Данъчното облагане на дружествата на вътрешния пазар“ (SEC (2001) 1681) са разглеждани в съобщения (напр. COM (2001) 582) и проучвания, но действително решение не е намерено. От Комисията се очаква да представи законодателно предложение за Обща консолидирана корпоративна данъчна основа през септември 2008 г., която няма да бъде задължителна нито за държавите-членки, нито за дружествата. За специфичните потребности на малките и средни предприятия Комисията представи предложението за данъчно облагане според правилата на държавата-членка, в която се намира главното им управление (COM (2005) 702). То предвижда държавите-членки да позволят на МСП да изчисляват данъчната печалба на компаниите си съгласно данъчните правила на държавата, в която се намира дружеството-майка или седалището. МСП, желаещи да създадат дъщерно дружество или клон в друга държава-членка, ще могат да използват познатите данъчни правила на държавата, в която са установени, когато изчисляват облагаемата си печалба. Въпреки това, в тази област не е постигнат законодателен напредък.
Г. Програми и мрежи на ЕС за МСП
Сред примерите за политики и мрежи, насочени към малки и средни предприятия, на първо място са общите услуги за подпомагане на малки и средни предприятия в ЕС, например Европейска мрежа на предприятията („Enterprise Europe Network“) „СОЛВИТ“(„SOLVIT“), „Вашата Европа — Бизнес“ („Your Europe — Business“), „МСП и околната среда“, както и „Контрол на химичните вещества: национални центрове за съдействие на REACH“. На второ място, подкрепата за иновации и научни изследвания включва Център за съдействие по всички въпроси от областта на правата върху интелектуалната собственост (IPR Help Desk), електронен портал „Techweb“ предназначен за МСП, „Мрежата от национални центрове за контакт (НЦК) за МСП по линия на РП7“ („Network of FP7 National Contact Points (NCPs) for SMEs, Център за съдействие относно правата върху интелектуалната собственост (ПИС) в Китай („European Business and Innovation Centres (BIC) Network — EBN“), Мрежа от Европейски бизнес и иновационни центрове (ЕБИЦ) — БИЦ, Иновационни мрежи („Innovation networks“), Портал към растеж („Gate2Growth“), Услуги, предназначени за инкубатори по линия на „CORDIS“ („CORDIS Incubators Service“), Европейски портал за иновации по линия на „CORDIS“ („CORDIS European Innovation Portal“), Електронни пазари („Electronic marketplaces“).
Д. МСП и изследователската дейност
Изследователската и развойната дейност често са много по-трудни за малки и средни предприятия, отколкото за големите дружества. Независимо от това изследователската и развойна дейност и иновациите са от съществено значение за устойчивия успех и растеж на МСП в ЕС.
В 6-ата рамкова програма (РП6) се включват мерки за подпомагане на достъпа на МСП до нови технологии чрез тясна координация между политиката на предприятията и политиката в областта на изследователската и развойна дейност. РП6 определя най-високия до този момент бюджет за малки и средни предприятия (близо 2 200 млн. евро). Всички инициативи, които вече са установени съгласно РП5 и имат за цел опростяване на административните процедури, намаляване на бюрокрацията и подпомагане на малките и средни предприятия, се поддържат и подобряват допълнително. Настоящата 7-ма рамкова програма за научни изследвания (РП7), действаща за периода 2007—2013 г., също съдържа значителна подкрепа за малките и средни предприятия. От общия бюджет от 54 милиарда евро, около 15 % са отделени за малките и средни предприятия.
Програмите по линия на РП7 подпомагат МСП без научноизследователска материална база да възлагат за външно изпълнение научни изследвания, да разширят мрежите си, да използват по-добре резултатите от научните изследвания и да придобият технологично ноу-хау. За тази цел, Комисията е опростила процедурите за финансиране на научни изследвания. Сред добрите практики на проекти по РП7 за малки и средни предприятия са проектът „USEandDiffuse“, насочен към сектора на здравето и сектора на ИКТ, както и „ECOinno2SME“, насочен към сектора на еко-иновациите.
Е. Най-важните предизвикателства пред МСП
1. Административна тежест
Административната и регулаторната тежест бяха определени като най-важното препятствие при отворените консултации във връзка със ЗМБ. Намаляването на бюрокрацията е един от основните приоритети за Комисията в ЗМБ. Постигането на по-голямо разбиране от страна на публичната администрация по отношение на нуждите на МСП би могло да допринесе изключително много за растежа на МСП, най-вече чрез е-управление и въвеждане на “обслужване на едно гише“, като по този начин се пестят време и средства и се освобождават ресурси за иновации. Текущият процес на прилагане на директивата относно услугите трябва да допринесе за изпълнението на тази цел, като намалява регулаторните препятствия за трансграничното предоставяне на услуги.
2. Достъп до финанси
Финансовите пазари често не са успявали да осигурят на МСП финансите, от които се нуждаят. През последните години е отбелязан известен напредък в подобряването на наличността на финанси и кредити за МСП чрез предоставянето на заеми, гаранции и рисков капитал. Европейските финансови институции - Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) — са увеличили дейностите си за МСП.
Въпреки това, ЗМБ все още определя достъпа до финансиране като втория по големина проблем, пред който са изправени МСП. Между 2007 и 2013 г. по програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ) ще бъдат осигурени повече от 1 милиард евро. Според изчисленията на Комисията, това трябва да позволи на финансовите институции да осигурят общо 30 милиарда евро за предвидени 475 000 МСП. Освен това се предвижда подобряване на системата за отпускане на микрокредити (кредити на стойност по-малко от 25 000 евро).
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Още през 1983 г. Европейският парламент (ЕП) обяви Европейска година на малките и средни предприятия и на занаятите и започна серия от инициативи за насърчаване на развитието им. Оттогава ЕП е демонстрирал непрекъснато своята ангажираност във връзка с насърчаването на развитието на европейските МСП. Ето и няколко примера:
— През 1994 г. ЕП приветства интегрираната програма за МСП и занаятите, приета от Комисията, и призова Комисията да предприеме мерки за предоставяне на по-лесен достъп на МСП до обществените поръчки и до финансовите инструменти на ЕС.
— В резолюция от 1997 г. ЕП коментира интернационализацията на малкия бизнес, като посочи важността на достъпа до заеми и гаранционни схеми за финансиране на периодите на стартиране на бизнеса и за покриване на търговския и политическия риск и наличността на информация и сътрудничество между индустриалните мрежи. Той също препоръча намаляването на корпоративния данък върху реинвестираните печалби на малки предприятия като ефективен начин за повишаване на заетостта
— В друга резолюция от 1997 г. ЕП призова банковия и кредитния сектор да отпускат средства на всички малки предприятия, за да насърчават растежа, заетостта и инвестициите, в частност чрез специален кодекс на поведение на банките относно малкия бизнес.
— В резолюция от 2002 г. ЕП подчертава важността за малките предприятия от отворени пазари в областта на телекомуникациите, енергетиката, пощенските услуги и транспорта. Парламентът изрази положителното си мнение относно прилагането на експериментални мерки за намаляване на ДДС за всички предприятия, доставящи трудоемки услуги. Той призова за предоставяне на достъп до финанси като фондовете на ЕИБ/ЕИФ за нормативни инвестиции и подкрепи финансирането на МСП по време на периода им на стартиране. Парламентът приветства напредъка в осигуряването на по-евтина и по-бърза регистрация на предприятия в ЕС.
— През 2005 г. ЕП прие резолюция относно „Засилването на европейската конкурентоспособност — въздействието на индустриалните промени върху политиката и ролята на МСП“, в която предлага политика основана на три елемента: по-добро законодателство; разработване на интегриран подход към политиките; и прилагане на подходящи секторни политики и конкретни мерки, които изискват задълбочени познания за всеки индустриален сектор.
— През септември 2005 г. Европейският парламент публикува доклад по собствена инициатива относно прилагането на Хартата за малките предприятия (2005/2123(INI)), която се състои от десет „насоки на действие“: образование и обучение за предприемачество; по-евтина и по-бърза процедура на стартиране; по-добро законодателство и правила; притежаване на умения; подобряване на он-лайн достъпа; по-добро използване на предимствата на единния пазар; въпроси, свързани с данъчното облагане и финансите; засилване на технологичния капацитет на малките предприятия; използване на успешни модели за е-бизнес и разработване на първокласна подкрепа за малки предприятия; развиване на по-стабилно и по-ефективно представяне на интересите на малките предприятия на ниво ЕС и на национално ниво.
— На 1 юни 2006 г. ЕП прие ПКИ на първо четене. Основната цел на ЕП беше структурната насоченост на програмата към потенциални кандидати, т.е. преки бенефициенти по отношение на радикалното опростяване на процедурата за кандидатстване, включително подхода „обслужване на едно гише“ (агенция по ПКИ). В областта на ИКТ програмите най-важно беше, че акцентът беше изместен от мястото, върху което беше насочен досега — органите, към истинския двигател на иновациите — МСП.
A. MAKIPAA
7/2008