Туризъм

До този момент политиката в областта на туризма не намираше място в Договорите. Тъй като туризмът е област, която може да допринесе за постигането на целите на Лисабонската стратегия, тази област придоби все по-голямо значение в европейските политики. В случай че Договорът от Лисабон бъде ратифициран, на тази политика ще бъде посветено специално правно основание.

ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

До този момент Договорът за ЕО не съдържаше специална глава, посветена на туризма, но член 3, буква ф) от Договора допускаше Общността да приема мерки в тази област. Предвид многообразния му характер, туризмът е свързан и с разпоредбите относно свободното движение на лица, стоки и услуги, МСП и защита на потребителите, както и с политиките в областта на околната следа, транспорта и регионалните политики. Предприетите в тази област на политика мерки могат пряко или косвено да се отразят на туризма в цялата Общност. С влизането в сила на новия Договор от Лисабон, който предстои да бъде ратифициран от държавите-членки, политиката на Общността в областта на туризма ще получи ясно правно основание под формата на новия дял ХXI „Туризъм“. В новия член 176 Б се предвижда, наред с другото, че Съюзът допълва действията на държавите-членки в сектора на туризма, по-специално чрез насърчаване на конкурентоспособността на предприятията в Съюза в този сектор.

ЦЕЛИ

Туристическата индустрия на ЕС е съставена от около 2 милиона фирми, предимно малки и средни предприятия. Делът на сектора в общия БВП и заетостта е 4 % (около 8 милиона работни места). Когато се отчете тясната му връзка с други икономически сектори, тази цифра става и още по-висока. В глобален аспект ЕС е най-важният туристически район. Поради икономическото му значение, секторът на туризма е неразделна част от европейската икономика и следователно са необходими мерки за подпомагане на организацията и развитието му. От европейска гледна точка политиката в областта на туризма е и средство за подкрепа на общите политически цели в областта на заетостта и растежа. Туризмът е и част от по-обширна политика в областта на околната среда и това негово измерение придоби все по-голямо значение с течение на времето.

ПОСТИЖЕНИЯ

А. Обща политика

Първата резолюция на Съвета по въпроса от 10 април 1984 г. признава значението на туризма за европейската интеграция и приканва Комисията да внесе предложения. С последващото решение от 22 декември 1986 г. се създава консултативен комитет по туризма.

Туризмът е източник на голямо търсене на транспортни услуги. Създаването на ефикасна система за превоз на пътници с високачествени и безопасни транспортни услуги е предпоставка за икономическо развитие в сферата на туризма. Много от решенията в областта на европейската транспортна политика имат пряко или косвено отражение върху туризма и туристическите фирми (вж. глава 4.6.1: Транспортна политика).

От 1997 г. насам ЕС започна да си дава все повече сметка за дяла на туризма за заетостта в Европа. Въз основа на доклад на експертна група относно растежа и потенциала на заетостта в туристическия сектор, в който се прогнозира значителен растеж до 2010 г., на 28 април 1999 г. Комисията представи Съобщение относно засилване на потенциала на туризма за заетост (COM(1999)205). В заключенията си от 21 юни 1999 г. Съветът набеляза четири различни области на действие:

— Задълбочаване на обмена и разпространяването на информация.

— Подобряване на обучението и квалификацията в туристическия сектор.

— Подобряване на качеството на продуктите и услугите, свързани с туризма.

— Насърчаване на опазването на околната среда и устойчивото развитие на туризма.

До края на 2001 г. Комисията публикува Съобщение със заглавие „Да работим заедно за бъдещето на европейския туризъм“ (COM(2001)665), в което се предлага създаване на оперативна рамка, основана на метода на открита координация с всички заинтересовани страни. С тази цел са предложени множество мерки и действия за различните заинтересувани страни с цел опазване на бъдещето на европейския туризъм от гледна точка на устойчивостта и конкурентоспособността и за подобряване на информацията, обучението и качеството и използването на нови технологии. Един от резултатите от тази стратегия е годишният Европейски туристически форум, организиран от 2002 г., с участието на високопоставени представители от туристическата индустрия, институциите на ЕС и правителствата на държавите-членки. Сред предложените мерки водещо място заемаше каузата на устойчивото развитие на туристическите дейности посредством съставянето и прилагането на Европейски план 21 за туризма.

През ноември 2003 г. Комисията прие Съобщение, озаглавено „Основни насоки за устойчивост на европейския туризъм“ (COM(2003) 716). В него се очертават поредица от мерки за засилване на участието на Общността. Като последваща мярка през 2004 г. е създадена експертна група по устойчивост в сферата на туризма.

На 17 март 2006 г. Комисията публикува Съобщение, озаглавено „Обновена политика на ЕС в областта на туризма: към засилено партньорство за европейски туризъм“ (COM(2006)134). В това съобщение се поставят на обсъждане текущите предизвикателства към индустрията с намерението да бъде направено необходимото, за да може Европейската политика в областта на туризма да се справи с тях. Съобщението се основава на посочените по-горе документи на Комисията, но включва и нови аспекти, по-специално предложения за оптимизиране на използването на финансовите инструменти на ЕС за периода 2007—2013 г., за изменение на действащите регламенти, както и за насърчаване на устойчивостта в сектора на туризма.

Б. Специални мерки

1. За туристи

Тези мерки включват улесняване на преминаването през границите и опазването на здравето и безопасността, както и имуществените интереси на туристите, като Препоръка на Съвета от 22 декември 1986 г. относно пожарната безопасност в хотелите и Директива 90/314/ЕИО относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки и 94/47/ЕИО относно временното ползване на недвижима собственост. В областта на транспорта са приети важни правила относно защитата на правата на пътниците във въздушния транспорт (вж. 4.6.6). Директива 2006/7/ЕО от 15 февруари 2006 г. за управление качеството на водите за къпане също така е от значение за политиката в областта на туризма.

2. За туристическата индустрия и регионите

В контекста на приноса на туризма за регионалното развитие и заетостта, проектите в подкрепа на туризма или културното наследство получиха все по-голяма подкрепа в рамките на структурните фондове за периода 2000—2006 г. по линия на програми като LEADER, INTERREG и ЕСФ, които изпълняват важна роля. Туристическата индустрия на ЕС и фирмите, работещи в сектора, получиха подкрепа и по множество други програми на Общността, включително програми за МСП. Комисията състави и интернет ръководство за мерките, предприети от ЕС за насърчаване на туристическите фирми и туристическите дестинации.

Бяха положени големи усилия за създаване на статистическа информационна система на Общността в областта на туризма. С Директива 95/57/ЕО от 23 ноември 1995 г. беше въведена първоначална двегодишна програма, насочена към хармонизиране на прилаганите национални методи.

Кампанията против секс туризма с участието на деца е предмет на Съобщение на Комисията от 1996 г. (COM(96)547), с което се създава обща рамка за мерки на Общността в тази област.

РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Европейският парламент допринесе значително за развитието на туризма на Общността и често е давал импулс на конкретни мерки.

— Европейският парламент призова за действие срещу пътническите агенции, самолетни компании и хотелски вериги, които насърчават секс туризма (Резолюция от 6 ноември 1997 г. относно Съобщение на Комисията за борба срещусекс туризма с участието на деца). В Резолюция от 30 март 2000 г. по същата тема Парламентът поиска от държавите-членки да въведат задължителни за всички екстериториални закони, чрез които да е възможно образуването на наказателни производства и налагане на наказания на лица, които при престоя си в чужбина са извършили противоправни деяния, свързани със сексуална експлоатация на деца.

— Освен това Парламентът предложи координиране на общностните политики относно насърчаването на заетостта в туристическата индустрия с националните политики по заетостта, както и подобряване на стандартите за качество и безопасност в рамките на европейската туристическа индустрия (Резолюция относно туризма и заетостта от 18 февруари 2000 г.).

— В своята Резолюция относно бъдещето на европейския туризъм от 14 май 2002 г. Парламентът подчерта необходимостта от интегриран подход към всички политически мерки, отнасящи се до туризма. В тази връзка Парламентът призова всички ресорни генерални дирекции на Комисията (транспорт, регионална политика, заетост, околна среда, социална политика, защита на потребителите, образование и култура) да работят в посока към хармонизация на разпокъсания до този момент характер на предприетите мерки и за интеграция на всички общностни програми, насочени към опазване на устойчивото развитие в този сектор.

— В Резолюцията си относно туризма и развитието от 8 септември 2005 г. Парламентът подчерта необходимостта от повторно инвестиране на печалбите, генерирани от туризма обратно в местно развитие. В резолюцията се призовава за това всички европейски инвестиции в туристическата индустрия на развиващите страни да се регулират от същите нормативни актове като тези, които се прилагат към отпускането на помощ в рамките на Европейския съюз с оглед на това да се гарантира, че не се предоставя подкрепа на инвестиции, за които е очевидно, че са във вреда на околната среда, правата на човека, минималните стандарти на труд, определени от Международната организация на труда, автохтонния начин на живот или културното наследство на страната по местоназначение. Освен това Парламентът предложи въвеждането на сертифициран европейски етикет за лоялна търговия за насърчаване на етичните стандарти в туризма.

— По същия начин на 8 септември 2005 г. Европейският парламент прие резолюция относно „Нови перспективи и предизвикателства за устойчив европейски туризъм“, състояща се от 70 параграфа. Европейският парламент определи позицията си и исканията си по различните аспекти на политиката на ЕС в областта на туризма. Тези аспекти включват: a) конкурентност и качество на услугите, б) безопасност в туризма, в) нови инициативи за устойчив туризъм, г) осведоменост и популяризиране на европейския туризъм, д) туризъм и транспорт, е) популяризиране на туризма на общностно равнище, ж) съгласуване на нормативна уредба.

— В Резолюцията си от 29 ноември 2007 г. относно обновена политика на ЕС в областта на туризма: към по-силно партньорство за европейски туризъм Европейският парламент, наред с други проблеми, разгледа последиците от визовата политика за туризма. Парламентът подчерта необходимостта от опростяване на процедурите за кандидатстване за визи и намаляване на разходите за издаване на туристически визи за влизане в държава-членка. ЕП призова държавите-членки, които са страни по Шенгенското споразумение, да създадат общи консулски бюра за издаване на визи на кандидати от трети страни, да гарантират, че тези бюра използват еднакви методи на работа и прилагат еднакви критерии за визи и да подобрят приемането на кандидатите за визи. Освен това, Парламентът се обяви за по-голяма хармонизация на стандартите за качество за настаняване на туристи в Европа, както и допълнително разработване на схеми за управление на качеството в тази област.

Nils Danklefsen
12/2007