• Представяне
• Съдържание
• Как функционира Европейската общност
• Европа на гражданите
• Вътрешен пазар
• Общи политики
• Икономически и паричен съюз
• Външни отношения на ЕС

• Лисабонска стратегия
• Обща селскостопанска политика
• Политика за горите
• Обща политика в областта на рибарството
• Регионална политика и политика на сближаване
• Транспортна политика
• Трансевропейски мрежи

• Промишлена политика
• Социална политика и политика по заетостта
• Политика в областта на околната среда
• Защита на потребителите и обществено здраве
• Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
• Енергийна политика
• Политика за научни изследвания и технологично развитие
• Малки и средни предприятия
• Туризъм
• Култура и образование
• Данъчна политика

Трансевропейски мрежи − насоки

Договорът от Маастрихт предвижда изграждането на трансевропейски мрежи в областта на транспорта, енергията и далекосъобщенията, които имат за цел да свържат островните, анклавните и периферните региони с централните региони на Европейската общност. Мрежите са средства, които трябва да допринесат за разрастването на вътрешния пазар, като се вземат под внимание въпросите на околната среда и целите на устойчивото развитие.

ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

Дял ХV от Договора за ЕС или Дялове XVI и XXI от Договора от Лисабон.

ЦЕЛИ

Договорът от Маастрихт даде за задача на Европейския съюз да допринесе за установяването и развитието на трансевропейски мрежи (TEN) в областта на транспорта, далекосъобщенията и енергийната инфраструктура. Тези мрежи трябва да допринесат за развитието на вътрешния пазар, както и да засилят икономическото и социалното единство. Освен това TEN са предназначени да свързват островните, анклавните и периферните региони с централните региони на Европейския съюз. Създаването на трансевропейски мрежи има за цел да насърчава взаимната свързаност и оперативната съвместимост на националните мрежи, както и достъпа до тези мрежи.

Съгласно принципа за субсидиарност, Европейската общност няма изключителна компетентност за разработването, финансирането и изграждането на инфраструктурите. Държавите-членки продължават да носят главната отговорност в тази област. Европейският съюз, обаче, дава решителен принос за развитието на тези мрежи, като действа като катализатор и като поддържа финансово инфраструктурите от общ интерес, преди всичко в хода на началната фаза на въвеждане на проектите в действие. Член 154 от Договора за ЕС, повторен от членове 170 и 194г от Договора от Лисабон, който засяга въпросите на енергията, предоставя солидно правно основание за TEN. С тази цел Европейският съюз установява, по процедурата за съвместно вземане на решения или по обикновената законодателна процедура (Договор от Лисабон) между Европейския парламент и Съвета, насоките, които определят „проектите от общ интерес“ и „приоритетните проекти“, както и целите, приоритетите и главните направления за действие.

РЕЗУЛТАТИ

А. Основни насоки и идеи

Бялата книга на Комисията, озаглавена „Растеж, конкурентоспособност и работни места“ и представена на Европейския съвет в Брюксел през декември 1993 г., подчерта централната роля на трансевропейските мрежи за вътрешния пазар. Бялата книга подчерта, по-специално, приноса на тези мрежи за създаването на работни места — не само чрез внедряването на самата инфраструктура, но и чрез ролята, която те ще играят по-късно за икономическото развитие. Тя набеляза 26 приоритетни проекта за транспорта, 8 — за енергията и 9 мерки за система от информационни магистрали. Европейският съвет в Брюксел прие Бялата книга през декември 1993 г. и създаде две групи, чиито препоръки бяха одобрени от Европейските съвети в Корфу и Есен през 1994 г. (те предвиждаха 14 приоритетни проекта за транспорта и 10 за енергийния сектор).

Б. Законодателни мерки за различните сектори

1. Транспорт

а) Насоки за 1996 г.

Решение № 1692/96/ЕО от 23 юли 1996 г. относно общностните насоки за развитието на трансевропейска транспортна мрежа (ТЕN-Т)формулира общите направления за мерките, необходими за реализирането на мрежата. То определи характеристиките на мрежите за различните видове транспорт, допустимите проекти от общ интерес, както и приоритетните проекти. Постави се акцент върху по-екологосъобразните видове транспорт и най-вече железопътните проекти. ТЕN-Т се отнасят до всички видове транспорт, покриват цялата територия на Европейския съюз и могат да достигнат до държавите-членки на Европейската асоциация за свободна търговия, до страните от Югоизточна Европа, както и до средиземноморските страни. Първоначално това решение включваше 14 проекта от общ интерес, приети от Съвета в Есен.

Решение № 1346/2001/ЕО от 22 май 2001 г. за изменение на насоките за ТЕN-Т по отношение на морските пристанища, вътрешните пристанища и интермодалните терминали впоследствие допълни критериите за тези липсващи елементи в ТЕN-Т, като оттогава съществува „план за развитието на транспорта“ на общностно равнище, който покрива всички видове транспорт.

б) Преразглеждане на насоките на ТЕN

Разширяването през 2004 г. и 2007 г., както и големите закъснения и проблемите с финансирането на реализацията, по-конкретно на трансграничните участъци от ТЕN-Т, наложиха цялостно преразглеждане на насоките за ТЕN. Въз основа на предложенията на ad hoc група, председателствана от бившия комисар Карел ван Мирт, това преразглеждане най-накрая залегна в Решение № 884/2004/ЕО от 29 април 2004 г., изменено с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 г. Преразглеждането включва следните основни елементи:

— разширяването на списък на приоритетни проекти (ПП) до общо 30 проекта, сред които 18 се отнасят само до железопътните линии, 3 касаят пътищата, 4 — линиите за интермодален транспорт, основно железопътен и автомобилен, 2 — вътрешните водни пътища и 1 — т.нар. морски магистрали. Някои от проектите вече приключиха, напр. фиксираната връзка Йоресунд (между Швеция и Дания, 2000 г.), летище Малпенса (в Италия, през 2001 г.) и железопътната линия Бетуве (между Ротердам и германската граница през 2007 г.). Има и други проекти, за които бяха реализирани важни участъци: през 2006 г. участъка Нюремберг—Инголщат от ПП 1, през 2007 г. влезе в действие първа фаза на високоскоростната железопътна линия TGV Est във Франция от ПП 4 и 17, а през 2008 г. — високоскоростната железопътна линия Мадрид—Барселона;

— транспортните проекти се осъществяват при задължително спазване на европейското законодателство за околната среда, по-специално чрез стратегическа оценка на рисковете за околната среда, в допълнение към първоначалната проверка на състоянието на околната среда;

— новата концепция за „морски магистрали“, създадена въз основа на интермодалността. Те би трябвало да повишават ефективността на някои морски връзка и да интегрират по-добре морския транспорт на кратко разстояние и железопътните линии, като предлагат висококачествени и чести алтернативи на автомобилния транспорт. Бяха определени четири коридора за пускане в действие на морските магистрали до 2010 г. (в Балтийско море, в Западна Европа през Атлантическия океан, в Източното и Западното Средиземноморие);

— през юли 2005 г. бяха назначени 6 „европейски координатори“ за особено важни проекти. Става въпрос за известни личности на европейско равнище, които играят ролята на посредник за улесняване на контактите с националните органи, отговорни за вземането на решения, с операторите и потребителите на транспортните средства, както и с представителите на гражданското общество. Те, също така, полагат основите за инвестиционните решения на ЕИБ;

— през октомври 2006 г. беше създадена Изпълнителна агенция за европейските транспортни мрежи, със седалище в Брюксел. Тя има за задача да подготвя и следи в техническо и финансово отношение решенията по ръководените от Комисията проекти;

— до 2020 г. ТЕN-Т ще обхващат 100 345 км пътища и 106 845 км железопътни линии, от които около 30 000 км ще бъдат високоскоростни линии (най-малко 200 км/ч). Освен това 14 630 км плавателни пътища, 120 речни пристанища, 23 речни/морски пристанища и 264 морски пристанища от клас А (с международно значение) и 407 летища са част от трансевропейската мрежа. Довършването на ТЕN-Т предполага изграждането на „липсващите звена“, така че да се построи или подобри съществуващата през 2005 г. пътна мрежа с 20 300 км магистрали или висококачествени пътища, а железопътната мрежа да достигне 18 975 км високоскоростни линии (нови или подобрени класически). Освен това се предвижда модернизация на около 3500 км пътища, на 12 300 км железопътни линии и на 1740 км плавателни пътища;

— през май 2008 г. Комисията изчисли общите разходи на около 900 милиарда евро за периода 1996— 2020 г., от които 500 предстои да бъдат инвестирани между 2007 г. и 2020 г. Въз основа на последните данни, предоставени от държавите-членки през април 2008 г., цената на приоритетните участъци на 28 ПП, с изключение на проекта „Галилео“ и на морските магистрали, възлиза на 397 милиарда евро с увеличение от 16,8 % спрямо оценката от 340 милиарда, направена през 2004 г. (за финансирането на ТЕN-Т вж. *4.7.2.).

2. Енергия

а) Насоки за 1996 г.

По време на срещата на високо равнище в Есен през декември 1994 г. няколко проекта бяха обявени за приоритетни в областта на енергийните мрежи. Решение № 1254/96/ЕО от 5 юни 1996 г. установи насоките, свързани с трансевропейските мрежи в енергийния сектор (ТЕN-Е). Те включваха насоки за действие, според които Европейската общност трябва да набележи допустимите проекти от общ интерес и да допринесе за създаването на благоприятен контекст за реализацията им. Освен това тя трябваше да определи целите за електроенергийния сектор.

б) Нови насоки

Европейският съюз прие нови насоки, целящи актуализирането на трансевропейските енергийни мрежи, с Решение № 1364/2006/ЕО от 6 септември 2006 г., което отменя старите насоки от 1996 и 2003 г.

Целите на новите насоки са диверсифициране на източниците на снабдяване, подобряване на сигурността на доставките чрез засилване на връзките с трети страни (бъдещи държави-членки или трети страни от района на Средиземно, Черно и Каспийско море, от Близкия изток и от Персийския залив) и разширяване на мрежите до новите държави-членки. Освен това достъпът до ТЕN-Е, особено за островните, анклавните и периферните региони, засилва териториалната интеграция в рамките на ЕС.

Чрез тези нови насоки ЕС посочи проектите, които могат да бъдат избрани да получат финансиране от Общността, и ги раздели на три категории: проекти от общ интерес, свързани с електроенергийните и газовите мрежи и показващи перспективи за потенциална икономическа жизнеспособност; приоритетни проекти, на които се отдава предимство при разпределянето на средствата на Общността, и проекти от европейски интерес, които също са приоритетни, но имат презграничен характер или или оказват значително въздействие върху капацитета за презгранично пренасяне.

Приоритетите на трансевропейските енергийни мрежи трябва да бъдат съвместими с целите на устойчивото развитие. Тези приоритети включват: а) използване на възобновяеми енергийни източници и по-добра връзка между произвеждащите ги инсталации; б) използване на по-ефикасни технологии, които ограничават загубите и рисковете за околната среда, свързани с преноса на енергия; в) създаване на енергийни мрежи в островните и крайно периферните региони, като същевременно се насърчава диверсифицирането на енергийните ресурси и използването на възобновяеми енергийни източници; г) оперативна съвместимост на мрежите на ЕС с мрежите на новите държави-членки и на трети страни. Приложение І от решението набелязва съответно 32 проекта от европейски интерес в областта на електроенергията и 10 в областта на газа, докато приложения ІІ и ІІІ предвиждат 164 проекта от общ интерес в областта на електроенергията и 122 проекта за газа.

Във финансовите перспективи за 2007—2013 г. е предвидена сумата от 155 милиона евро за ТЕN-E.

През септември 2007 г. бяха назначени 4 европейски координатори, които да следят развитието на даден проект от европейски интерес и да съдействат за решаването на техническите, политическите и финансовите проблеми на по-сложните проекти, като напр. електропровода с високо напрежение между Франция и Испания (бившият комисар Монти).

Новият дял за енергетиката в Договора от Лисабон (член 194г) предлага солидно правно основание за насърчаване на взаимната свързаност на енергийните мрежи.

3.Телекомуникации (*4. 8 . 7 и *4.8.8)

Решение № 2717/95/ЕО от 9 ноември 1995 г. определи набор от насоки за разработването на EURO-ISDN (цифрова мрежа с интеграция на услугите) като трансевропейска мрежа. То определи целите, приоритетите и някои проекти от общ интерес с оглед на разработването, на базата на EURO-ISDN, на гама от услуги с перспективата за изграждане на бъдеща европейска широколентова комуникационна мрежа.

Решение № 1336/97/ЕО от 17 юни 1997 г. определя насоките на трансевропейските телекомуникационни мрежи (TEN-Telecom). То набеляза целите, приоритетите и широкия спектър от предвидени мерки. Сред приоритетите фигурират приложенията, допринасящи за икономическата и социална интеграция, както и развитието на основните мрежи, по-специално на спътниковите мрежи. Тези насоки бяха леко изменени с Решение № 1376/2002/ЕО от 12 юли 2002 г.

Тези насоки послужиха за набелязването на проектите от общ интерес и за определянето на процедурата и критериите за избора им. В същия контекст програмата на Общността за трансевропейски мрежи в областта на телекомуникациите (eTEN), която представлява ключов инструмент на програмата за действие eEUROPE 2005 г. — Информационно общество за всички, се вписа в развитието на програма EURO-ISDN. Приключила през 2006 г., тя имаше за цел да подкрепи трансевропейското разпространение на услугите, основани на телекомуникационните мрежи.

Понастоящем инвестициите на Общността са съсредоточени в модернизацията на съществуващите мрежи. Освен това Комисията, която подчерта различията между градските и селските райони, прикани държавите-членки „да преодолеят съществуващите различия по отношение на широколентовия достъп“ до 2010 г.

РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Парламентът, естествено, енергично подкрепи политиката на трансевропейските мрежи. Същевременно той редовно насочваше вниманието към бавното осъществяване на приоритетните проекти в областта на транспорта, настояваше да има точни графици за изпълнение и приканваше държавите-членки да увеличат значително бюджетните ресурси, по-специално за трансевропейската транспортна мрежа. Междувременно ЕП осигури даването на приоритет на насърчаване на проектите, които оказват безспорно положително и дълготрайно въздействие върху опазването на околната среда и работните места и които спомагат за отстраняване на местата със затруднено преминаване в трансевропейската транспортна мрежа, особено при железопътните линии и комбинирания транспорт. Освен това Парламентът поиска извършването на серия от административни промени с цел по-добра реализация на трансевропейските мрежи. Така например, Комисията трябваше да представи нови насоки за трансевропейските енергийни мрежи. В тази област ЕП разкритикува значителните закъснения спрямо първоначалния график.

Във връзка с преразглеждането на насоките за трансевропейските транспортни мрежи, Европейският парламент постигна въвеждането на серия от изменения по време на преговорите със Съвета през месец април 2004 г. По настояване на ЕП бяха засилени екологичните критерии на насоките, а концепцията за стратегическа оценка на рисковете за околната среда беше въведена като задължително изискване. Освен това Парламентът постигна промяна в списъка на приоритетните проекти. Така, по настояване на Парламента, реализацията на приоритетните проекти беше обвързана с график, в голяма степен от първоначално предвиденото от държавите-членки. За първи път беше предвидена и възможността да бъде отменен за даден проект статутът му на „приоритетен проект“. По този начин държавите-членки ще бъдат стимулирани да ускоряват реализацията на проектите.

С приемането на доклада по собствена инициатива, озаглавен „Нека Европа продължава да се движи — устойчива мобилност за нашия континент“ на 12 юли 2007 г., ЕП направи равносметка и определи нови цели в сектора на ТЕN-T. По-конкретно той подчерта, че реализирането на цялата трансевропейска мрежа представлява най-добрият начин за създаване на необходимите условия за извличане на най-доброто от различните видове транспорт посредством подход за „комбиниран транспорт“ и че е необходимо преразпределение на равновесието между видовете транспорт („прехвърляне между видовете транспорт“) с цел намаляване на въздействието на транспорта върху околната среда. В тази връзка ЕП насърчава преминаването към железопътен, автобусен и морски транспорт, чийто пазарен дял е все още малък.

По време на приемането през 2006 г. на решението за установяване на новите ориентации за ТЕN-Е ЕП подчерта, че заявеният от Европа интерес и възможността за назначаване на координатори са крайно необходими средства за постигане на истински вътрешен пазар на газ и електроенергия, както и за гарантиране на сигурността на доставките, и призова за подобряване на взаимните връзки в мрежата. Освен това ЕП настоя, че за да получат финансиране от Общността, приоритетните проекти трябва да са съвместими с целите на устойчивото развитие и да повишават сигурността на доставките за мрежата в Европейския съюз.

Piero Soave
07/2008