Въздухоплаване: достъп до пазара

От 1997 г. ЕС има вътрешен пазар на въздушен транспорт. Политиката за въздушния транспорт на Общността е насочена към хармонизиране на условията за допускане до съответните професии, осигуряването на свободен достъп до пазара и сключването на спогодби с трети страни за отваряне на въздушното пространство. През 2007 г. между ЕС и САЩ беше сключена спогодбата „Open Skies“.

ПРАВНИ ОСНОВАНИЯ

Член 80 от Договора за Европейската общност (Договор от Лисабон: член 100 от Договора за функционирането на Европейския съюз).

ЦЕЛИ

— Изграждане на единен вътрешен пазар за въздушен транспорт на територията на Общността.

— Отчитане на глобалното измерение на въздушния транспорт чрез съгласувана политика на Общността в сферата на въздушния транспорт спрямо трети страни.

— Подобряване на конкурентоспособността на европейските въздушни превозвачи.

РЕЗУЛТАТИ

А. Вътрешен пазар за въздушен транспорт

След приемане и влизане в сила на общо 3 „пакета за либерализация“ изграждането на общ вътрешен пазар за въздушен транспорт се смята за приключило през 1997 г. Третият пакет включва три регламента: Регламент (ЕИО) № 2407/92 от 23 юли 1992 г. определяя изискванията за издаване на разрешителни за упражняване на дейността „въздушен превозвач“. Те включват изискванията въздушният превозвач да има седалище в държава-членка на ЕС, да бъде пряко или непряко наблюдаван от държава-членка или от националните органи на държава-членка и да упражнява дейността „въздушен превозвач“ като основен предмет на дейност.

Регламент (ЕИО) № 2408/92 от 23 юли 1992 г. премахна ограниченията при каботажа от 1 април 1997 г., като въздушните превозвачи от всички страни в ЕС получиха достъп до вътрешен и международен превоз на пътници, товари и пощенски пратки до всички дестинации в рамките на Общността. Регламент (ЕИО) № 2409/92 от своя страна урежда либерализацията на цените на полетите. През юли 2006 г. Комисията представи предложение за ревизиране на третия пакет за либерализация (COM(2006) 396) с цел действащите тогава и представени по-горе регламенти от 1992 г. да бъдат преработени и адаптирани към актуалните условия в авиационния отрасъл и обобщени в един регламент. В средата на 2008 г. Съветът и Европейският парламент се споразумяха за приемането на новия регламент (все още непубликуван в Официален вестник). Новият регламент урежда и финансовите условия за издаване на разрешително за упражняване на дейност, както и извършването на редовна оценка на финансовите резултати на въздушните превозвачи. Той въвежда критерии за замразяване и отнемане на разрешителни за упражняване на дейност, както и правила за разпределение на трафика между летищата. Регламентът съдържа разпоредби за надлежното прилагане на социалното законодателство и налагането на задължения за обществени услуги. Освен това той внася повече прозрачност за пътниците по отношение на цените, като забранява практиката на заблуждаващи примамливи оферти и неясна ценова информация.

Б. Спогодби с трети страни за отваряне на въздушното пространство

След възникването на вътрешния пазар за въздушен транспорт през 1992 г. Комисията беше на мнение, че не е необходимо държавите-членки да сключват повече двустранни спогодби с трети страни. От 1994 г. САЩ предлагат на други държави т.нар. спогодби „Open Skies“. На 5 ноември 2002 г. Съдът на Европейските общности постанови по внесен иск от Комисията, че част от двустранните спогодби „Open Skies“, сключени от 8 държави-членки на ЕС със САЩ са несъвместими с правото на Общността. Освен това Съдът посочи, че в области, за които са приети вътрешни за ЕС правни норми, държавите членки нямат право да поемат задължения спрямо трети страни, ако тези задължения засягат правни норми на Общността. Решението на Съда на Европейските общности послужи като основа за приемане на Регламент (ЕО) № 847/2004 от 29 април 2004 г. за договаряне и изпълнение на спогодби за въздушен транспорт. Важен елемент от този регламент е гарантирането на хармонизиран подход при договарянето, изпълнението и прилагането на двустранни спогодби. Предвидени са стандартни клаузи с цел гарантиране на спазването на законодателството на Общността при тези спогодби. Освен това Комисията може в рамките на т.нар. „хоризонтален мандат“ да договаря спогодби на Общността с трети държави. С една хоризонтална спогодба разпоредбите на всички спогодби между държави-членки на ЕС и трета държава се включват в едно единствено споразумение. През последните години бяха подписани или сключени множество такива спогодби (например с Чили, Сингапур, Украйна, Хърватия, Мексико, Грузия, Австралия, Нова Зеландия, Малайзия, Мароко и Ливан).

След повече от четиригодишни преговори ЕС и САЩ подписаха в края на април 2007 г. спогодба „Open-Skies“. Тази основна спогодба за въздушен транспорт предвижда чрез отмяна на ограничението за права върху отсечки по-добър достъп за европейските въздушни превозвачи до пазара на САЩ. Същото се отнася и за въздушните превозвачи на САЩ, които искат да ползват летища на територията на ЕС. След съгласие от страна на Европейския парламент спогодбата влезе в сила на 30 март 2008 г. Преговорите по втория етап на тази спогодба започнаха през м. май 2008 г.

Като основен момент във външната политика на ЕС по отношение на въздушния транспорт в момента се предвижда сключването на следващи спогодби „Open Skies“ с други значими страни (например Канада, Индия, Китай, Австралия). Спогодбите „Open-Skies“ са насочени към значително по-интензивно сътрудничество в сравнение с нормалните спогодби за въздушен транспорт. Те включват както сътрудничество в областта на конкуренцията и отварянето на пазара, така и други области като например безопасност на въздушния транспорт или въздействие върху околната среда.

В. Допълнителни резултати

1. Достъп до пазара на наземни услуги

Пазарът за наземни услуги е уреден в Директива 96/67/EО от 15 октомври 1996 г. Преди това предоставянето на наземни услуги на летищата на територията на ЕС често представляваше монопол, контролиран от ограничен брой доставчици на услуги. С влизането в сила на директивата тези услуги постепенно започнаха да се отварят за конкуренция, което доведе до пълната им либерализация през декември 2002 г. Основните цели на директивата са насочени към осигуряване на свободен достъп до пазара за доставчиците на наземни услуги. Освен това за определени категории услуги по големите летища в ЕС трябва да има на разположение най-малко двама доставчици на услуги. През януари 2007 г. Комисията представи доклад за прилагането на тази директива до момента (COM(2006) 821).

2. Системи за резервация

а) Компютърнисистемизарезервация(CRS)

Компютърните системи за резервация (наричани по-долу CRS) представляват ключов аспект за ефективността на въздушния транспорт. От една страна е от значение интересът на пътниците за получаване на билети по най-изгодните тарифи, а от друга страна е налице интерес от страна на по-малките въздушни превозвачи да получат достъп до системата. По тези причини беше приет Регламент (ЕИО) № 2299/89 от 24 юли 1989 г. относно кодекс на поведение при компютризирани системи за резервация. Кодексът беше въведен с цел насърчаване на прозрачността и предотвратяване на злоупотреби или деформации по отношение на конкуренцията. С Регламент (ЕИО) № 323/99 на Съвета от 8 февруари 1999 г. Кодексът на поведение беше адаптиран към променените пазарни условия. Той урежда начина на резервация на пътувания с въздушни и железопътни превозвачи, CRS и туристически агенции. Актуалното развитие на пазара за въздушен транспорт и на информационните технологии, както и наличието на алтернативни начини за продажба дадоха повод на Комисията през ноември 2007 г. да предложи ново адаптиране на този кодекс на поведение при CRS в посока засилване на конкуренцията (COM(2007) 709).

РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ЕП подкрепя развитието на пазара за въздушен транспорт в Общността. Той се обяви за „code-sharing“ и разширяване правата на достъп, включително за каботаж (вж. Резолюция от 14 февруари 1995 г. по съобщението на Комисията „Гражданската авиация по пътя към бъдещето“). Същевременно той препоръчва внимателен темп на либерализация, за да могат да се вземат предвид по разумен начин въздействията по отношение на безопасност, качество на услугите, прозрачност на тарифите и условия за работа на персонала. В резолюцията си от 4 май 2000 г. ЕП подчерта, че съображенията за безопасност трябва да се запазят като основен принцип във всички мерки и политики в областта на въздушния транспорт.

Сключените в последно време хоризонтални спогодби за въздушен транспорт с трети държави бяха одобрени от Европейския парламент. В резолюцията си от 17 януари 2006 г. относно преговорите с Русия той подчерта обаче, че не бива да се сключва цялостна спогодба с Русия, ако тя не отмени незабавно и изцяло таксите за прелитане над нейна територия.

В резолюцията от 17 януари 2006 относно външната политика в областта на въздушния транспорт ЕП подчерта необходимостта от цялостна стратегия за бъдещото развитие на общата външна политика за въздушен транспорт и очерта необходимите за целта елементи по отношение на отваряне на пазарите, стандарти за безопасност, социални норми и екологични аспекти.

Новата редакция на регламента, съдържащ обща уредба на въздушните транспортни услуги в Общността (все още непубликувано в Официален вестник) в решителна степен беше извършена със съдействието на Европейския парламент. В частност той успя да наложи преустановяване на практиката за заблуждаващи примамливи оферти и неясна ценова информация (например в интернет). Дължимата крайна цена, включваща всички изискуеми данъци и такси, надбавки и възнаграждения, в бъдеще трябва да се посочва в началото на процеса на резервация. Освен това
„незадължителните допълнителни разходи“ като например за допълнителен багаж, трябва да бъдат съобщавани по ясен, прозрачен и еднозначен начин в началото на всяка резервация и одобряването на тези незадължителни допълнителни разходи от клиента да се извършва на база „Opt-in“.

Nils Danklefsen
07/2008