Морски транспорт: достъп до пазара и конкуренция

ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

Член 80, параграф 2 от Договора за ЕО (Договор от Лисабон: Член 100, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз), допълнен от общите разпоредби на Договора относно конкуренцията и свободното предоставяне на услуги (*3.2.3.).

ЦЕЛИ

Целта е прилагане на утвърдения в Договора принцип на свободно предоставяне на услуги в морското корабоплаване на Съюза и спазването на правилата на конкуренция. Тази политика се основава на интереса на Общността да се предпази от опасността от нелоялна конкуренция от страна на търговските флотове на трети страни и от протекционистични тенденции. Общността следи най-вече за това големите морски корабоплавателни маршрути да останат достъпни за всички участници на пазара.

РЕЗУЛТАТИ

А. Обща ориентация

Морският транспорт беше предмет на представен през 1985 г. от Комисията меморандум със заглавие „Към единна транспортна политика — морски транспорт“ и на представено през 1996 г. съобщение „По пътя към нова стратегия за морски транспорт“.

В Зелената книга на Комисията за морските пристанища и морската транспортна инфраструктура (СOM(97) 678) се прави основен анализ на сектора. При това се вземат под внимание преди всичко проблемите, свързани с пристанищните такси и организацията на пазара. Освен това в Зелената книга се разглежда включването на пристанищата в трансевропейските мрежи и оптимизирането на тяхната функция като места за претоварване в интермодалната транспортна верига.

Б. Достъп до пазара

1. Първи мерки за прилагане на принципа за свободно предоставяне на услуги

Регламент (ЕИО) № 4055/86 от 22 декември 1986 относно прилагането на принципа на свободното предоставяне на услуги по отношение на морския транспорт между държави-членки и между държави-членки и трети страни премахна съществуващите ограничения за корабособствениците от Европейския съюз след изтичане на преходен период. Бъдещи споразумения за разпределяне на товарите с трети страни (с изключение на особени случаи в линейното корабоплаване) бяха забранени.

Регламент (ЕИО) № 4058/86 от 22 декември 1986 г. относно координираните действия за опазване на свободния достъп до превоз на товари в презокеанската търговия даде възможност на Общността да предприеме ответни мерки срещу търговски практики, ограничаващи конкуренцията, при свободния достъп до превоз на товари на корабособствениците от Европейския съюз или на кораби, плаващи под флага на държава-членка.

2. Пълно отваряне: либерализиране на каботажа

Съветът на министрите прие през юни 1992 г. пакет от мерки за постепенно либерализиране на морския каботаж, т.е. на достъпа на транспортни фирми, които нямат седалище в съответната държава-членка, до пазара на морски превози между пристанищата на тази държава-членка. Регламент (ЕИО) № 3577/92 от 7 декември 1992 г. установи окончателно от 1 януари 1993 г. принципа за либерализиране на морския каботаж за корабособствениците от Общността, които експлоатират плавателни съдове, регистрирани в една държава-членка. Процесът на либерализация беше завършен на 1 януари 1999 г.

В. Регулиране на конкуренцията

На 22 декември 1986 г. Съветът прие Регламенти (ЕИО) № 4056/86 и (ЕИО) № 4057/86 като част от пакета от мерки за морския транспорт. Първият регламент определя условията за прилагане на правилата на конкуренция спрямо международния морски транспорт от или до едно, респ. няколко пристанища на Общността. Той трябва да гарантира, че конкуренцията няма да бъде нарушавана чрез споразумения. Някои технически споразумения и (при определени условия) споразуменията за конференции, свързани с морския транспорт, се изключват от правилата относно конкуренцията съгласно членове 81 и 82 от Договора (т. нар. „групово освобождаване“). На 13 октомври 2004 г. Комисията прие Бяла книга за контрол върху прилагането на правилата за конкуренция на ЕО за морския транспорт (СOM(2004) 0675). В нея тя стига до заключението, че поддържането на освобождаването на конференциите в морския транспорт вече не е оправдано, тъй като ценова стабилност може да се постигне и чрез други форми на сътрудничество, по-малко ограничаващи конкуренцията.

Вторият Регламент (ЕИО) № 4057/86 имаше за цел чрез налагане на изравнителни мита да предпази корабособствениците от Общността от практики на нелоялно ценообразуване, прилагани от определени корабособственици от трети страни.

Друго групово освобождаване беше разрешено в полза на „консорциумите“ между компаниите за линейно корабоплаване чрез Регламент (ЕИО) № 479/92 (изменян многократно през годините).

През 2004 г. Комисията представи преработени насоки за държавни субсидии в морския транспорт (Съобщение C(2004) 43). В това съобщение Комисията изложи какви субсидии, в частност с цел насърчаване на вписването на кораби в регистрите на държавите-членки или връщането им под техен флаг, са съвместими с правото на Общността.

През февруари 2001 г. Комисията представи пакет от мерки за разработване на ясни разпоредби и на отворена и прозрачна процедура за достъп до пристанищните служби („пакет за пристанищата“ (СOM(2001) 35). Предложението имаше за цел да отвори пристанищните служби за конкуренцията и по този начин да реализира гарантираните от Договора за ЕО основни свободи и наложените правила за конкуренция в и между отделните морски пристанища. По този начин трябваше да се повиши ефективността на морските пристанища. Освен това трябваше да се внесе прозрачност във финансовите отношения между морските пристанища или пристанищни системи и доставчиците на пристанищни услуги, от една страна, и държавните органи, от друга страна. След отхвърляне на предложението на трето четене от Европейския парламент на 20 ноември 2003 г. Комисията предприе нов опит и представи на 13 октомври 2004 г. ново предложение (СOM(2004) 654), в което бяха взети предвид определени критики от първата неуспешна процедура. Това ново предложение също беше отхвърлено на първо четене от Европейския парламент на 18 януари 2006 г. и скоро след това беше оттеглено от Комисията.

След това Комисията започна широкообхватен процес на консултации и като резултат представи през октомври 2007 г. значително по-широко конципираното Съобщение относно европейската пристанищна политика (СOM(2007) 616). В него Комисията отново обсъжда правната рамка за конкуренцията в и между пристанищата и огласява например насоки за държавните помощи за пристанищата. Освен това в съобщението се разглеждат и други предизвикателства като резултатите от работата на пристанищата и бъдещи изисквания към капацитета им, както и необходимите връзки с отдалечените райони във вътрешността, изискванията, свързани с опазване на околната среда и дълбоките технологични промени в морския транспорт.

Г. Условия на труд

Директива 1999/63/EО от 21 юни 1999 г. се основава върху споразумение между Асоциацията на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Федерацията на транспортните работници в Европейския съюз. Тя третира регулирането на работното време на моряците на борда на кораби, които плават под флага на държава-членка на ЕС. Директива 1999/95/ЕО от 13 декември 1999 г. допълва тази директива и включва кораби, които плават под флага на трети страни и влизат в пристанища на Общността. По този начин за всички моряци се въвеждат еднакви норми за безопасност и здравна защита.

Международната организация на труда (МОТ) прие на 23 февруари 2006 г. Конвенцията за морски труд от 2006 г. с цел създаване на единен инструмент, включващ всички актуални норми по отношение на морския труд. Тази конвенция обобщава в един консолидиран текст всички приети дотогава от МОТ конвенции и препоръки относно морския труд. Съгласно конвенцията всички моряци имат право на сигурно и безопасно работно място съобразно действащите норми за безопасност, както и на подходящи условия на заетост, достойни условия на труд и живот, здравна защита, медицинско обслужване, социални услуги и други форми на социална закрила. Конвенцията задължава държавите-членки да гарантират, че трудовите и социалните права на моряците се реализират изцяло в съответствие с изискванията на Конвенцията. Конвенцията трябва да послужи като основа за първия Международен кодекс на труда в морския транспорт.

През юли 2008 г. Комисията представи предложение за прилагане на споразумението относно Конвенцията за морски труд от 2006 г., сключено между Асоциацията на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Европейската федерация на транспортните работници (ETF) (СOM(2008) 422).

РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

В резолюцията си от 24 април 1997 г. ЕП приветства съобщението на Комисията „По пътя към нова стратегия за морски транспорт“ и предвид международната конкуренция определи като абсолютна необходимост финансирането на мерки за подкрепа на европейския морски транспорт с цел компенсиране на допълнителните разходи, които биха възникнали за флота на Общността поради спазването на действащите в ЕС социални норми и норми за безопасност. Това изискване представлява баланс спрямо представената в тази резолюция позиция за отваряне на пазара. Освен това ЕП постави акцент върху социалната закрила на моряците съгласно международните конвенции, която по мнение на Парламента трябва да бъде гарантирана и за кораби, плаващи под „удобен“ флаг. Освен това ЕП постави изискване за изясняване на правния статут на двойния регистър и се обяви в подкрепа на регистър на Общността.

Във връзка със зелената книга „Морски пристанища“ Европейският парламент в резолюцията си от 13 януари 1999 г. отправи искане към Комисията да представи изследване на структурите на морските пристанища, с цел да допринесе за създаване на прозрачност в условията на конкуренция между и в европейските морски пристанища. Освен това ЕП отправи молба към Комисията да прилага контрола върху помощите и конкуренцията по отношение на морските пристанища и пристанищни фирми ефективно и еднакво за всички пристанища и фирми. Парламентът предложи освен това оценката на публичното финансиране на пристанищна инфраструктура и инфраструктура на морския транспорт да се извършва съгласно три категории:

— мерки за пристанищна инфраструктура от страна на публичния сектор,

— мерки за пристанищна инфраструктура от страна на предприятията,

— мерки за пристанищна супраструктура от страна на предприятията.

Представените от Комисията след Зелената книга предложения за директиви относно достъпа до пазара в пристанищата по мнение на Европейския парламент не бяха подходящи да регулират условията на конкуренция в и между пристанищата. В съответствие с това Европейският парламент отхвърли тези предложения, както беше посочено по-горе, и с това доведе до прекратяване на законодателната процедура.

В резолюцията си от 12 май 2005 г. относно морския транспорт на къси разстояния ЕП постави изискване за по-голямо насърчаване на този вид транспорт. Той се обяви в подкрепа на максималното намаляване на административните процедури, изграждането на висококачествени коридори между държавите-членки и приоритетното третиране на инвестициите в инфраструктура за подобряване на достъпа по суша и море. Освен това той формулира в тази резолюция множество предложения и изисквания по отношение на: a) въвеждане на общи правила за отговорност, б) интермодални товарни единици, в) електронна комуникация, г) мита, д) структури за подпомагане на транспорта на къси разстояния, е) екологични аспекти и ж) морски магистрали.

Nils Danklefsen
07/2008