Корабоплаване по вътрешни водни пътища, интермодалност и логистика
Стимулирането на т.нар. интермодална транспортна логистика е централен елемент на европейската транспортна политика. Става дума за създаване на технически, законови и икономически рамкови условия, както и на иновативни логистични концепции за оптимално комбиниране на различни видове транспорт за превоз от „врата до врата“. Касае се най-вече за комбиниране в транспортната верига на екологични видове транспорт, свързани с железопътния транспорт, корабоплаването по вътрешни водни пътища и морския транспорт на къси разстояния.
ПРАВНА ОСНОВА
ЦЕЛИ
Заедно с железопътния транспорт и морския транспорт на къси разстояния корабоплаването по вътрешни водни пътища е вид транспорт, който може да допринесе за устойчива мобилност и за подобряване устойчивостта на транспортната система. Корабоплаването по вътрешни водни пътища е с висока енергийна ефективност на тонкилометър и е един от най-екологичните и безопасни видове транспорт. Общността разполага с над 35 000 километра водни пътища, свързващи много градове и индустриални региони. В 18 от 25-те държави-членки има вътрешни водни пътища. Делът на корабоплаването по вътрешни водни пътища от целия вътрешен транспорт в Европейския съюз в момента е 7 %. Във вътрешността на страните с големи морски пристанища той достига до 43 %.
Освен върху гарантирането на коректното прилагане на правните разпоредби за достъп до пазара и конкуренцията, както и хармонизирането на определени правни разпоредби, в последно време специално внимание се отделя и на развитието на корабоплаването по вътрешните водни пътища. В съответствие с целите, поставени в Бялата книга за транспорта стремежът е да се развие и подобри конкурентоспособността на корабоплаването по вътрешни водни пътища при транспорта на товари. Целта е по-нататъшно подобрено интегриране на корабоплаването по вътрешни водни пътища в интермодалната логистична верига.
Насърчаването на т.нар. интермодална транспортна логистика е централен елемент на Бялата книга за транспорта от 2001 г. Става дума за създаване на технически, законови и икономически рамкови условия, както и на иновативни логистични концепции за оптимално интегриране на различни видове транспорт за превоз от „врата до врата“. Касае се най-вече за интегриране в транспортната верига на екологични видове транспорт, свързани с железопътния транспорт, корабоплаването по вътрешни водни пътища и морския транспорт на къси разстояния.
РЕЗУЛТАТИ
А. Корабоплаване по вътрешни водни пътища
1. Достъп до пазара и конкуренция
От 1 януари 2000 г. пазарът за корабоплаването по вътрешни водни пътища се смята за напълно либерализиран.
а) Достъп до пазара на трансграничния товарен транспорт
Регламент (ЕИО) № 1356/96 от 8 юли 1996 г. цели да гарантира, че всеки превозвач, установен в съответствие със законовите изисквания в държава-членка, има възможност да транспортира без дискриминация стоки и пътници между държавите-членки или транзитно през държавите-членки. Регламентът не засяга правата на превозвачите от трети страни, произтичащи от ревизираната Конвенция за корабоплаването по река Рейн(Конвенцията от Манхайм) и от Споразумението за регулиране на корабоплаването по река Дунав (Белградското споразумение).
б) Допускане на превозвачи със седалище извън страната до предоставяне на транспортни услуги по вътрешните водни пътища (каботаж)
Това произтича от Регламент (ЕИО) № 3921/91 от 16 декември 1991 г. От 1 януари 1995 г. всеки превозвач, който има седалище и е лицензиран в държава-членка, съобразно с изискванията, може да осъществява национален транспорт на пътници и товари по вътрешните водни пътища на територията на държава-членка, в която няма седалище.
в) Хармонизиране и взаимно признаване на професионални квалификации
Директива 87/540/ЕИО от 9 ноември 1987 г. регулира достъпа до професията на превозвач на стоки по вода в областта на националния и международен транспорт и взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация.
Взаимното признаване на национални свидетелства за капитани на речни кораби за превоз на стоки и пътници по вътрешни водни пътища е уредено с Директива 91/672/ЕИО на Съвета от 16 декември 1991 г. Директива 96/50 от 23 юли 1996 г. хармонизира условията за придобиване на такива удостоверения.
г) Правила за конкуренцията
Директива 96/75/ЕО на Съвета от 27 ноември 1996 г. въвежда система за свободно чартиране и ценообразуване в националния и международния вътрешен воден транспорт в Общността, като от 1 януари 2000 г. се прекрати практиката за задължителна минимална тарифа.
2. Хармонизиране на правните разпоредби
а) Свръхкапацитети
Регламент (ЕИО) № 1101/89 от 27 април 1989 г. се занимава с проблема със съществуващия свръхкапацитет. „Структурните подобрения“ във вътрешния воден транспорт, предвидени в Регламента включват:
— плащане на премии за демонтиране на стари плавателни съдове на части за отпадъци;
— задължение за предприятията всеки път, когато въвеждат в експлоатация нови плавателни съдове, да разглобяват на части за отпадъци съответните стари капацитети (правилото „старо за ново“) или да плащат съответната премия за разглобяване на части за отпадъци в специален фонд за подпомагане дейността по разглобяване на корабите на части за отпадъци.
Регламент (ЕО) № 336/2002 на Комисията от 22 февруари 2002 г. въвежда нови съотношения „старо за ново“ с цел запазване на общото равновесие, без да се застрашават структурните подобрения.
б) Технически изисквания
Директива 76/135/ЕИО на Съвета от 20 януари 1976 г. задължава държавите-членки да признават издадени от други държави-членки свидетелства за плавателност за кораби, плаващи по техните вътрешни водни пътища.
Повечето разпоредби на Директива 76/135/ЕИО се изменят от разпоредбите на Директива 82/714/ЕИО на Съвета от 4 октомври 1982 г. Тя въвежда свидетелство на Общността за корабоплаване по вътрешни води, валидно за всички водни пътища на Общността с изключение на тези, където се прилага ревизираната Конвенция за корабоплаване по река Рейн, и удостоверяващо съответствието на плавателните съдове с общите технически изисквания. За р. Рейн се изисква свидетелство за корабоплаване по р. Рейн, което също важи за всички други водни пътища на Общността.
в) Хармонизирани речни информационни услуги за корабоплаване по вътрешни водни пътища (RIS)
Директива 2005/44/ЕО от 7 септември 2005 г. относно хармонизираните речни информационни услуги (RIS) относно вътрешните водни пътища на Общността поставя широки рамки за хармонизирана, взаимодействаща си и достъпна информационна система по вътрешните водни пътища на Общността. С тази Директива държавите-членки, през които преминават трансгранични вътрешни водни пътища, се задължават да предоставят такива информационни услуги, съгласно нейните принципи и спецификации. Спецификациите трябва да бъдат изготвени в рамките на определен срок. Целта на тези единни информационни услуги, базиращи се на модерни информационни и комуникационни технологии, е корабоплаването по вътрешните водни пътища да се интегрира по-добре в интермодалната логистична верига. Освен това RIS трябва да включват информация за плавателността на водните пътища и транспортната обстановка, както и стратегическа транспортна информация за планиране на плаването и времето на плаване. Системата разкрива и нови възможности за по-добро управление на товарите и флота.
3. Развитие на корабоплаването по вътрешни водни пътища
На 17 януари 2006 г. Комисията предложи Интегрирана европейска програма за действие за транспорта по вътрешните водни пътища (Naiades) (COM(2006) 6). Тя обхваща периода 2006—2013 г. и съдържа препоръки за мерки за пълноценно използване на пазарния потенциал и по-ефективна експлоатация на все още съществуващите свободни капацитети в корабоплаването по вътрешни водни пътища. Програмата предвижда множество законодателни, координационни и поддържащи мерки и се концентрира върху 5 стратегически области:
— създаване на благоприятни условия за извършване на услуги и развитие на нови пазари. Предвижда се: а) тестване и въвеждане на нови логистични концепции, б) поддържане на редовни рейсове за интермодален транспорт, в) улесняване достъпа на капитал до МСП, както и г) усъвършенстване на административната и правната рамка;
— стимули за модернизиране на флота чрез развитие и насърчаване въвеждането на новаторски концепции и технологии в корабостроенето;
— мерки за справяне с липсата на специалисти чрез подобряване условията на труд и социалните условия, взаимно признаване на квалификациите, както и чрез запазване на образователните заведения;
— популяризиране на корабоплаването по вътрешни водни пътища като надежден делови партньор например чрез по-интензивна рекламна дейност или изграждане и разширяване на европейска мрежа за насърчаване и развитие на корабоплаването по вътрешни водни пътища;
— изграждане на съответната инфраструктура посредством подържане и разширяване на европейската мрежа за корабоплаване по вътрешни водни пътища чрез развитие на интермодални терминали, както и чрез подкрепа и координация при развитието и въвеждането на RIS.
Б. Интермодалност и логистика
Интермодалният транспорт се дефинира като „транспортна система, при която се използват най-малко два вида транспорт, интегрирани в една транспортна верига „от врата да врата“. Става дума най-вече за по-добро интегриране на по-екологично чисти видове транспорт като релсов, корабоплаване по вътрешни водни пътища и крайбрежно корабоплаване, в транспортната верига. Препятствия и допълнителни разходи възникват предимно при смяната на видовете транспорт. Това може да доведе до по-високи цени на транспорта, по-дълги срокове на превоз или закъснения и да намали конкурентоспособността на интермодалния превоз на стоки. Затова централно място заемат въпросите за подобряване качеството на логистиката и ефективността на интермодалния транспорт.
1. Насърчителна програма „Марко Поло“
На 22 юли 2003 г. Съветът и Европейският парламент приеха Регламент (ЕО) № 1382/2003 за програмата „Марко Поло“. Финансовата рамка за нейното изпълнение през периода от 1 януари 2003 г. — 31 декември 2006 г. възлиза на 75 млн. евро и целта й е да насърчава прехвърлянето на превоза на товари от автомобилния към морския транспорт на къси разстояния, релсовия транспорт и вътрешните водни пътища, както и иновативни проекти.
Регламент (ЕО) № 1692/2006 от 24 октомври 2006 г. на Европейския парламент и на Съвета въвежда следваща програма „Марко Поло ІІ“. Новата програма е продължение на предшестващата. Предвидени са и два нови елемента: а) по-голям географски обхват на интермодалните транспортни решения и алтернативи на автомобилния превоз на стоки, включително и извън рамките на ЕС; б) концепция за морски магистрали, която трябва да доведе до увеличаване на морския транспорт на къси разстояния. В хода на преговорите за финансовата перспектива ЕП и Съветът се споразумяха за програмата „Марко Поло ІІ“ да бъдат предвидени 450 млн. евро за периода от 2007—2013 г.
2. Интермодални товарни единици
През април 2003 г. Комисията представи предложение за интермодални товарни единици (COM(2003) 155). Става дума за създаване на нови единни технически норми за европейските интермодални товарни единици, които да могат да се пренасят с всякакъв вид транспорт. Това значително ще улесни прехвърлянето на товари от един вид транспорт на друг и ще подобри конкурентната позиция на интермодалния транспорт. Междувременно беше публикувано изменено предложение на Комисията, след като Европейският парламент, но не и Съветът, прие становище по това предложение.
3. Логистика при превоз на товари
През юни 2006 г. Комисията публикува Съобщение, озаглавено Логистика при превоз на товари в Европа — ключът към устойчива мобилност (COM(2006) 336). В него тя начертава стратегия за подобряване на рамковите условия за повишаване ефективността на отделните видове транспорт и комбинациите между тях. Целта е да се транспортира по-голям обем стоки с по-малък брой транспортни единици (автомобили, товарни вагони и кораби).
РОЛЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Европейският парламент редовно изразява своята подкрепа за корабоплаването по вътрешни водни пътища и мерките за насърчаване на интермодалния транспорт. В резолюция от 12 февруари 2003 г. относно Бялата книга за транспорта на Комисията ЕП призова за разширяване на програмата „Марко Поло“ със значителни допълнителни финансови средства. ЕП също така призова за съфинансиране на важни проекти за вътрешни водни пътища в рамките на TEN, които съответстват с изискванията на законодателството на ЕС в областта на опазването на околната среда, и призова Комисията да представи предложение за хармонизирани технически предписания при предоставянето на информационни услуги, свързани с речното корабоплаване „River Information Services“ (RIS). Освен това ЕП се произнесе за значително увеличаване броя на транспортните центрове и логистични центрове и направи конкретни предложения за подобряване и насърчаване на интермодалността.
На 12 февруари 2004 г. Парламентът прие предложението на Комисията за интермодалните товарни единици с няколко изменения.
В своя резолюция от 26 октомври 2006 г. Европейският парламент подкрепи инициативата на Комисията за Интегрирана европейска програма за действие за транспорта по вътрешните водни пътища (Naiades). Освен това той призова за: а) усъвършенстване на националните мерки за насърчаване на транспорта по вътрешни водни пътища; б) подобряване достъпа до финансови средства — най-вече до рискови капитали за новосъздадени предприятия; в) специално внимание за разширяването и подобряването на връзките с новите държави-членки в Източна и Централна Европа; г) определяне на по-строги пределни стойности в Общността за емисиите на серни оксиди, прахови частици, азотни окиси и въглероден диоксид през 2007 г. и д) за предложение от Комисията за създаване също през 2007 г. на Европейски фонд за иновации във водния транспорт с цел финансиране на нови инвестиции и новаторски концепции в логистиката, технологиите и опазването на околната среда.
Съобщението на Комисията за логистиката при превоз на товари понастоящем се дискутира в Европейския парламент. В резолюция, предложена за приемане на пленарно заседание през юли 2008 г., парламентарната комисия по транспорт и туризъм единодушно призовава за даването на по-голям приоритет на превоза на товари и отделяне на поне 40 % от средства на ЕС в тази сфера за железопътната инфраструктура.
Nils Danklefsen
07/2008