Европейският съюз и Световната търговска организация (СТО)
Поради своята изключителна компетентност в областта на търговията, Европейската общност е активен участник в световната търговия със своя собствена търговска политика. Едновременно с това Общността участва активно и в структурите, които имат за задача да улеснят световната търговия — ГАТТ, а след 1995 г. — Световната търговска организация.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
— На международно равнище: Споразумение за създаване на Световната търговска организация, подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. и влязло в сила на 1 януари 1995 г.
— На европейско равнище: обща търговска политика: членове 26 и 27 и 131—134 от Договора за ЕО; сключване на международни договори: членове 300 и 301 от Договора за ЕО.
ЦЕЛИ
Европейският съюз е една от най-значимите търговски зони в света. Той винаги е играл съществена роля в структурите, отговарящи за улесняване на световната търговия — ГАТТ, а впоследствие СТО. ЕС преследва следните цели:
— либерализиране на търговията със стоки, услуги и инвестиции, с цел увеличаване на стокообмена, а оттам и на икономическия просперитет;
— защита на европейските интереси, особено на някои промишлени отрасли, на селското стопанство, публичните услуги, културата;
— регламентиране на либерализацията с цел да се опази околната среда, да се защитят работещите и да се гарантира справедливо място на най-слабо развитите страни.
ПОСТИЖЕНИЯ
А. Компетенции за вземане на решения
1. Принципът на изключителната компетентност на Общността
Като се знае, че по силата на Договора от Рим Европейската общност формира митнически съюз (постигнат след приключване на преходния период през 1970 г.), тя е по определение единствената компетентна институция в областта на външната търговска политика. Тази „обща търговска политика“ се състои в това:
— да се определят и променят общите митнически тарифи;
— да се сключват тарифни и търговски договори с трети страни;
— да се води експортна политика;
— да се вземат мерки за защита на търговията (в случай на дъмпинг, например).
2. Механизъм за вземане на решения
Едностранните мерки (митнически тарифи, антидъмпингови мерки):
— се предлагат от Комисията;
— се решават от Съвета с квалифицирано мнозинство (членове133 и 301).
Договорите с трети страни:
— се договарят от Комисията на базата на директивите на Съвета (приемат се с квалифицирано мнозинство);
— се сключват от Съвета, обикновено с квалифицирано мнозинство (членове 133 и 300).
Европейският парламент не се намесва, дори и като консултативен орган (това става само при договорите за асоцииране, за което е необходимо неговото мнение, *1.4.1. и *1.3.2.).
3. Разпоредбите, предвидени в Договора от Лисабон
По отношение на търговската политика, член 188 В на Договора от Лисабон повтаря разпоредбите на член 133 ДЕО на Договора от Ница, като все пак внася някои изменения. Основните промени се отнасят до:
— разширяване на изключителната компетентност на ЕС по отношение на всички търговски договори;
— засилване на ролята на Европейския парламент.
Този Договор предвижда в частност:
— Обикновената законодателна процедура (съвместно вземане на решения) ще се прилага занапред към всички автономни инструменти на икономическа политика (основни регламенти, отнасящи се до инструментите за търговска защита, общата система за преференции (ОСП), антидъмпинга, правилата за произход и т.н.) (вж. член 188 В, параграф 2).
— Занапред всички търговски договори трябва да бъдат съгласувани с Европейския парламент (член 188 Н, параграф 6, отнасящ се до процедурата за преговаряне и сключване на международни договори между ЕС и трети страни или международни организации), и поради тази причина Парламентът трябва да бъде редовно информиран за напредването на преговорите (член 188 Н, параграф 110), нещо, което не бе предвидено в предишните договори.
Разширяването на процедурата за съвместно вземане на решения ще засили по този начин демократичната легитимност на европейското законодателство в областта на търговската политика.
Б. Исторически преглед
1. ГАТТ
В момента на основаване на Европейската икономическа общност в началото на 1958 г. шестте държави членки бяха също така членки и на ГАТТ (Общо споразумение за митата и търговията), орган, създаден през 1948 г. с цел да се осигури развитието на международната търговия с помощта на общи правила.
От този момент Общността участва активно в работата по търговското либерализиране на ГАТТ, която включва осем цикъла на преговори. Тя подкрепи принципите, приети от ГАТТ с цел улесняване на постепенното либерализиране на световната търговия:
— на първо място, принципа за недискриминация, който се изразява с клаузата за най-облагодетелствана нация;
— след това премахване на количествените ограничения, забрана на експортните субсидии, свеждане на инструментите за защита само до митнически такси и прозрачност на националното търговско законодателство;
— и накрая преференциално отношение към развиващите се страни.
Общността показа много висока активност по време на преговорите в Уругвай, започнали през септември 1986 г. Тези преговори бяха от особена значимост в историята на ГАТТ поради:
— степента на тарифните и нетарифните намаления;
— разширяването на либерализирането върху селското стопанство и други отрасли, които не са били включени до този момент в международните преговори, като интелектуална собственост, обществени поръчки, услуги, инвестиции;
— системното внимание, отделяно на мерките за търговска защита, особено на антидъмпинговите мерки и на мерките против субсидиране.
2. Създаване на СТО
Преговорите от Уругвай доведоха до създаването на нова организация, наречена Световна търговска организация, утвърдена със споразуменията от Маракеш от 15 април 1994 г. Европейската общност участва много активно в преговорите по тези договори, които въвеждат нов набор от правила в международната търговия и създават механизъм за тяхното приложение и за приемане на нови правила. Европейската общност от самото се присъедини към СТО (споразуменията влизат в сила на 1 януари 1995 г.). С това тя се съгласи да направи сериозни отстъпки по отношение на своята търговска политика, като замени събирането на селскостопански такси на своите външни граници (този механизъм предвиждаше висока степен на защита за европейското селско стопанство) с митнически такси и намали експортните субсидии (друг съществен преференциален елемент на европейската селскостопанска политика). Същевременно Общността запази с помощта на други средства „европейския селскостопански и социален модел“, защитавайки един „мултифункционален модел на селско стопанство“.
В. Участие на ЕС в основните етапи на дейност на СТО
1. 1996 и 1997 г.
След министерската конференция на СТО в Сингапур през декември 1996 г. ЕС изигра съществена роля през 1997 г.
ЕС даде съществен принос за сключването на три основни договора:
— за информационните технологии (26 март): тя прие тарифни намаления и дори преустановяването на събирането на някои такси по силата на общата митническа тарифа;
— за базовите телекомуникационни услуги (15 февруари);
— за финансовите услуги (12 декември).
ЕС бе в основата на Конференцията за инициативи в подкрепа на най-слабо развитите страни (НСРС). Интегрирането на тези страни в световната търговия е един от приоритетите на Европейския съюз. Конференцията предвиждаше в краткосрочен план тези страни да бъдат третирани съгласно договореностите от Ломе (*6.5.4), и в по-дългосрочен план — да бъдат допуснати до пазарите без митнически такси
2. 1998 — 1999 г.
След годишната конференция в Женева през 1998 г. Европейският съюз изигра съществена роля в Общия съвет на СТО при подготовката на конференцията в Сиатъл през 1999 г. Тя имаше за цел:
— създаване на правила за либерализирането в различни области (инвестиции, конкуренция, обществени поръчки)
— включване на проблемите по опазване на околната среда;
— диалог върху социалните норми;
— отчитане на интересите на най-слабо развитите страни.
Тъй като тази конференция завърши с пълен неуспех (ноември — декември 1999 г.), Европейският съюз се опита да организира нов цикъл преговори (за повече подробности по общия подход на Общността, вж. Съобщението на Комисията СОМ (1999) 331 и заключенията на Съвета от 21 юни, 27 септември и 15 ноември).
3. 2000—2001 г.
През 2000 г. Европейският съюз се опита да възстанови доверието и постигна консенсус по започването на нов кръг преговори, имащи за цел не само да се продължи либерализирането на търговията, но и да се създаде една много по-солидна нормативна рамка, да се създадат благоприятни условия за устойчиво развитие и да се окаже помощ на развиващите се страни. ЕС изигра активна роля в работните групи на СТО, особено в рамките на Комитета по техническите пречки пред търговията. Там той представи своя принос в областта на международните стандарти и етикети. ЕС подкрепи присъединяването на Китай към СТО, приет заедно с Тайван през 2001 г.
Европейският съюз приветства решението на министерската конференция от Доха през ноември 2001 г. за започване на нов кръг търговски преговори за период от три години. На тази конференция бе изразена надеждата за активиране на растежа с помощта на по-нататъшното либерализиране и на по-добро регламентиране на системата на базата на договори за инвестиции, конкуренция и обществени поръчки. Тя изрази своята подкрепа в полза на развиващите се страни, които показаха по време на тази конференция своето нарастващо значение.
4. 2002—2003 г.
След конференцията в Доха Европейският съюз започна да играе водеща роля по отношение на инициативите за гарантиране на успеха на новия кръг преговори, започнал в края на 2001 г. Продължавайки да преследва своите цели, свързани с либерализирането, засилването на правилата, насърчаването на устойчиво развитие, ЕС обърна особено внимание на техническата помощ за развиващите се страни, за въвеждането на правила и участието в търговската многостранна система (вж. Съобщението на Комисията от септември 2002 г.: „ Конкуренция и развитие. Как да помогнем на развиващите се страни да се възползват от отворената търговия“).
За съжаление министерската конференция, проведена през септември 2003 г. в Канкун, завърши с пълен неуспех, основно поради проблемите на селското стопанство. Получи се сблъсък между Севера и Юга, и особено между коалицията САЩ — ЕС (която прие непосредствено преди конференцията обща позиция по отношение на селското стопанство), и Групата на 21-те, водена от Китай, Бразилия и Индия, имаща за основна цел премахването на селскостопанските субсидии, налагани от двата западни партньора.
5. 2004—2006 г.
Членовете на СТО постигнаха съгласие за рамково споразумение на 31 юли 2004 г. Това споразумение се отнася основно до селското стопанство, достъпа до пазари за неселскостопански продукти (NAMA), услугите за развитие и улесняването на търговията. По този начин окончателното споразумение покрива търговията и околната среда, уреждането на спорове, географските означения и антидъмпинговите правила.
През декември 2005 г. в Хонг Конг членовете на СТО постигнаха съгласие за премахване на всички субсидии при износ на селскостопанска продукция до 2013 г.
6. 2007—2008 г.
Официално преустановени на 23 юли 2006 г., преговорите от кръга в Доха бяха подновени през февруари 2007 г. след срещата на върха в Давос. Но и досега различията остават по отношение на основните дискутирани точки. Най-чувствителните въпроси, каквито са достъпът до пазарите за селскостопански и промишлени стоки, както и либерализирането на пазарите за услуги, все още не са намерили своя отговор. Европейския съюз предлага да се запази нивото на тарифна защита за своите селскостопански стоки, докато САЩ не показват желание да намалят по-съществено размера на субсидиите, които се дават на техните селскостопански производители. Новият американски рамков закон за селското стопанство („FarmBill“), приет от Конгреса през юни 2008 г., предвижда значително увеличаване на селскостопанските субсидии от порядъка на 290 милиона долара за пет години. Страните с нововъзникваща пазарна икономика и особено Бразилия и Индия искат по-сериозни отстъпки по тези точки, но същевременно отказват да премахнат митническите такси, с които облагат промишлените стоки.
7. Провал на преговорите (заседание в Женева, 21-29 юли 2008 г.)
а) Компромисен проект на генералния директор на СТО
С надежда да спаси преговорите от затъване и да приключи кръга преговори от Доха преди края на 2008 г., генералният директор на СТО Паскал Лами организира на 21 юли 2008 г. в Женева министерско заседание на 153-те страни членки на СТО, където предложи компромисен проект за решаване на основните проблеми.
Този компромисен проект предвижда:
— По отношение на вътрешните помощи, САЩ да намалят своите селскостопански субсидии със 70 % на 14,5 милиарда долара (9,3 милиарда евро), а Европейският съюз да намали своите с 80 % на 24 милиарда евро. Освен това селскостопанските субсидии да бъдат намалени в срок от пет години: с 80 % за ЕС и със 70 % за САЩ и Япония, и с 50 % до 60 % за останалите развити страни;
— По отношение на достъпа до пазара: ЕС да намали със 70 % своите най-високи митнически такси за селскостопански продукти, срещу 36 % за развиващите се страни. Най-слабо развитите страни (НСРС) няма да намаляват своите митнически такси;
— Този компромисен проект предвижда и изключения. За да смекчат последиците от намалените митнически такси, развитите страни могат при определени условия да защитят 4 % от своите така наречени „чувствителни“ продукти от подобно намаление, а развиващите се страни 5,3 %. Освен това развиващите се страни ще могат да ограничат намаляването на митническите такси на 12 % за всички свои продукти, като 5 % от тях ще бъдат изключени от каквото и да е намаление. Един защитен механизъм, наречен „специален предпазен механизъм“ ще позволи също на тези страни да защитят някои продукти в случай на голямо увеличаване на вноса;
— По отношение на промишлените стоки митническите такси ще бъдат между 11 % и 12 % за Индия и Бразилия, срещу 3 % за развитите страни. Страните с нововъзникваща пазарна икономика ще могат да защитят своите „чувствителни“ стоки до 14%. Съшевременно въвеждането на механизъм на „антиконцентрация“ няма да позволи на дадена страна да защити цял отрасъл. Развитите страни ще имат пет години, за да приложат тези мерки, страните с нововъзникваща пазарна икономика — десет години, а Китай — от 13 до 14 години в качеството си на нов член на СТО.
б) Провал на преговорите
След девет дни интензивна работа преговорите завършиха с неуспех основно поради разногласието между САЩ, Китай и Индия по въпросите, свързани с вноса на селскостопански продукти. Несъгласието беше по отношение на механизма за предпазната клауза при внос на селскостопански стоки, което означава определяне на праг, над който страните вносителки получават право да увеличават митническите такси с цел да се предотврати внезапно увеличаване на вноса или прекомерно намаляване на цените. Индия и Китай предлагат този праг, след който ще се включва механизмът на предпазната клауза, да бъде максимално нисък, за да предпазва тяхното селско стопанство. От своя страна САЩ смятат, че това ще бъде една опасна система, която може да се превърне в оръжие за протекционизъм.
За провала на преговорите допринесоха и други разногласия:
— Китай не изпълни ангажиментите си, като отказа да намали митническите такси за всички ключови селскостопански продукти (памук, ориз и захар) и да участва в отрасловите договори за намаляване на тарифите при промишлените стоки. Този обрат създаде сериозен проблем за развиващите се страни, които са зависими от износа на ограничен брой продукти, като Тайланд (ориз), африканските страни и Индия (памук), и Бразилия (захар).
— Проблемът с памука: той противопоставя африканските производители (Бенин, Буркина-Фасо, Мали и Чад) и Китай на САЩ. Първите искат намаляване с 82% на вътрешните американски субсидии за производителите.
— Проблемът с бананите: латиноамериканските производители упрекват ЕС за това, че налага твърде високи митнически такси за техните банани. ЕС посочва, че е готов да намали таксата от 176 евро/тон на 144 евро/тон през 2016 г. Принципът за приемане на такова споразумение бе приет. В същото време, обаче, страните от АКТБ, които имат привилегирован достъп до европейския пазар за своите банани, заплашиха, че ще блокират един евентуален глобален договор, ако няма финансова компенсация.
— И накрая Южна Африка, Аржентина и Китай продължиха да се противопоставят на отварянето на своите промишлени пазари.
Провалът на преговорите от Доха показва колко е трудно да се създаде силна многостранна търговска система, основаваща се на правила. На този етап е сложно да се предвиди кога ще бъдат подновени тези преговори. Същевременно този провал рискува да умножи появата на двустранни договори, от които ще пострадат основно най-бедните страни.
Г. Участие при решаване на спорове
Един от основните успехи на СТО спрямо системата на ГАТТ беше създаването на задължителен механизъм за уреждане на търговски спорове между отделните държави, под формата на постоянен орган, който разполага със собствена юрисдикция (Орган за уреждане на спорове, ОУС) и разглежда предлаганите му казуси в рамките на специални работни групи.
Европейският съюз използва често този орган и е основател на близо една трета от тези специални групи, още от създаването на системата. В повечето случаи ЕС получи решения в своя полза на възникналите спорове, най-често със САЩ. Най-големият успех беше срещу американските протекционистични мерки при вноса на стомана. ОУС осъди тези мерки и дори позволи на ЕС да предприеме ответни мерки (в размер на 4 милиарда долара). В крайна сметка САЩ се отказаха от своите мерки през декември 2003 г.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Европейският парламент подкрепи Комисията в желанието ѝ да защити от либерализиране отраслите здравеопазване, образование и аудио-визуални средства, в името на запазването на общодостъпните услуги и културното разнообразие (резолюция от 12 март 2003 г.).
Той защити мястото на социалните норми в международната търговска система, като поиска тясна координация на действията между СТО и Международната организация на труда (резолюции от 13 ноември 1996 г. и 13 януари 1999 г.)
Той подкрепи износа на основни лекарства на разумни цени за най-бедните страни, като отмени необходимостта от разрешение за притежателите на патентно право (резолюция от 12 февруари 2003 г.). Това бе прието и от Общия съвет на СТО.
Той предложи програмата за развитие от Доха да постави въпроса за развитието на първо място в преговорите (резолюция от 12 май 2005 г.)
И накрая, той подкрепи реформирането на Световната търговска организация (резолюция от 3 април 2008 г.)
Dominique Delaunay
07/2008