Разширяване на Съюза
От създаването си до този момент Европейската общност премина през шест вълни на разширяване. Шестото разширяване се състоя на 1 януари 2007 г., когато Румъния и България се присъединиха към ЕС. При все това, перспективата за членство в ЕС остава открита, по-специално за държавите от Западните Балкани.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Членове 49 и 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС).
ЦЕЛИ
Разширяването на Европейския съюз не представлява цел само по себе си. Въпреки това, то е една от най-важните и успешни политики с принос за по-нататъшната интеграция на европейския континент чрез мирни средства и за разширяването на зоната на стабилност и благоденствие към нови членове.
ИСТОРИЯ
А. Правна рамка
1. Условия за присъединяване
Съгласно член 49 от ДЕС всяка европейска държава, която зачита принципите, посочени в член 6, параграф 1 от ДЕС, може да кандидатства за членство в ЕС. Член 6, параграф 1 описва тези принципи, като свобода, демокрация, зачитане на правата на човека и основните свободи, както и правовата държава, принципи, които са общи за държавите-членки.
В контекста на петата вълна разширяване Европейският съвет от Копенхаген през месец юни 1993 г. определи основните критерии за присъединяване, които трябва да изпълнят бъдещите членове в допълнение към условията на Договора, а именно:
— стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, правовата държава, правата на човека и зачитането и защитата на малцинствата,
— функционираща пазарна икономика и способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в Съюза,
— способност за изпълнение на задълженията на членството, включително готовност за придържане към целта за политически, икономически и паричен съюз и приемане на общи правила, стандарти и политики, представляващи основната част от правото на ЕС - достиженията на правото на ЕС.
2. Процес на вземане на решение
Държавата, кандидат за членство, подава кандидатурата си пред Съвета, който се произнася с единодушие след консултация с Комисията и получаване на одобрението на Европейския парламент, който се произнася с абсолютно мнозинство от членовете на Парламента. Условията за присъединяване и корекциите към Договорите, свързани с присъединяването, се определят в Договора за присъединяване, който подлежи на ратификация от присъединяващата се страна и всички държави-членки (член 49 от ДЕС).
На практика Европейската комисия подготвя и приема становище по съответната молба за членство, като оценява положението на всяка страна по отношение на критериите за присъединяване. Комисията взема предвид предоставената от самите страни кандидатки информация; направената от държавите-членки оценка; доклада и резолюциите на Европейския парламент; работата на други международни организации и международни финансови институции (МФИ); както и осъществения напредък по действащите споразумения за асоцииране и други договорености. Становището на Комисията обикновено е и изпреварващ анализ на очаквания напредък. Въз основа на тази оценка Европейската комисия издава препоръка относно евентуалното откриване на преговори за присъединяване.
Вследствие на единодушното решение на Съвета за определяне на мандат за преговорите, могат да започнат присъединителни преговори между страната кандидатка и всички държави-членки. За всяка страна кандидатка се определя рамка за преговори, в която се очертават общите насоки на присъединителните преговори. Преди започване на същинските преговори Комисията и страната кандидатка със съвместни усилия, известни като подробен преглед (screening), определят степента на подготовка на страната кандидатка. Всяка страна кандидатка съставя план за действие, в който определя какво възнамерява да извърши и в какви срокове с цел привеждане на администрацията и съдебната си система на необходимото за присъединяването равнище. Като използва инструмента Присъединителни (или европейски) партньорства ЕС набелязва реформите и адаптациите, които страната кандидатка трябва да предприеме предвид присъединяването си. Преговорите се осъществяват на равнище министри и посланици. Те са съсредоточени върху условията и сроковете за приемане, въвеждане и прилагане на всички действащи норми на ЕС („достиженията на правото“, които не подлежат на преговори) от страната кандидатка. За целите на присъединителните преговори законодателството на ЕС е разделено в 35 тематични глави. Комисията информира Съвета и Европейския парламент за страната кандидатка в хода на целия процес чрез редовни доклади за напредъка и стратегически документи. Комисията наблюдава изпълнението на сравнителните изисквания и осъществения от страните кандидатки напредък в прилагането на законодателството на ЕС и изпълнението на ангажиментите.
След задоволително за двете страни приключване на преговорите по всички глави се съставя проектодоговор за присъединяване, съдържащ подробните условия и процедури, като се изброяват всички преходни договорености и срокове, както и подробности относно финансови договореност и предпазни клаузи.
Б. Предходни разширявания
Към шестте държави учредителки се присъединяват:
— през 1973 г. — Дания, Република Ирландия и Обединеното кралство;
— през 1981 г. — Гърция;
— през 1986 г. — Испания и Португалия;
— през1995 г. — Австрия, Финландия и Швеция.
В. Петото разширяване
По мнението на Европейския парламент петото разширяване представлява уникална задача с безпрецедентно политическо и историческо измерение, която предоставя възможност за задълбочаване на интеграцията на континента с мирни средства. ЕП счита, че всички страни кандидатки имат право да бъдат допуснати до присъединяване към Съюза. Въпреки това, Парламентът няколкократно изразява опасения относно непригодността на институционалната рамка на ЕС и допълнителните ресурси, необходими за финансиране на разширения Съюз. В хода на последващите преговори Парламентът подчерта необходимостта от оценяване на страните кандидатки въз основа на собствените им заслуги на принципа на диференциацията.
1. Кандидатури за присъединяване
Кипър (юли 1990 г.) и Малта (юли 1990 г., подновена през 1998 г.), Унгария и Полша (март и април 1994 г.), Румъния и Словакия (юни 1995 г.), Латвия и Естония (октомври и ноември 1995 г.), България и Литва (декември 1995 г.), Чешката република и Словения (януари и юни 1996 г.). (Турция е подала молба за членство още през 1987 г.)
2. Процесът на присъединяване
Европейският съвет в Люксембург през месец декември 1997 г. подкрепи становището на Комисията относно молбите за членство и взе решение за започване на процеса на разширяване и откриване на преговори първоначално с шест страни кандидатки: Унгария, Полша, Естония, Чешката република, Словения и Кипър. Съветът съгласува и засилена предприсъединителна стратегия. Европейският съвет в Хелзинки през м. декември 1999 г. взе решение за откриване на преговори с Румъния, Словашката република, Латвия, Литва, България и Малта, както и признава на Турция статут на страна кандидатка.
Преговорите се основават на два ръководни принципа:
— индивидуална рамка за преговорите;
— отделни преговори с всяка страна, които за всеки конкретен случай да бъдат започнати в подходящ срок според равнището на подготовка на страната кандидатка и да се развиват съгласно собствените им темпове.
3. Предприсъединителна стратегия —инструменти
През 1994 г. Европейският съвет в Есен определя предприсъединителна стратегия, която цели да подготви страните кандидатки от Централна и Източна Европа (СКЦИЕ) за членство в ЕС въз основа на прилагането на Европейските споразумения, програма ФАР за финансова помощ и „структуриран диалог“, в рамките на които държавите-членки и страните кандидатки обсъждат съвместно въпроси от общ интерес. Европейският съвет в Люксембург през декември 1997 г. взе решение за засилена предприсъединителна стратегия за десетте СКЦИЕ. Стратегията включва два инструмента:
— Партньорства за присъединяване, чрез които се предоставя помощ от ЕС във всичките ѝ форми в единна рамка за прилагане на национални програми за подготовка на кандидатите за присъединяване. Програмите обхващат краткосрочни и средносрочни приоритети, които трябва да бъдат спазени при приемането на достиженията на правотона Общността и мобилизират наличните за тази цел финансови ресурси.
— Помощ на Общността: Европейският съвет в Берлин през м. март 1999 г. взе решение съществено да увеличи предприсъединителната помощ и да създаде два специфични инструмента, ИСПА (за транспорт и околна среда) и САПАРД (за земеделие и развитие на селските райони), които да допълват програма ФАР, съсредоточена върху укрепването на административната и съдебната система и подпомагане на инвестициите, свързани приемането на достиженията на правотона Общността. Помощта се засилва с приемането през 2002 г. на Плана за действие за изграждане на административен, съдебен и институционален капацитет и специалния преходен инструмент за изграждане на институциите, подкрепен от Европейския съвет през м. октомври 2002 г.
Кипър и Малта получават предприсъединителна помощ съгласно специален Регламент на Съвета за 2000—2004 г. Помощта е насочена към процеса на хармонизация, а в случая с Кипър — към мерки в полза на двете общности, които биха подпомогнали за намирането на политическо решение. Европейският съвет в Хелзинки през м. декември 1999 г. взе решение Турция, по подобие на всички страни кандидатки, да се ползва от предприсъединителната стратегия за подкрепа на реформите.
4. Историческо присъединяване на десет нови държави-членки през 2004 г.
а) Присъединяването от1 май 2004 г.
На Европейския съвет в Копенхаген на 12—13 декември 2002 г. приключват преговорите с десет страни (Кипър, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения).
На историческо заседание на 9 април 2003 г. Парламентът гласува резолюция относно приключване на преговорите за разширяването в Копенхаген и дава официално одобрението си за молбите за членство на десетте страни, които са приключили преговорите си за присъединяване. По този начин става възможно подписването на Договора за присъединяване. Вследствие на това, членовете на националните парламенти на присъединяващите се страни получават възможност да участват в работата на Европейския парламент като наблюдатели от 1 май 2003 г.
Общият Договор за присъединяване с десетте нови държави-членки е подписан в Атина на 16 април 2003 г. Във всички присъединяващи се страни, с изключение на Кипър, присъединяването към Европейския съюз е подложено на национален референдум, завършил положително за всички.
Новите държави-членки се присъединяват към ЕС на 1 май 2004 г.
б) Мониторинг след присъединяването
Мониторингът от страна на Европейската комисия на поетите от новите държави-членки ангажименти е насочен към предоставяне на по-нататъшно ръководство на присъединилите се държави в техните усилия за поемане на отговорностите на членството, както и към предоставяне на гаранции за настоящите държави-членки. В допълнение към общата икономическа предпазна клауза, в Договора за присъединяване са включени специални предпазни клаузи във връзка с управлението на вътрешния пазар, правосъдието и вътрешните работи. Тяхното предназначение е да третират непредвидени събития, които все още биха могли да възникнат през първите три години след присъединяването.
След повече от една година от присъединяването не са възникнали съществени интеграционни проблеми. Този успех може да бъде отдаден в голяма степен на поставения от ЕС акцент върху задълбочената подготовка на присъединяващите се държави в периода до присъединяването им, подпомагана и подкрепяна от Европейската комисия. Този процес на подготовка направи възможно установяването и преодоляването на основните празноти преди присъединяването, като премахна необходимостта от използване на предпазните клаузи.
5. България и Румъния
Присъединителните преговори с България и Румъния приключват през месец декември 2004 г., с оглед на бъдещото присъединяване на 1 януари 2007 г. Договорените срокове за присъединяване са сходни с тези за десетте държави-членки, които се присъединиха на 1 май 2004 г. Политически, това присъединяване се счита за част от „петото разширяване“. На 13 април 2005 г. Европейският парламент дава одобрението си за приемането на България и Румъния в ЕС. На 25 април 2005 г. е подписан общ Договор за присъединяване, който впоследствие е ратифициран. Предвид присъединяването през 2007 г., на 26 септември 2005 г. Европейският парламент прие 35 румънски и 18 български наблюдатели членове на Парламента.
Периодът между приключването на присъединителните преговори и датата на присъединяване е по-дълъг, тъй като България и Румъния трябваше да положат още значителни усилия. Следователно, беше обърнато особено внимание на засиления мониторинг на оставащите ангажименти, с цел да се гарантира, че двете страни са напълно подготвени за членство към момента на присъединяването си. В случай на сериозни затруднения, независимо от предприетите от двете страни усилия и предоставената от ЕС помощ, е предвидена разпоредба, съгласно която Комисията може да използва няколко предпазни клаузи, включително възможността за отлагане на присъединяването с една година. Такава клауза не съществуваше за десетте нови членки. В крайна сметка двете страни се присъединиха на 1 януари 2007 г.
Г. Адаптиране на Съюза (институционално устройство)
За да се справи с предизвикателствата на разширяването, като в същото време се гарантира, че не се излага на риск вече постигнатото равнище на интеграция и продължаването на процеса на интеграция, Съюзът е изправен пред необходимостта да адаптира своето институционално устройство. В „Протокол относно институциите“ Договорът от Амстердам определя основните линии и процедурата за адаптиране на това устройство.
Договорът от Ница (*1.1.4.) (подписан на 26 февруари 2001 г. и влязъл в сила на 1 февруари 2003 г.) и приложените към него Протокол относно разширяването и декларации посочва принципите и методите за определяне на броя и разпределението на местата в Европейския парламент, броят на гласовете в Съвета и праговете за гласуване с квалифицирано мнозинство, както и състава на Комисията. В Договора максималният брой на местата в Европейския парламент се определя на 732 за Съюз от 27 държави-членки (като вече се предвижда присъединяването на Румъния и България като част от Петото разширяване), с възможност този брой да бъде временно превишен в зависимост от действителните дати на присъединяване на различните страни кандидатки. В случая с България и Румъния, Договорът за присъединяване от м. април 2005 г. за тези две страни вече се основава на правната рамка на Договора за Конституцияна Европа, който се предвижда да влезе в сила на 1 ноември 2006 г. Въпреки това, при усложнения в процеса на ратификация на Договора за Конституция, които в крайна сметка възникнаха след отрицателния вот за одобрението на Договора във Франция и Нидерландия на съответните референдуми, проведени през м. май и юни 2005 г., в Договора за присъединяване се предвижда възможността новите държави-членки да се присъединят към „стария“ Съюз.
На 19 октомври 2007 г., в Лисабон държавите-членки на Европейския съюз съгласуват текста на „Проект за Договор за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност“, по-нататък наричан „Договора от Лисабон“. Новият Лисабонски договор е подписан официално от държавните и правителствени ръководители на Европейския съвет на 13 декември 2007 г. Това е последната стъпка в продължаващите усилия за реформа на институциите на Европейския съюз, започнати през м. февруари 2002 г. с Европейския конвент и продължили със злощастния Договор за Конституция. Лисабонският договор следва да влезе в сила на 1 януари 2009 г. след ратифицирането му от 27-те държави-членки. Въпреки това, съществуват известни колебания по отношение на ратификационния процес за Договора след ирландското „не“ на референдума през юни 2008 г. за одобрението му. Малко вероятно е срокът 1 януари да бъде спазен.
Докато основните членове от ДЕС (чл. 49 и чл. 6, параграф 1) относно условията за разширяването не са изменени съществено, Договорът от Лисабон включва основните нововъведения във външната политика, съдържащи се в Договора за Конституция. Сред тях са предвижданата функция на Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност“, който ще бъде едновременно председател на Съвета по външни работи и заместник-председател на Европейската комисия и в това си качество ще се подпомага от Европейска служба за външна дейност.
Д. Бъдещо разширяване на Съюза
1. Турция
Турция кандидатства за членство в ЕС през 1987 г. На Европейския съвет в Хелзинки през м. декември 1999 г. Турция е призната официално за страна кандидатка, равнопоставена с останалите страни кандидатки. С това беше поставено началото на предприсъединителна стратегия за Турция, предназначена да стимулира и подкрепя процеса на реформи в страната чрез финансова помощ и други форми на сътрудничество. Европейският съвет от м. декември 2004 г. взе решение за започване на присъединителни преговори с Турция на 3 октомври 2005 г. Това решение се основава на Препоръка на Комисията от м. октомври 2004 г., в която се препоръчва започване на присъединителни преговори, при условие че Турция приеме ключови законодателни актове в областта на правосъдието. След оживени разисквания в Съвета и Европейския парламент, както и в държавите-членки, преговорите за присъединяване с Турция са открити на 3 октомври 2005 г. На 28 септември 2005 г. Европейският парламент подкрепя откриването на присъединителните преговори с Турция. Въпреки това, ЕП изрази недоволство от липсата на официално признаване от страна на Турция на правителството на Кипър, като отложи гласуването на разширяване на митническия съюз ЕС-Турция по отношение на десетте нови държави-членки. ЕП призова Анкара да признае и арменския геноцид.
Независимо от постигнатия от Турция напредък по отношение на законодателството и практическото му прилагане, устойчивостта и необратимостта на процеса на реформи ще трябва да бъдат потвърдени през по-дълъг период от време. В резолюцията си от 15 декември 2004 г. Европейският парламент отбеляза, че преговорният процес с Турция „ [...] по своя характер е процес с отворен край и не води „a priori“ и автоматично до присъединяване [...]“
В последната си резолюция от 21 май 2008 г. относно Доклада на Комисията за напредъка на Турция през 2007 г. Европейският парламент потвърди, че присъединителните преговори представляват отворен процес и подчерта, че „модернизацията е преди всичко в интерес на самата Турция“, като в същото време отбеляза, че по-нататъшните отлагания в плановете за реформи „ще имат сериозно отражение върху хода на преговорите“. В резолюцията се добавя, че „новата конституция е единственият начин, по който правителството може да осигури разделение между държава и религия, като е необходимо участието на всички представители на гражданското общество в този процес.“ Новата конституция следва да гарантира и „равенство между половете, [...] и да се потвърдят човешките права на жените като техни индивидуални права.“
По отношение на свободата на изразяване, ЕП изрази становище, че отмяната на член 301 от Наказателния кодекс и други нормативни разпоредби „представляващи произволни ограничения върху свободата на изразяване на мнение, гарантирана от международното право, би било най-доброто решение.“
В доклада въоръжените сили се призовават да „признаят изцяло и недвусмислено гражданския контрол.“
ЕП призова турското правителство да поеме „политическа инициатива, благоприятстваща трайното уреждане на кюрдския въпрос“, включително „всеобхватна ръководна схема за стимулиране на обществено-икономическото и културното развитие на Югоизточна Турция“, като в същото време призова Турция „да се въздържа от несъразмерни военни операции, нарушаващи границите на Ирак.“
2. Хърватия
Хърватия подаде молба за членство през февруари 2003 г. След положително становище и по препоръка на Европейската комисия от месец април 2004 г., Европейският съвет от месец юни 2004 г. взе решение, че Хърватия е страна кандидатка. Европейският съвет от месец декември 2004 г. реши, че преговорите за присъединяване ще бъдат открити на 17 март 2005 г., при условие че Хърватия сътрудничи напълно с Международния наказателен съд в Хага към ООН за бивша Югославия (МНСБЮ). Въпреки това, Съветът подобно на главния прокурор на Съда в Хага, заключи, че Хърватия не сътрудничи напълно с МНСБЮ. Като важен положителен сигнал за Хърватия, ЕС прие рамка за преговорите, така че единственото оставащо препятствие, което трябва да бъде преодоляно преди започване на преговорите, да бъде предприемане на допълнителни мерки от страна на Хърватия за гарантиране на пълно сътрудничество със Съда. Тъй като на по-късен етап последното препятствие беше счетено за отстранено, присъединителните преговори с Хърватия бяха официално открити на 3 октомври 2005 г. В своите заключения Съветът обаче потвърди, че липсата на пълно сътрудничество с МНСБЮ във всеки момент може да доведе до спиране на преговорите.
В последната си резолюция от 10 април 2008 г. относно доклада на Комисията за напредъка на Хърватия през 2007 г. Европейският парламент припомни, че „бъдещето на всички страни от Западните Балкани действително е в рамките на Европейския съюз“ и заяви, че „Хърватия е на път да стане пълноправен член на Европейския съюз“, при условие че продължава да изпълнява необходимите условия. ЕП поздрави Хърватия за осъществения до момента напредък по отношение на отварянето на преговорните глави, изпълнението на набелязаните цели за отваряне на нови глави и привеждането на хърватското законодателство в съответствие със стандартите на ЕС. В резолюцията обаче се подчертават и някои безпокойства във връзка със съдебната реформа, административния капацитет и корупцията, както и неразрешения граничен въпрос на страната със съседите й, по-специално Словения и Босна и Херцеговина, който трябва да бъде разрешен. Европейският парламент „споделя становището на Комисията, че с увеличените усилия от страна на Хърватия и продължителната подкрепа от институциите на ЕС преговорите за присъединяване във всички случаи би следвало да приключат през 2009 г.“.
3. Други страни от Западните Балкани
Бившата югославска република Македония (БЮРМ) подаде молба за членство в Европейския съюз през м. март 2004 г. Европейската комисия прие Становище относно молбата ѝ на 9 ноември 2005 г., в което отбеляза съществения от страната напредък. По препоръка на Комисията на 17 декември 2005 г. Европейският съвет взе решение да предостави на Македония статут на страна кандидатка. Комисията или Съветът все още не са предложили или посочили дата за преговори за присъединяване. В Европейското споразумение за партньорство (прието от Съвета на 30 януари 2006 г.) са набелязани приоритети за политически, законодателни, институционални и икономически реформи.
Преговорите за присъединяване няма да започнат, докато страната не достигне достатъчна степен на съответствие с присъединителните критерии. Съответствието е оценено отново от Комисията в доклада ѝ за напредъка в края на 2006 г.
В последната си Резолюция от 23 април 2008 г. относно доклада на Комисията за напредъка на бившата югославска република Македония — 2007 г. Европейският парламент потвърждава, че двустранният спор с Гърция за името на бивша югославска република Македония не следва да бъде пречка в процеса на присъединяване на БЮРМ към ЕС. В доклада се приветстват постиженията на правителството „в прилагането на Охридското рамково споразумение“, в което се разглеждат политическите аспекти на междуетническите отношения в страната, като отбеляза „продължаващата дискриминация спрямо ромската общност.“ ЕП коментира и икономическите показатели за изпълнение на правителството и приемането на множество ключови закони за прокурорския съвет.
Членовете на ЕП изразяват съжаление относно подписването на двустранно споразумение за имунитет между САЩ и бивша югославска република Македония, което гарантира на гражданите на тази страна изключване от юрисдикцията на Международния наказателен съд в Хага, като това „противоречи на стандартите и политиките на ЕС“.
Във връзка с продължаващия двустранен спор за името на страната между БЮРМ и Гърция, в доклада се приветства засиленото двустранно сътрудничество, както и междуличностните контакти между представители на бивша югославска република Македония и Гърция.
В доклада се отбелязва със задоволство, че в региона са проведени двустранни разговори под егидата на ООН и с участието на специалния пратеник Матю Нимиц с оглед намиране на взаимно приемливо решение относно различията, възникнали във връзка с името на страната. ЕП призова двете страни да използват възможността за постигане на компромисно решение, така че въпросът да не продължава да представлява пречка за членството на бивша югославска република Македония в международни организации, както предвижда временното споразумение от 1995 г., което е все още в сила.
Останалите страни от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово (съгласно Резолюция на Съвета за сигурност на ООН 1244/1999) и Черна гора) също имат перспектива за бъдещо членство в ЕС. Това положение е признато на Европейския съвет във Фейра през 2000 г. и потвърдено на следващите Европейски съвети. Страните ще напредват към членство в ЕС въз основа на индивидуалните си заслуги в изпълнението на критериите от Копенхаген от 1993 г. за членство в ЕС и специалните критерии съгласно конкретния Процес на стабилизиране и асоцииране. Пълното сътрудничество с Международния наказателен съд към ООН за бивша Югославия (МНСБЮ) остава необходимо условие за постигане на напредък към ЕС. Процесът на стабилизиране и асоцииране (ПСА), допълнен на Европейския съвет през 2003 г., остава рамката за политиката на ЕС за отношения с региона до бъдещо членство.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Най-важното правомощие на ЕП по отношение на разширяването се състои в предоставянето на одобрение (член 49 ДЕС) преди присъединяването на дадена страна към ЕС. Това правомощие се упражнява едва на заключителния етап, след като преговорите са приключени.
Въпреки това, предвид ключовата роля на Парламента, другите институции винаги са имали интерес да осигурят участието на Парламента от самото начало. Парламентът изпълнява важна роля и по отношение на финансовите аспекти на присъединяването в качеството му на едно от двете разклонения на бюджетния орган на ЕС. В рамките на Европейския парламент комисията по външни работи е компетентна за координиране на работата по разширяването и гарантирането на последователност в позициите, приети от Парламента, и дейностите на специализираните му комисии, както и с работата на Съвместните парламентарни комитети със страните кандидатки.
В последната си позиция, приета на 10 юли 2008 г. относно стратегическия документ на Комисията „Стратегия в областта на разширяването и основни предизвикателства 2007—2008 г.“, Европейският парламент потвърждава „твърдия си ангажимент към всички страни-кандидатки и към тези, които са получили ясна перспектива за членство“, но отбелязва, че Съюзът трябва да положи усилия за засилване на интеграционния си капацитет и, че този капацитет трябва да бъде взет изцяло предвид. Парламентът настоява на необходимостта от по-съществени политики за преодоляване на разделението между политиката на съседство на Съюза и политиката му на разширяване.
В посочения доклад по собствена инициатива Парламентът отбелязва, че „предишните вълни на разширяване са били много успешни и че от тях са спечелили както старите, така и новите държави-членки“ и припомня, че „всяко разширяване трябва да бъде последвано от адекватно консолидиране и политическо концентриране“ вътре в Съюза, за да може ЕС да бъде в състояние да продължи да функционира ефективно.
Следователно Парламентът заема становището, че „успехът на процеса на разширяване (и, оттам, успехът на политическата интеграция) може да се постигне единствено ако е налице ясна и дълготрайна обществена подкрепа за членството в ЕС на всяка една страна кандидатка.“ В резолюцията си ЕП „припомня на правителствата и парламентите на държавите-членки отговорността им да осведомяват по подходящ начин обществеността относно положителните постижения на предишните разширявания.“
По въпроса за бъдещите разширявания в доклада се подчертава, че „Съюзът трябва да положи усилия за засилване на интеграционния си капацитет.“ Парламентът „припомня в този контекст необходимостта от извършване на нужните вътрешни реформи, целящи, наред с другото, по-голяма ефективност, социално сближаване и демократична отчетност“. Членовете на ЕП изразяват и „убеждението си, че всяка присъединяваща се държава следва да се опита да разреши всичките си вътрешни проблеми, особено тези, касаещи териториалната и конституционната ѝ уредба, преди да се присъедини към ЕС.“ Парламентът подчертава, че водещите принципи на стратегията на ЕС в областта на разширяването следва да бъдат „консолидиране, обвързване с условия и комуникация“.
Членовете на ЕП отбелязват, че „интеграционния капацитет на ЕС е свързан със способността на ЕС в даден момент да взема решения и така да постига политическите си цели,“ и определят понятието „интеграционен капацитет“ като понятие, включващо четири елемента: присъединяващите се държави следва да допринасят за, а не да накърняват способността на ЕС да поддържа стремежа към изпълнение на политическите си цели; институционалната рамка на ЕС следва да е в състояние да осигури ефективно и ефикасно управление; финансовите средства на ЕС следва да са достатъчни; следва да е налице всеобхватна комуникационна стратегия, за да се информира обществеността относно последиците от разширяването.
В доклада се потвърждава, че „участието в Европейската политика на съседство не замества нито на теория нито на практика членството, нито пък представлява етап, който непременно води до членство.“ Въпреки това се възразява, че е налице концептуална и нормативна празнота между Европейската политика на съседство и политиката на разширяване на Съюза, която трябва да бъде преодоляна. Членовете на ЕП посочват в тази връзка, че ЕС следва да „създаде пространство, основано на общи политики“, свързани с демокрацията, правата на човека и правовата държава.
Парламентът подкрепя задълбочаването на регионалното сътрудничество с Черноморския регион, като призова за „създаването на Черноморско споразумение за сътрудничество, което следва да включва ЕС, Турция и всички държави с излаз на Черно море като равни партньори, като се стреми към пълно участие на Русия, и което на по-късен етап би могло да прерасне в Съюз за Черно море.“
Georgios Ghiatis
07/2008