Общ преглед на политиката за развитие
Политиката за развитие е една от ключовите области на външните отношения на Европейския съюз. От създаването си Европейската общност подкрепя, чрез помощ за развитието или предоставянето на преференциален търговски режим, развитието на многобройни райони по света: страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), както и всички развиващи се страни. Основната цел на европейската политика за развитие е изкореняването на бедността. Всяка година Общността и нейните държави-членки отпускат 55 % от международната помощ за развитие.
ПРAВНА ОСНОВА
— Политиката на помощ за развитие и по принцип за сътрудничество: членове 177 — 181 от Договора за ЕО.
— Споразумението от Котону и редица споразумения за асоцииране (най-вече с Азия и Латинска Америка): член 310 от Договора за ЕО.
— Общата система за преференции и споразумения за сътрудничество: член 133 от Договора за ЕО.
ЦЕЛИ
Член 177 от Договора за ЕО предвижда политиката на Общността в тази област да бъде насочена към развитие и укрепване на демокрацията и правовата държава. В развиващите се страни, политиката на ЕО подкрепя устойчивото икономическо и социално развитие, гладката и постепенна интеграция в световната икономика и борбата срещу бедността.
Включването в Договора за създаване на Европейската общност на разпоредбите, отнасящи се до политиката за развитие, придобива особено политическо значение, тъй като тези разпоредби считат политиката за развитие за пълноправна общностна политика. Тази политика определя основните цели на политиката за развитие, които се приемат чрез процедурата на съвместно вземане на решения и определя за Общността и нейните държави-членки три задължения. В съответствие с член 178, Европейският съюз следва да взема предвид целите на политиката за развитие при осъществяването на онези свои начинания, които има вероятност да засегнат и развиващите се страни. Член 180 задължава Европейския съюз и държавите-членки да координират своите политики за сътрудничеството за развитие и да се консултират взаимно относно програмите си за помощ. В съответствие с член 181, в рамките на съответните области на тяхната компетентност Общността и държавите-членки си сътрудничат с трети страни и с компетентни международни организации.
Договорът от Лисабон не променя съществено политиката за развитие (членове 208 — 210 от ДФЕС). Договорът все пак възприема достиженията на правото на ЕС по отношение на Европейския консенсус за развитие и превръща борбата срещу бедността в основна цел на политиката за развитие (член 208, параграф 1, алинея 2 от ДФЕС). Принципите, определени като принципи на развитието в настоящия Договор за ЕО (понеже външната политика не принадлежи към общностния стълб) се превръщат в принципи на външната дейност на ЕС (член 21, параграф 2 от ДЕС).
ПОСТИЖЕНИЯ
През последните години приоритетите относно прилагането на европейската политика за развитие претърпяха развитие. Беше променен фокусът на политическата рамка, така че да постави борбата срещу бедността в центъра на европейската политика и финансовата рамка беше опростена около единен инструмент - инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР ), въпреки че сътрудничество за развитие със страните от АКТБ продължава да бъде финансирано от междуправителствен инструмент (Европейски фонд за развитие), а не от общия бюджет на ЕС (*6.5.4.).
А. Политическарамка
На 20 декември 2005 г. трите институции Съветът, Парламентът и Комисията приеха съвместно първия Европейски консенсус за развитие. Текстът в същността си редактира датиращата от 2000 г. декларация относно политиката за развитие на ЕО. Преди всичко обаче това е първият текст, общ за трите институции на Общността и държавите-членки. В действителност, новият единен корпус от принципи ще трябва да направлява дейността на Комисията и на 27 държави-членки. Той следва посоката на Целите на Хилядолетието за развитие, приети от Организацията на Обединените нации през 2000 г.
Политиката за развитие превръща изкореняването на бедността в своя основна цел. Тя се основава върху насърчаването на доброто управление, демокрацията и правата на човека, както и върху отношения на партньорство с развиващите се страни. Консенсусът, който представлява съвместен текст, подчертава необходимостта от съгласуваност между действията на Общността и държавите-членки в духа на взаимно допълване, така че Европейският съюз да предложи наистина обща визия за развитие.
За осъществяването на своята политика ЕС се ангажира да увеличи предвидения за помощта бюджет, който до 2015 г. да достигне 0,7 % от брутния национален доход с междинна цел до 2010 г. размерът му да бъде 0,56 %. Половината от увеличението на помощта ще бъде насочено за африканските държави, разположени южно от Сахара. Помощта трябва да бъде приоритетно насочена към най-малко развитите страни. Освен количеството на помощта, ЕС отделя особено внимание на ефикасността на помощта. За постигането на тази цел е необходимо по-добра координация със страните-получателки, както и с другите институции, предоставящи средства.
За да се увеличи ефикасността на помощта на ЕС, се налага по-добро разпределение на работата между Европейската общност и държавите-членки. Консенсусът определя областите, в които добавената стойност на ЕО е най-силна, най-вече благодарение на присъствието й в световен мащаб. По този начин Общността ще съсредоточи дейността си в областта на търговията и регионалната интеграция, околната среда и управлението на природни ресурси, инфраструктурата; водата и енергията; развитието на селските райони, земеделието и безопасността на храните; управлението, демокрацията, правата на човека и подкрепата за икономическите и институционални реформи; предотвратяването на конфликти и на неустойчивостта на държавите; човешкото развитие, социалното приобщаване и заетостта.
Б. Правна и финансова рамка
1. Приложно поле
В края на 2004 г. Европейската комисия предложи нова „опростена архитектура“ в областта на външните отношения. Десетките съществуващи законодателни текстове бяха заменени от седем инструмента, повечето от които бяха приети в края на 2006 г. Освен Финансовият инструмент за сътрудничество за развитие, за развитието на засегнатите партньорски страни са важни други инструменти, най-вече инструментът на политиката на добросъседство. Инструментът за хуманитарна помощ, Европейският инструмент за демокрация и права на човека и Инструментът за стабилност също дават възможност Общността да окаже специфична подкрепа на развиващите се страни.
2. Инструмент за сътрудничество за развитие
Финансовият инструмент за сътрудничество за развитие опрости предишната рамка на сътрудничеството чрез сливането на различни географски и тематични инструменти в единен инструмент. Той замества предишните регламенти, приети въз основа на член 179 от Договора за ЕО.
Инструментът за сътрудничество за развитие включва:
— географски програми: Стратегически документи по страни за Азия и Латинска Америка, Южна Африка и Близкия Изток;
— пет тематични програми: Инвестиране в човешки ресурси; Околна среда и устойчиво управление на природните ресурси, включително на енергията; Роля на недържавните фактори и на местните органи на управление за развитието; Безопасност на храните; Миграции и убежище.
— програма за съпътстващи мерки в подкрепа на 18 страни от АКТБ, подписали Протокола за захарта с цел да им се окаже помощ вследствие на общностния режим в областта на захарта.
С ИСР ЕО финансира мерки, насочени към подкрепа на сътрудничеството с развиващите се страни, които са включени в списъка на страните бенефициери на помощта на Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР . Страните от АКТБ все пак подлежат на одобрение за тематичните програми. По този начин приложното поле на тематичните програми е по-обширно от това на географското сътрудничество, което те допълват.
Помощта на Общността може да бъде отпусната на страни или на региони, но също и на самостоятелни единици в страните бенефициери, на международни организации, на агенции на ЕС или на неправителствени организации. Значителна част от помощта на Общността се предоставя на агенциите на Организацията на Обединените нации.
Финансовият пакет за периода 2007 — 2013 г. възлиза на 16,897 милиарда евро, от които 10,057 милиарда се насочват за географски програми, 5,596 милиарда — за тематични програми и 1,244 милиарда за страните от АКТБ, подписали Протокола за захарта.
РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Политиката за развитие е общностна политика, за която Парламентът разполага с правомощия за съвместно вземане на решения. В съответствие с действащите Договори тя е единствената област на външните отношения, за която ЕП е съзаконодател.
Инструментът за финансиране на сътрудничеството за развитие беше приет от ЕП на 12 декември 2006 г. в съответствие с процедурата на съвместно вземане на решение. Първоначално Парламентът категорично се противопостави на текста, предложен от Комисията. Членовете на ЕП счетоха, че предложеният вариант за регламент отслабва правомощията на Парламента, тъй като предоставя обширни правомощия за прилагане на политиката на Комисията и Съвета за сметка на законодателните и бюджетни правомощия на Парламента. Преговорите приключиха в края на 2006 г. и ЕП получи право на контрол върху стратегическите документи по страни и по региони (географски програми), както и върху тематичните програми. По отношение на съдържанието ЕП успя да постигне определянето на образованието и здравеопазването за приоритетни области на помощта на Общността за развитие: през 2009 г. 20 % от цялата помощ следва да бъде предназначена за тези области.
Armelle Douaud
07/2008